Четвърта глава СОЦИАЛНОТО

165
С какво толкова записаният смях привлича телевизионните продуценти? Защо тези обиграни и хитри бизнесмени поощряват обичай, който потенциалните зрители смятат за противен, а най-изявените им таланти приемат като лична обида? Отговорът отново е прост и интригуващ: те знаят какво сочат изследванията.
Експериментите са установили, че употребата на записи на веселие кара аудиторията да се смее по-дълго и по-често на смешните неща и да ги оценява като по-забавни. И още
- има доказателства, че записаният смях е по- ефективен при тъпите шеги.
В светлината на тези данни действията на телевизионните продуценти са напълно целесъобразни. Вкарването на записан смях в комично предаване кара публиката да го харесва повече и да го смята за по-забавно, дори - и най- вече - когато материалът е с ниско качество. Странно ли е тогава, че телевизионните програми, с изобилие от блудкави напъни за ситуационни комедии, са пълни със записи на изкуствен смях? Тези продуценти много добре си знаят работата.
Но наред с разрешената загадка за широката употреба на записан смях остава и озадачаващият въпрос: защо той действа върху нас по такъв начин? Вече не телевизионните продуценти изглеждат странни те всъщност действат логично и напълно в собствен интерес. Странно е поведението на публиката, вашето и моето. Защо се смеем повече, когато ни потапят в море от механично изфабрикувано веселие? И защо смятаме тези тленни останки на комичното за по-забавни?
Продуцентите не опитват да ни правят на глупаци. Всеки може да разпознае изкуствения смях. Той е толкова крещящ и фалшив, че не е възможно да бъде сбъркан с истинския. Ние сме наясно, че веселието, на което сме

166 свидетели, няма никакво отношение към хумористичните качества на шегата, след която се включва, и че не е породено спонтанно у истинска аудитория, а изкуствено, от тонтехник на контролния пулт. Но колкото и да е прозрачна тази измама, тя все пак ни въздейства!
За да открием защо записаният смях е толкова ефективен, трябва да разберем характера на едно много силно средство за влияние: принципа на социалното одобрение.
Той гласи, че един от начините да определим кое е правилно и кое не, е да установим кое е правилно според другите. Този принцип е особено валиден по отношение на начина, по който решаваме какво се смята за добро поведение. Колкото повече е присъщо на другите дадено поведение в някаква ситуация, толкова за по-правилно го смятаме ние. Независимо за какво става дума - какво да правим с празния пакет от пуканки в киното, колко бързо да караме по определена отсечка на магистралата или как да ядем пиле на официална вечеря, - действията на хората около нас са определящи.
Склонността да смятаме едно действие за по-уместно, когато и другите го вършат, обикновено върши добра работа. По принцип ще направим много по-малко грешки, ако действаме в съгласие с общоприетото, отколкото в разрез с него. Обикновено когато много хора правят нещо, значи то е правилно. Тази черта на принципа на социалното одобрение е едновременно неговата най- голяма сила и най- голяма слабост. Подобно на другите средства за влияние, и това съкращава пътя към решението как да се държим, но в същото време прави човек особено уязвим за атаките на онези, които търсят сгоден случай да се възползват от това.

167
В случая със записания смях проблемът идва, когато започваме да реагираме на социалното одобрение така спонтанно и без да се замислим, че ако онова, което ни се представя, е непълно или подправено, лесно могат да ни заблудят. Ние се държим глупаво, не защото позволяваме смехът на другите да решава кое е смешно и кога да се смеем. Глупостта се състои в това да се придържаме към дълбоко вкоренения принцип на социалното одобрение.
Глупост е да се смеем в отговор на безспорно фалшив смях. По някакъв начин една отделна черта на хумора - звукът - започва да действа като неговата същност. Тук е показателен примерът с пуйката и препарирания пор от първа глава. Спомняте ли си, че само характерният звук на малките пуйчета кара майка им да се грижи за тях? И спомняте ли си как затова стана възможно пуйката да бъде измамена и да започне да се грижи за препариран пор, докато той възпроизвеждаше запис на съответния звук? Симулирането на звука на пуйчето се оказа достатъчно, за да се задейства майчинският ѝ инстинкт.
Поуката от историята с пуйката и пора илюстрира по неприятно красноречив начин отношението между средностатистическия зрител и телевизионния продуцент, който пуска записи на смях. Ние до такава степен сме свикнали да приемаме смеха на другите като доказателство за това, на кое си заслужава да се смеем, че също като пуйката можем да бъдем накарани да реагираме на звука, а не на същността на реалното нещо. Точно както само писукането „пиу-пиу“, лишено от реалното присъствие на истинско пуйче, може да подтикне пуйката да се прояви като майка, така и записаното „ха-ха“, отделено от присъствието на истинска аудитория, ни кара да се смеем. Телевизионните продуценти успешно се възползват от нашето предпочитание към съкратените

