Структури и процеси за вземане на решения в Европейския съюз

Структури и процеси за вземане на решения в Европейския съюз.

Европейският съюз разполага с автономни способности за вземане на решения за започване и провеждане на военни операции под шапката на Общата политика за сигурност и отбрана и в съответствие със задачите и мисиите, определени в Договора за ЕС. Тези способности включват постоянни политически и военни органи в структурите на ЕС и временни, които се сформират от представители на страните-членки. Постоянните структури разработват необходимите проектозакони, решения, документи, докато временните органи вземат решения и приемат закони, концепции и други важни документи. Военната структура за командване и управление се създава след вземане на решение за започване на военна операция, т.е. след утвърждаване на Концепцията за управление на кризата. Вида и композицията на командната структура се определя в зависимост от характеристиките на предстояща военна операция. В тази връзка са разгледани основните структури на ЕС, свързани с развитието на ОПСО на политико-военно ниво, които са Европейския парламент, Съвета на ЕС, Комитет за политика и сигурност, Европейска служба за външна дейност, Дирекция за планиране и управление на кризи, Военен комитет на ЕС, Военен секретариат на ЕС и Европейска агенция по отбрана.

2. 
   Процеси за вземане на решения в Европейския съюз.
   

В планиращите документи на ЕС се споменава, че военното планиране е един повтарящ се процес, който трябва да анализира всички фактори от съществено значение за определяне параметрите на военната операция. На политическо и стратегическо ниво това включва анализ на въздействието на политическите цели, желаното крайно състояние, възможни ограничения, както и анализ на необходимите способности, за да се подпомогне разработването военно-стратегическите варианти за справяне с кризата. Военното планиране се осъществява на четири нива:

• 
  Политико-стратегическо ниво (институционално ниво на ЕС-Брюксел);
  
• 
  Военно-стратегическо ниво;
  
• 
  Оперативно ниво;
  
• 
  Тактическо ниво (командване/Щаб на вид въоръжена сила и надолу).
  

1. 
   Планиране на политико-стратегическо ниво.
   

• 
  Концепцията за управление на конкретна криза, утвърдена от Съвета на ЕС;
  
• 
  Военно-стратегическата опция (ВСО) за действие, утвърдена от Съвета на ЕС;
  
• 
  Иницииращата директива (ИД), утвърдена от Комитета за политика и сигурност.
  

2. 
   Планиране на военно-стратегическо ниво.
   

Процесът на планиране на военно-стратегическо ниво започва с връчване на иницииращата директива на командващия операцията. Накратко иницииращата директива трансформира политическите решения във военни указания и дава насоки за планиране на командващия операцията. От този момент нататък, военно-политическото ниво започва да разработва свой собствен набор от планови документи. Основните документи разработвани на това ниво са Оперативната концепция и План за операцията.

3. 
   Система за командване и управление на Европейския съюз.
   

Командващия операцията и избора на вариант на командна структура се назначават/определят с решение на Съвета на ЕС. Командната структура при провеждане на военни операции в ЕС се състои от три военно-командни нива (без политико-стратегическото): военно-стратегическо, оперативно и тактическо ниво.

При операции за бързо реагиране с използване на бойните групи се прилага друг подход на активиране и изграждане на тези щабове. При евентуално активиране на бойните групи, структурата за командване и управление ще бъде изградена на три нива и ще включва:

• 
  Командващ операцията, подпомаган от стратегическия щаб;
  
• 
  Командващ на силите, подпомаган от оперативен щаб;
  
• 
  Командир на бойната група.
  

3.1 Варианти на командна структура за военни операции на ЕС.

Командната структура на ЕС се създава за всяка отделна операция в зависимост нейните характеристики и мащаб. За тази цел и независимо от избрания вариант на командна структура, щабове на всички нива трябва да бъдат активирани, попълнени за кратко време с личен състав и напълно интегрирани в командната структура в съответствие с процедурите на ЕС.

На военно-стратегическо ниво, ЕС има на разположение три основни варианта за командна структура:

- Автономна командна структура - използва се един от петте стратегически щаба, предлагани от страните-членки;

- Активиране на оперативния център на ЕС³;

- Военна операция на ЕС с използване на способностите на НАТО, чрез създаване на стратегически щаб на ЕС в Съюзното командване по операциите (СКО) на НАТО. При използване на този вариант, Заместник-командващия на СКО автоматично се назначава за Командващ операцията. Операция „Алтея“ е нагледен пример за прибягване към способностите на НАТО, на основата на споразумението „Берлин плюс“.

4. 
   Схващания за използване на бойните групи на Европейския Съюз.
   

Необходимостта да изгради способности за адекватен отговор на идентифицираните недостатъци на ЕС да бъде фактор по отношение на заложената политическа амбиция и реализиране на възможности за управление на кризи и поддържане на сигурността, става още по-видна в края на 1990-те години. Това ясно се подчертава от направените заключения на срещата на европейските лидери (Съвета на ЕС) в Хелзинки на 10-11 декември 1999 г., където концептуално се отбелязва необходимостта от създаването на "по-малки военни формирования за незабавен отговор с висока степен на готовност, които да са налични и с възможности за развръщане в кратки срокове". Това заключение намира смисъл на по-късен етап след успешно импровизирания опит да се развърне малко военно формирование за операцията „АРТЕМИС“ на ЕС през юни 2003 г. Операцията много успешно показа способността на ЕС да действа с малка сила на разстояние повече от 6000 км от Брюксел. Освен това, доказа необходимостта от по-нататъшно развитие на способности за незабавен отговор в ЕС. Операция "Артемис" стана практически модел за развитието на концепцията за бойните групи в ЕС.

Разглеждайки го като "европейски приоритет" от Приоритетна цел 2010, Военния комитет на ЕС поставя задача на Военния секретариат на ЕС да разработи концепция за бойните групи на ЕС. По-късно, на работно заседание на ВКЕС на 14 юни 2004 г. се утвърждава концепцията за бойните групи на ЕС. Основната цел на концепцията е да осигури концептуална рамка за подготовка, предоставяне и използване на бойните групи за военни операции на ЕС, изискващи незабавен отговор. През 2006 г., концепцията за бойните групи беше ревизирана и отново утвърдена от ВКЕС. В момента се провеждат разговори в Брюксел за започване на нов процес за преглед и преработване на концепцията, но няма конкретно решение за стартиране на този етап.
4.2 Общи положения на бойните групи на ЕС.

Бойните групи на Европейския съюз са проект в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана. Целта е да се формират бързо развръщащи се военни формирования, които да се използват за ограничени по време и размах операции от така наречените „Петерсбергски задачи“. Обхватът на тези задачи е разширен по силата на член 43 от Договора на ЕС. Приоритетна цел 2010 на ЕС предвижда бойните групи да бъдат в състояние за действие с мандат на ООН. Бойните групи на ЕС са първата стъпка за насърчаване на военната оперативна съвместимост и стимулиране на многонационалното сътрудничество в ЕС. Най-общо бойните групи могат да се разглеждат, като единен боен комплект оперативно съвместимо тактическо формирование, способно да допринесе за реализиране решенията на ЕС с военни инструменти.

Съгласно концепцията за бойните групи на ЕС, бойната група е военно-тактическо бойно формирование с висока степен на бойна готовност, което се състои в състав от около 1500 души, включваща усилен национален или многонационален пехотен батальон, подразделения за бойна поддръжка, обслужващи подразделения, комуникационно осигуряване и щаб; оперативно и стратегическо логистично осигуряване (фиг.1).

Бойни групи на ЕС могат да бъдат развърнати в кризисен район на разстояние до 15 000 км. от Брюксел и да провеждат операции в рамките на 30 дни, с възможност за удължаване на срока до 120 дни. Това изисква всяка бойна група да бъде логистично осигурена за 30 дни и да бъде в готовност (утвърден план) за попълване на логистичните запаси при евентуално удължаване на срока на операцията до 120 дни.

Фиг. 1 - Примерна структура на бойна група на ЕС.

• 
  Оперативен щаба на силите - развръща се в театъра на операцията, подчинен е на стратегическия щаб на операцията. Той отговаря за оперативното командване, управление и планиране на операцията, като допълнително включва в себе си щабна рота и КИС.
  
• 
  Щаб на бойната група - отговаря за тактическото командване и се развръща заедно с бойните подразделения на бойната група.
  
• 
  Към „Пакета“ могат да бъдат прикрепени допълнителни обслужващи и бойни подразделения в зависимост от характеристиките и специфичността на операцията. Като пример може да се придадат подразделения на специалните сили или логистични подразделения.
  

4.3 Амбиция на ЕС за използване на бойните групи.

Амбицията на ЕС да бъде способен да вземе решение за започване на операция в рамките на 5 дни след одобрение на Концепцията по управление на кризи от Съвета на ЕС за съответната операция и да развърне бойните групи с едновременно започване изпълнението на задачите до 10 дни след вземането на решение за започване на операцията (фиг. 2). Тази амбиция за използване бойните групи може теоретично да се раздели на два етапа: политическо решение и оперативно използване.
Фиг. 2 - Амбиция на ЕС за използване на бойните групи.
Първият етап (политическо решение) поставя предизвикателства пред политическите органи на ЕС да вземат решение за стартиране на военна операция с оперативно развръщане и използване на бойните групи в рамките на 5 дни.

Вторият етап (оперативно използване на бойните групи) поставя сериозни предизвикателства пред военните структури за планиране на операцията и командването на бойната група за осигуряване на безпрепятствено развръщане на бойната група и започване изпълнението на задачите в рамките на 10 дни от вземане на решение от Съвета на ЕС. Това изисква експедитивен предварителен анализ на района на операцията, незабавно определяне на подходящи места за дебаркиране на стратегическите въздушни и морски транспортни средства, организиране защита на силите, по-нататъшно придвижване до района на операцията и започване изпълнението на поставените задачи.

Най-общо мисиите и операциите, които могат да бъдат поставени за изпълнение пред бойните групи на ЕС са Петерсбергски тип, плюс разширените мисии от ДЕС посочени по-горе. Тези мисии и операции са:

- съвместни действия в областта на разоръжаването;

- хуманитарни и евакуационни мисии;

- мисии за съвет и помощ във военната област;

- мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира;

- мисии с използване на военна сила за управление на кризи, включително умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти.

Друг подход за определяне задачите на бойните групи е външното изражение на мястото, реда и начина на използването им за изпълняване на поставените цели и постигане на желаното крайно състояние. В тази връзка, бойните групи могат да изпълняват следните задачи:

• 
  Група за бързо реагиране – бойните групи могат да бъдат използвани в подкрепа на стартирала вече операция на ЕС, с цел усилване на силите или поемане на оперативни отговорности за поддържане на реда в определен географски район.
  
• 
  В операции за бързо реагиране – бойните групи могат да изпълняват задачи като сили, осигуряващи първоначалното развръщане и защита на основния компонент в театъра на операцията.
  
• 
  Самостоятелно използване на бойните групи в операции на ЕС – използват за малки операции с кратък период от време.
  
• 
  В операции на ООН.
  

• 
  По участващи страни-членки на ЕС:
  
  • 
    Национални (сформира се от една страна, например Великобритания);
    
  • 
    Многонационални (от две или повече страни).
    
• 
  По размера на силите:
  
  • 
    Малки бойни групи – от 1000 до 1500 души;
    
  • 
    Средни – от 1500 до 2000 души;
    
  • 
    Големи – от 2000 до 3000 души.
    
• 
  В зависимост от организационната си структура:
  
  • 
    Леко пехотна;
    
  • 
    Механизирана (Хелброк);
    
  • 
    Моторизирана (Скандинавската бойна група);
    
  • 
    Амфибийна (Гърция и Португалия предоставиха Амфибийна бойна група с Оперативен щаб, разположен по море);
    
  • 
    Съвместни (участват повече от един вид въоръжени сили).
    
• 
  По преобладаващ вид тактически действия:
  
  • 
    настъпателни;
    
  • 
    отбранителни;
    
  • 
    специални;
    
  • 
    стабилизиращи;
    
  • 
    подпомагащи.
    
• 
  По начина на използване:
  
  • 
    Като група за бързо реагиране;
    
  • 
    Като част от операции за бързо реагиране;
    
  • 
    Самостоятелно;
    
  • 
    В операции на ООН.
    
• 
  Според генерирането на силите:
  
  • 
    В пълен състав;
    
  • 
    Редуциран състав;
    
• 
  Според срока на използване:
  
  • 
    Кратък срок до 30 дни;
    
  • 
    Среден до 90 дни;
    
  • 
    Продължителен от 90 до 180 дни.
    

5. 
   Сравнителен анализ на бойните групи на ЕС със Силите за отговор на НАТО
   

Съществуват редица разлики между бойните групи и СОН, които се изразяват в следното:

• 
  По отношение на организационната структура;
  
• 
  По размера на основните сили;
  
• 
  По отношение на способностите;
  
• 
  По отношение на структурата за командване и управление;
  
• 
  По процесите на генериране и сертифициране;
  
• 
  По отношение на тяхното използване.
  

6. 
   Значение и принос на България като част от Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз.
   

Важен елемент за България, в частност за Министерството на отбраната (МО) е, че създадените от договора на ЕС благоприятни условия и механизми, значително ускоряват тенденциите за задълбочаване и структуриране на европейското сътрудничество в областта на отбраната и сигурността, както и придвижване (макар и бавно) към обща европейска отбрана. Наблюдават се тенденции от другите страни-членки на ЕС за по-задълбочено сътрудничество в областта на отбраната, в резултат на което започнаха да се появяват конкретни европейски многонационални проекти и формирования.

През втората половина на 2018 г., нашата страна ще поеме председателството на ЕС. Това респективно означава, че министерството на отбраната следва да поеме водеща роля в Общата политика за сигурност и отбрана. Трябва да са напълно ясни българските приоритети и какви национални цели следва да постигнем в наш и европейски интерес. Един от въпросите, които България би могла да представи за обсъждане и постигане на консенсус с другите страни-членки, следва да бъде свързан с бойните групи. Примерни теми, които могат да бъдат представени в ЕС за дискутиране са:

- Разработване и консолидиране на процедури за сертифициране на бойните групи на ЕС;

- Направления за усъвършенстване подготовката на стратегическите и оперативните щабове при използване на бойните групи;

- Възможности за създаване на постоянно действащ стратегически щаб.

1. Неспособността на Европейския съюз да гарантира сигурността на своя континент в края на XX век е основен двигател за развитието на "Европейската политика за сигурност и отбрана" (ЕПСО, сега ОПСО). Това поражда необходимостта от изграждане на отбранителни способности в ЕС, за да отговори адекватно при управление на кризи и да изпълни заложената политическа амбиция.

2. Европейският съюз има своя собствена външна политика и политика за сигурност, която му дава възможност да взема решения и участва в разрешаване на световни проблеми. Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС бе укрепена с Договора от Лисабон.

3. Договорът от Лисабон ангажира гражданския и военен капацитет от всички страни-членки за целите на Общата политика за сигурност и отбрана, като ги задължава непрекъснато да подобряват военния си капацитет и да оказват помощ на друга държава. Един от подходите е формирането на бойни групи на ЕС.

4. Бойните групи са първата стъпка за насърчаване на военната оперативна съвместимост и стимулиране на многонационалното сътрудничество в ЕС. Те са тактически бойни формирования със стратегическа визия за оперативно използване, но с ограничен мащаб, поради което не могат да се разглеждат като универсален инструмент за управление на кризи.
ГЛАВА ВТОРА – ФАКТОРИ И ЗАДАЧИ, ОКАЗВАЩИ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ОПЕРАТИВНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА БОЙНИТЕ ГРУПИ
Във втора глава се решава втората научноизследователска задача на дисертационния труд. Анализирани са правните и финансовите аспекти, оказващи влияние при оперативно използване на бойните групи на ЕС. Въз основа на анализа се установи, че съществуват три възпиращи условия по отношение на оперативното използване на бойните групи. Констатирана е необходимостта от ясно дефинирани задачи за изпълнение от бойните групи при оперативното им развръщане. Предложени са възможни задачи за изпълнение от бойните групи по отделните мисии, заложени в Договора от Лисабон, включително и необходимите условия и среда за провеждане на операциите. Разгледани са факторите, влияещи върху използването на бойните групи и са идентифицирани проблемни области, използвани за обособяване на варианти за тяхното отстраняване. Представени са възможностите на различни международни организации, центрове и агенции при подпомагане развръщането и оперативното използване на бойните групи в операции на Европейския Съюз. Проведени са експерименти по време на оперативни учения във Военния секретариат на ЕС и семинари по въпросите, свързани с бойните групи в Европейската агенция по отбрана и Военния комитет.

1. 
   Правни и финансови аспекти (механизми) за обезпечаване на оперативното използване на бойните групи.
   

1. 
   Правни аспекти
   

Изложеното дотук показва, че в ЕС са създадени и приети необходимите правни норми за изграждане на военни способности и провеждане на военна операция в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.

Друг правен аспект, който следва да бъде разгледан, е подписването на Меморандум за разбирателство между страните-членки, допринасящи с военни формирования към дадена бойна група. Този аспект не е заложен в основополагащите документи на ЕС, но е от съществена важност при сформирането и разпределянето на отговорностите между самите страни. Подписване на такъв меморандум е политически акт, даващ съгласието на политическите органи на страните да сформират дадена бойна група. В него се регламентират отговорностите на тези страни, формированията с които ще участват, финансирането, подготовката и окомплектоването, осигуряването със стратегически транспорт, изграждането на инфраструктурата в района на операцията, логистичното осигуряване, допълнителни ограничения, ниво на ангажираност и други.

2. 
   Финансови аспекти при оперативното използване на бойните групи на ЕС.
   

Бюджета на механизма „Атена“ се формира от 27-те страни-членки на ЕС без Дания, която не участва в ОПСО на ЕС по военни въпроси. Годишният дял на държавите членки се определя на основата на брутния национален доход. Годишният дял предимно се финансира от военните бюджети на тези страни. Трети страни могат да допринасят към формирането на военния бюджет, но не могат да се разпореждат с него. Механизма „Атена“ се управлява, под ръководството на специален комитет от:

- администратор;

- командващ операцията, разпоредител на финансови средства по отношение на операцията, която командва;

- счетоводител.

Към месец август 2015 г. се финансират 5 (пет) действащи военни операции на ЕС по линия на механизма „Атена“, които са:

• 
  EUFOR Althea (Босна и Херцеговина);
  
• 
  EUNAVFOR Atalanta (Африкански рог);
  
• 
  EUTM Somalia;
  
• 
  EUTM Mali;
  
• 
  EUFOR RCA (Central African Republic).
  

Независимо, че се търсят варианти и оптимални решения за цялостно финансиране на бойните групи, ЕС не финансира подготовката, ученията, сертифицирането, поддръжката на бойните групи при изпълнение на военна операция на ЕС и изтеглянето им от зоната на операцията. Същото важи и за всички разходи по време на периода за носене на дежурство.

3. 
   Правни аспекти при вземане на решение за оперативно използване на бойните групи.
   

 Според националното законодателство. Всяка страна-членка, предоставяща военно формирование към дадена бойна група, трябва да даде съгласие за използването им в операция на ЕС. Националните решения в повечето Европейски страни за участие във военни операции, се вземат за всеки отделен случай при отчитане конкретните особености на операцията. Това важи с пълна сила и за България. Независимо от факта, че страните са декларирали своя принос и са предоставили военни формирования за сформиране на дадена бойна група, самото участие в конкретна военна операция на ЕС изисква вземане на национално решение и потвърждение/отказ за участие пред структурите на ЕС.

 Финансови. Финансовото обезпечение за осигуряване оперативното използване на бойните групи е съществен фактор, който възпира тяхното използване. С решение на Съвета на ЕС от декември 2011 година се препотвърждава, че при оперативно използване на бойните групи се финансира единствено тяхното стратегическо развръщане в зоната на операцията. Изрично е подчертано, че поддръжката на силите и изтеглянето от зоната на операцията е национална отговорност. Това оказва съществено влияние при вземането на национални решения за използване на военни формирования в операции на ЕС, особено в условия на финансова криза и тенденции за намаляване на европейските бюджети за отбрана. Факта, че се провежда операция на ЕС с използване на бойните групи, а само страните допринасящи към бойните групи поемат финансовата тежестта за операцията е сериозна предпоставка възпираща тяхното използване.

 Връчване на мандат от ООН. Няма регламентиращ документ, който да указва на какъв етап от планирането, ЕС трябва да получи мандат от ООН за провеждане на военна операция. Направеното проучване на проведените до този момент военни операции в ЕС показва, че резолюция на Съвета за сигурност на ООН e връчвано на различни етапи от процеса за планиране. При 80 % от военните операции на ЕС, ООН е връчвало мандат на ЕС за провеждане на военна операция преди утвърждаването на Концепцията за управление на криза. При военната операция на ЕС в Африканската република ЧАД, Съвета за сигурност на ООН е приел резолюция за провеждане на тази операция с около 40 дена закъснение от предварително уговорения срок. Трябва да се подчертае, че без резолюция, Съвета на ЕС не може да вземе решение за провеждане на военна операция.

2. 
   Възможни мисии и задачи при оперативно развръщане и използване на бойните групи в операции на ЕС.
   

- съвместни действия в областта на разоръжаването;

- хуманитарни и евакуационни мисии;

- мисии за съвет и помощ във военната област;

- мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира;

- мисии с използване на военна сила за управление на кризи, включително умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти.

По време на носене на дежурство, бойните групи могат да бъдат активирани за изпълнение на една или комбинация от няколко мисии. В тази връзка, те трябва да бъдат подготвени и адекватно окомплектовани да изпълняват редица бойни задачи, свързани с тези мисии. Анализът на концептуалната и правната нормативна наредба в ЕС сочи, че не съществува документ, който да дефинира възможните задачи за изпълнение при оперативно развръщане на бойните групи. Това налага необходимостта от извършване на анализ за възможните задачи, които могат да бъдат възложени за изпълнение от бойните групи на ЕС.

За нуждите на дисертационния труд се предлагат групи от възможни задачи по отделните мисии, като също така са дефинирани необходимите условия и средата за провеждане на операцията. Дефинираните задачи в тази глава показват, че пред бойните групи на ЕС стоят една голяма група от възможни задачи за изпълнение по отделните мисии. Въпреки, че тези задачи се препокриват в някои мисии, те са различават значително по съдържание и начин на изпълнение. Най-трудна мисия за изпълнение се очертава мисията за разделяне на враждуващи групировки с използване на военна сила. При тази мисия, бойните групите трябва да се развърнат между две или повече враждуващи групировки, като в същото време се налага да изградят и поддържат няколко контролно-пропускателни пункта, наблюдателни постове, групи за наблюдение и да осигурят сигурността на основните летища и пристанища. Това изисква отлична подготовка и натренираност, координация, съгласуваност на действията, подходящо въоръжение, оборудване и материални средства.

В тази връзка, целесъобразно е да се дефинират и утвърдят на европейско ниво възможни задачи за изпълнение от бойните групи, което ще бъде предпоставка за създаване и прилагане на еднакви процедури за подготовка и сертифициране от страните-членки на ЕС. Целта е да се намалят ограниченията при използване на бойните групи на ЕС и се създаде прозрачност на възможните им задачи за изпълнение.
3. Фактори, влияещи върху използването на бойните групи на ЕС.

Бойните групи са военен инструмент за бързо реагиране при управление на криза за нуждите на ЕС на разположение от 2007 г. Въпреки своята уникалност и гъвкавост, бойните групи не са били предмет на оперативно развръщане в операции на ЕС. Някои фактори (политически и финансови), възпрепятстващи тяхното използване бяха разгледани дотук, но те не са единствените. Съществуват други фактори, предимно от военен характер, които са:

• 
  многонационалност и оперативна съвместимост на бойните групи;
  
• 
  командна структура и начина на провеждане на подготовката;
  
• 
  окомплектоването с личен състав и материални средства;
  
• 
  възможности за логистично осигуряване в района на операцията.
  

Многонационалността е основна черта на международната солидарност и изразява волята на страните-членки да си сътрудничат в полза на споделени ценности и отговорности. На тази основа, бойните групи се сформират на принципа на многонационалността. Това означава, че страните-членки на ЕС допринасят със свои подразделения и личен състав, за да сформират многонационална бойна група. Прилагането на принципа за многонационалността крие и своите предизвикателства. Те са свързани предимно с оперативната съвместимост на предоставените формирования, нивото им на подготовка, езиковата компетентност, изграждането на единна система за командване и управление и разпределяне отговорностите по логистичното осигуряване. Това също изисква използването на едни и същи процедури, тактики и техники.

Оперативната съвместимост е способност на различните системи, екипировки, процедури и/или отделни организации да работят и оперират съвместно, като обменят, споделят и използват информация за постигане на обща цел. В най-общия смисъл под оперативна съвместимост се възприема техническата съвместимост на системите за командване и управление, които да бъдат в състояние да обменят информация, но във военното дело понятието е придобило по-широк смисъл, като допълнително включва използването на единни стандартни оперативни процедури, съвместимост на бойната и друга техника, както и възможностите на формированията да функционират в международна среда.

По отношение на логистичното осигуряване е извършен анализ на три варианта за оперативно развръщане на бойната група, с оглед установяване дали сроковете за развръщане са реалистични и способни ли са бойните групи да започнат изпълнението на задачите в десетдневен срок.

За да бъдат способни да отговорят на нивото на амбиция, бойните групи трябва да бъдат натренирани, сглобени и сертифицирани. Съгласно регламентиращите документи на ЕС, страните-членки, които предоставят военни подразделения към дадена бойна група са отговорни за тяхната подготовка и сертифициране. Анализът на Концепцията за бойните групи на ЕС показва, че страните-членки се задължават да прилагат процедури за сертифициране с цел гарантиране, че всички ангажименти отговарят на заложените в контролния пакет „стандарти и критерии за бойните групи“. В концепцията се споменава за прилагане, доколкото е възможно, на процедурите за сертифициране на силите за отговор на НАТО, но не се дават конкретни указания към страните-членки. В тази връзка е важно да се подчертае, че използването на процедурите за сертифициране на НАТО е препоръчително и нямат задължителен характер. В тази насока страните-членки имат свобода на действие да прилагат техните национални процедури, да прилагат буквално процедурите за сертифициране на НАТО или да ги адаптират по тяхна преценка. Единствените конкретни указания, заложени в концепцията на бойните групи са, че те трябва задължително да се сертифицират на два етапа.
4. Анализ на възможностите на различни международни организации, центрове и агенции при подпомагане развръщането и оперативното използване на бойните групи в операции на Европейския Съюз.

Оперативното развръщане и използване на бойните групи трябва да бъде добре планирано, съгласувано и изпълнено. За тази цел институциите в ЕС имат своите задължения към бойните групи и те са формулирани по-горе. Има също международни организации, центрове и агенции, които не са част от структурата и процесите за вземане на решение в ЕС, но имат възможности и могат да допринесат с определени способности към военните операции. Такива организации са Европейската агенция по отбрана и Агенцията на НАТО за поддръжка.

След преструктурирането на Европейската агенция по отбрана се сформира нов отдел „Поддръжка на операциите“ от януари 2014 г. Този отдел има способността да подпомага бойните групи чрез сключване на договори за способности и услуги, които дадена бойна група не може да си осигури. Реален пример е сключването на рамков договор за кетъринг при оперативно използване на бойната група сформирана от Германия, Австрия, Чехия, Ирландия, Хърватска и Македония в района на операцията. Договорът е бил сключен преди застъпване на бойната група в дежурство. Подчертава се, че сключеният договор не е струвал нито една стотинка на тези страни през цялото носене на дежурство, тъй като агенцията се финансира от страните-членки на ЕС и не взима такси и комисионни от извършването на услуги. Като резултат, тази бойна група е осигурена с договор за кетъринг и при нейното евентуално развръщане агенцията ще активира договора и наетата компания/фирма ще бъде длъжна да достави услугите на посоченото място и в точното време. При активиране на договора, разходите по извършените услуги се покриват от страните, сформиращи бойната група.

Агенцията на НАТО за поддръжка изпълнява мисията си, като се стреми да предостави на своите клиенти широк спектър от услуги, включващ: логистична поддръжка, придобиване на материални средства и услуги, възможности за многонационални подходи и решения за интегрирана поддръжка на различни системи въоръжения, бойна техника и бойни припаси. Тя се явява олицетворение на подхода „Интелигентна отбрана“ в НАТО. Агенцията се ръководи от Генерален мениджър с мандат от 3 години и възможност за удължаване с още 3. За изпълнение на мисията си, Агенцията е разделила портфолиото от способностите си в пет основни направления:

- Поддръжка на оръжейни системи;

- Поддръжка на операции на НАТО;

- Управление на горивата;

- Управление на Стратегически транспорт;

- Придобиване.

За нуждите на дисертационния труд интерес представляват направленията поддръжка на операциите на НАТО и управление на стратегическия транспорт.

1. В Договора от Лисабон са предвидени мисиите на ЕС извън територията на Съюза. Тези мисии са: съвместни действия в областта на разоръжаването; хуманитарни и евакуационни; за съвет и помощ във военната област; за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира; с използване на военна сила за управление на кризи, включително умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти.

2. Бойните групи могат да бъдат активирани за изпълнение на една или комбинация от няколко мисии. Те трябва да бъдат подготвени и адекватно окомплектовани да изпълняват редица бойни задачи, свързани с тези мисии.

3. Бойните групи на ЕС изпълняват различни и разнообразни задачи, в зависимост от мисията. Тези задачи се препокриват в някои мисии, но се различават по съдържание и начин на изпълнение. Задачите варират от развръщане и действие между две или повече враждуващи групировки, до оказване на военна помощ и съвет при организационно-структурно изграждане на въоръжените сили на страната домакин, обучение и подготовка на отделни военнослужещи и формирования.

4. Върху оперативното използване на бойните групи на ЕС влияят както политически и финансови фактори, така и фактори с предимно военен характер като: многонационалност и оперативна съвместимост; командна структура и начина на провеждане на подготовката; окомплектоване с личен състав и материални средства; възможности за логистично осигуряване в района на операцията.
ГЛАВА ТРЕТА - ПЛАНИРАНЕ, ПОДГОТОВКА, СЕРТИФИЦИРАНЕ, ДЕКЛАРИРАНЕ НА ОПЕРАТИВНА ГОТОВНОСТ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ И АКТИВИРАНЕ БОЙНИ ГРУПИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

В трета глава е решена третата научноизследователска задача. Представени са направления за усъвършенстване процеса за вземане на решения и за повишаване на европейските способности по отношение на използването на бойните групи. Предложена е иновативна концепция на модел за усъвършенстване планирането на политико-военно ниво. Разкрита е взаимовръзката между подготовката и процеса по сертифицирана на бойните групи. В следствие са предложени подходи за подобряване подготовката, реда за сертифициране и деклариране на оперативна готовност за използване на бойните групи.

1.1 Направления за усъвършенстване процеса за вземане на решение за използване на бойните групи.

Въз основа на изследването е установено, че е целесъобразно да се разработи и утвърди списък от бойни задачи за изпълнение от бойните групи по заложените мисии. Важността на списъка със задачи се обуславя от факта, че на база планираните за изпълнение задачи следва да се формират способности при изграждането на бойните групи, включително и целенасоченото планиране на нейната подготовката. С неговото въвеждане следва да се премахнат политическите и правните ограничения при оперативното използване на бойните групи на ЕС, като се предоставят подразделения без ограничения при условия, че бойните групи ще изпълняват задачи от този списък. При възникване на допълнителни задачи извън утвърдения списък ще се използва действащия към момента метод за вземане на решения от националните органи на страните, допринасящи към бойните групи.

Съществуват ограничения относно цялостното финансиране на бойните групи и равномерното разпределение на тези тежестите между страните-членки на ЕС. Финансовите ограничения могат да бъдат премахнати, като се вземе решение да бъдат финансирани подготовката, ученията и цялостното им осигуряване по носене на дежурство и оперативно използване на бойните групи в зоната на възможни операции. Военният бюджет към механизма „Атена“, който се финансира предимно от бюджетите за отбрана на страните-членки на ЕС не може да покрие тези разходи. В тази връзка е целесъобразно тези разходи да бъдат за сметка на общия бюджет на ЕС. Това ще бъде предпоставка за прилагане на единна политика по финансиране на гражданските и военните операции към ОПСО.

Утвърденият списък със задачи и цялостното финансиране на бойните групи от бюджета на ЕС могат да послужат като основа за делегиране на по-големи правомощия на Върховния представител на ЕС да взема еднолични решения по отношение оперативното използване на бойните групи за определен период от време, съгласно Концепцията за бойните групи. Това ще улесни значително процеса и ще намали времето за вземане на решение при активиране на бойните групи. От друга страна ще се централизира отговорността по вземане на решение на едно място, в което страните-членки на ЕС също ще вземат участие в него.
1.2 Направления за повишаване на европейските способности, свързани с използването на бойните групи.

На върховния представител е възложено изготвянето на цялостна стратегия на ЕС по въпросите на външната политика и политика на сигурност, като усилията ще бъдат съсредоточаване в три основни области: подобряване на ефективността и въздействието на ОПСО, усъвършенстване развитието на отбранителни способности и укрепване на европейската отбранителна промишленост.

С цел ускоряване развитието на общата европейска отбрана, заложена в Договора от Лисабон, от съществено значение в стратегията е да бъдат заложени стъпките за повишаване на европейските способности, като се стъпи на концепцията за бойните групи на Европейския Съюз. С оглед развитието на Европейската отбрана следва да се изградят способности за командване и управление, бойна ефективност и информационно осигуряване. Да се създадат сили с постоянна бойна готовност и сили с нарастваща бойна готовност.

Силите с постоянна бойна готовност са силите, които носят бойно дежурство. Това са бойните групи и следва да се запази тяхната визия за използване в контекста на общата европейска отбрана. Въпреки това се налага да се извършат промени в две направления по отношение на подхода за тяхното сформиране, финансиране и оперативна съвместимост. В тази връзка, ЕС трябва да предприеме целенасочена политика по групиране на страните-членки на регионален принцип и на тази основа да се сформират постоянни бойни групи, които да застъпват в дежурство по график, определен от ЕС. По този начин ще се обхванат всички страни-членки и ще се приложи принципа за правилно разпределение на отговорностите и споделяне на тежестите. От друга страна, ЕС няма да чака страните-членки да се договарят поотделно за всяка бойна група, което често води до празни позиции в графика им за дежурство. Следващата стъпка е постигане на оперативна съвместимост на тези бойни групи, като за целта следва да се предприемат действия от страните, допринасящи към тези бойни групи за придобиване на съвместно въоръжение, бойна и транспортна техника, материални средства и екипировка. От стратегическа гледна точка, вариантът ЕС да ръководи и направлява процеса по придобиване на необходимото оборудване и екипировка за всички бойни групи се счита за най-целесъобразен. Този вариант ще постигне пълна оперативна съвместимост между всички бойни групи чрез използване на еднотипна техника, лесна за обслужване и намален логистичен състав, което ще намали стойността на нейната поддръжка. Първоначално ще бъдат дадени значителни средства за придобиване, но тези разходи ще бъдат компенсирани от ниската стойност на обслужване и поддръжка в дългосрочен план. В подкрепа на това твърдение са аргументите, че страните-членки на ЕС ще могат да преодолеят огромните разхищения, произтичащи от дублирането на ресурсите, като се трансформират европейските въоръжени сили в модерни армии, способни да дават своя принос за глобалната сигурност.

След изграждане на силите с постоянна бойна готовност, ЕС следва да предприеме действия за трансформирани и превъоръжаване/преоборудване на силите с нарастваща бойна готовност. Този процес ще има дългосрочна перспектива за развитие и ще изисква цялостно преосмисляне политиката на ЕС по отношение развитието на Европейските въоръжени сили и преминаването към обща Европейска отбрана. При наличие на политическа воля и подкрепа от генералитета на страните-членки на ЕС би могло да се премине към обща европейски армия с единна структура за командване и управление, бойна и транспортна техника, екипировка и въоръжение.