присъстващите — сред които и съпругата па Уилсън и
неговият син - били оставени сами да се справят с
кръвозагубата а продължение на 45 минути, след което той
бил откаран от частна линейка.
Удивително е, че Уилсън, който бил служил четири години
във Виетнам, не обвинил пито екипажа на влака, нито
лекарския екип за своето нещастие. Вместо тях, той
посочил системата, която ги принуждавала да действат
така, като изисквала от тях да се подчиняват: „Те просто
правеха това, което бях правили аз във Виетнам. Те
следват заповедите, които са част от една безумна
политика. Те са нейните жертви.“ Членовете на екипажа на
влака също били на мнение, че са жертви, но не споделяли
великодушието на Уилсън. Вероятно най-
забележителният аспект от целия инцидент е, че екипажът
на влака започнал съдебен процес срещу Уилсън, като
искал наказателно обезщетение за „унижение, душевно
страдание и физически стрес“, които те изпитали, тъй като
той не им е позволил да изпълнят дадените им
нареждания, без да му откъснат краката.
Когато се случи да се изправим пред толкова мощен
мотиватор на човешките действия, естествено е да
очакваме, че тази мотивация има достатъчно основателни
причини.
В случая с подчинението на властта дори бегъл поглед към
социалната организация на хората дава достатъчно
основания. Многопластовата и общоприета система на
властта дава огромно предимство на обществото. Тя
позволява
развитието
на
сложни
структури
за
производство на ресурси, търговия, защита, експанзия и
социален контрол, които в противен случай биха се оказали
невъзможни. Другата алтернатива, анархията, е състояние,
Изтегляне
Сподели с приятели: |
