ГЛАВА ПЪРВА СЪБУДИ СЕ, АМЕРИКА! ОТКРИЙ ОЩЕ ЕДНА СМЪРТОНОСНА ФОРМА НА ВЪТРЕШНИЯ ХИМИЧЕСКИ ТЕРОРИЗЪМ

За Америка 2002 г. ще стане година на по-нататъшното активизиране на тероризма и борбата с него. Американците разбраха какви ужасни последици може да има омразата за невинните и нищо не подозиращи хора — тя може да убие хиляди само с един удар. И народът на Америка повече не смята да търпи този тероризъм, каквото и да му струва то­ва!

2002 г. ще стане година, когато американците ще разбе­рат, че тероризмът не е само отвличане на самолети или за­разяване на писма със спори на сибирската язва. Те ще за­почнат да осъзнават, че изтънченото мошеничество за подкопаване на благополучието на масите представля­ва още една форма на тероризъм.

По ирония на съдбата през 2002 г. от лошо медицинско обслужване ще умрат повече хора, отколкото от атаките на терористите. През 2001 г. нещата бяха абсолютно същите. В един ден — 11 септември бе отнет животът на хиляди не­винни хора, докато същевременно неправилно предписани­те през 2001 г. на лекарства и медицински процедури са до­вели до смъртта на стотици хиляди души. Защо? Защо тол­кова много хора страдат и умират абсолютно ненужно? За­що медиите не отразяват и не анализират това положение? Защото смятаме болката и страданието за норма в живота на нашето общество, за неделима част от нашето съществува­не? Нашите мозъци са постоянно промивани, за да ни се на­лага удобна за медицината представа за човешкия орга­низъм и неговите страдания.

Но устройството на нашия организъм не е така не­съвършено, както се опитват да ни внушат.

Във всеки човек е заложена проста и естествена програ­ма за функциониране на тялото, когато е младо, няма болка, пълно е със здраве и радост от живота! При положение, че са хвърлени толкова години милиарди долари за медицински изследвания, тези тайни на природата сигурно биха могли да бъдат разгадани и да се разкаже на американците за тях. Ед­ва ли някой ще се осмели да каже, че не сме имали достатъч­но средства или прогресивни технологии за тази цел!

Трагедията е, че имаме всичко необходимо за нейното постигане, стига медицинските институции да пожелаят. Още по-голяма трагедия е, че тези институции съще­ствуват, за да печелят пари от човешките болести. Разбира се, те нямат да правят нищо, което би могло да на­мали техните печалби. Но най-ужасното е, че колкото по-покорно хората, стигнали до отчаяние, дават своя живот, здраве и спестявания на представителите на системата, тол­кова по-нагло и безскрупулно действа тя. Дълбоко съм убе­ден, че цялата система е изградена върху ясно начерта-на стратегия за вътрешен тероризъм. Тя бавно и мето­дично укрепва своите позиции. Чрез тактиката на сплашването вкарва хората в адския конвейер на бавна­та фармацевтична смърт.

Това положение стана възможно благодарение на злост­ното мошеничество в медицинската наука. Вече знаем с точ­ност схемата на това мошеничество и ще ви запознаем с нейните подробности. Но отначало няколко думи за новото научно откритие, което умишлено се крие от американския народ, за да не пречи на лекарите да сплашват хората:

Вестник „Daily Telegraph ", Лондон, Англия

Физиологичната наука признава, че невротрансмитерът хистамин — химическо вещество, което се произ­вежда от мозъка — играе главна роля в регулирането на водата и в борбата с физиологичната дехидратация в организма. Той е естествен координатор на физиологични­те функции, включително на увеличението на потреблението на водата, докато организмът се насити напълно, след което производството на хистамин намалява. Следователно колкото по-обезводнен е организмът, толкова по-активно функционират системите, управ­лявани от хистамина. Този процес предизвиква редица клинични признаци, които само сочат жажда, но в ме­дицината се смятат за болести.

У човека може да се появи задух или болки в ставите, да се вдигне кръвното налягане или кръвната захар, може да се повиши нивото на холестерола, може да се появят силно главоболие, депресия, тревожност или дори ангинозни бол­ки, стомашни киселини, болки в гърба и много други неща — но всичко това е поради недостиг на вода в едни или дру­ги части на тялото. И ни се предлага да лекуваме тези със­тояния с различни лекарства, които действат като антихистамини. Точно тук медицината излезе от верния път.

ТОВА СТАНА, ЗАЩОТО ДОСЕГА ПРИЕМАМЕ РАЗЛИЧНИТЕ СИМПТОМИ НА ЖАЖДАТА ЗА ЕД­НИ ИЛИ ДРУГИ БОЛЕСТИ. Защото пренебрегваме насъщната потребност на организма от вода. Вместо това пием онова, което е вредно за него. Твърде често хората заменят водата с течности, съдържащи кофеин, или с газирани, алкохолни и диетични напитки. И орга­низмът страда от последиците, като заявява за опасна­та за живота жажда по най-причудливи начини.

На пръв поглед може да ни се стори, че между изброени­те по-горе болестни състояния няма никаква връзка. Но, повярвайте ми, зад тези начини на проява на недостига на во­да в организма стои изключително ясна научна логика и те­зи начини, които медицинската общност в края на 20-и век смяташе за болести, трябва да станат тема за изучаване в медицинските факултети.

Фармацевтичната промишленост се възползва от това бяло петно в медицината, за да спъва по-нататъшния прог­рес в медицинското образование и да насочи изследванията по лъжлив път. Тя научи лекарите да лекуват естестве­ните прояви на критичен недостиг на вода с лекарстве­ни препарати. Сега всички физиологични прояви или адап­тивни процеси в организма, страдащ от силно обезводнява­не, се лекуват с едни или други лекарства или дори с комп­лект от лекарства. Страната загуби милиони долари и почти сто години, само за да убива все повече и повече хора в угода на шепа алчни предприемачи.

В резултат през 2001 г. американският народ изпадна в зависимост от фармацевтичната индустрия, като плаща с живота на хората и с техните спестявания за постоянното разширяване на нейната престъпна дейност. Системата из­ползва тактиката на сплашване и превръща хората в матери­ал за адския конвейер на бавната фармацевтична смърт. Ре­зултатите от функционирането на този конвейер могат да се сравнят с производителността на хитлеровите конвейери на смъртта. Как другояче да се обясни ситуацията, при ко­ято организмът отчаяно се нуждае от вода, а вместо нея ден след ден получава токсични химически препара­ти, които накрая го убиват? Доколкото мога да съдя от гледна точка на добросъвестен лекар, този процес не е нищо друго, освен тероризъм с цел получаване на пе­чалба.

Онова, с което се занимава фармацевтичната промишле­ност, не може да се нарече по друг начин, освен като най-грозна форма на тероризъм срещу американския народ. И то трябва да се прекрати! Вратата между фармацевтичната промишленост и нейния престъпни помощници — Агенци­ята за контрол на храните и лекарствените средства и Наци­оналния институт по здравеопазване — трябва да бъде затръшната и да се издигне бетонна стена.

Но докато правителството не се намесва и не прекратява това мошеничество и тероризъм, е най-добре вие, приятели, сами да се погрижите за себе си. Изучавайте как вашият организъм ви съобщава от какво се нуждае! Научете то­зи език и станете приятел на своя организъм, за да крачите по-леко по жизнения път. Не очаквайте, че организмът ще реагира нормално на това, че го тъпчете с продукти, които не му помагат да се чувства добре. Но и не се надявайте обикновеният лекар да ви помогне. Системата на меди­цинското образование и агресивната търговска политика на фармацевтичната индустрия не стимулират лекарите да мислят на първо място за благото на пациента. Пълния текст на английски език на статията за фармацевтичната промишленост можете да намерите на моя уебсайт

В статия в „The Washington Post" се казва: „Новите изс­ледвания сочат, че всяка година токсичните реакции на пра­вилно предписани и правилно приемани медицински препа­рати предизвикват тежки заболявания на повече от 2 мили­она американци, а 106 000 от тях умират. Тази изключител­но висока цифра извежда страничните ефекти от лекарства­та на шесто, а може би дори на четвърто място сред най-разпространените причини за смъртността в страната.

Едно проучване, най-мащабното и пълно по рода си, по­казва, че всеки петнадесети болничен пациент в Съединените щати може да пострада от реакция на организма спрямо лека­рствата, предписани от лекарите или вземани без рецепта, а за около 5 % от тях тези реакции се оказват смъртоносни.

Ако резултатите от проучването са точни, броят на хора­та, умиращи всяка година от лекарства, отстъпва само на броя на хората, умиращи от коронарна болест, рак и инсул­ти, и е по-голям от смъртните случаи от болести на белите дробове, пневмония и диабет.

Според експертите резултатите от проучването, публи­кувано в последния брой на “Journal of American Medical Association ", са най-достоверните от всички предишни ре­зултати, тъй като в него са разгледани само случаите, кога­то лекарствата са били вземани правилно."

На 7 май 2002 г. „The Washington Post " публикува стати­ята на Шамкар Ведантама „Захарното хапче — най-силното средство срещу депресията: при голям брой изпитания на антидепресанти е установено, че плацебо повдига настрое­нието и променя химията на мозъка." В тази статия се разк­рива още един трик на фармацевтичната индустрия:

„Благодарение на хиляди изследвания, стотици милиони предписани рецепти и десетки милиарди долари, хвърлени за лекарства, бяха установени със сигурност две неща: ле­карствените препарати като прозак, паксил и золофт пома­гат добре срещу депресия. Също толкова добре помагат и хапчетата захар.

Данните от новите изследвания доказват, че при повече­то от тях, направени от фармацевтичните компании през последните десетилетия, таблетките плацебо са показвали не по-малка — ако не и по-голяма — ефективност в сравне­ние с антидепресантите. Компаниите е трябвало да извър­шат множество изпитания, за да получат два последовател­ни положителни резултата, което е минимумът, необходим, за да бъдат утвърдени препаратите от Агенцията за контрол на храните и лекарствените средства".

По-нататък в тази обширна статия се цитират данни от изследванията, от които се вижда, че таблетките плацебо са най-малко с 5 % по-ефикасни от проверяваните лекарства. Ако се вземе под внимание посочената от мен възможна връзка между положителните резултати от използването на плацебо и ефекта от водата, поемана за поглъщане на таб­летките, както и фактът, че ако имате свободен достъп до вода, може да изпиете повече, отколкото ви трябва, за да премине таблетката в стомаха, то антидепресивното действие на захарните таблетки вече не е толкова чудно, колкото може да изглежда на пръв поглед.

По-нататък ще се запознаете с кратък списък на болест­ните състояния, които са последица от недостига на вода в човешкия организъм. Този списък вероятно ще предизвика у вас същото възмущение, каквото предизвика и в мен. За­що са загубени толкова много години за медицински изслед­вания, които са се базирали върху неразбирането на фено­мена на жаждата в човешкия организъм? Защо сме погубвали поколение след поколение под влияние на призивите на фармацевтичната индустрия да използваме нейните отровни химически препарати вместо водата, необходима на орга­низма, за да изпълнява естествените си функции? Виновни ли сме, че след като повярвахме на наукообразната дезин­формация, направихме човешкия организъм по-уязвим за дегенеративните заболявания? Но стореното не може да се върне. Остава да се надяваме, че ще имаме достатъчно здрав разум и смелост да решим проблема, като не се противопос­тавяме на промените, които неизбежно трябва да настъпят.
ГЛАВА ВТОРА

СПЕЦИФИКА НА ПРОЯВИТЕ НА ОБЕЗВОДНЯВАНЕ НА ОРГАНИЗМА И ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕГО

Пагубното действие на хроничното обезводняване се провява в четвъртото измерение, т. е. във времето. Ако са установени навреме, тези състояния могат да се окажат об­ратими, което доказват и цитираните по-нататък писма.

За да заяви, че не му стига вода, човешкият организъм използва четири вида средства: възприемани индикации, програми за борба с физиологичната дехидратация, аварий­ни сигнали и усложнения от хроничното обезводняване.

ВЪЗПРИЕМАНИТЕ СИМПТОМИ ЗА НЕДОСТИГ НА ВОДА ВКЛЮЧВАТ: умора, която не е следствие от някак­ви усилия (например чувство за жажда сутрин, когато не ви се става от леглото); безпокойство, възбуда, раздразнител­ност, депресия, безсъние, влечение към газирани напитки, алкохол и дори силни наркотици, а също страх от открити пространства — това са далеч не всички реакции на мозъка спрямо проблемите относно съхранението и регулирането на водата.

АВАРИЙНИТЕ СИГНАЛИ — към признатите неотдав­на сигнали за регионална жажда се отнасят: стомашните ки­селини, ревматоидните болки в ставите, болки в гърба, миг­рената, болките при колит (възпаление на дебелото черво), фибромиалгичните болки (болки в мускулите) и ангинозните болки (при стенокардия).

УСЛОЖНЕНИЯТА ОТ ХРОНИЧНОТО ОБЕЗВОД­НЯВАНЕ СА ТВЪРДЕ РАЗНООБРАЗНИ И ВКЛЮЧВАТ: затлъстяване, хемороиди, образуване на холестеролови плаки и поразяване на артериите, диабет първи тип, а също се­риозни неврологични разстройства като болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, множествена склероза, нев­рит, флебит (възпаление на вената), лимфоми (злокачестве­ни образувания на лимфната тъкан), различни видове рак и много други.

С оглед на това как различните органи сигнализират за недостига на вода, медиците са разделили човешкото тяло на сфери на интересите на многобройните тесни специалис­ти. Представителите на всяка от тези групи използват свои начини за изследвания в рамките на своята „територия". Фармацевтичната индустрия е взела под крилото си тера­певтите и се занимава с разработването на лекарствени пре­парати предимно за тази област на медицината. Затова кога­то сигналите за обезводняване идват от повече от един ор­ган или част на тялото, пациентът трябва да се обръща към много специалисти, като всеки от тях лекува симптома, от­говарящ на неговия тесен профил. В резултат човек е при­нуден да взема най-различни таблетки и да премине множе­ство лечебни процедури, за да отстрани една обща причина за всички симптоми — обезводняването. Надявам се, че та­зи книга може да хвърли известна светлина върху проточи­лата се ера на медицинска слепота.

Шумът, който се вдигна около така наречения лош холестерол, образуващ плаки по стените на артериите в сърцето и в други части на тялото, е абсолютно неосно­вателен и цели да се увеличат печалбите на акулите от фар­мацевтичния бизнес. Ние измерваме нивото на холестерола в организма, като вземаме за анализ кръв от вените на ръце­те. Това е кръв, която тече много бавно по вените в посока към сърцето. Ако образуването на плаки беше свързано със способността на холестерола да полепва, тогава вените щя­ха да бъдат запушени с тях още повече, отколкото артери­ите, където кръвта се смесва много по-добре благодарение на по-високото налягане и на пулсиращото й движение. Но никой никога не е виждал холестеролът да запушва вените или да образува в тях плаки. Помислете за това! В действи­телност холестеролът изпълнява функцията на водонепроницаема превръзка, която предпазва стените на артериите от изтъняване и скъсване, които могат да възникнат при по­вишена плътност и киселинност на кръвта вследствие на обезводняване и намалено уриниране (когато урината става тъмна).

Усложнения: ако хората, чийто организъм се нуждае от увеличаване на производството на холестерол, за да изпъл­нява множество изключително важни функции, поемат пре­парати, понижаващи неговото равнище, това в крайна смет­ка предизвиква маса сериозни и опасни за живота проблеми, включително поражения на черния дроб, Холестеролът е абсолютно необходим за живота. Организмът няма да увеличава неговото производство, ако не изпитва действи­телно остра нужда от него.

ДЕПРЕСИЯ, СИНДРОМ НА ХРОНИЧНАТА УМОРА, ВЪЛЧАНКА, МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА, МУСКУЛНА ДИСТРОФИЯ

Тези състояния се предизвикват от продължително хро­нично обезводняване. Те изчезват веднага, щом организмът започне да получава редовно необходимото количество во­да и посочените по-горе важни вътреклетъчни минерали. При тези състояния задължителна част от програмата за ле­чение трябва да станат физическите упражнения. В по­местените по-нататък писма неведнъж ще прочетете за не­вероятни резултати от използването на водата за борба с те­зи състояния, от чието споменаване ви настръхва кожата, а да не говорим ако фигурират във вашата диагноза.

Допълнителна информация по изброените теми можете да намерите в другите ми книги, в които подробно се обяс­няват причините за болестите, предизвикани от обезводня­ване, и се дава отговор на въпроса — как да се избавите от тях. Препоръчвам ви най-вече книгите: „ Тялото жадува за вода", „Вие не сте болен, Вие сте жаден" и „Вода за здраве".

По-нататък ще се запознаете с отзиви и писма на хора, на които увеличеният ежедневен прием на вода и изпълне­нието на препоръчаните от мен процедури са помогнали да се освободят от сериозни здравословни проблеми. В прак­тиката на медицинските изследвания при изучаване на хи­мическите съединения и лекарства е прието тяхната ефек­тивност да се проверява с помощта на двойния сляп метод. Такава методика може да се използва само за оценка на действието върху организма на чужди нему вещества, кои­то могат дори да убият човек, ако ги използва в много големи дози. При изучаване на ефектите от промяната на стила на живот и режима на хранене се използва методиката за изучаване на резултатите, базираща се на това, че пациенти­те сами следят измененията на своето състояние и съобща­ват за тях. Историите, с които ви предстои да се запознаете, се отнасят точно към тази категория изследвания.

Когато открих, че водата е много по-добро естествено лекарство срещу редица болестни състояния от всички лекарства, които предлага фармацевтичната промишленост, написах книгата „Тялото жадува за вода". В нея помолих чи­тателите да ми съобщават личните си наблюдения за това — как увеличеното поемане на вода облекчава техните страда­ния или премахва здравословните им проблеми.

Моята критика към системата се отнася и за учебните за­ведения, където продължава да се разпространява медици­нска дезинформация и да се възпитават хора, които ще тряб­ва да определят насоката на по-нататъшното развитие на медицината. Разбира се, тя не се отнася за уважаемите и предани на своето дело членове на общността, които влагат всичките си сили и любов в беззаветната служба на болни­те.