Влиянието

228
игнорирам вкусовете на тези индивиди, които в края на
краищата идват от различна планета
Трябва да въздаваме възмездие. Не просто да игнорираме подвеждащата информация, въпреки че тази защитна тактика определено ни е нужна, трябва да предприемаме агресивна контраатака. Винаги, когато има възможност, би трябвало да жилваме онези, които са отговорни за подправеното общоприето поведение. Не бива да купуваме никакви продукти, представяни с реклами, в които има престорени „непринудени отзиви“. Нещо повече, всеки производител на такъв продукт трябва да получи писмо с обяснение защо не купуваме от него и с препоръка да прекрати отношенията си с рекламната агенция, която използва измама в представянето на този продукт.
Естествено, ние не винаги сме готови да се доверяваме на действията на другите, когато определяме своето поведение. Особено в много важни ситуации, при които разчитаме на своята преценка „за“ и „против“, или пък в ситуации, с които сме много добре запознати. Но все пак искаме да можем при много обстоятелства да разчитаме на чуждото поведение като на източник на валидна информация. Ако в такива обстоятелства установим, че не можем да разчитаме на дадена информация, защото някой е подправил доказателствата, трябва да сме готови да отвърнем на удара. В такива случаи аз действам под влияние на много по-силно чувство от отвращение към това да ме правят на глупак. Настръхвам при мисълта да бъда притиснат в ъгъла от онези, които биха успели да разрушат някоя от моите защитни стени срещу прекомерното бреме на решенията, с който ни засипва модерният живот. И мисля, че имам пълното право да

229 отвърна с контраатака на всеки техен опит. Ако и вие мислите като мен, трябва да правите същото.
В добавка към всички онези пъти, когато социалното одобрение умишлено е фалшифицирано, има и други случаи, когато принципът на социалното одобрение редовно ни подвежда. В тези случаи една невинна, естествена грешка поражда лавинообразен ефект в социалното одобрение, като ни тласка към взимането на неправилно решение, феноменът на масовото неведение, при който никой свидетел на критична ситуация не вижда причини да обяви тревога, е само един пример за такъв процес. Най-добрата илюстрация, за която съм чувал обаче, е историята на мой студент, който работеше като патрул на магистрала.
Веднъж след упражнение, на което обсъждахме принципа на социалното одобрение, той остана да разговаря с мен.
Каза ми, че сега вече разбирал каква е причината за постоянното повтаряне на един и същ вид пътен инцидент, който той не можел да си обясни. Обикновено инцидентът се случвал на градската магистрала в натоварените часове, когато колите от всички платна се придвижвали равномерно, но бавно. Всичко започвало, когато две коли една зад друга едновременно давали знак, че искат да се престроят в съседното платно. Само след секунди шофьорите от колоната след тях масово следвали техния пример, защото си правели извода, че има нещо - закъсала кола или бариера, - което е блокирало платното. Именно при опитите да се вмъкнат в свободното пространство в съседната лента ставали катастрофите.
Според моя студент странното нещо във всичко това било, че обикновено нямало никакво препятствие на пътя, което да се налага да бъде избегнато, и второ, към момента на инцидента това вече ставало ясно за всички. Той каза, че

230 много пъти бил свидетел на такива инциденти, когато пътят пред престрояващите се шофьори очевидно е бил чист.
Наблюденията на този полицай ни помагат да разберем как реагираме на социалното одобрение. Първо, изглежда, приемаме по презумпция, че щом много хора действат по един и същи начин, те сигурно знаят нещо, което ние не знаем. В моменти, когато се чувстваме несигурни, ние сме особено склонни да проявим огромно доверие към колективното знание на тълпата. Второ, много често тълпата греши, защото не действа въз основа на повече информация, а също реагира на принципа на социалното одобрение.
Така че ако двама шофьори на пътя по съвпадение решат да се преместят в съседната лента в един и същ момент, много е вероятно другите двама шофьори зад тях да направят същото с презумпцията, че тези отпред са видели някакво препятствие на пътя. Впоследствие социалното одобрение ще има голяма сила за всички останали шофьори зад тях: те виждат как четири коли една след друга дават сигнал, че отбиват в другото платно. Тогава ще отбият още няколко души и социалното одобрение ще стане неопровержимо. За всички шофьори назад няма да има никакво съмнение, че трябва да се отклонят в съседната лента. Те със сигурност ще си мислят: „Всички тези отпред непременно знаят нещо.“ Така че решението ще бъде в полза на престрояването в съседната лента, без дори да проверят действителната ситуация на пътя. Ето как шофьорите започват да щурмуват съседната колона.
Резултатът е сблъсък.
Урокът от това е следният: никога не бива да се доверявате напълно на автопилот, какъвто е социалното одобрение; дори когато никой няма за цел да ви саботира, като

231 въвежда погрешна информация в механизма, понякога се случва той сам да сбърка. От време на време трябва да проверяваме механизма, за да сме сигурни, че той все още работи в синхрон с другите източници на информация в дадената ситуация - обективните факти, предишният ни опит, собствените ни разсъждения. За щастие, тези предпазни мерки не изискват нито много усилие, нито много време. Един бърз поглед наоколо е напълно достатъчен. Малко повече предпазни мерки си струват, защото последствията от едностранното разчитане на социалното одобрение могат да бъдат ужасяващи.
Този аспект от феномена на социалното одобрение винаги ми напомня за начина, по който някои индиански племена
- Чернокраките, Крий, Змия и Гарван - са ловели северноамериканския бизон.
Бизоните имат две характерни черти, които помагат лесно да бъдат подведени от социалното одобрение. Първо, очите им са разположени отстрани на главата, така че за тях е по-лесно да гледат настрани, отколкото напред. Второ, когато бягат
(например щом ги преследват), те навеждат глави надолу, така че не могат да виждат стадото пред тях. В резултат от това индианците осъзнават, че е възможно да убият голямо количество бизони, като насочат стадото към пропаст.
Животните, реагиращи на гръмовитото общо поведение наоколо - и без да вдигнат глава, за да видят какво има пред тях, - свършват останалата част от работата. Един от впечатлените свидетели на такъв лов описва смъртоносните последствия от сляпото предоверяване на биволите в колективното знание.
По този начин става възможно стадото да се подмами към някоя пропаст, където те внезапно пропадат, първо водачът, после онези, които непосредствено го следват и му се доверяват, и най-накрая всички останали, следвайки само собствената си свободна воля.

232
Много разумно би било пилот, който пътува на автоматично управление, да поглежда от време на време към таблото с приборите и през прозореца. По същия начин ние също трябва да поглеждаме нагоре и около себе си винаги когато се осланяме на поведението на тълпата.
Без тази проста защита срещу подвеждащия диктат на социалното одобрение в бъдеще много лесно може да ни сполети съдбата на шофьорите от магистралата и на северноамериканските бизони: катастрофа.

Изтегляне 2.83 Mb.

Сподели с приятели: