Водата лекува, лекарствата убиват Лечение на всички болести чрез пиене на вода д-р Ф. Батманжелидж

Приблизително след 1 г. лечение с вода скенерът е показал пълно изчезване на плаките и е констатирано пълно излеку­ване от множествената склероза. През последните няколко години изследванията не са открили никакви признаци на болестта.

От 1989 г. страдах от множествена склероза. Периодите на обостряния се характеризираха с частична парализа или неприятно треперене на мускулите. Докато не легнах на лег­ло, никога не пиех вода, а живеех само на кафе. Сега въоб­ще не пия кафе, а основната ми напитка стана водата. За ле­чението с вода ми разказа приятелката ми през 1995 г. Смет­нах го за пълна глупост. През април 1996 г. от множестве­ната склероза ослепях с едното око. Чувствах се абсолютно безсилен и непрекъснато ми се спеше. След седмица и поло­вина лечение с вода започнах да забелязвам промени в със­тоянието ми. Към края на третата седмица се върна зре­нието ми и усетих такъв невероятен прилив на сили, какъвто не бях изпитвал никога дотогава. Моят лекар не можеше да повярва, че съм върнал зрението си толкова бър­зо. Никога не беше срещал нещо подобно. Дори не ме раз­пита какво ми е помогнало. Пожеланието ми към всички, ко­ито страдат от множествена склероза: опитайте лечението с вода и не се предавайте.

През по-голямата част от живота си съм страдал от над­нормено тегло. Всяко семейство си има „дебелото дете" и в нашето това бях аз. Казваха ми, че просто имам широка кост и трябва да се радвам, че съм се родил така. След това чух за програмата „Лечение с вода" от Боб Бате и Кони Гиблин. Отначало бях скептично настроен, защото не си представях как чаят с лед и кока колата могат да предизвик­ват такива проблеми. Но все пак реших, че освен килогра­мите няма какво да губя. За 1 г. и 6 месеца свалих около 45 кг и вече не съм „дебелака", когото всички знаеха.

Освен това забелязах, че киселинният рефлукс, който ме мъчеше през по-голямата част от живота ми, вече изчезна. Сега мога да се наслаждавам на такава храна, от която по-рано ми се повръщаше. Забелязах също, че повече не ме безпокоят ушните инфекции, които по-рано ми се струваха неизбежни спътници на моя живот.

Вече не се изморявам толкова бързо, имам повече енер­гия и се чувствам като чисто нов човек. Имам сили за таки­ва неща, които по-рано бързо ме изморяваха.

Благодаря ви, д-р Батман, че ми помогнахте!

С уважение: М.С.

* * *

Свръхтегло, болка в гърба

Вече от около година и половина със съпругата ми изпълняваме вашите препоръки за пиене на вода. Въпреки че и по-рано нямахме особени причини да се оплакваме от здравето, чувстваме, че вашето откритие удължава живота ни и подобрява неговото качество. Освен това забелязахме два явни положителни резултата, които постигнахме прак­тически без никакви усилия. Жена ми отслабна с повече от 14 кг и казва, че това не й струвало нищо, особено след ка­то беше изпробвала много други начини за отслабване, кои­то могат да бъдат окачествени само като издевателство над организма. Аз също отслабнах със 7 кг и също без никакъв труд. Уникалното качество на тази програма е, че можеш да ядеш всичко, което искаш, без да изпитваш силен глад, осо­бено ако всеки път преди хранене изпиваш една или две ча­ши вода. Можем да заявим, без да кривим душата си, че бла­годарение на вас отслабването стана нещо съвсем лесно.

Другият резултат е свързан с болния ми гръб, с който се мъчих почти 30 г. Всеки път, когато помагах на работници­те в склада да мъкнат тежести, няколко дни куцах и изпит­вах сериозни болки, особено същата вечер и на следващия ден. Макар да не постигнах вълшебно изцеление за няколко седмици или за един-два месеца като някои мои приятели, след 15 месеца гърбът ми оздравя почти напълно и сега мо­га без болка да изпълнявам всички работи, които вършех преди травмата. Смятам това за невероятен успех!

Разказвам за достойнствата на вашата програма на огро­мен брой хора и с очите си видях как мнозина само за някол­ко дни се избавиха от сериозни здравословни проблеми. Ва­шето откритие ме порази до такава степен, че моята компа­ния започна да разказва за него на десетки хиляди хора, да включва тази информация в хиляди рекламни обяви във вестниците (някои от тях върху цяла страница), в телевизия­та и по радиото. Само обявите по радиото са повече от 400 на месец. Много от нашите клиенти, които след 60 г. се пен­сионираха или напуснаха работа поради здравословни проб­леми, само след няколко седмици лечение по вашата програ­ма се върнаха на работа, а някои дори разшириха бизнеса си.

Бих могъл да напиша цяла книга за това, което съм ви­дял със собствените си очи. На всички, на които тази прог­рама е помогнала по някакъв начин, казвах, че е техен мора­лен дълг да предадат тази информация най-малко на 10 ду­ши, за да могат и те да получат възможност значително да подобрят здравето си.

Резултатът .от тези усилия станаха многобройните съоб­щения в печата и ние дори основахме фондация „Кръгът на светлината", за да помагаме на жителите от североизточна­та част на Пенсилвания да подобрят живота си в сферата на здравето, човешките отношения и образованието. Разгова­рях с много лекари, които искаха да получат от мен допъл­нителна информация по телефона, дори по местното радио проведох интервю с двама лекари, които обещаха да вклю­чат в практиката си програмата за лечение с вода.

Вашето откритие предизвика в мен невероятен ентуси­азъм, който няма да отслабне, докато повечето жители на нашата страна не започнат да смятат идеите ви за плод на здравия разум. Искрено съм ви благодарен за възможност­та да посветя живота си на тази изключително полезна об­ществена дейност. Благодарение на вас, д-р Батманджелидж, десетки хиляди души в североизточна Пенсилвания можаха значително да подобрят живота си.

Искам да знаете колко високо ценя вашето „Лечение с вода". Моят опит от използването на тази програма трябва да помогне и на другите хора да променят начина си на жи­вот и да го направят по-здравословен. Вашата книга завина­ги промени живота ми! Благодаря ви!

През август 1995 г., когато навърших 50 г., тежах почти 180 кг. Заклех се, че никога няма да мина тази граница. Жи­вотът ми се превърна в изключително болезнен процес. Борех се да живея, когато всяко движение ми причиняваше болка. Появиха ми се болки в ставите, и то толкова силни, че дори обикновено ръкостискане предизвикваше невероят­но болезнено усещане. На всичко отгоре ми се измести диск в гръбначния стълб, така че можете да си представите какви усилия ми струваше просто да стана от леглото.

Лесно изпадах в депресия и бях раздразнителен. Сравня­вайки себе си с хората, виждах много повече отрицателни моменти, отколкото положителни. Когато болката стигна прага на търпимост, чух предаване по радиото, в което раз­казвахте за оздравяване с помощта на водата. Хвала на Бо­га, който ми изпрати това откровение. Вече бях слушал мал­ко за тази програма и поисках да науча по-подробно за нея. Прочетох вашата книга и пожелах да променя решително живота си. Тежах 179,5 кг, а след това теглото ми започна да намалява. Колкото повече вода пиех и поемах сол, толкова по-добре се чувствах и изглеждах по-добре. В резултат отс­лабнах 70 кг и започнах да нося панталони с 14 размера по-малки. Постигнах всичко само благодарение на това, че пи­ех толкова вода, колкото препоръчвате, поемах сол и правех разходки.

Заедно с отслабването намаля и натоварването върху ставите и изчезнаха болките в гърба. Ако преди година ми бяхте казали, че мога да се чувствам толкова добре, щях да ви помисля за луд. Но вашето лечение даде ефект, а аз ста­нах живо и нагледно доказателство колко сте прав. Сега чес­то разказвам на всички за вашата книга и за най-великото откритие в историята! Надявам се това писмо да накара и други да опитат вашата теория за лечението с вода и сол. То­зи начин е изключително прост и се базира на здравия ра­зум. Надявам се хората да разберат, че е по-добре да се опи­тат да подобрят здравето си така, отколкото да стават доб­роволни опитни зайчета на производителите на лекарства.

Огромна благодарност за вашето откритие.

С уважение: Л. Д.

* * *

Пристъпи на паническо разстройство, астма

Нямате представа какво мъчение е цяла година да спите във вертикално положение, борейки се за всяко поемане на дъх, и всяка нощ да преживявате пристъпи на астма и пани­ка! Така живеех до преди пет месеца! На 27. 03. 1993 г. ме приеха в болница с тежък пристъп на астма, усложнен от бронхиална пневмония. Съдържанието на газове в кръвта се повиши до 40 единици и аз се оказах на границата между живота и смъртта!

След като излязох от болницата ми предписаха големи дози теофилин и преднизон. Започнах бързо да пълнея, а от лекарствата станах раздразнителна и губех чувство за ори­ентация. Стигнах дотам, че вече не ми се живееше! След то­ва един приятел ми даде рекламната анотация на книгата на доктор Батмангхелидж „Тялото жадува за вода". Веднага изпратих чек и писмо на доктора с молба да ми прати книга­та с бърза поща. Бях изумена, че той ми се обади лично и започна да ми дава съвети по телефона. Препоръча ми да спра лекарствата, които можеха само да влошат състояние­то ми, каза ми да пия най-малко по три литра вода на ден и да приемам малко количество сол. Освен това ме посъветва всеки ден да се разхождам по 15 минути в покрит търговски пасаж. Сега мога да се разхождам по 30 минути на ден, а ди­шането ми напълно се подобри!

В момента, 31. 10. 1994 г., не вземам никакви лекарства срещу астма. Не съм използвала инхалатора вече 5 месеца! Когато ми се появяват леки хрипове, просто пия чаша вода, слагам на езика си малко сол и се чувствам великолепно!

И знаете ли какво още? Тази чудодейна вода и разходки­те ми помогнаха да отслабна 16 кг. Отново се върнах към оптималното си тегло и отново изглеждам млада, свежа и здрава!

Тази информация е нужна като въздух на милиони аме­риканци. Те страдат от СПИН, астма, артрит, синдром на хроничната умора и много други болести. Книгите на док­тор Батмангхелидж могат да бъдат полезни за всеки човек в Америка!

Още веднъж искам да ви благодаря за добротата и за то­ва, че помогнахте на мен и на жена ми да оценим правилно значението на водата за нашето здраве.

Чувстваме, че съзнателното увеличаване на водата изиг­ра изключително важна роля за свалянето на излишните ки­лограми, за което лекуващите лекари ни караха години на­ред. След като отслабнах 20 кг, значително се понижи и кръвното ми налягане. А жена ми освен от килограмите се освободи и от болките в гърба, които я мъчеха много годи­ни. Освен това тя е сигурна, че намаляването на теглото е притъпило нейните неразположения и алергични реакции.

С най-добри пожелания и уважение: Е. М. П.

* * *

Свръхтегло, диабет

На 12. 02 ми се обади лекарят, за да ми съобщи резулта­тите от моя анализ на кръвта. Каза ми, че имам диабет II тип, тъй като нивото на гликозилирания хемоглобин А1С е 7,3 %, а по онова време вече бях напълняла до 157 кг. На следващия ден започнах лечението с вода. Пиех по 5 л вода на ден и с храната поемах една чаена лъжичка сол. Днес, 2 юли, предадох последния анализ на кръвта и сега можете да сравните резултатите.

През това време поради проблеми с гърба не можех да правя упражнения. Така че тези резултати бяха постигнати изключително благодарение на програмата за приемане на вода и сол. Аз ям всички обичайни продукти. Сега започвам да включвам в програмата физически упражнения, като из­ползвам препоръките от книгата на доктор Батмангхелидж за болките в гърба и с нетърпение чакам резултатите. Нико­га не бих могъл да постигна такъв успех без водата и солта и съм ви безкрайно благодарен, доктор Батмангхелидж. Се­га разказвам за лечението с вода на всички, които познавам. Огромно благодаря.

Колко приятно е да седнеш зад бюрото и да дадеш обек­тивна и субективна оценка на резултатите от променения начин на живот. Като професионалист се сблъсках с програ­мата за лечение с вода, когато изпълнителният директор на А\УАМЕ (Асоциация на търговците на автомобили на едро в Ню Ингланд) ме помоли да прослушам касета със запис на книгата „Тялото жадува за вода".

Касетата ме подтикна веднага да последвам съветите на автора. Пристъпих към промяна на начина на живот на 10 юни и започнах всеки ден да пия много повече вода. От то­зи знаменателен ден постигнах следните резултати:

— отслабнах с 20 кг;

— кръвното налягане се нормализира — вече не се нала­га да вземам лекарства;

— кожата ми стана отново еластична;

- изчезнаха гъбичките по ноктите;

— намаля необходимостта от противоастматични препа­рати;

— спря болката в кръста;

— изчезна болката в ходилата.

Изключих от храната си посочените в книгата продукти, които имат диуретични свойства, и напълно загубих вкус към тях.

С уважение: Дж. Р.

* * *

Безсъние, главоболие, болки в ставите, раздразнителност и нетърпимост към околните

Искам да ви благодаря за вашата самоотверженост за разпространение на информацията за водата сред широката общественост. Само за някакви си две седмици постигнах наистина поразителни резултати. По-рано всеки ден пиех по 4 бутилки кока кола и само 1/2 или 1 литър вода, ядях мно­го шоколад. Всички край мен ме молеха да се откажа от ко­лата, но аз не обръщах внимание на думите им, докато чух вашето интервю по програмата Арта Бела.

На следващия ден започнах с 10 чаши вода и 1/4 чаена лъжичка сол. Намалих количеството кока кола само до две бутилки на ден, но засега не мога напълно да се откажа от нея, толкова съм се пристрастила. По-рано бях много нерв­на и се дразнех по най-малък повод. Изглеждаше, че стресо­вете в моя живот може да завършат с нервно разстройство. Нощем болките в ставите не ме оставяха да спя. Освен това забелязвах, че всеки път, когато трябваше да изкачвам стъл­би или да правя голямо усилие, сърцето ми започваше да бие страшно и се задъхвах. Възпалението на синусите пре­дизвикваше главоболие и всеки ден вземах по две капсули „Sine-Aid", които явно не ми помагаха. Когато дъщеря ми завърши колежа и се върна вкъщи, открих, че не мога да търпя присъствието на друг човек.

Роднините и приятелите ми бяха много разтревожени, че все повече губех контрол над себе си. Но още първите дни на лечение с вода и сол дадоха просто невероятни резулта­ти. Нервното напрежение спадна и отново станах спокойна. Оправиха се отношенията ми с роднините и приятелите, ко­ито веднага забелязаха тази промяна и, представете си, съ­що започнаха да пият вода! Без каквато и да било диета отс­лабнах 3 кг и чувствам огромен прилив на енергия. Той не се изразява в избухване на отрицателни емоции, както по-рано, повече не чувствам огромна умора, когато се връщам от работа през нощта. Винаги са ми останали още малко си­ли. Освен това сега, когато се изморя много, заспивам дъл­боко, вместо да ме мъчи безсъние и да не мога да успокоя бушуващите мисли в главата. По-рано не знаех що е жажда; сега открих вкуса на водата и я пия, защото искам, докато по-рано я пиех насила. Смятам да продължа в същия дух и да се откажа от двете бутилки кока кола и от капсулите „Sine-Aid", за да се почувствам още по-добре. Поръчах ва­шата касета за лечение на множествената склероза за три приятелки, които страдат от това тежко заболяване. Щом ка­то получа от тях някакви новини, веднага ще ви съобщя.

През м. 11. 2000 г. тежах 236 кг. Сега е януари 2003 г. и тежа 101 кг. Ето как го постигнах.

Моята история е обикновена. 32 години от живота си съм поглъщал всички вредни продукти и напитки, които ми попадаха. 32 г. се чувствах щастлив човек. Имах много при­ятели, хубава работа и забележителна, но със слабо здраве майка. За човек с моите размери се чувствах прекрасно. Во­дех активен живот, занимавах се с различни видове спорт, постигнах доста добри резултати в карате — накратко каза­но, стараех се да живея здравословно и да отслабна. Но съ­щевременно ядях всичко, което е вредно за здравето, ядях твърде много и в неподходящо време и всичко това заедно с литри газирани напитки или бира.

Поглеждайки назад, мога честно да призная, че понякога цял месец не изпивах и капка вода. Водата винаги ми се е струвала безвкусна и доколкото си спомням, от нея винаги ме болеше стомах. Може би причината за тези болки наис­тина да е била водата. Възможно е да е било психологичес­ки проблем, тъй като никога не съм изпитвал нужда и жела­ние да пия вода. Харесвах газираните напитки и можех на­веднъж да пресуша двулитрова бутилка с лека вечеря. За мен лека вечеря означава една голяма пица с различни плън­ки и пилешки крилца в 10,30 вечерта. Помня, че имах нави­ка два-три пъти в седмицата да поръчвам от съседната пицария огромен сандвич с бифтек, запечен в двойна порция кашкавал, сандвич от половин френско хлебче с две парче­та кашкавал и между тях голямо кюфте и да ги изяждам с два литра газирана напитка, пак късно вечерта. Но най-много ядях, когато вечер оставах сам или просто се връщах късно от работа и имах още сили да похапна. Ядях, дори да не бях гладен. Яденето преди сън ми стана навик.

Сутрин също не пренебрегвах яденето. На път към рабо­тата всеки ден си купувах от „МсDonald’s" два-три сандви­ча и естествено, любимата ми сода. Неотдавна се замислих как съм живял; придържах се към такъв режим на хранене години наред и дори не мога да си спомня кога точно съм за­почнал активно да разрушавам организма си. Не ми помага­ха дори верните приятели, хора със същото телосложение и също такива любители на храната. С тях редовно правехме набези из закусвалните в града. Стигна се дотам, че вече за­почнаха да ни познават на улицата, а имената ни станаха на­рицателни, нещо като дебелака Норм, героя от сериала „Бар „Наздраве".

Едва ли трябва да се гордея с това. Току-що казах, че бях щастлив човек и имах много страхотни приятели. Но въпре­ки това се чувствах самотен. Нямаше с кого да споделя ра­достите от живота.

Почти всичките ми приятели имаха съпруги или приятел­ки, които ги очакваха вкъщи. Аз също исках да имам семей­ство, но заради габаритите ми не можех дори да мечтая за това. Не вярвах, че мога да отслабна. Майка ми имаше мно­го болни бели дробове и постоянно влизаше в болницата. Няколко пъти нещата едва не свършиха трагично. Много се страхувах за нейния живот и този страх стана още едно оп­равдание за моята лакомия. Постепенно състоянието на майка ми малко се подобри и вече не се налагаше да бъда постоянно край нея.

През ноември 2 000 г., когато навърших 30 г., се запитах как ще живея по-нататък. Трябваше да отслабна и започнах сериозно да се замислям да се подложа на операция за нама­ляване на стомаха. Разбирах, че с това тегло няма да живея дълго. Огромната тежест върху ставите все по-често ми причиняваше сериозни проблеми и много пъти влизах в бол­ницата с тромбоза на дълбоките вени. Бях много уплашен и много самотен. Знаех, че или трябва да се заловя сериоз­но с отслабването, или ще умра. Мисля, че ви е интерес­но колко все пак тежах. Тежах 236 кг. Носех ризи размер ХХХХХХL, а талията ми беше 180 см.

На 21. 01. 2001 г. направих първата крачка към дългия път към новия живот. Имах един много добър приятел, кой­то в продължение на три месеца всяка вечер насила ме замъкваше във фитнес залата, освен това следеше да ям здравословна храна в подходящо време. Но главното е — трябваше да пия много вода. „Много" — това не е литър или два. Мразех водата, но знаех, че ако наистина искам да отслабна, трябва да изпълня всичко, което се изисква от мен, и да не си търся никакви оправдания. Точно тогава за пръв път в живота си повярвах в себе си и почувствах, че ще мога да сваля толкова килограми, колкото трябва. Прибли­зително тогава, в самото начало на пътя към здравето и към относително стройно тяло, имах късмет да се запозная с ед­на забележителна жена. Моят приятел внимателно ме наб­людаваше и ме подкрепяше всеки път, когато бях готов да се предам. Реших да се откажа напълно от всички течности с изключение на водата и една популярна диетична напитка. Това много ми помогна. Всяка сутрин започвах С малка бу­тилка диетична напитка и 700-грамова чаша вода. До обяд изпивах още три такива чаши и една малка бутилка диетич­на напитка, а между обяда и вечерята изпивах още толкова.

Непосредствено преди вечеря изпивах още една 700-грамова чаша вода, за да запълня стомаха и да ям по-малко.

Коренно промених режима на хранене и количеството храна. Престанах да ям след шест вечерта и пиех само вода, за да запълня стомаха. Трябва ли да казвам, че непрекъснато тичах до тоалетната? Напълно се отказах от хляба, макарони­те, картофите и всичко, което съдържа въглехидрати. Но главното е, че спрях да пия газирани напитки, дори диетична­та без кофеин. Дневната ми норма на въглехидратите беше около 20 грама, а на наситените мазнини — 2-3 грама. Знам, че ще кажете, че на организма са му необходими мазнини. Абсолютно сте прави. Преди да започна диетата подробно се информирах какво може да доведе до намаляване на теглото и какво — не. Прехвърлих планини от книги за витамините и хранителните добавки и се погрижих да осигуря на организ­ма всичко, което му е необходимо. Освен това ходех редовно на преглед. Започнах всеки ден да вземам незаменимите маст­ни киселини в капсули, мултивитамини, В-комплекс 150, кал­ций, витамин С, а също витамин В₁₂ под езика. Знанията, ко­ито получих, ми помогнаха да поддържам енергийната обмя­на на необходимото равнище и ускоряваха разграждането на мастните запаси, въглехидратите и захарта.

Един забележителен човек, който сега е най-добрият ми приятел, собственик на магазин за уреди за фитнес, бракува някои и ми ги подари. Когато тръгнах бързо да слабея, за­почнах по-лесно да изпълнявам упражненията за укрепване на сърдечно-съдовата система и на мускулите. Отслабвах почти по половин килограм на ден. Тези темпове предизвик­ваха безпокойство у познатите ми, но аз упорито продължа­вах да се храня с полезни продукти и да пия огромни коли­чества вода. Лекарят ми внимателно следеше състоянието ми и не се тревожеше много от бързото сваляне на теглото. Кръвното ми налягане се подобри, същевременно се пони­жи сърдечният ритъм в състояние на покой и, слава Богу, успях да избегна захарния диабет.

Сигурно ви е интересно какво ядях. Отговарям: хранех се главно с консерви риба тон и пиле. Белтъчини, белтъчи­ни и още веднъж белтъчини — колкото повече, толкова по-добре, планини от салата без подправки, пуешка пържола, задушени зеленчуци и още веднъж колкото може повече ри­ба тон и пиле. Да, признавам, че ми прилошаваше от необ­ходимостта да ям всеки ден едно и също. Но непрекъснато си напомнях, че от тази храна и упражненията явно има пол­за, тъй като теглото ми намалява. Опитвах се да си внуша, че макароните, пицата, газираните напитки, чийзбургерите и другата непълноценна храна ми струват живота.

Впрочем, позволете ми да кажа няколко думи за забележи­телната жена, за която споменах по-горе. Продължавах да се виждам с нея и двамата й чудесни малчугани. Желанието да поддържам това познанство толкова ме мотивираше, че напра­во не можете да си представите. Влюбих се, но много по-важ­но е, че се намери човек, който да обикне и мен. Да, тя обикна такъв дебелак като мен и затова ми стана още по-скъпа.

Месец след месец продължавах с неуморно упорство да правя упражнения и да спазвам водната дажба. През това време нито веднъж не се разболях и повече не възникнаха никакви проблеми с вените на краката. Околните започнаха да забелязват промените, които ставаха с мен. Те не можеха да не се забележат. Талията ми намаля, както и размерът на ризите. Ако сте забравили, по-рано тежах 236 кг. В края на първата година на моята диета, на 21. 01. 2002 г., вече тежах 112 кг. Отслабнах 124 кг благодарение на напрегнати трени­ровки заедно с приятели и сам. Днес, в навечерието на но­вата 2003 п, тежа 101,5 кг. Убедих се, че това тегло напъл­но ми подхожда. Направих добри мускули, свободно обли­чам ризи 54-и размер, а талията ми намаля до 95 см. Имам много излишна кожа, но се надявам да я премахна чрез хи­рургическа операция. Струва ми се, че сделката излишна де­белина срещу излишна кожа е изгодна.

Мисля, че няма да ми е трудно да запазя това тегло, тъй като сега съм пълен с енергия, много се движа, а тичането по 5 км по бягащата пътечка още повече улеснява тази зада­ча. Сега ям всичко, което ядях по-рано — чийзбургери, пица, картофи и понякога бонбони. Но всичко се свежда до ед­на дума — умереност. Никога в живота си повече няма да пия газирани напитки. Вода... Вода... Вода (Е, може и дие­тичен зелен чай и диетични напитки.)

Нима успях толкова да отслабна? И до днес не мога да повярвам. Когато се гледам в огледалото, понякога не вяр­вам, че съм аз.

За пръв път се почувствах наистина отслабнал, когато веднъж вървях пред група деца, които отиваха на училище. Нито едно не започна да ме зяпа, да се смее и да ми вика де­белак. Разбрах, че току-що съм издържал най-трудния изпит и децата ми поставиха оценката. Когато бях дебел, много пъти се убеждавах, че децата са най-строгите и най-честни­те съдии.

Сега в живота ми има всичко, за което съм мечтал. Това вече не е мечта. Ожених се за жената, за която разказах, и станах баща на двамата й прекрасни сина. Живеем в прекра­сен свят, в красив дом, ние сме щастливи и здрави. Ако по­искате да дам съвет на онези, които четат тази история, бих ги посъветвал само едно: никога не се предавайте. Мечти­те могат да станат реалност. Изпълнявайте добрите съвети и сами си помогнете. Когато бях на диета, в бележника ми беше записано едно забележително изречение, то е там и се­га. Това са думите на Мартин Лутър Кинг: „Трябва да приз­наваме съществуването на ограничени трудности, но никога не трябва да губим безгранична надежда." АЗ НЕ Я ЗАГУ­БИХ И НИКОГА НЯМА ДА Я ЗАГУБЯ!

Д. К.

Забележка: Д. К. живее в североизточната част на Пенсилвания — той е земляк на Боб Бате, а там хората знаят много за целебните свойства на водата, включително за не­вероятните резултати при нейната употреба в програмите за отслабване.