своята коронна роля: „Слушай, човече, не знам защо, но
моят партньор не те харесва и иска да те закове. И може да
го направи, защото ние вече имаме достатъчно
доказателства. Той казва истината за прокуратурата. Там
не обичат онези, които не ни съдействат. Чакат те пет
години, човече, пет години! Хич не ща и да мисля какво ще
ти се случи. Ако си признаеш, че си ограбил онова място,
преди той да се е върнал, аз ще се погрижа за твоя случай и
246 ще кажа добра дума за теб на прокурора. Ако ни съдействаш, можем да ти помогнем и вместо пет, ще ти дадат две, дори може би една година. Направи услуга и на себе си, и на нас, Кени. Само ми кажи как си го направил и започваме да мислим как да те измъкнем.“ След това обикновено следват пълни самопризнания. Стратегията „Доброто ченге и Лошото ченге“ е толкова успешна по няколко причини: заплахите на Лошото ченге лесно внушават страх от продължителен престой в затвора; принципът на контраста на възприятието (вж. първа глава) спомага за това, в сравнение с развилнялото се и злобно Лошо ченге, следователят, който играе Доброто ченге, да изглежда като изключително разумен и внимателен човек. И тъй като Доброто ченге се е намесвало непрекъснато в полза на заподозрения - дори се е охарчило за чаша кафе, - правилото за реципрочност притиска младежа да отвърне със съответната услуга. Но най- голямата причина, поради която този метод е ефективен, е, че така се внушава на заподозрения мисълта, че има някой, който е на негова страна, някой, който е загрижен и който работи заедно с него, в негова полза. В повечето случаи на един такъв човек се гледа с повече благоразположение. Освен това, Изтегляне Сподели с приятели: |
