университета „Темпъл“ Майкъл Коен и Нийл Дейвис, озаглавена „Медицинските грешки: причини и превенция“, посочва като причина за много от проблемите безпрекословното уважение към „шефа“: лекуващия лекар. Според професор Коен „в редица случаи нито пациенти, нито медицински сестри, нито аптекари, нито други лекари поставят под съмнение предписанието“. Да вземем
287 за пример странния случай на „ректален ухобол“, описван от Коен и Дейвис. Лекар нарежда да се поставят капки за уши в дясното ухо на пациент. То го боли и е инфектирано. Вместо обаче да напише цялата фраза „Right ear“ (дясно ухо), лекарят я съкращава така, че указанието се чете ,,Rear“ (отзад). Когато получава предписанието, дежурната сестра незабавно поставя необходимия брой капки в ануса на пациента. Очевидно е, че ректалното лечение на възпаленото ухо няма никакъв смисъл. И въпреки това нито пациентът, нито сестрата го поставят под съмнение. Важният извод от тази история е, че в много ситуации, когато авторитетът си е казал думата, онова, което в друг случай би имало смисъл, вече е неуместно. В тези случаи ние не обмисляме ситуацията като цяло, а възприемаме и реагираме само на един неин аспект. Е, там където нашето поведение се направлява по такъв лишен от мисъл начин, можем да сме сигурни, че ще се появят професионалисти в изкопчването на съгласие, които ще се опитат да се възползват от него. Дори без да напускаме сферата на медицината, виждаме колко често рекламите използват уважението, изпитвано към лекарите в нашата култура, като наемат актьори да играят ролята на
