Водата лекува, лекарствата убиват Лечение на всички болести чрез пиене на вода д-р Ф. Батманжелидж

Преди около 8 месеца се запознах с Боб Бате, собстве­ник на фирмата „Сее-Кеу Auto" в град Мосик, щата Пенсилвания. Когато Боб започна да ми разказва за лечението с во­да, се разсмях от все сърце. Въпросът е, че имам големи проблеми с краката. Те много силно отичат и заради артри­та и подаграта едва ходя. Обърнах се към лекар, който ми предписа противовъзпалителни таблетки. Те ми изгориха стомаха и престанах да ги вземам. След това, когато Боб от­ново ми заговори за вашата програма, реших да рискувам и опитах. За 6 месеца изпълняване на програмата буквално се подмладих. На 54 г. съм, а се чувствам като на 20 г.

Откакто започнах да пия повече вода, отношението ми към живота се промени много силно. Когато живеете с пос­тоянна болка, не можете да мислите за нищо друго. Вече смятах да оставя бизнеса си и да призная, че повече нямам сили да работя толкова, колкото по-рано. Обикновено рабо­тех по 10-15 часа на ден. Чувствах, че е дошло време да се оттегля. След това започнах да пия вода и да добавям в хра­ната малко сол. През последните 4-6 месеца здравето ми значително се подобри. Не се опитвам да твърдя, че е стана­ло само благодарение на водата. Може да е така, а може и да не е. Знам само, че откакто започнах „лечение с вода" и да спазвам стриктно такъв режим, действително се чувствам много по-добре. Ако не вярвате, попитайте жена ми.

По-рано бях отвратителен тип, с когото беше много трудно да се живее, но сега всичко се промени. Сутрин, вместо да изпия чаша кафе или мляко, както обикновено, за­кусвам вкъщи и изпивам една 350-грамова чаша вода. По време на хранене не пия кока кола, бира или нещо друго, а само една 350-грамова чаша вода. Ако след това ми се пие бира, си позволявам една неголяма чаша.

Интересно, обикновено съветват хората, на които им отичат краката, да пият по-малко течности и да не посягат към солта, а аз правех тъкмо обратното и краката ми почти се върнаха в нормата. Отново мога да нося каубойските ботуши, които не бях обувал, откакто бях на 44 г. — точно тогава подаграта ми се обади сериозно. За­почнах да гълтам различни хапчета, докато си направих яз­ва на стомаха, и оттогава не вземам никакви таблетки.

Болката в ставите почти премина, появява се само от време на време. За това е виновна работата ми. Всичко за­виси от натоварването, особено на рамото. Налага се да върша много тежка работа; по цели дни мъкна тежки авто­мобилни гуми и резервни части. Понякога вечер раменете ме болят страшно силно, но това е просто от умора.

Ако оценя състоянието си преди лечението с вода по ска­ла от едно до десет, то беше на нулата, като при мъртвец. Исках да умра, но сега се чувствам най-малко като за седми­ца или осмица. В момента работя да стигна десятката. Кога­то успея, ще ви се обадя.

Благодаря: М. Г.

* * *

Кървящ език

За книгата „Тялото жадува за вода" ми разказа преди ня­колко години един колега, но аз се отнесох скептично към препоръките му, тъй като цял живот страдам от проблем, чиято причина не можа да определи нито един лекар. Всич­ки специалисти, към които съм се обръщал, само вдигат ра­мене. Струваше ми се, че прекомерната сухота в устата е свързана с хипертонус на мускулите и тъканите, тъй като за 54 г. нито веднъж не съм виждал, не съм слушал или чел не­що за подобни случаи. Сега стигнах до извода, че това е един от симптомите на обезводняването.

За пръв път бели петна от мъртва кожица на езика ми се появили, когато съм бил на 17 месеца. Оттогава съвсем до скоро редовно ми се появяваха многобройни признаци на обезводняване, които сега ми се струват очевидни (но докато не прочетох книгата, не го разбирах): хронична хрема, сълзене на очите, подуване на клепачите, подат­ливост на простуди и грип. Преди около 6 седмици увеличих количеството на водата и тези признаци изчезнаха прак­тически веднага.

Когато тръгнах на училище, целият ми език беше вече плътно покрит с бял слой, който се отлюспваше на ленти, често пъти заедно с кожата (покривната мембрана) и откри­ваше съвсем гол, понякога кървящ език. Никой не ми пред­лагаше вода — само йод или дрожди, но вода — никога. Имах достатъчно ум да не позволявам на лекарите да правят експерименти с медикаментозно лечение на болестта, чиято природа не можеха да определят. Ако не се смята явно отс­лабената ми имунна система, бях напълно здрав и затова просто се примирих с участта си и спрях да търся отговори. По въпроса за храненето се опитвах да следвам принци­пите за „естествена хигиена", изложени в книгата на Харви и Мерилин Даймънд „Приспособи се към живота и живей здрав". Тяхната програма се базира на употребата на про­дукти с високо съдържание на вода и отказване от месото, млечните и хранителните концентрати. Но житейски обсто­ятелства не ми позволиха да спазвам този режим и скоро признаците на обезводняване отново се върнаха. През цяла­та последна година моят език наподобяваше змия — тънък, дълъг, твърд, блестящ и с удебеляване на върха. Болезнено и неудобно беше да живея с такъв недостатък, особено за­ради трудностите при говор, предизвикани от надутия връх на езика и прекомерното слюноотделяне.

От юни 2001 г. насам с удоволствие пия всеки ден по осем 300-грамови чаши с морска сол. Макар че болката и слюноотделянето се прекратиха, някои места от езика все още са подути въпреки ежедневния местен масаж и подоб­реното кръвообращение. Под белия слой и мъртвата кожица започва да се образува здрав розов покривен слой.

Благодаря ви, д-р Батманджелидж, за последователност­та и упоритостта в изучаването на хроничното обезводнява­не, което е причина за много болезнени състояния. Вие про­явихте невероятно мъжество и упорство в борбата с бюрок­ратизма на медицинските „авторитети". Приемете моята искрена благодарност и възхищение.

Искам да знаете какъв щастлив подарък стана за мен за­бележителната ви книга за водата. Консултирал съм се с много лекари, но нито един не ми откри никакви болести. Резултатите от всички изследвания показваха, че съм напъл­но здрав, но същевременно състоянието ми беше направо жалко. До преди половин година страдах от болки в гърди­те и не можех да се изхождам без слабително. Вече се при­мирих, че ще трябва да търпя това положение до края на жи­вота си или докато не се появи нещо, което ще може да ми помогне. И точно в този момент дойде вашето писмо. Ог­ромна благодарност!

Започнах да пия големи количества вода веднага, щом като прочетох книгата ви. Тя преобърна живота ми и още на следващия ден почувствах разликата. Изчезна чувството за пълно изтощение и дори взех да ставам посред нощ. По-рано никога не ставах през нощта, за да ходя до тоалетната, но въпреки това сутрин се чувствах отпаднал. Сега макар да ставам нощем, сутрин се чувствам свеж и пълен със сили. Вашата програма е просто великолепна. Само седмица след като увеличих водата (до 6-8 чаши) за пръв път можах да се освободя без слабително и оттогава го правя постоянно. Никога за моите 43 г. не съм мислил, че ще се радвам толко­ва много на добро изхождане, но сега благодарение на про­мяната в работата на организма се чувствам на седмото не­бе. Пожелах да ви пиша и да ви благодаря за фантастични­те книги. Вие спасявате хората, а това е много рядък талант.

Успехи в работата! Искрено ваш: Дж. П. А.

Преди две седмици прочетох вашата книга и веднага се опитах да изпивам по една чаша вода през час в течение на цялото време на бодърстване.

На 68 г. съм и от много месеци се чувствах отвратител­но. Вечер, когато лягах да спя, скърцах като ръждясала ма­шина. След неспокойната нощ се събуждах с усещането, ся­каш ме е газил камион. През деня енергията ми бързо се из­черпваше и всяко движение изискваше напрягане на всички сили.

Преди 1 г. и 6 месеца ми оперираха поразения от рак бъбрек заедно с възпаления жлъчен мехур. Контролните анализи не показаха признаци на рак. Затова помислих, че болките и недостатъчната енергия са били свързани с възра­стта ми и стреса от преживяната операция.

Не съм бил прав! След около 4 дни лечение с вода усе­тих, че се чувствам по-добре, започна да ми стига енергия да мога да изкарам активно деня и да спя добре нощем. След две седмици отново се почувствах човешко същество, годно за живот!

Благодаря на вас и вашата книга, че ме върнахте към жи­вота! Впрочем, намерих книгата „Тялото жадува за вода" чрез сайта на д-р Лорейн Дей (www.drday.com).

Купих си книгата „Тялото жадува за вода", която ми бя­ха препоръчали, и сериозно увеличих пиенето на вода. В резултат интензивността на горещите вълни значително на­маля и през нощта започнах да се изпотявам много по-мал­ко. На 55 г. съм, в постменопауза и тези неразположения значително усложняваха живота ми. Сега се изпотявам тол­кова малко, че мога да спя спокойно; освен това не ми се на­лага да ставам по много пъти нощем. Щом усетя прилив на горещина, пия малко вода и състоянието ми се нормализи­ра. Няма да е зле да поместите моята история на вашия уеб-сайт, понеже на много жени на такава възраст им предпис­ват хормонозаместителна терапия. Ако искате да получите някаква допълнителна информация, се свържете с мен по електронната поща.

С най-добри пожелания: М.

* * *

Сухота в очите

Безкрайно съм ви благодарен за изключителните изслед­вания. След няколко години мъчения с очите отидох при моя офталмолог за измерване на оклузия (запушване) на слъзните пътища. Той измери съдържанието на водата на повъ­рхността на очите и каза, че по 20-степенната скала резул­татът от 10-та степен се смята за синдром на сухите очи, а моят резултат не превишаваше 4-а степен. Той диагностици­ра синдрома на Сьогрен. След това постави в слъзните ка­нали на едното око временни тапи — те трябваше да се разт­ворят след пет дни, и ми определи още един преглед, за да види дали има подобрение преди да ми постави постоянни тапи.

Прочетох за синдрома на Сьогрен и открих, че моите симптоми са други. Няколко дни след прегледа ми попадна брошура за вашите теории. Веднага започнах да пия вода, както съветвате вие. По-рано пиех три чаши вода на ден плюс газирана напитка и кафе. При следващото посеще­ние при лекаря, след три седмици, го помолих преди да ми постави тапите да ми направи още едно изследване; едното око показа резултат 8, а другото — 10! Лекарят ми каза, че при такива резултати не са нужни никакви тапи и ме попита какво съм правил. Дадох му вашата книга. Той ме помоли да отида след 90 дни за ново изследване. Освен това каза, че синдромът на сухите очи създава на много пациенти множе­ство неудобства и проблеми. Надявам се, че ще разкаже за моя случай на другите пациенти. Сега с нетърпение чакам следващото изследване, за да оценя на практика ефективно­стта на моите действия.

Освен това отдавна не съм се чувствал толкова добре, както сега. Честите кръвотечения от носа спряха. Не изпит­вам влечение към кофеина и забравих запека. Чувствително отслабнах и съм сигурен, че едва започвам да жъна плодо­вете от вашата програма. Купих няколко книги за приятели, страдащи от астма и високо кръвно. Всичко, което пишете, ми се струва много разумно.

Както вече ви съобщих преди месец, моят приятел Боб загуби зрението си поради множествена склероза. Но ето, че сега той отново вижда (зрението му се възстанови съот­ветно с 20/40 %). Помогнаха му вашите препоръки за пиене на вода, морковен сок и витамини Е и В.

Лекарят в офталмологичния институт в Ню Ингланд не можеше да повярва, че зрението на Боб се е върнало.

Благодаря ви за помощта:. К. С.

* * *

Сол

От къде да започна? Как да изразя благодарността си за спасяването на живота на майка ми? Не се съмнявам, че ако не бяха телефонните разговори и съветите ви как да използ­вам правилно материалите във вашата книга, майка ми вече нямаше да е жива. Искрено вярвам, че само благодарение на вашата програма за лечение със сол и вода и на редовните ви консултации тя получи втори шанс да оживее и да се оправи.

Когато при нея нивото на натрия падна до 108 (за нор­мално се смята 140), вашите препоръки помогнаха то да се вдигне до 127 и фактически да я измъкнем от прегръдките на смъртта. Когато тя се разболя от пневмония, вашата компетентност й спаси живота. Когато нейният лекар ка­за, че може да избира между два варианта: да пие колкото може по-малко вода и да чака бъбреците да откажат да функционират или да пие повече вода и показателят на нат­рия отново да стигне опасно ниво, вие предложихте трети — да използва екстракт от лук, за да помогне на бъбре­ците да задържат натрия. Благодарение на този съвет й помогнах да задържи стойността натрия на равнището от 130, като същевременно увеличи изпитата вода почти до 2,9 л дневно. Дори независимо от лекарството, което тя взема­ше и на 40-те мг лазикс два пъти дневно, солта и водата зна­чително подобриха състоянието и й помогнаха в борбата с отоците.

А на мен водата ми помага да се справям с невероят­ния стрес, който изпитвам всеки ден. Благодарим ви, д-р Батманджелидж — от все сърце и от мен и майка ми.

Искрено ваши: Джон и майка му

Мнение

Благодаря ви за подаръците! Най-добрият е знанието, което получих от вас. Сега пациентите, на които разказвам за водата, се връщат при мен, за да се похвалят с успехите си. Те оздравяват. Вярвам във вашите идеи, но вие сам зна­ете колко приятно е да чуеш потвърждение, че си прав, от устата на пациентите.

Що се отнася до Джоъл Д.Уолач, бакалавър по естестве­ни науки, доктор по ветеринарна медицина и доктор по ме­дицина, досега не ме е удостоил с отговор. Изглежда, че не­говите твърдения нямат никаква научна аргументация. На­дявам се все пак да греша. Вашето име често се споменава заедно с името на д-р Уолач; може би трябва да сте предпазлив, тъй като в неговите безапелационни твърдения има твърде много спорни моменти. Вие имате добра репутация и не трябва да я разваляте.

Общо взето, аз съм човек с широки възгледи, но не вяр­вам, че ще се появят някакви научни доказателства, крито могат да ме накарат да променя мнението.

Тъй или иначе, пожелавам ви големи успехи в изследва­нето на област, която ви е посочил сам Господ. Аз се специ­ализирам в Лаймска болест, стомашни гъбични дрожди, би­оелектрични средства за активиране на обменните процеси и някои други заболявания. Вашите изследвания улесняват работата ми.

Благодаря. Чарлз Л. Крист, доктор по медицина

Благодаря, благодаря и още веднъж благодаря! Благода­ря, че открихте най-простото и най-чудодейното лекарство на света. И благодаря за всичките години на напрегнат труд — просто нямам думи да го оценя по достойнство. Мигре­ните, които 35 г. вгорчаваха живота ми и опустошаваха джо­ба, изчезнаха, изпариха се, отлетяха (за което дори не съм мечтала).

Практически през целия си живот нося очила (сега бифокални) и всяка година трябва да ги сменям с по-силни. Пре­ди две седмици отново почувствах, че започнах да виждам по-зле — пак отидох при очния лекар, абсолютно сигурна, че ще ми предпише нови, още по-силни очила. За огромно учудване се оказа, че двата показателя (за късогледство и далекогледство) са се подобрили. За пръв път в живо­та ми предписаха очила с по-малък диоптър, а зрението ми се подобри.

Станаха и други неочаквани промени: започнах да се чувствам по-добре, да изглеждам по-добре, да спя, да мисля и т. н. Сега си спомням за моето обезводняване като за нещо нереално, а всъщност силното обезводняване е истинска трагедия на човешкия род. ВИЖДАМ неговите приз­наци почти у всички, които познавам и с които се сблъ­сквам. Затова разказвам на всички за д-р Батмангхелидж и неговия метод за лечение и се моля целият свят да научи по-бързо за него. ВОДАТА е наистина най-чудотворното от всички лекарства, пратени ни от Господ.

Благодаря ви, скъпи д-р Батманджелидж, благодаря ви за моя живот.

Неотдавна прочетох вашата книга „Тялото жадува за во­да". Единственото, което мога да кажа, е БЛАГОДАРЯ! Преди 15 г. страдах от хиперактивност на мускулите на кра­ката, като нещата стигаха дотам, че понякога се събуждах посред нощ и трябваше да правя упражнения. Обръщах се към постоянния си лекар и към невролог, но те не можаха да ми помогнат. Съставиха ми комплекс от упражнения, но не получих облекчение. Опитвам се да нося стимулатор ТЕNS, да вземам различни лекарства и хининова вода. Нищо не по­могна! След това моят син ми даде вашата книга. Прочетох с особен интерес рецептата ви за здрав сън. Сега всеки ден пия по 8-10 чаши вода, а преди да легна да спя, сла­гам на езика си щипка сол. Навремето намалих солта поч­ти до нулата, защото лекарят на съпруга ми го посъветва да спазва диета с по-малко сол и аз реших да му правя компа­ния. Като прочетох вашата книга, и двамата увеличихме солта. Сега пристъпите на нервна възбуда в краката се случ­ват само веднъж или два пъти в месеца, докато по-рано настъпваха по два-три пъти на нощ. Много се радвам, че прочетох книгата ви и вече разказах на много хора за неве­роятните резултати.

Задължително трябва да ви предложат за Нобелова наг­рада, но в коя област? Не трябва да е медицина, защото не искаме да обявят водата и солта за лекарствени препарати! Агенцията за контрол на храните и лекарствените средства и Американската медицинска асоциация ще поискат да ги дават „само с рецепта".

Приблизително от 1930 г. американските лекарства, из­куствените продукти и химичното замърсяване на околната среда (заедно със затъпяващата образователна система) превърнаха уверени в себе си и трезвомислещи граждани в нищожни и жалки зомби. Благодаря ви, че избрахте тази страна, която е в бедствие, за поле на мащабна кампания за медицинско просвещаване.

Може да ви удостоят с Нобелова награда за спирането на всички войни, когато всеки човек ще насити своя организъм толкова, че да бъде спокоен, здрав и доволен.

„Тялото жадува за вода" е безспорно най-хубавата от всички книги, които съм прочел за моите 75 г. Личният ми опит в борбата с такива нови заболявания като тунелен синдром на китката, електрочувствителност и детска левке­мия сочи съвсем не случайна връзка между потреблението на вода и уязвимостта спрямо електромагнитните полета.

В приложеното копие от изследването на един шведски учен се разказва как електромагнитните полета разрушават клетките, а моят опит сочи, че онези, които пият много во­да, са подложени много по-малко на тези разрушения. Клет­ките, които се сблъскват помежду си около 60 пъти в секун­да, могат да се защитават, като изтласкват вода от себе си.

Винаги съм пил много вода и на 75 г. се чувствам здрав и енергичен. Нито веднъж не съм лежал в болница, откакто преди 15 г. ме оперираха от апендицит. А съпругата ми, ко­ято почти не пие вода, се чувства по-вяла, понесе операция за шунтиране на пет артерии и сърдечен пристъп, страда от артрит и т. н. Само две седмици, след като започнах да изпълнявам вашите инструкции, значително се повиши енергията ми, остротата на ума и силата на духа.

Ако ви интересува, имам събрани данни от много изс­ледвания и библиография на източниците, които с удовол­ствие ще ви изпратя.

Ще ви бъда много признателен, ако дадете мнение във връзка с моите предположения. Още веднъж ви поздравявам за тази невероятна книга.

Преди всичко искам да ви изразя дълбоката си благодар­ност за книгата „Тялото жадува за вода", която неотдавна ми даде моят съпруг.

Последните 7 г. страдах от синдром на хроничната умо­ра. Използвах различни алтернативни начини за лечение и можах да преживея тези години въпреки силно ограничени­те физически възможности. По вашите съвет увеличих ко­личеството вода и оттогава — минаха вече 4 седмици — чувствам значително повече енергия, а болките намаляха, дори, може да се каже, вече ги няма! Още е рано да правя из­води, но съм толкова доволна от първите резултати, че по­мислих, че ще ви бъде приятно да го научите.

Вече разказах за вашата книга на много приятели и съсе­ди. Освен това искам да изпратя екземпляр от книгата ви на една много близка приятелка, която току-що излезе от бол­ницата — беше там със сърдечно заболяване.

Още веднъж ви благодаря за помощта.

С искрена благодарност: М. Ф.

* * *

Алергия, суха кожа

Моята норма за пиене на течности винаги е била доста го­ляма, но аз не пиех вода. Сега знам, че именно ВОДАТА Е КЛЮЧЪТ КЪМ ЗДРАВЕТО. Освен че се спасих от кисели­ните и алергиите, забелязах и други резултати. Например една сутрин си спомних, че точно по това време на годината кожата ми ставаше толкова суха, че чак ме болеше. Най-сил­но личеше на челото и на горната страна на китките. Тогава вземах от жена ми крем за лице и ръце, за да овлажни кожа­та, но тя беше толкова суха, че дори след него ме болеше.

И съвсем скоро забелязах, че тази зима този проблем го няма. Освен това имам по-малко проблеми с контактните лещи. По-рано, когато ги носех дълго, възникваше усещане за дискомфорт. Сега очите ми не се уморяват толкова, че да се появи желание да махна „тези дяволски лещи". Състояни­ето на кожата ми също се подобри (пъпките и обривите на­маляха). Трудностите с изхождането останаха в миналото. Какво още? А, да, коленете. Мислех, че е от възрастта. До­ри да сядах за кратко, прехвърляйки крак върху крак или ка­то ги подгъвах под себе си, когато ставах и се изправях, се появяваше много силна болка в коленете. Трябваше да се изправям много бавно. По-рано смятах, че това е от старо­стта. Но миналия месец забелязах, че коленете ми отново стават гъвкави и сега се прегъват много по-лесно.

Поговорката, че е по-добре да оздравяваш, отколкото да остаряваш, напълно важи за мен! Водата направи в живота ми толкова положителни промени, че сега съм убеден колко актуална е тази поговорка за всички, които пият достатъчно количество вода.

Толкова приятно е да усещам тези промени, че съм готов да споделям с околните всичко, което научих от д-р Батманджелидж. Обезателно ще ви пиша какво ще кажат лекари­те за моите успехи и за книгата на доктор Ватман, която им дадох да прочетат.

С уважение: Т. Л.