Въпрос №1 Конституционализмът – възникване и същност. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879г., 1947г и 1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г
II. Актове на митническите органи
Изтегляне 5.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- III. Изпълнение на митнически задължения 1.
- В.61 ПРАВЕН РЕЖИМ НА БАНКИТЕ. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ НА БАНКОВОТО ПРАВО I. ПРАВЕН РЕЖИМ НА БАНКИТЕ 1. Банковото право
- 2.3. Банкова система
- 2.4. Видове банки
- II. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В БАНКОВОТО ПРАВО
- В. 62 ПРАВЕН РЕЖИМ НА БНБ. МЯСТО НА БНБ В БАНКОВАТА СИСТЕМА. УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА БНБ 1. Правен статус 1.1.
- 2. Правомощията на БНБ като: 2.1 .
- 3. Сруктура на БНБ
- В.63 БАНКОВ НАДЗОР. АКТОВЕ, ИЗДАВАНИ ОТ БНБ. КОНТРОЛНИ И САНКЦИОННИ ПРАВОМОЩИЯ НА БНБ. ВЪТРЕШНОБАНКОВ КОНТРОЛ. КОНТРОЛ ВЪРХУ ГОЛЕМИТЕ И ВЪТРЕШНИТЕ КРЕДИТИ. КРЕДИТНИ ОГРАНИЧЕНИЯ.
- 1. Банков надзор 1.1. Обща х-ка
- 2. Актове на БНБ – наредби, решения, издава и отнема лицензии – нищо никъде не пише!!! 3. Контролни и санкционни правомощия на БНБ 3.1.
II. Актове на митническите органи Във връзка с приложението на митническото законодателство се издават следните актове: 1. решение – индивидуален административен акт, който се издава в писмена форма и отговаря на изискванията за законосъобразност. Издават се от митническите органи, пред които е възникнал въпрос. Обжалват се по АПК. 2. решения за обвързваща информация – по искане на заинтересовани лице митническите органи могат да издадат индивидуален административен акт, в който се посочва по какъв начин, с какви мита и размер се облагат определени стоки. Предназначението на тези решения е да освободи от отговорност лицата, деклариращи определена стока в случай на неправилно тарифно класиране, неправилен размер. 3. постановления за принудително събиране на публични държавни вземания – издават се от началника на митницата, в чийто район е възникнало неплатеното в срок задължение. С издаването на това постановление възниква митническо задължение. Това е индивидуален административен акт в писмена форма, който се издава само за принудително събиране на отчетно задължение. Постановлението се издава в 4 оригинални екземпляра – за длъжника, митницата, Агенцията за държавни вземания, НАП. Обжалването става пред две контролни инстанции: 1) по административен ред пред Директора на съответната регионална митническа дирекция. Директорът осъществява административен контрол за законосъобразността. При издаване на постановлението началникът на митницата действа в условията на обвързана компетентност. Тук обжалването се извършва по самостоятелна процедура от Закон за митниците и която е независима от обжалването по АПК и ДОПК. Жалбата се подава от засегнатото лице в 14-дневен срок от датата на връчването на постановлението. Тя няма суспензивен ефект. Директорът на Регионалната митническа дирекция се произнася по жалбата с решение, като го потвърждава отменя изцяло или отчасти. и 2) по съдебен ред пред Административен съд – обжалва се постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания, а не решението на митническите органи (горепосоченото). За производството се препраща към ДОПК, компетентният съд е Административният. В това производство не може да се сключи споразумение между административния орган и адресата на акта, тъй като става дума за публично вземане, задължението е възникнало по силата на закона и органите, които издават тези актове действат при условията на обвързана компетентност, което изключва преценка за размера на задължението. 4. наказателни постановления за извършени административни нарушения на правни норми от митническото право. Митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушение на митническото законодателство. Установяването на нарушенията се извършва с акт за констатирането им въз основа на който може да се стигне до издаването на наказателното постановление. Административно-наказателно отговорни лица са тези, които са извършили митнически нарушения на митническата територия на страната, както и за подбудителите, помагачите и укривателите. Отговорността е солидарна Наказанията са: 1) глоба за физическите лица 2) имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 