предвид сериозния проблем, в който се оказва замесен заподозреният в кражба, такъв човек изглежда направо като спасител. А стъпката от спасителя до доверения изповедник е само една, и то малка. Предразполагане и асоцииране „Защо обвиняват мен, докторе?“ - попита ме по телефона с разтреперан глас водещ, който представяше прогнозата за времето в местна телевизия. Когато се обадил в катедрата по психология на университета, му дали моя телефонен номер. Той се надяваше да отговоря на въпроса, който открай време го озадачавал, но напоследък започнал да го тревожи и депресира.
247 „Аз смятам това за лудост - нима не е? Всички знаят, че аз само казвам прогнозата, а не поръчвам времето, нали така? По време на наводненията миналата година получавах отвратителни писма. Някакъв ме заплашваше, че ще ме застреля, ако не спра валежите. Господи, оттогава постоянно се оглеждам. И хората, с които работя в телевизията правят същото. Понякога направо в ефир ме кандардисват да кажа, че идва топла вълна или нещо такова. Те знаят, че аз не съм отговорен, но, изглежда, това не ги спира. Можете ли да ми помогнете да проумея това, докторе? То наистина ме побърква.“ Ние си уговорихме среща в моя кабинет, на която се опитах да му обясня, че той е жертва на една прастара автоматична реакция на хората по отношение на нещата, които те възприемат като свързани едно с друго. Съвременният живот изобилства с примери за такива реакции. Прецених, че примерът, който най-много би помогнал на нещастния синоптик, изисква да му разкажа случка от древната история. Помолих го да помисли за това колко несигурна е била
