Влиянието

191
Целта на други експерименти е да се провери доколко социалното одобрение допринася за предизвикването на широко разпространената „апатия“ на очевидците. Това става, като сред група свидетели на възможен спешен случай се вкарват подставени лица, които действат така, сякаш случката не изисква помощ и намеса. При такъв експеримент, проведен в Ню Йорк, 75% от хората, които преминавали сами покрай врата, под която излизал дим, веднага вдигали тревога; когато обаче подобни случаи били наблюдавани от трима души, само в 38% от случаите постъпвало предупреждение. Най-малък обаче бил процентът на минувачите, които направили нещо, когато двама души от тримата били инструктирани да не обръщат внимание на дима. В тази ситуация наличието на дим породило тревога само в 10% от случаите. При подобно изследване, проведено в Торонто, процентът на единичните минувачи, оказали помощ, е 90%, докато при трима свидетели, от които двама пасивни членове на експерименталния екип, помощ била оказана само в 16% от случаите.
След близо цяло десетилетие подобни проучвания социолозите са стигнали до отговор на въпроса кога един минувач ще окаже спешна помощ. На първо място - противно на възгледа, че сме станали общество от коравосърдечни и безчувствени хора, - става ясно, че щом очевидец разбира, че е попаднал в ситуация, която изисква неговата спешна намеса, много е вероятно той да окаже помощ. При тези обстоятелства броят на хората, които търсят помощ или се намесват лично, е напълно успокоителен. При четири отделни експеримента, направени във Флорида, били инсценирани случаи със

192 спешно нуждаещ се от помощ работник. Когато било ясно, че мъжът е ранен и има нужда от помощ, при два от експериментите помогнали 100% от минувачите. При другите два експеримента, при които, за да помогнат, свидетелите трябвало да се доближат до потенциално опасни жици с електрически ток, въпреки това помогнали
90% от хората. Освен това тези изключително високи нива на съдействие били постигнати както когато свидетелите наблюдавали събитието поотделно, така и по групи.
Ситуацията обаче се променя значително, когато минувачите не са сигурни дали онова, което виждат, е случай, който изисква спешна помощ. Тогава е по-голяма вероятността пострадалият да получи помощ от единичен минувач, а не от група хора, особено ако те са непознати.
Явно, че ефектът на масовото неведение е най-силен сред непознати. Тъй като искаме да изглеждаме спокойни и овладяни пред хората и тъй като не сме наясно с реакциите на непознатите, най-вероятно нито те ще съзрат тревогата у нас, нито ние ще забележим тяхната тревога. В резултат на това възможното произшествие няма да бъде разчетено като такова и жертвата ще страда.
При по-щателно вглеждане всички тези проучвания показват наличието на повтарящ се модел. Всички онези условия, които намаляват шансовете на жертвите на насилие да получат помощ от непознати, съществуват най- нормално и невинно в големия град.
1) За разлика от селските области, градовете са по- шумни, по-объркващи, по-динамични места, където е трудно човек да е сигурен за онова, което става пред очите му.
2) По правило градската среда е по-гъсто населена.

193 3) Жителите на големите градове познават много по-малък процент от съгражданите си, отколкото хората, които живеят в малките градчета.
Следователно много по-голяма е вероятността жители от големия Град да са сред непознати, когато станат свидетели па ситуация, изискваща спешна външна намеса.
Тези три типични характеристики па градската среда - бъркотията, многолюдността, ниската степен на познаване между хората - са сред факторите, които според изследването намаляват готовността па случайния минувач да помогне. Без изобщо да се налага да се позоваваме на такива зловещи понятия като „градска анонимност“ и „мегаполисно отчуждение“, ние можем да обясним защо в пашите градове има толкова много случаи на бездействие от страна на хора, станали свидетели на случаи, изискващи тяхната спешна намеса.

Изтегляне 2.83 Mb.

Сподели с приятели: