Военна aкадемия „георги стойков раковски” факултет „командно-щабен”
Обща политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз
Изтегляне 0.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „по-твърди“
Обща политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз.Европейският съюз има своя собствена, разработвана в продължение на дълги години външна политика и политика за сигурност, която му дава възможност да взема решения и действа като едно цяло по световни проблеми. Действайки като единен съюз, 28-те държави-членки имат много по-голяма тежест и влияние, отколкото ако действат индивидуално, следвайки 28 различни политики. Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС бе укрепена с Договора от Лисабон, с който бе създадена длъжността върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи. Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на Европейския съюз представлява система за сътрудничество между страните-членки по въпросите на международната политика. Тя се приема от участващите страни като основен инструмент за запазване на националните интереси, в епохата на растяща глобална взаимозависимост. Амбицията е да се засили общото разбиране за комплексната глобална и социална същност на европейската сигурност, което да позволи предвиждане на новите заплахи и да се предлагат възможности за тяхното овладяване. Целта на ОВППС е запазване идентичността на ЕС и поддържане на сигурността на международно ниво в условия на постоянно променящата се световна среда за сигурност. Предоставеният механизъм за действие в тази сфера е политическото сътрудничество между държавите членки, което се изгражда постепенно и прагматично на базата на политически консенсус. В тази връзка, Общата политика за сигурност и отбрана се разглежда като неделима част от ОВППС, която осигурява на ЕС отбранителни способности, които включват използването на богата палитра от комбинации на граждански и военни инструменти за справяне с дадена криза. ЕС цели да изгради и използва тези способности за „опазване на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност, съгласно целите и принципите на Устава на ООН“. В съответствие с член 17, параграф 4 от Договора на ЕС (ДЕС) са включени т. нар. „Петерсбергски задачи“1, които обхващат: хуманитарните, спасителните, мироопазващите мисии и мисии с използване на бойни формирования за управление на кризите, в това число и за омиротворяване. Те са част от ОВППС и Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и в които могат да участват всички държави членки на Европейския съюз с изключение на Дания2. Обхватът на задачите от Петерсберг е разширен по силата на член 43 от ДЕС и в съответствие с Приоритетна цел на ЕС като включва: - съвместни действия в областта на разоръжаването; - хуманитарни и евакуационни мисии; - мисии за съвет и помощ във военната област; - мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира; - мисии с използване на военна сила за управление на кризи, включително умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти. Това разширение на обхвата на мисиите е фокусирано предимно върху стратегическите интереси на ЕС. Така, чрез разширяване на обхвата на операциите на ОПСО, отвъд рамките на Петерсбергските задачи (мироопазване, хуманитарни и спасителни), ЕС придобива правен инструмент за „по-твърди“ операции. Тази промяна дава допълнителна гъвкавост при справяне със заплахите и предприемане на общо действие в техен отговор. Всички тези мисии и задачи имат за цел да допринесат в борбата срещу тероризма, включително чрез предоставяне на подкрепа на трети страни в борбата срещу тероризма на тяхна територия. След влизането в сила на Договора от Лисабон е възможно изпълнението на определена мисия да се възложи на група от страни-членки, които желаят да се ангажират с нея и разполагат с необходимите граждански и военни способности за осъществяването ѝ. Важен момент от Договора от Лисабон е, че за пръв път се въвежда клауза за обща европейска отбрана, която цели обединяване и споделяне на способностите на страните-членки на ЕС. Следователно, ако страна-членка стане обект на въоръжено нападение на нейна територия, тя ще може да разчита на помощта и съдействието на останалите страни-членки, които се задължават да ѝ окажат помощ. Въвеждането на клауза за взаимна помощ (член 42, параграф 7 от ДЕС), която звучи като клауза за взаимна защита, се счита за важно изменение в Договора от Лисабон, тъй като гласи, че „когато страна-членка стане обект на въоръжено нападение на нейната територия, другите държави членки са задължени да й окажат помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат...“. Съществува също така клауза за взаимна солидарност, която гласи следното: „Съюзът и неговите държави-членки действат съвместно в дух на солидарност, в случай че държава-членка стане обект на терористично нападение или жертва на природно или предизвикано от човека бедствие. Съюзът мобилизира всички правни инструменти на негово разположение, включително и военните средства, предоставени му от страните-членки, с цел:
Важно е да се отбележи, че Общата политика за сигурност и отбрана е постигнала известни достижения, като: - обединяване на определени структури, свързани с външната дейност на ЕС под ръководството на Европейската служба за външни дейности (ЕСВД); - определяне от Съвета на ЕС на статута, седалището и оперативните правила на Европейската агенция за отбрана (ЕАО), както е предвидено в член 45, параграф 2 от ДЕС. Необходимо е да се отбележи, че бяха пропуснати редица възможности за постигане на напредък по отношение на ОПСО, като: опитите за стартиране на европейски операции, както стана по отношение на кризите в Ливан и Либия, или се забавиха – в случая с Мали. Целесъобразно е да се подчертае, че операцията на ЕС в Мали предостави добри възможности за използване на бойните групи на ЕС, но въпреки това, същите не бяха предмет на обсъждане и последващо развръщане. Това наложи генерирането на други военни формирования от страните-членки в кратък срок, за да отговори ЕС на тези предизвикателства в спешен порядък. Това е още една причина, която ясно показва, че процеса по активиране и оперативно развръщане на бойните групи се нуждае от допълнително преразглеждане, синхронизиране и усъвършенстване.
„Берлин-плюс“ е съкращение за достъпа на ЕС до плановете и способностите на НАТО за провеждане на военни операции по управление на кризи. То води началото си от срещата на министрите на НАТО от 1996 г. в Берлин, на която министрите на външните работи се договарят за достъпа до ресурсите на НАТО, които да могат да се използват за операции, водени от ЗЕС , в опит да се укрепи европейската отбрана в рамките на НАТО. Окончателния вид на споразумение между ЕС и НАТО „Берлин-плюс“ представлява поредица от институционални договорености между ЕС и НАТО, които им дават възможност да обменят по сигурен начин информация и да установят метода, по който НАТО ще предоставя своите ресурси. Съществуват редица нерешени въпроси относно предоставяне на способности за нуждите на ЕС, които подлежат на уточняване в хода на преговорите между НАТО и ЕС. Тук се включват механизмите за планиране на силите в Европейския съюз и НАТО, включително и връзките между процесите за планиране на силите в двете организации, схемите за оперативно планиране и въпросът дали НАТО може да осигури на Европейския съюз достъп до планирането в НАТО при всякакви обстоятелства. Налага се нуждата от доуточняване на процедурите за предоставяне на способности на НАТО на разположение на Европейския съюз. И накрая остава открит въпросът за участие на съюзниците, които не са страни членки на ЕС, в дейността и операциите на Европейския съюз.
ЕС се опитва да прилага концепцията за всеобхватен подход при решаването/справянето с дадена криза, като се търси използването на подходяща комбинация от граждански и военни инструменти. Дефинирането на задачите на Общата политика на сигурност и отбрана отчита нуждата от създаване и поддържане не само на чисто военен потенциал. Гражданските аспекти на управлението на кризи са набелязани на срещата в Хелзинки и се конкретизират на срещата във Фейра, Португалия. Интегрираната стратегия за гражданските аспекти за управление на кризи включва създаване на потенциал в четири приоритетни области:
Гражданските способности са създадени за планиране и прилагане гражданските аспекти на европейските мисии и операции към ОПСО, под политическия контрол и стратегическото ръководство на Комитета по политика и сигурност. Към момента се изпълняват десет граждански мисии в рамките на ОПСО, а планирането и поддържането на тези мисии се извършва от дирекция „Граждански способности за планиране и провеждане на мисии“.
|