200% върху митническата облагаема стойност на стоката 3) временно лишаване от правото на внос/износ на стоки за юридическите лица и етноличните търговци 4) митническите органи могат да изземат стоките и превозните средства и да ги отнемат в полза на държавата До издаването на наказателното постановление, но не по-късно от 30 дни от установителния акт за митническо нарушение, между митническия орган и нарушителя може да се сключи споразумение за прекратяване на производството, с което се договаря размерът на санкцията. Постигнатото споразумение подлежи на одобряване с решение на директора на Агенция митници. III. Изпълнение на митнически задължения 1. понятие - Митническите задължения представляват задължение на лицето да заплати вносни/износни митнически сборове. В Митническия кодекс на ЕС няма внос на стоки, а допускане на стоките за свободно обръщение. Лицата представят стоката на митническите органи с искане за митническо направление, след това възниква задължение за плащане на мита. Всяка стока се намира под митнически надзор от момента на въвеждането й в ЕС, независимо дали е била представена пред митнически органи. Вносното митническо задължение възниква към момента на приемане на митническа декларация като резултат от осъществяване на правомерен юридически факт-действие или към момента на осъществяване на неправомерен такъв – отклонение от изискванията към стоката. Длъжник за плащане е деклараторът или лицето, осъществяващо косвено представителство (то е солидарно отговорно). Местоположението на митническите задължения е където са възникнали. 2. Обезпечението на задължението е в пари под формата на банкова гаранция или ценни книжа. То трябва да покрива пълния размер на митническите задължения. Обезпечението трябва да бъде учредено от лицето-длъжник, а с разрешение от митническите органи може и от друго лице. Обезпечението се представя към момента на възникване на задължението, както и във всеки последващ момент, когато митническите органи установят, че плащането на задължението не е извършено в срок или представеното обезпечение не покрива изцяло размера на задължението. Банковата гаранция е договор между банката и митническото учреждение, пред което гаранцията трябва да бъде представена. Митническите органи могат да откажат да приемат обезпечението, при което лицето трябва да представи друго такова. Отказът да бъде прието обезпечението трябва да бъде съпътствано от писмено мотивирано решение на митническите органи. Това е индивидуален административен акт, който се обжалва по АПК. Представеното обезпечение може да бъде: >> общо – покриващо няколко последователни вноса на задълженото лице >> индивидуално – за всяко задължение >> допълнително – изисква се от митническите органи, ако сумата на основното обезпечение не е достатъчна, по тяхна преценка При липса на учредено обезпечение митническите органи могат да налагат: >> запор върху движимите вещи, вземания и парични суми на длъжника >> възбрана върху недвижими имоти 3. Плащането на размера на митническото задължение се извършва не по-късно от 10 дни от датата на уведомяването на длъжника и не по-късно от вдигането/освобождаването на стоките. Задължението може да бъде платено и от трето лице. Освен чрез плащане митническото задължение може да се погаси чрез опрощаване. В.61 ПРАВЕН РЕЖИМ НА БАНКИТЕ. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ НА БАНКОВОТО ПРАВО I. ПРАВЕН РЕЖИМ НА БАНКИТЕ 1. Банковото право: 1) е съвкупност от правни норми, уреждащи определен кръг обществени отношения, т.е. само в обективен смисъл, няма субективно банково право 2) не е самостоятелен правен отрасъл 3) съдържа публичноправна (характеризираща се с властнически метод на правно регулиране; обхваща дейността на Централната банка, банковия надзор на БНБ) и частноправна материя (банкови сделки) 2. В основата на банковото право стои понятието БАНКА 2.1. история - води началото си от Древен Рим, където търговци сарафи са изнасяли монети за размяна на маси, наречени „банки”. Необходимостта от банките се обуславя от функция на парите, които са всеобщ еквивалент на стойността, поради което е необходима институция, която да ги създава (дейност на Централната банка), институция, която да съхранява парите и където те да се натрупват, както и институции за стимулиране на стопанската и търговската дейност с помощта на кредитирането. В една стабилна икономически страна започването на бизнес става с кредити, които са обезпечени с ниски лихвени проценти. Банките вършат множество услуги, с които улесняват търговския обмен. За поява на банковата дейност може да се говори от момента, в който едно лице привлича чужди средства и същите отдава на кредит на 3-то лице. Ако едно лице дава свои средства в кредит, това е лихварство.. Първи банки – Италия, Германия, Холандия. В България – 1864г. В Русе по време на Мидхад паша е създадена взаимно спомагателна (спестовна) каса. БНБ – 1879г. След това много частни банки. През 1947г. – монопол върху банковото дело, който постепенно се разчупва от 1987г. и с Конституцията на 1991г. не съществува. 2.2. За да съществуват банки, трябва да са налице поне 2 вида дейности – влогонабиране и кредитиране (икономически понятия), т.е. договор за влог и договор за заем/кредит (юридически понятия) А./ В основата на банковата дейност стои т.нар. неправилен (банков) влог. Има различия с обикновения влог. При обикновения влог се дава индивидуализирана вещ и се връща същата вещ. През това време влогодателят остава собственик на вещта и при погиването й, това е за сметка на собственика. Влогоприемателят полага грижа на добър стопанин и му се плаща за това от влогодателят. При банковия влог се дават заместими вещи – пари, а не индивидуализирани. Влогоприемателят не е длъжен да върне същите банкноти, а техния номинал. Когато се сключва договор за влог, банката става собственик на парите, а влогодателят губи това си качество като се трансформира в кредитор и има вземане по отношения на банката. За това, че използва средствата, влогодателят получава възнаграждение под формата на лихви. Те идват от получените лихви от кредити, които винаги са по-високи. Б./ Щом банката е собственик на парите, тя може да се разпорежда с тях и може да отдава същите пари на кредит на 3-ти лица. При кредитирането банката има вземане по отношение на кредитополучателя и е активен субект 2.3. Банкова система – начело стои БНБ, която регулира и контролира банковата дейност на субектите на банковото право. На второ място стоят банковите финансови институции - Чл. 3 Закона за кредитните институции – понятие за „финансова институция” – това е лице, различно от кредитна институция, което извършва само част от дейностите по ал.2 или извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това са търговските банки и клоновете на чуждестранни банки. Доколкото банки се създават в услуга на лицензионен режим, финансовият иск се регистрира в БНБ, освен ако друг закон не изисква наличие на разрешително за дейността им. Съществуват също и небанкови финансови институции (финансови къщи, обменни бюра, брокери и инвестиционни посредници. 2.4. Видове банки 1) С оглед на това дали банката е преимуществено държавен орган или само гражданско правен субект, разграничаваме търговски и централни банки. Централната банка е една в държавата и освен, че е гражданско правен субект има и правомощия на държавен орган. 2) С оглед националната принадлежност – български и чужди банки, като чуждите могат да предоставят услуги в България директно или чрез клон.
↔ същинска банкова гаранция – услуга, която банката извършва, когато става гарант. Тя се намесва в търговското правоотношение. Има кредитор и длъжник. Кредиторът иска от едно лице гаранция, че ако длъжникът не изпълни задължението си, ще плати третото лице (банката). Банката става гарант като сключва два договора – гаранционен договор (банката дава гаранция на кредитора, че при определени условия ще плати тя) и договор с длъжника (ако се наложи да плати, банката трябва да е сигурна, че ще си възстанови парите и сключва договор с длъжника, който гарантира с имущество, стоки, ценни книжа и валута). ↔ житейска банкова гаранция – има се предвид обезпечението, което дава кредитополучателя на банката, която му отпуска кредит – чрез залог, ипотека, поръчителство. 4. банков контрол - Банковият контрол е вид финансов контрол. Той може да се раздели на две части - осъществяван от БНБ по отношение на търговските банки - гл. 11 ЗКИ, като обхваща и контрол върху други предприятия, за които се предполага, че осъществяват финансова дейност; вътрешен банков контрол – самоконтрол на търговските банки по отношение на служителите и т.нар. кредитни инспектори - чл. 74 ЗКИ. Организацията му е елемент, задължителен от устава на банката. 5. банкова тайна - Чл. 62 ЗКИ – свързва се с неразпространяването на данни относно авоарите по сметки и сделките по тях. Обхваща действащи и закрити сметки и всички операции със сумите в тях. Това е вид служебна тайна и неправомерното й разкриване е скрепено със санкция. Отнася се до служители на банката и други лица, на които данните са станали известни. Неправомерното й разкриване е уредено в чл.62 ЗКИ. 6.банкова ликвидация – преустановяване дейността на банката без да е неплатежоспособна. Бива доброволна или принудителна (отнемане на лицензията), като се иска и разрешението на БНБ. При банковата несъстоятелност, банката преустановява дейността си на основание неплатежоспособност В. 62 ПРАВЕН РЕЖИМ НА БНБ. МЯСТО НА БНБ В БАНКОВАТА СИСТЕМА. УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА БНБ 1. Правен статус 1.1. БНБ е създадена на 25.01.1879 г. със закон като държавата й предоставя 2 млн лева първоначален капитал. През 1885 г. БНБ получава разрешение да емитира парични знаци - става емитационен център на държавата. Това си право банката запазва и до днес като промените в статута са свързани с това дали действа само като емисионна или и като търговска банка. В момента основният капитал на БНБ е 20 млн лева. ЗБНБ - водещ нормативен акт, но има и разпоредби в други източници на банковото право. 1.2. БНБ е юридическо лице със седалище София. Тя е централна банка на РБ и с оглед на мястото й в банковата система, притежава правомощия, неприсъщи за търговските банки. Тя има надмощно положение спрямо тях - издава разрешително за създаването им и упражнява контрол върху дейността им. Основната задача на всяка централна банка е да провежда паричната и кредитната политика на държавата и на тази база да въздейства на вътрешната и външната стабилност на националната валута. Именно заради това БНБ е независима от указанията на МС и другите държавни органи при изпълнението на дейността си.. Именно в тази връзка могат да възникнат противоречия между изпълнителната власт и централната банка и затова паричната и кредитна политика се водят съгласувано. БНБ е зависима от НС без да става дума за същинска подчиненост, доколкото управителят и тримата подуправители се избират от него и то приема годишният отчет за дейността й. 2. Правомощията на БНБ като: 2.1. емисионен център - чл.2(5) ЗБНБ и доразвити в чл. 25-27. БНБ има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната и това право не може да се делегира на друг държавен орган или банка. Издадените от БНБ банкноти и монети са законно платежно средство и задължително се приемат при плащане. БНБ е автономна и независима при пускане и изваждане от обращение на пари. Всяко решение, взето от БНБ във връзка с емисионната дейност се обнародва в ДВ. 2.2. БНБ е държавен орган в сферата на банковата система. Тя е специализиран финансов орган и има съществени и много на брой на брой правомощия: 1) БНБ провежда паричната и кредитна политика в държавата, която е задължителна за всички и регулира паричното обръщение. Издава подзаконови нормативни актове и индивидуални финансови актове. Централната банка издава и отнема разрешения за банковата дейност, доколкото банковата дейност започва с разрешителен режим. 2) БНБ определя лихвената политика чрез основния лихвен процент, като методиката е свързана с доходността на държавните ценни книжа. 3) БНБ упражнява надзор върху банковата дейност. Притежава санкционни правомощия спрямо търговските банки – чл. 102 ЗКИ. 4) БНБ притежава и правомощия с реализиране на административно-наказателна отговорност – чл. 152 ЗКИ. Тя е и касиер на държавата. Чрез нея се осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет, а информация за изпълнението се предоставя на Министерство на финансите. Тя прави това чрез търговските банки, които обслужват проходите и разходите по бюджета. 5) БНБ организира задължително фонд резервен, който се попълва с отчисления на годишното превишаване на приходите над разходите и се ползва за покриване на разходите. След като се заделят и суми за други фондове, остатъкът се внася в държавния бюджет. Затова БНБ има специфичен финансов режим.
1) Паричната маса, която ще бъде в обращение трябва да съответства на конвертируемата валута, към която е прикрепена националната. Така се ограничават емисионните функции на БНБ. 2) Забрана за кредитиране на бюджета с цел да се ограничава инфлацията. 3) Спиране на рефинансиране на търговски банки, освен при опасност от ликвиден риск за цялата банкова система. 3. Сруктура на БНБ - юридическо лице, но има и клонове в страната. Органи: 3.1. управителен съвет, състоящ се от управител, 3-ма подуправители, ръководещи 3-те основни управления – емисионно, банково и банков надзор, назначени от НС и 3-ма членове, назначени от президента. В закона има изисквания спрямо членовете на управителния съвет. Управителният съвет е колективен орган, който притежава най-големи правомощия, включително и да приема нормативни актове за регулиране на банковата дейност. Властнически и санкционни правомощия спрямо търговските банки. 3.2. Управител на БНБ се избира от НС. Той е едноличен орган на управление. Заедно с представителните функции има и собствени правомощия. Особеното е, че подуправителите не са само заместници, а имат и собствени правомощия и са самостоятелни органи на управление. Те оглавяват 3-те управления: а) Емисионно б) Банково – следи за стабилността на банковата система в) Банков надзор – чрез него се осъществява контрол върху банковата система. 3.3. Самостоятелен орган е вътрешният одитор(главен ревизор) като той е контролен орган, който се избира от управителния съвет, но се одобрява от Сметната палата. Чрез него се осъществява вътрешен контрол в банката В.63 БАНКОВ НАДЗОР. АКТОВЕ, ИЗДАВАНИ ОТ БНБ. КОНТРОЛНИ И САНКЦИОННИ ПРАВОМОЩИЯ НА БНБ. ВЪТРЕШНОБАНКОВ КОНТРОЛ. КОНТРОЛ ВЪРХУ ГОЛЕМИТЕ И ВЪТРЕШНИТЕ КРЕДИТИ. КРЕДИТНИ ОГРАНИЧЕНИЯ. 1. Банков надзор 1.1. Обща х-ка - Осъществяването на банков надзор е необходимо, т.к. банковата дейност е рискова и могат да се накърнят интересите на много лица. Най- общо рискът в банковата дейност се състои в принудителната предсрочна изискуемост на влоговете и принципната предсрочна неизискуемост на кредитите. Банковият надзор е част от публично правния режим на банковото право. Става дума за надзорна дейност на БНБ по отношение на търговските банки и клоновете на чуждестранни банки у нас. Става дума за външен контрол, упражняван от държавен орган, за разлика от вътрешния контрол в рамките на търговските банки, който се извършва от нейните органи. Както всяка контролна дейност и тази има 2 страни – 1) установяване на определени факти и 2) предприемане на мерки за въздействие с оглед направените констатации. Видове: а./ Предварителен надзор още при учредяване на търговските банки чрез издаване на лицензия или други разрешения – напр. ликвидация. б./Текущ контрол – по време на извършването на банковата дейност чрез отчетите, които търговските банки представят в БНБ. в./Последващ контрол – върху дейността на търговските банки. Надзорът обхваща най-общо състояние на капитала на банката, кредитната дейност, спазване на лицензията. Нормативната уредба е в чл. 2 (6) ЗБНБ и чл. 4 (1) ЗБНБ. ЗКИ – чл. 79 – 103 и няколко подзаконови нормативни акта на БНБ – Наредба за капиталовата адекватност. Основна цел е поддържането на стабилността на банковата система и сигурността на вложителите. Тъй като банковата дейност се осъществява в условията на разрешителен режим, други субекти не могат да извършват такава дейност. 2. Актове на БНБ – наредби, решения, издава и отнема лицензии – нищо никъде не пише!!! 3. Контролни и санкционни правомощия на БНБ 3.1. Тъй като става дума за контрол, по време на извършването му БНБ има правомощия, подобни на всеки контролен орган, като например 1)право на достъп до служебни помещения, 2) право да изисква информация, 3) да се присъства на заседания на управителните органи, 4) да се извършват насрещни проверки (чл.80 ЗКИ). 3.2. В резултат на упражнения надзор, при констатиране на нарушения контролните органи имат възможност за налагане на принудителни административни мерки и други санкционни правомощия. Важно значение има чл.103, тъй като в ал.1 са посочени нарушенията, а в ал.2 са описани 21 принудителни административни мерки. Нарушенията се свързват с нарушаване на банковото законодателство, условията на издадената лицензия, извършване на сделки, застрашаващи финансовата стабилност на банката. Най – тежката мярка е отнемането на лицензия. Особеното в случая е, че не се прилагат нормите на АПК относно обясненията и възраженията на засегнатите лица и актовете по прилагането на мерките подлежат на незабавно изпълнение. За разлика от стария режим, по ЗКИ (чл.151) е уреден редът за обжалване на административните актове, като е предвидено, че актовете на БНБ по чл.103(2) се обжалват пред ВАС относно тяхната законосъобразност без съдът да може да спре изпълнението на акта. Освен принудителни административни мерки, БНБ има и санкционни правомощия, като са предвидени глоби за извършване на нарушения на банковото законодателство (чл.152,153), като наказателните постановления се издават от подуправителя, ръководещ управление Банков надзор. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 5.06 Mb. Сподели с приятели:
|