Водата лекува, лекарствата убиват Лечение на всички болести чрез пиене на вода д-р Ф. Батманжелидж

Нещата вървят чудесно! През целия последен месец съдържанието на цветен прашец в Кънектикът бе много ви­соко. Водата и солта ми оказаха безценна помощ. През ми­налите години по това време всеки ден щях да гълтам лекар­ства срещу възпаление на синусите. Но откакто стриктно изпълнявам програмата за лечение с вода, повече не са ми нужни никакви лекарства. Една вечер дори си направих тест. Целия ден въртях волана, тъй като от осем сутринта до шест вечерта доставях на клиентите мляко и други продукти. Вър­нах се вкъщи толкова изморен, че едва се движех. На всичко отгоре във въздуха имаше твърде много цветен прашец, а на вечеря изпих чаша шардоне. Казано накратко, в четири сут­ринта се събудих със страшно главоболие. Не знаех какво го е предизвикало и затова изпих пълна чаша вода с щипка сол и отново си легнах. Събудих се след около час и половина; главоболието беше изчезнало напълно, вярно, беше остана­ла известна слабост. По-рано в подобни случаи вземах антихистамини, но в книгата беше казано ясно, че солта е есте­ствен антихистамин и сега се уверих в това.

Една от моите клиентки, възрастна жена, веднъж се оп­лака от язва и киселини. Разказах й за лечението с вода, а след това изчислихме необходимата за нея норма и й казах: „Опитайте." Когато се срещнахме след една седмица, тя ка­за, че водата действително й помогнала. Дадох й екземпляр от книгата за водата, а след още няколко месеца тя ми съоб­щи, че всички симптоми на нейните болести изчезнали.

Благодаря ви за имейла и обещавам да ви пиша за всич­ки, които успея да убедя да опитат вашия метод.

Неотдавна прочетох книгата ви „Тялото жадува за вода". Откакто последвах вашия съвет и започнах да пия необходи­мото количество вода, напълно забравих острото главоболие, което ме мъчеше всеки ден през последните 15 г. Години на­ред ежедневно вземах максимални дози солпадеин (смес от кодеин и парацетамол), а сега той въобще не ми е нужен. Ос­вен това спрях да пия чай, дори се отказах от шоколада.

Сред другите промени, които забелязах не само аз, но и околните, ще посоча на първо място подобреното състояние на кожата и косите ми, а също и приливът на енергия. Освен това по-рано много ме боляха ставите на ходилата, а сега те­зи болки много намаляха. Всичко това стана доста бързо, след като започнах да пия само вода в такова количество, каквото препоръчвате.

С благодарност и топли пожелания: А. Мак Г, Шотландия

* * *

Мигрена

Много години съм страдала от главоболие. Ходих при невропатолози и мануални терапевти, дадох стотици долари за скенер на главата и за рентгенови снимки, но всичко бе­ше напразно. Често пъти само вярата в Бог ме възпираше от желанието да умра, когато по цели дни лежах със страхотна болка. Нито едно лекарство нито веднъж не спря болката; струваше ми се, че тя просто ме мъчи определеното време и след това минава. Не можех да видя някаква връзка между приемането на конкретни продукти и главоболието; един­ствената закономерност, която успях да установя беше, че главоболието започва два часа след хранене.

Един прекрасен ден един познат ми каза, че главоболие­то ми може да е свързано с това, че никога не съм пила дос­татъчно количество вода. Разбира се, знаех, че водата в хра­ненето ми беше малко, но мислех, че зеленият чай и плодо­вите сокове заедно с голямото количество пресни плодове напълно задоволяват потребността ми от течности. Три дни по-късно, когато прелиствах едно здравно списание, пог­ледът ми попадна върху реклама на вашата книга „Тялото жадува за вода" и си я поръчах.

Когато книгата пристигна, аз я прочетох с огромен инте­рес, след това я препрочетох още веднъж, за да разбера по-добре тази нова концепция за водата. Разбрах грешките си в приемането на вода и бързо започнах да ги поправям. Мо­же ли някой, изпитал такива мъки, да оцени състоянието на човек, чиито дни са били изпълнени с болка, а сега са заменени с невероятни дни без болка, когато можеш да се зани­маваш с това, което искаш, вместо да лежиш с главоболие? Това е такова щастие, за което никога няма да спра да бла­годаря на Господ.

Оптималното насищане на моя организъм с вода продъл­жи няколко месеца, но сега болката от обичайно състояние се превърна в рядка гостенка. Благодаря на Господ, който с любов и грижа ме водеше стъпка по стъпка към постигане­то на тази удивителна истина. Безспорно той се е опитвал да го направи много по-рано, но съм била сляпа. Благодаря ви, докторе, за титаничния труд и за упоритостта да доведете тази истина до хората.

Водя вечерни курсове за възрастни по програмата „Здра­ви продукти и хранителни пристрастия", на които веднага посветих една от моите лекции за нуждата на организма от вода. Благодарение на това знание можах да посоча на мно­го хора пътя към подобряване на здравето и намаляване на болката в живота им.

Веднъж един мой познат каза, че смята да влезе за някол­ко дни в болница, за да премине курс на лечение; имаше проблеми със стомаха и язва. Убедих го да се откаже и да опита лечение с вода, което препоръчвате вие. С явно неже­лание той склони на увещанията ми. Да бяхте видели колко изумен и благодарен беше, когато отначало болките му из­чезнаха, а след още известно време научи, че язвата му е за­раснала — без никакви лекарства!

Моля ви, позволете ми още веднъж да изразя дълбока благодарност и да се помоля Бог да благослови вас и ваши­те сътрудници и да ви помогне в усилията за оздравяване на човечеството.

Една моя приятелка ме посъветва да прочета вашата кни­га „Тялото жадува за вода", което направих през последни­те месеци. През последните 15 г. страдам от главоболие и нещата стигнаха дотам, че започнах да обвинявам за него лекарствата, които вземах, и престанах да се надявам, че мо­га да се измъкна от този омагьосан кръг. През септември миналата година прочетох книгата „Естествени алтернативи на хормонозаместителната терапия", в която се препоръчва болните да се откажат от чая и кафето. Тъй като от няколко години спрях да пия кафе и го замених с чай, помислих, че това ще бъде трудно. Все пак се оказа много по-просто и се­га вместо чай пия гореща вода. Същевременно изключих ра­финираната захар от храната. Докато не започнах внимател­но да чета информацията на етикетите, никога не бях подо­зирала колко много продукти съдържат захар.

През първите два месеца на това „оздравяване" главата постоянно ме болеше. Но продължавах упорито и постепен­но главоболието изчезна. Сега то се появява съвсем рядко и вече знам каква е причината — чаша вино на обяд. Но ако изпия повече вода, обикновено главоболието ми минава без лекарства. Тъй като сега нямам никакви резки колебания на кръвната захар, не изпитвам предишното влечение към сладкото (макар че по-рано ми се струваше, че захарта в ме­нюто ми не е много).

От септември отслабнах още с 6 кг. Винаги съм била ак­тивна и енергична и сега чувствам още повече сили. По-добре контролирам емоциите си и излязох от състоянието, по­добно на напрегната пружина, готова да се развие всеки мо­мент. Отначало приятелките ми казваха: „Ти си отслабнала. Как успя?" Разказах им за главоболието и как се освободих от него. Сега те ми говорят: „Изглеждаш страхотно, каква е тайната ти?"

Накратко казано, благодарение на вас и на Мерилин Гранвил, автор на книгата, за която споменах по-горе, се чувствам съвсем друг човек, по-щастлив, отколкото през предишните 15 години. За това казвам огромно благодаря на вас двамата. Сега постепенно привличам членовете на мое­то семейство и всички познати към вярата в безкрайните це­лебни възможности на питейната вода.

С най-дълбоко уважение: Л. С.

* * *

Несмилане в стомаха, мигрена

Аз съм хирург-офталмолог, живея в град Калъмбъс, ща­та Джорджия. Искам лично да ви благодаря за серията аудиолекции за потребността на организма от вода.

Преди много години забелязах, че щом като изпия две чаши вода и храносмилателното разстройство, с което веро­ятно съм се родил, веднага преминава. Но не направих ни­що, за да предам това знание на хората. Освен това в продължение на 10 г. ме мъчеше мигрена и то толкова чес­то, че понякога главата ме болеше всеки ден. Забелязах, че ако не пия вода толкова, че да ми се наложи да тичам до то­алетната, главоболието не минава. Изглежда, че в моята ди­ета е имало нещо, което е провокирало главоболието, а во­дата е измивала това вещество от организма и това е действало заедно с обезводняването — главната причина за моя проблем.

Искам да кажа, че моите наблюдения до голяма степен съвпадат с вашите. Затова фактите, изложени във вашите лекции, ме накараха веднага да възприема новата гледна точка без обичайните предубеждения. Благодаря на вас и дори на затворническата система на Иран, която ви е позво­лила да оцелеете, да пристигнете в Америка и да споделите тази информация с нас.

Най-сетне се наканих да ви пиша няколко реда, за да ви разкажа как увеличението на водата ми помогна да се спра­вя със зависимостта от препарата екседрин. След като про­четох вашата книга, реших да опитам да заменя обезболява­щото с вода. Откакто преди 30 г. завърших колежа, ежедневно вземах по две до осем таблетки от това лекарство и мно­го пъти съм се опитвала да се откажа от него. Издържала съм най-много два-три дни, след което започваше мигрената и тогава се налагаше няколко дни да вземам по 5-6 таблет­ки, за да се оправя от последиците от този опит.

Преди два месеца започнах да пия по 10 или повече чаш­ки вода на ден, като постепенно увеличавах нормата и за две седмици стигнаха до 16 и повече чашки на ден. През първа­та седмица на рехидратацията все още ми се налагаше да вземам по две таблетки на ден,.за да избегна острите пристъпи на главоболие. Втората седмица успях да изкарам само с по една таблетка на ден. Обикновено болката се поя­вяваше към обяд, но една таблетка беше достатъчна, за да я потисне. През третата седмица ми беше достатъчна само по­ловин таблетка. Просто не вярвах на успеха си и вече започ­нах да мечтая как ще се откажа напълно от лекарствата.

Изкарах четвъртата седмица без нито една таблетка, а също без кафе и без газирана вода. Всеки път, щом се поя­вяваха първите признаци на главоболието (обикновено по няколко пъти на ден), изпивах по 2-3 чаши вода и неприят­ните симптоми изчезваха. Най-невероятното е, че през този период водех също толкова интензивен и изпълнен със стрес живот, колкото обикновено. Със съпруга ми сме скулптори, работим с бронз и живеем в ранчо, имаме пет де­ца. Първо правим макети от глина, след това подготвяме формите за изливане, правим бронзови отливки, дообработваме ги и ги продаваме. През тези седмици трябваше да свърша необичайно много работа — да подготвя формите за изливане и да ги покрия с восък. По-рано тази работа ми предизвикваше силно напрежение на очите, болки в тила и задължително тридневно непоносимо главоболие.

Изкарах без екседрин и кофеин 12 дни, когато се преда­дох и взех една таблетка след особено измерителен ден. Следващата седмица взех три таблетки (по една на ден за три дни). Сега вече е десетата седмица и почти успявам да предотвратявам главоболието само с вода. Отначало напъл­нях няколко килограма, но сега теглото ми се върна на рав­нището от преди месец и половина.

Какво щастие, че баща ми А.Н, който е на 83 г, ми разказа за вашата книга „Тялото жадува за вода". И до днес не спирам да се учудвам, че водата спря главоболието ми. По­желах да научите колко ми помогна лечението с вода да се освободя от зависимостта от екседрина. Много съм чела за главоболието, което е следствие от силна възбуда, но никъ­де не съм срещала да се споменава за водата като за обезбо­ляващо лекарство. През годините пиех по няколко чаши на ден и смятах, че е достатъчно. Но сега разбирам, че моят ор­ганизъм е бил обезводнен. Огромна благодарност за вашите изследвания и за това, че сте написал тази книга.

Аз пия вода в 1/2 литрови бутилки. Тежа 61 кг и страдам от мигрена, а когато неотдавна влязох във вашия сайт, разб­рах, че организмът ми не получава достатъчно сол. Благода­ря ви за помощта. Вие просто ме спасихте.

Благодаря на Господ за вашия сайт. Вече 49 г. страдам от хронични мигрени. На 4 г. паднах на главата и гърба си от балкона, който е на 10 метра от земята. Живеех в ад. Учите­лите, лекарите и родителите ми смятаха, че се преструвам, понеже петгодишни деца не могат да имат мигрена. Помня първия пристъп на мигрена: струваше ми се, че умирам.

Хроничните болки, подобни на болки след преливане, ме мъчеха по 6-7 дни. Ходила съм при лекари, след това при натуропати и при хиропрактици (хиропрактик — едно от наз­ванията на лекар, който практикува мануална терапия — б. пр.). Но облекчение нямаше. Една приятелка ми изпрати по електронната поща адреса на вашия сайт и ми каза: „Защо не опиташ?" Бях отчаяна. Вашият сайт даде отговор на мо­литвите ми. Пиех вода, но без сол. Когато изпих първата бутилка вода със сол, веднага почувствах разликата и казах: „Слава тебе, Господи!" Разказах на съпруга ми, че се чувствам като нов човек.

Сега живея в рая. Чувствам се прекрасно. Когато пиша тези редове, ми текат сълзи. След 2. 08. 2001 г. животът ми стана прекрасен. Можете ли да си представите какво щастие е да живееш без болка? Мислех, че тя ще ме вкара в гроба. Бог да ви благослови за вашия сайт. Сега наистина жи­вея. Животът е прекрасен!

С огромна благодарност: Н. Р.

* * *

Мигрена, гадене, повръщане, ринит, подути очи

Неотдавна прочетох книгата ви „Тялото жадува за вода" и реших да ви съобщя, че много неща от това, което казвате, има пряко отношение към мен. Много години страдах от по­дути очи, постоянна хрема и пристъпи на мигрена. Най-много страдания ми причиняваше мигрената, която се отрази се­риозно на личния ми живот и на кариерата ми като учителка.

Болката, обикновено придружена с гадене, повръщане и непоносимост към светлина, често ме принуждаваше да ле­жа по два до четири дни, след което най-малко още един ден се чувствах много зле. Лекарят ми предписваше „Парма", ерготамин, сандомигран, метоклопрамид, имигран и прозак, но те само притъпяваха болката, а пристъпите на мигрена продължаваха. Моят лекар-кинезилог ме посъветва да пия повече вода и да прочета вашата книга.

Започнах да пия по около два литра на ден, макар да не вярвах, че това може да ми помогне. Почти веднага започ­нах да се чувствам по-различно, очите започнаха да сълзят по-малко, клепачите ми не бяха толкова подпухнали. Сега нямам алергия към нищо, съответно и никакви хрипове в бе­лите дробове, хрема, болки в очите и т.н. Но най-поразител­на се оказа промяната в характера на мигренозните пристъ­пи. Бих искала да кажа, че са изчезнали напълно, но няма да е истина. Неотдавна имах пристъп, но той продължи не два дни, както обикновено, а осем часа, след което можех нор­мално да ям, да пия и да се върна към ежедневните си задъл­жения — все едно, че нищо не се е случило.

Това направо ме поразява! Пристъпите на мигрена вина­ги са били свързани със стрес и обикновено започваха тога­ва, когато се отпусках след силен стрес или вълнение. Пос­ледният пристъп настъпи, когато няколко седмици поред трябваше да решавам множество сериозни проблеми и по-рано можех да очаквам, че заради мигрената ще трябва да лежа най-малко четири дни. Смятам да продължавам да изпълнявам вашата програма и естествено при следващия преглед да я обсъдя с моя лекар. Освен това вече започнах да убеждавам мъжа ми и четиримата синове да последват моя пример и да пият повече вода.

Убедих се, че благодарение на водата — на обикновена­та вода! — здравето ми значително се подобри и съм благо­дарна на съдбата, която сложи в ръцете ми вашата книга. Приемете пожеланията ми за любов и мир заедно с благо­дарността ми за вашите трудове.

Миналата седмица чух по радиото интервюто, в което говорихте за книгата „Тялото жадува за вода". Исках да я купя, но не я намерих в нито една книжарница. Тогава я поръчах по пощата и днес най-сетне я получих. Книгата се оказа страхотна.

Докато чаках да пристигне, започнах да пия най-малко по два литра вода на ден. Порази ме колко бързо се прояви­ха промените в общото ми състояние. По-енергичен съм и в края на деня вече не се чувствам като смазан. По-рано мно­го се изморявах и постоянно ми се спеше. За да не задремя, трябваше непрекъснато да пия кафе. Осемте часа сън през нощта не даваха никакъв ефект; чувствах се така, сякаш съм спал само пет часа. Дори когато успявах да спя девет или де­сет часа, умората пак ме натискаше. Нещата стигнаха дотам, че жена ми започна да ме кара да отида на лекар. Освен то­ва понякога просто се люлеех от слабост и ми се струваше, че ще падна в безсъзнание. Тогава обикновено хапвах шоколад и всичко минаваше. Но през последната седмица това чувство не се е появявало. Дори спрях да пия кафе и не по­лучих никакво главоболие, свързано с отказа от него. Забе­лязах, че и алергията вече не ме безпокои. Промените, кои­то станаха през тази седмица, направо ме поразяват.

Никога не съм разбирал политиката на системата за здравеопазване. Защо тя толкова се грижи за печалбите на компаниите? Мога само да се надявам да успеете да проме­ните системата. Вие сте истински лекар!

През последния месец значително увеличих пиенето на во­да. По-рано никога не чувствах жажда или силно желание да пия вода. Пиех много малко не само вода, но и други течнос­ти. Почти всеки ден ме мъчеше главоболие, понякога по-сил­но, понякога по-слабо. Често заспивах през деня и никога не се чувствах отпочинал. Въпреки, че не се чувствах добре, не вземах никакви лекарства срещу главоболието и срещу онова, което повечето лекари наричат депресия (и слава Богу!).

С радост съобщавам, че откакто прочетох вашата фан­тастична книга „Тялото жадува за вода" и увеличих водата, нямам никакво главоболие, а депресията практически пре­мина. От седмици живея без главоболие. Забелязвам, че съм по-енергичен, отново правя упражнения и въобще се чувствам отлично. Сега знам какво е жажда и постоянно имам желание да пия вода.

Високо ценя стремежа ви да убедите хората в ползата от водата. Разказвам за това на всички познати, но разбрах, че не всеки иска да чуе. Дори и при мен трябваше да мине из­вестно време, за да се вслушам в гласа на разума.

Пожелавам ви успехи в работата и ако желаете, можете да публикувате писмото ми навсякъде, където сметнете за нужно.

Искрено ваш: С. Р.

* * *

Мигрена, алергия към храни, оток на глезенната става

В деня, когато попаднах на вашата книга „Тялото жадува за вода", имах невероятен късмет. Повече от 20 г. страдах от мигрена. Както и другите хора с подобен проблем, опит­вах се да намеря облекчение със средствата на традицион­ната медицина, чрез акупунктура, акупресура, йога, тайдзи, медитация и специализирани диети. Не е чудно, че нищо не ми помагаше — през всичкото време организмът ми е бил обезводнен.

Последвах препоръките ви и след няколко дни мигрена­та през нощта започна да се притъпява, а след това напълно премина. Освен това водата ми помогна да се справя с мно­го други проблеми:

— Коляното, на което 30 г. имаше оток, се върна в нор­мално положение.

— Възобнови се отделянето на вагинален секрет. (Аз съм на 61 години, около 40 от тях сухотата беше причина за постоянен дискомфорт и дори болки.)

Хранителните алергии (особено към пшеницата) отслаб­наха. Докато не започнах да пия толкова вода, колкото пре­поръчвате, не можех да преглътна нито една хапка хляб; се­га с удоволствие изяждам две парченца бял хляб — за пръв път от повече от 15 г.!

Както можете да се сетите, започнах с горещ ентусиазъм да разпространявам добрите новини, получени от вас. Раз­казах за изключителната ви книга на моите приятелки, на роднините и на личния си лекар. Сега разбирам колко разо­чаровани са онези, които се сблъскват с липсата на интерес от страна на признати медицински авторитети. Затова ви моля винаги да помните за „малките хора", които живеят до вас и ще ви бъдат вечно благодарни, че не падате духом и продължавате изследванията за нашето благо.

Благодаря, благодаря и още веднъж благодаря.

Искрено ваша: С.К.

* * *

Множествена склероза, изтръпване

Казвам се Ф.Т. и имам множествена склероза. Поставиха ми тази страшна диагноза през април 2000 г. Магнитният резонанс установи разрушаване на миелиновата обвивка и плаки в главния мозък. Невропатологът прегледа историята на болестта и каза, че първият симптом са били пълното изтръпване и бодежите в дясната част на тялото, станали преди 18 г. След първото обостряне лекарят ми беше назна­чил пълно изследване. Той дори ми направи пункция за гръбначномозъчна течност, но в болницата загубиха резул­татите от анализите. Изтръпването и бодежите не премина­ха напълно; наложи се да се науча да живея с тях. Тогава трябваше да напусна работа за шест месеца. След 12 г. обострянето се повтори. Този път изтръпването обхвана горната половина на тялото. Лекарят отново ми назначи изследване с магнитен резонанс, но не откри нищо нито във врата, нито в главния мозък. През следващите две години ми бяха направени серия тестове за проводимост на нервите.

Поредното обостряне стана през 2000 г. и магнитният ре­зонанс веднага откри признаци на множествена склероза във врата и главния мозък. Сред симптомите бяха изтръпва­не, бодежи, болки, завален говор, частична загуба на конт­рол над дясната ръка, проблеми с равновесието, разстрой­ство на функциите на организма и постоянна отпадналост.

Лекарят ми предписа препарата авонекс. Вземах го веднъж седмично, а той действаше само три дни. Но когато започнах да пия вода с морска сол, действието му стана по-продължително. Освен това вземах студено пресовано ле­нено масло, В-комплекс, лецитин, поливитамини и калий. Два месеца и половина след започване на лечението с вода изтръпването и пробождането изчезнаха; през следващите месеци започнах да ходя по-добре и да пазя равновесие, а функциите на организма се нормализираха. През м. 12. 2001 г. отидох на преглед при невропатолога. Казах му, че смятам да прекратя вземането на авонекс и да се лекувам само с вода. Той ми отговори, че е чувал нещо за това. Разказах му, че трябва да пия само вода със сол и напълно да изключа ал­кохола и кофеина. Лекарят се съгласи, че отказването от ко­феина е добра идея, тъй като той потиска някои неврологич­ни функции на мозъка. Изпрати ме за пълно изследване за болни с множествена склероза, което показа, че съм напъл­но здрав. През юни тази година моят семеен лекар смята от­ново да ме изпрати за изследване с магнитен резонанс, за да се убеди, че окончателно съм се излекувал от множествена склероза.

Освен нея през последните седем години имах увеличена простата. При последния преглед лекарят проверява и нея и каза, че тя е нормална. За всеки случай ми направи анализ на кръвта и резултатите потвърдиха това.

За да даде резултати борбата с множествената склероза, са необходими оптимизъм и смелост. От 20 години не съм се чувствал толкова добре, колкото сега.

Страдах от множествена склероза 5 г. Заради болестта месеци наред бях прикована към леглото, а поради задържа­нето на течности практически не можех да се движа. Напъл­нях до 79 кг, което при ниския ми ръст се отрази силно на състоянието ми. Освен всичко друго говорех и трудно. То­гава още не знаех какво ми е. Съпругът ми се безпокоеше много, но не знаеше какво да направи за мен или с мен. Друг проблем беше хроничното нарушаване на функциите на пи­кочния мехур. Мъкнеха ме по лекари и болници в Канада, Ню Йорк и Пенсилвания. Предписваха ми всевъзможни анализи и изследвания, за да разберат какво става с червата и пикочния мехур. Казаха ми, че това е болест, с която тряб­ва да се науча да живея и накрая ще се наложи колостомия. Имам диплома за медицинска сестра и дълго време съм ра­ботила по специалността.

Вземах всичко, което ми предписваха, като се надявах, че лекарствата ще ми помогнат. Окончателната диагноза „множествена склероза" ми поставиха лекарите от институ­та „Хайзингър" в Данвил миналия март. Казаха ми, че съм била болна от множествена склероза от 5 г. и че следващата година ще бъде много тежка.

Започнах лечение с вода, едва когато се почувствах мно­го зле. Съпругът ми го изпробва по-рано и за един месец отслабна с 18 кг. Дори характерът му стана по-спокоен и ве­че не е толкова нервен. Аз спрях всички лекарства, които вземах. При мен водата оказа положително въздействие върху интелекта и паметта; подобри се координацията, за­духът изчезна. Проблемите с горните дихателни пътища съ­що изчезнаха. Застойните явления в червата и пикочния ме­хур още продължаваха, но постепенно тези органи започна­ха да функционират както трябва.

Няколко месеца не съм ходила при лекуващия лекар. Ко­гато влязох в кабинета му на собствените си крака, той не повярва на очите си и можа да каже само две думи: „Изглеж­дате невероятно." Попита ме с какво съм се лекувала. Раз-. казах му, че използвам разработения от д-р Батманджелидж курс за лечение с вода и че моите лекарства са водата и сол­та! Това го заинтригува. Обясних му, че всеки човек трябва да пие ежедневно 2,5 литра и да приема с храната 1/2 чаена лъжичка сол. Той каза, че очевидно в тази програма има не­що, тъй като при мен резултатът е налице, и добави: „Мерилин, никога досега не сте била толкова здрава." Твърди, че никога не е виждал нещо по-невероятно.

Този лекар се казва Джон Кери. Има клиника в Кингстън и още една в Далас. Дори изпробва програмата за лечение с вода върху себе си и благодарение на нея отслабна доста. Каза, че този начин за лечение е толкова прост и уникален, че за него задължително трябва да научат колкото може по­вече хора. Той винаги е бил от тази категория лекари, които се стремят да помогнат на всеки пациент и са готови да из­ползват всяко средство, което може да бъде от полза за па­циента, независимо от произхода му. Ако лекарството пома­га, той го използва. За да се появи това откритие, е трябва­ло да стане нещо трагично като хвърлянето на доктор Батмангхелидж в затвора с перспективата да бъде разстрелян. Аз трябваше да се разболея от множествена склероза, за да получа възможност да правя това, с което се занимавам се­га — да разказвам за това лечение на всички, които позна­вам. В Библията често се повтарят думите „вода" и „сол". Ние винаги трябва да ядем, да пием и да правим така, както е правил Исус при пребиваването си на тази земя, а всички знаем, че той е пил вода и по всяка вероятност е трябвало да соли храната си. Ние сме солта на земята и ако солта е била добра за Него, трябва да бъде достатъчно добра и за нас. Сигурна съм в това, тъй като то МИ СПАСИ ЖИВОТА!

Разрешавам ви да използвате това писмо така, както по­желаете.

Искрено ваша: М. Ф.