съдбата на вестоносците в древната Персийска империя. Всеки такъв вестоносец, на когото е била възложена задачата на военен куриер, имал доста основателна причина горещо да се надява на победа за персите на бойното поле. Ако носел новината за победата, той бил посрещан като герой при пристигането си в двореца. С радост му давали храна, напитки и жени - каквито и колкото пожелае. Но ако носел вест за поражение в битката, неговото посрещане изглеждало доста различно. Казано накратко - отсичали му главата. Надявах се, че синоптикът ще разбере поуката от тази история. Исках да осъзнае един факт, толкова валиден днес, колкото и в Древна Персия или по времето на Шекспир, уловил неговата същност в стих. Поетът казва: „От мрачни вести често се смрачава над приносителя им.“
248 Човек по природа е склонен да не харесва онзи, който му носи лоши новини, дори когато приносителят не е причина за лошите новини. Само фактът, че го свързваме с тях, стига, за да породи нашето отрицателно отношение. Но аз се надявах синоптикът да открие още нещо в този пример от историята. Исках не само да види, че бива свързван със своите прогнози съгласно вековната съдба на всички вестоносци, но и да осъзнае, че в сравнение с някои от тях е в много добро положение. В края на нашата среща той каза нещо, което ме убеди, че много добре е разбрал тази гледна точка. „Докторе - каза ми той на излизане, - сега гледам много по-положително на работата си. Ами че във Финикс слънцето грее триста дни в годината, нали? Слава Богу, че не се налага да предсказвам времето в Бъфало.“ Думите на синоптика на раздяла показаха, че той е разбрал