168 пътища, от склонността ни да реагираме автоматично на базата на частично свидетелество. Те знаят, че техните записи ще задействат нашите. Щрак и бррр.
Но телевизионните продуценти далеч не са единствените, които експлоатират социалното одобрение. Тенденцията да съдим за уместността на дадено поведение по другите хора се използва в много ситуации. Барманите често
„посоляват“ кутията си за бакшиши с дребни банкноти още в началото на вечерта, за да симулират бакшиши, оставени от предишни клиенти, и да създадат впечатление, че бакшишите в по-едри, книжни пари са напълно приемливи. По този начин в църквите се „солят“ кутиите за дарения и ефектът върху постъпленията е същият.
Евангелистките проповедници са известни с това, че слагат сред присъстващите подставени лица, чиято роля е в определено време да излизат напред и да оставят дарение, така че всички да ги забелязват. Изследователи от
Аризонския щатски университет например, които били внедрени в организацията на Били Греъм, разказват за предварителната подготовка преди една от неговите кампании. „Малко преди Греъм да пристигне в града и да изнесе своята проповед от олтара, цяла армия от шест хиляди души чакаше с предварителни инструкции кога точно да заприижда на определени интервали, така че да се създаде впечатление за спонтанен масов наплив.“
Рекламодателите много обичат да ни информират, че продуктът им е „страшно популярен“ или „бие всички продажби“, защото тогава не се налага да ни убеждават директно, че той си струва. Достатъчно доказателство е само да кажат колко много други хора смятат така.
Организаторите на телевизионни благотворителни акции за събиране на пари отделят невероятно много време за да изброяват до безкрай имената на хора, който вече са направили своите дарения. Посланието към онези, които

169 са имали търпението да ги изслушат, е ясно: „Вижте колко са много хората, решили да дадат нещо. Това със сигурност е правилното поведение.“ В апогея на дискоманията някои собственици на дискотеки измислят очебийно „доказателство“ за качествата на своите клубове
- създават дълги опашки от чакащи навън, докато вътре има много свободно място. Продавачите пък са обучавани да подсилват своите аргументи с многобройни позовавания на хора, купили продукта. Кавет Робърт, консултант по продажби и мотивация на хората, чудесно изразява същността на принципа в съвета, който дава на стажантите продавачи: „Тъй като 95% от хората са имитатори и само 5% са инициатори, хората биват убеждавани по-лесно от действията на другите, отколкото от всяко друго доказателство, което можем да им дадем.“
Учените също използват процедиш, които се основават на принципа на социалното одобрение - понякога дори с удивителни резултати. Психологът Албърт Бандура например е намерил начин за използването на тези процедури за прекратяване на нежелано поведение.
Бандура и неговите колеги показват как хора, страдащи от фобии, могат да се освободят от страховете си по изумително прост начин. При едно изследване например малки деца, които ужасно се страхували от кучета, били оставяни по двайсетина минути всеки ден просто да наблюдават как малко момче си играе с куче щастливо и доволно. Показването на играта довело до промени в реакцията на наплашените деца - само след четири дни
67% от тях нямали нищо против да влязат заедно с куче в помещение за игра, милвали го и си играели с него, сами в помещението. Нещо повече, когато един месец по-късно изследователите проверили степента, в която децата изпитват страх, те открили, че подобрението е трайно и че децата имали огромно желание отново да си поиграят с куче.

170
Много важно за практиката откритие било направено при второ изследване на деца с фобия от кучета. За да се намалят техните страхове, не било необходимо да се прави демонстрация на живо. филмче, на което дете било заснето да си играе с куче, имало същия резултат. А най-ефективни били филмчетата, които показвали как не едно, а много деца си играят със своите кучета. Очевидно принципът на социалното одобрение е най-убедителен, когато за потвърждение се използват действията на много хора.
Силното влияние на филмчетата върху поведението на децата може да се използва за провеждането на терапия при различни проблеми. Впечатляващо е изследването на психолога Робърт 0’Конър върху социално резервирани деца в предучилищна възраст. Всички ние сме виждали такива деца - ужасно срамежливи, странящи от игрите и връстниците си. Тревогата на
0’Конър е, че още в такава ранна възраст се формира дългосрочен модел на изолираност, който би породил постоянни трудности в общуването и приспособяването в зряла възраст. За да промени този модел на поведение,
0’Конър прави филмче, на което са заснети единайсет различни сцени от детска градина. В началото на всяка сцена се вижда самотно дете, което наблюдава някакво активно социално взаимодействие на други деца, а след това се присъединява към тях за всеобща радост на групата. 0’Конър прави група, като събира най-силно изолираните деца от четири предучилищни детски заведения и им показва филма. Въздействието е впечатляващо. Изолираните незабавно влизат в контакт със своите връстници и в крайна сметка почти не се различават от тях. Още по-удивен остава 0’Конър от констатираното шест седмици по-късно. Докато некомуникативните деца, на които филмът не бил показан, все още остават изолирани, онези, които са гледали филма,

171 сега са сред социално най-активните деца. Както изглежда, това 23-минутно филмче, гледано само веднъж, се оказва достатъчно, за да предотврати евентуален модел на лоша адаптивност до края на живота. Такава е силата, която се крие в принципа на социалното одобрение.
Когато искам да илюстрирам силата на социалното одобрение, давам един любим пример. Предпочитам го заради няколко предимства: той чудесно илюстрира слабо използвания метод на наблюдението отвътре, при което изследователят проследява даден процес, като сам се потапя в неговата естествена среда; той осигурява информация, която е от интерес за толкова разнолика група като историци, психолози, теолози; и най-важното, той показва как принципът на социалното одобрение може да бъде използван върху нас, при това не от други хора, а от нас самите, за да превърнем в истина в своите очи онова, което ни се иска да бъде истина.
Историята е стара, случвала се е неведнъж в миналото, осеяно с безброй религиозни движения. Всевъзможни секти и култове са пророкували, че в определен ден ще дойде време за спасение и голяма радост за онези, които вярват в доктрината на групата. И винаги се предсказва, че идването на това време ще бъде ознаменувано от важно и неоспоримо събитие - най-често катастрофалния край на света. Разбира се, тези предсказания неизменно са се оказвали погрешни. За голям ужас на членовете на такива групи, краят нито веднъж не идва в уреченото време.

172

Изтегляне 2.83 Mb.

Сподели с приятели: