Усъвършенстване на подготовката, реда за сертифициране и деклариране на оперативна готовност за използване на бойните групи

2. Усъвършенстване на подготовката, реда за сертифициране и деклариране на оперативна готовност за използване на бойните групи.

Подготовката на бойните групи следва да се провежда в разнообразни условия на обстановката, за постигане на определени стандарти, умения, майсторство и съвършенство в действията на личния състав и нейните подразделения при изпълнение на определени задачи.

С цел подобряване на подготовката, същата следва да се раздели на три фази:

• 
  на национално ниво;
  
• 
  на многонационално ниво;
  
• 
  на щабовете.
  

На фигура 3 са показани предложените фази, през които следва да преминава подготовката на бойните групи. Оптималният вариант е всяка една фаза да бъде с продължителност от шест месеца, за да бъдат отработени всички необходими дисциплини и елементи с нужната усърдност и набор от време, без се допускат пропуски и неглижиране.

Под многонационално ниво следва да се разбира провеждане на съвместни учения на формирования от страни-членки допринасящи към дадена бойна група.



ОБУЧЕНИЕ

ПОЛЕВИ УЧЕНИЯ






Фиг. 3 - Фази на подготовка на бойните групи и щабовете.

С цел усъвършенстване подготовката в рамките на ЕС е целесъобразно да се разработи концепция на ЕС за подготовка на щабовете и европейските сили, включително и подготовката на бойните групи. Тази концепция следва да придаде структуриран подход за осъществяване подготовката на щабовете и силите за нуждите на ЕС, както и насоки за усъвършенстване формите и методите на подготовка.

2.2 Ред за сертифициране и деклариране на оперативна готовност за използване на бойните групи.

В съответствие с контролния пакет "Стандарти и критерии на бойните групи на ЕС" по отношение на структурите, силите и тяхната подготовка се изисква не само оценка на бойната им готовност, но и оценка на тяхната готовност за изпълнение на мисии и задачи в операции на ЕС. Обект на сертифициране са всички военни формирования с ранг на рота и нагоре, както и други елементи от силите за развръщане, приравнени на нея.

Сертифицирането на щабовете и формированията от бойните групи се осъществява на отделни етапи, в зависимост от плана за подготовка и способности, на които трябва да отговарят. Сертифицирането на щабовете и формированията от бойната група се провежда по време на учения. На сертифициране подлежат всички щабове, формирования, групи (тимове) и отделни военнослужещи, декларирани и назначени в щатно-длъжностната структура на бойната група или в оперативния щаб на силите. За осъществяване на сертифицирането трябва да се изготвят контролни листи за проверка в съответствие с разработения и утвърдения план за тактико-специално учение (занятие).

С цел усъвършенстване на сега действащите процедури за сертифициране на бойните групи се предлага нов модел за сертифициране в ЕС. В този модел се предлага сертифицирането на щабовете и бойните групи да се извърши от комисия, включваща представители от стратегическия щаб на операцията и от Военния секретариат на ЕС. Комисията да се назначава за период от една календарна година.

Възможните области за оценяване са съгласно „Стандартите и критерии за бойните групи на ЕС и са както следва:

а. Област „А” – Комплектованост и планове.

б. Област „В” – Гъвкавост и способност за защита на силите.

в. Област „С” – Логистична поддръжка.

г. Област „D” – Поддържане на КИС способности.

д. Област „Е” – Поддържане на постоянна готовност.

е. Област „F” – Възможност за стратегическо развръщане.

ж. Област „G” – Медицинска защита и осигуряване.

з. Област „H” – Оперативна съвместимост.

След връчване на сертификата на командира на бойната група, че същата е подготвена за изпълнение на пълния спектър от мисии и задачи се предприемат действия за деклариране на готовността. Деклариране готовността на бойната група и щабовете се извършва на работно заседание на Военния комитет на ЕС в Брюксел. Декларирането на готовността следва да се осъществи на два етапа:

• 
  Деклариране готовността на бойната група;
  
• 
  Деклариране готовността на щабовете.
  

3.1. Направления за подобряване на процесите за планиране.

Направленията за подобряване на процесите за планиране следва да се разглеждат на две нива: политико-стратегическо и военно-стратегическо. Независимо, че тези нива са взаимосвързани и неразделни е наложително да се усъвършенстват процесите поотделно и след това да се синхронизират процесите между тях.

Планирането на операции е динамичен и непрекъснат процес и изисква поддържането на способности за планиране на операции за бърз отговор. С цел усъвършенстване процеса за вземане на решение за стартиране на военна операция на ЕС с използване на бойните групи е предложен вариант, в който Концепцията за управление на кризата (КУК) следва да бъде утвърдена след получаване на резолюция (мандат) от Съвета за сигурност на ООН. Веднага след утвърждаване на Концепцията се поканват страните, допринасящи с военни формирования към дадена бойна група да потвърдят използването им във военна операция на ЕС.

До третият ден (след утвърждаване на Концепцията), тези страни би следвало да потвърдят участието на военните си формирования от дадена бойна група в операция на ЕС. След потвърждаване участието от всички страни, Съвета на ЕС взема решение за започване на военна операция на ЕС с използване на една от бойните групи. Това решение би следвало да се вземе до петия ден след утвърждаване на Концепцията и с това се дава началото за развръщане на дадената бойна група в района на операцията.

На военно-стратегическо ниво следва да бъде разработен единствено оперативен план на операцията. Утвърждаването на оперативния план следва да се осъществи веднага след връчването на иницииращата директива, която ще бъде основание за започване развръщането на бойните групи.

На първо място следва да се подобри попълването на графика за носене на дежурство. За целта следва да се сформират 12 (дванадесет) бойни групи от страните-членки, които да бъдат с постоянен характер. За да сформират тези групи е необходимо да се проведат 3-4 координиращи конференции на бойните групи със страните-членки. На тези конференции следва да бъдат поканени страни, които не са членки на ЕС и изразяват желание да участват при сформирането на бойните групи. Основна роля в дирижирането на този процес трябва да има Военния секретариат на ЕС, под общото ръководство и напътствия на Военния комитет на ЕС. Относно усъвършенстване на процеса за генериране на бойните групи не се изисква политическо решение, понеже това е чисто военен въпрос за това как ще се сформират бойните групи.

Най-общо процесът по активиране на бойните групи е в следствие на процеса на планиране и вземане на решение за стартиране на военна операция в ЕС. Той е междинен и важен етап между процеса на планиране и реалното развръщане на бойните групи в театъра на операцията. Процесът за активиране на бойните групи е неразделна част от стартирането на военна операция на ЕС.

Основният документ, който дава разрешение на командващия операцията да активира дадена бойна група е Иницииращата директива, утвърдена от Комитета за политика и сигурност. На база на иницииращата директива, командващия операцията издава заповед за активиране и развръщане на определената бойна група.

В зависимост от характера на кризата и способностите на бойните групи, командващия операция определя коя бойна група е подходяща и е в състояние да изпълни мисиите и задачите на операцията на високо ниво. Командващия операцията прави своя избор измежду двете бойни групи, застъпили в дежурство за съответния период.
4. Възможности на Република България за повишаване на способностите на формирования от Въоръжените сили при изпълнение на задачи в интерес на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.

Увеличаващите се рискове, в съчетание с постоянно намаляващите разходи за отбрана, са повод за сериозно безпокойство за политическото и военното ръководство на нашата страна. Намаляване на разходите за отбрана важи в пълна сила за всички страни-членки на ЕС. Динамиката на политическите и социалните процеси в близките до страната ни геополитически райони и произтичащите от това изменения в съотношението на силите, изискват да се поддържа висока степен на готовност на военните и политическите способности за защита на националната сигурност и реализиране на националните интереси в рамките на инициативи, предприемани от ЕС.

Първа стъпка за повишаване на способностите на формирования от Въоръжените сили е осигуряване на достатъчен бюджет за изграждане на нови способности, адекватни на променящата се среда за сигурност. Това е предимно политически въпрос, но е от изключителна важност за изграждането на тези способности. Трябва да се отчита, че съществува пряка връзка между намалението на бюджетите за отбрана и все повече нарастващата цена за придобиване на съвременни отбранителни способности. Това се дължи както на повишените изисквания към отбранителните продукти вследствие на нарасналото ниво на амбиция на ЕС, така и на снижения обем на производство поради реорганизацията и намаляване на числения състав на въоръжените сили в Европа след края на Студената война. Важно е да се подчертае, че изграждането на способности за нуждите на въоръжените сили не е еднократен процес и не се осъществява от днес за утре. Този процес изисква време, човешки и финансови ресурси, постоянна политика и организация.

Целесъобразно е способностите за нуждите на Въоръжените ни сили да бъдат изграждани и развивани в контекста на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Инициативата на ЕС "Обединяване и споделяне" предоставя добра възможност за търсене на по-голяма ефективност при използване на ресурсите за отбрана и постигане на оперативна съвместимост чрез международно коопериране във военната област.

Втора стъпка за повишаване на способностите на формирования от Въоръжените сили при изпълнение на задачи в интерес на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС е изграждането на съвместни способности за бойната група „HELBROC” от страните, допринасящи с военни формирования, като България, Гърция, Румъния и Кипър. Придобиването на еднотипно въоръжение, бойна и транспортна техника, КИС оборудване и екипировка ще бъде важен принос към ОПСО и иновативно решение при изграждането и развитието на съвместни способности.

Придобиването на съвместни способности със страните-членки на ЕС ще допринесе за развиване на капацитет за автономно действие към Общата политика за сигурност и отбрана. Основните аспекти за изграждане и развитие на съвместни способности следва да бъдат постигнати в изграждането на маневрени боеспособни формирования за участие в многонационални съвместни операции, подобряването на качеството на бойната подготовка и повишаването на оперативната съвместимост.

Инструмента за изграждане на тези способности е инициативата на ЕС "Обединяване и споделяне". Чрез нея се реализира възможността да се постигне икономия на заделяните средства за отбрана, чрез изграждане на единен комплект от сили и средства, както за изпълнение на национални задачи, така и за участие в многонационални и съюзни операции.

Инициирането на процеса по придобиване на съвместни способности следва да бъде предприет от Република България с пълно използване възможностите на Европейската агенция по отбрана. Европейската агенция по отбрана ще подпомогне инициативата с хармонизиране на изискванията, премахване на ДДС при придобиване и използване на способностите.

Ползите от създаването на съвместни способности ще бъдат големи от гледна точка на:

• 
  съвместно използване на еднотипно въоръжение, техника и екипировка;
  
• 
  постигане на пълна оперативна съвместимост;
  
• 
  драстично съкращаване на разходите за логистична поддръжка, което съкращава разходите за провеждане на операция на ЕС;
  
• 
  взаимозаменяемост и подкрепа при подготовката, при носенето на дежурство и при изпълнението на задачи във военни операции;
  
• 
  уеднаквяване на подготовката и процедурите за използване.
  

Трета стъпка за повишаване на способностите на формированията от Въоръжените сили е обучение, подготовка и тренировка. Обучението и тренировката на формированията е ключов момент за изпълнение на мисиите и задачите в операции на ЕС. При изпълнение на мисии и задачи в многонационална среда се налага познаването и използването на процедурите в ЕС, добра езикова подготовка, както и използването не само на въоръжение и бойни припаси, но и на специални технически средства, изпълнение на мероприятия с повишено ниво на риск за здравето и живота на военнослужещите.

1. 
   За усъвършенстване на европейските възможности на бойните групи на ЕС, се очертават следните основни направления: повишаване на европейските възможности, свързани с използването на бойните групи, в това число и цялостното финансиране; подобряване на подготовката, реда за сертифициране и деклариране на оперативна готовност за използване; подобряване на процесите на планиране, генериране, активиране и развръщане на бойните групи в операции на Европейския съюз; повишаване на възможностите на формирования от Въоръжените сили на Република България при изпълнение на задачи в интерес на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.
   
2. 
   Резултатите от извършения анализ показват, че за ефективно и ефикасно изпълнение на поставените мисии и задачи от бойните групи на ЕС е необходимо съвместно придобиване на нови образци техника, въоръжение и екипировка, притежаващи характеристики, отговарящи на изискванията наложени от спецификата на задачите, които следва да се изпълняват.
   
3. 
   Цялостното финансиране на бойната група, като подготовка, носене на дежурство, провеждане на операцията и изграждане на съвместни способности ще насърчи многонационалното сътрудничество и ще подпомогне преминаването към Обща европейска отбрана.
   
4. 
   Въвеждането на единна методика за подготовка и сертифициране на щабовете и бойните групи на ЕС ще спомогне за подобряване на оперативната им съвместимост и готовност за изпълнение на мисиите и задачите в операции на ЕС.
   

3. 
   ОБЩИ ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ.
   

1. Общата политика за сигурност и отбрана e неделима част от ОВППС, която осигурява отбранителни способности на ЕС за опазване на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност.

2. Засилващата се несигурност на европейския континент поражда необходимостта от изграждане на отбранителни способности в ЕС, за да отговори адекватно при управление на кризи и да изпълни заложената политическа амбиция, заложена в Лисабонския договор.

3. Прилагането на принципа за „поемане на разходите от страната, където са направени” за бойните групи, противоречи на принципа на справедливо разпределяне на тежестта, за което е необходимо да се начертаят варианти и предприемат действия за цялостно финансиране на бойните групи, включително и финансиране на механизма „Атена“ от общия бюджет на ЕС.

4. Прилагане на единен подход за подготовка на бойните групи и определяне на орган за тяхното сертифициране ще уеднакви процедурите и стандартите в ЕС, както и ще предостави на органите за вземане на решение прозрачност и яснота по отношение способностите на всяка една бойна група или щаб.
ПРЕПОРЪКИ (ПРЕДЛОЖЕНИЯ)

1. 
   Предложените подходи и концепции на модели за усъвършенстване на процеса за сформиране, планиране, подготовка и оперативно използване на бойните групи да бъдат използвани за подготовка на предстоящото председателство на Република България в ЕС през 2018 г., както и от структурите на Министерството на отбраната и Сухопътни войски при участие на български представители в заседание на ЕС в обсъждане на редица аспекти, свързани с използването на бойните групи на ЕС.
   

4. 
   РЕЗУЛТАТИ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ
   

1. Систематизирана и развита е теорията за генериране, подготовка и използване на бойните групи в операции на ЕС.

2. Разработена е класификация на бойните групи и са обосновани техните задачи по отделните мисии, заложени в Договора от Лисабон.

Научно - приложни:

1. Предложена е концепция на модел за подобряване процесите за планиране на политико-военно ниво и централизирано финансиране на бойните групи на ЕС.

2. Формулирани са насоки за подобряване на подготовката, реда за сертифициране и деклариране на оперативна готовност за използване на бойните групи.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Създадената Обща политика за сигурност и отбрана в ЕС е политическата рамка, в която се провеждат военните операции на ЕС. За да могат да се провеждат военни операции са изградени структури на политико-военно ниво, които да вземат или подпомагат навременното вземане на решение за провеждане на военна операция на ЕС. Има разработени и утвърдени концепции на ЕС за планиране и провеждане на военни операции. Определен е редът и органа за вземане на решения за стартиране на военна операция в ЕС. Създаден е инструмент за провеждане на операции за незабавен отговор и това са бойните групи на ЕС.

Бойните групи на ЕС трябва да имат готовност за ефективно и ефикасно изпълнение на широк спектър от мисии и задачи, включващи участие в хуманитарни, спасителни, мироопазващи мисии и мисии с използване на бойни формирования за управление на кризите, в това число и за омиротворяване. Те трябва да бъдат в състояние да се развръщат своевременно на територията на ЕС и извън нея, запазвайки пълния си боен потенциал и оперативни способности. Успоредно с това следва да бъдат в състояние да участват във военни операции самостоятелно или в състава на мащабни европейски сили, като осигуряват първоначалното развръщане и защита на основния компонент в театъра на операцията.

Направените анализи показват, че са налице ясно дефинирани мисии на ЕС, но е необходимо да се дефинират задачите за изпълнение от бойните групи в операции на ЕС. Структурата на ЕС е определена с Договора от Лисабон, но не обхваща в пълен обем заложените амбиции на ЕС да бъде глобален играч на световната сцена и да провежда на операции за бързо реагиране. Разпределени са ролите и отговорностите между структурите на ЕС и страните-членки. При това разпределение се наблюдава, че страните-членки целенасочено държат да си запазят своя суверенитет и да имат последната дума при вземане на решение за започване на военна операция на ЕС. Последствията от това са забавяне процеса за вземане на експедитивни решения за предотвратяване на дадена криза и/или своевременно и адекватно реагиране. Нужно е делегиране на повече права и правомощия на Върховния представител на ЕС и централизиране на отговорностите, особено при стартиране на операция за бързо реагиране.

Разкрита е взаимовръзката между различните нива на планиране в ЕС при оперативно използване на бойните групи, което позволява да се обясни и се намерят подходи за усъвършенстване процеса на планиране при провеждане на операции за бързо реагиране. В тази връзка е целесъобразно да се предприемат действия за създаване на постоянно действащ стратегически щаб на операцията и да се използва унифициран модел за подготовка и сертифициране на щабовете и бойните групи.

При въвеждането на този модел ще се наложи да извърши преглед и актуализиране на доктринална и концептуална база в ЕС. На тази база следва да планират учения и тренировки на всички нива и да се фокусират усилията върху развитие на способностите за бързо реагиране в зоната на непосредствените европейски интереси на сигурност, както и върху способностите за посрещане на предизвикателствата колкото е възможно по-рано, възможно по-далеч от европейските граници.

Те­о­ре­тич­ни­те пос­та­нов­ки и из­во­ди­те мо­гат да се при­ла­гат с ус­пех в учеб­ния про­цес във фа­кул­те­ти­те на ВА „Г. С. Ра­ков­ски” и във фа­кул­те­ти­те на НВУ „В. Лев­ски”. Пред­ло­же­ният труд има на­уч­но - приложна стой­ност в об­лас­тта на пла­ни­ра­не­то, под­го­тов­ка­та и провеждането на опе­ра­ци­и за незабавен отговор на ЕС­, ко­е­то на­ми­ра из­раз в пуб­ли­ка­ци­и­те по те­ма­та, пред­ста­ве­ни на во­ен­но-на­уч­ни кон­фе­рен­ции.

В ди­сер­та­ци­он­ния труд са из­пол­зва­ни съв­ре­мен­ни на­уч­но-изследовател­ски ме­то­ди за из­след­ва­не на правилата и процедурите за вземане на решения, процеса на планиране, подготовка, сертифициране и активиране на бойните групи на ЕС. Поради което се счита, че пос­та­ве­на­та цел и на­уч­но - из­сле­до­ва­тел­ските за­да­чи в настоящия дисертационен труд са пос­тиг­на­ти. Тру­дът мо­же да се пол­зва за подготовка на предстоящото председателство на Република България в ЕС през 2018 г., Военния секретариат на ЕС, щабовете на стратегическо и оперативно ниво, от слу­ша­те­ли­те, специализантите и дру­ги­те ка­те­го­рии во­ен­нос­лу­же­щи и цивилни служители, заинтересовани от из­след­ва­на­та те­ма.

1. 
   Ташков. Д. С., Методиев. М. Г. „Общи положения на бойните групи на Европейския съюз”, научна конференция на факултет „Командно-щабен” на Военна академия „Г. С. Раковски”, май 2013 г.
   
2. 
   Методиев. М. Г. „Сравнителен анализ на бойните групи на ЕС със силите за отговор на НАТО”, Национален военен университет „Васил Левски“, 2014 г.
   
3. 
   Методиев. М. Г. „Структура за командване и управление на бойните групи на Европейския съюз ”, Национален военен университет „Васил Левски“, 2014 г.
   
4. 
   Методиев. М. Г. „Предизвикателства към подготовката и сертифицирането на бойните групи на Европейския съюз“, научна конференция на факултет „Командно-щабен”, Военна академия „Г.С.Раковски”, 2015 г.