Въпросът има или няма инерчни сили, реални или нереални са те и т н. е
Изтегляне 113.93 Kb. Pdf просмотр
|
| G – R 1 – R 2 = 0; – сумата от силите, които действат в хоризонтална посока напред да е нула, те (2) F тр – F ин = 0. Правилото за равенство на нула на общия въртящ момент ще приложим спрямо т. А, като отчетем, че спрямо нея рамената насилите са както следвана F тр и на R 2 – нула, на G – l 2 , на F ин – h и на R 1 – (l 1 + l 2 ). Така правилото завъртящите моменти осигурява едно равенство (3) Gl 2 – R 1 (l 1 + l 2 ) – F ин h = 0. Нека разгледаме последното равенство – в него величините G, l 1 , l 2 и h са фиксирани. Инерчната сила F ин е правопропорционална на ускорението и можем да смятаме, че това равенство определя вертикалната реакция R 1 , действаща на предното колело. Вижда сече с увеличаване на ускорението, те. с увеличаване на инерчната сила, реакцията R 1 намалява, и когато ускорението стане толкова голямо, че се изпълни равенството (4) G h l F 2 = ин. , достигаме състояние, при което R 1 = 0, а това означава, че и натискът на предното колело върху земята става нула. От този момент нататък, всяко увеличаване на ускорението би довело до вдигане на предното колело във въздуха. Като отчетем, че F ин = ma, а G = mg, от (4) получаваме, че максималното ускорение, при което все още мотоциклетът е надве колела, е (5) g h l a 2 = Тази формула показва, че за постигане на максимално ускорение (без да се застрашава стабилността на движението) е необходимо конструкцията на мотоциклета да осигурява минимална височина на центъра на масите и максимално разстояние от този център до остана задното колело. От равенство (1) се вижда, че при R 1 = 0 имаме R 2 = G = mg, те. цялото вертикално натоварване пада върху задното колело. Нека сега отчетем зависимостта на силата на триене от нормалния натиск, който в този случай е mg. Това е случаят, в който силата на триене, а следователно и ускорението, могат да достигнат максималната си стойност. Ако означим с k коефициента на триене между гумата и Не бива да забравяме може би най-важната отлика между силата на триене при покой (за какъвто тип триене става дума в случая) и триенето при хлъзгане. Големината на триенето при хлъзгане е постоянна – kN, те. зависи само от коефициента на триене и от нормалния натиск. За разлика от нея големината на триенето в покой е винаги равна на активната сила, която се стреми да задвижи тялото. Така например, ако върху пода лежи тежък сандък, на него нему действа никакво триенето при покой, докато не започнете да го бутате с цел да го преместите. Силата на триене при покой в този случай расте заедно с 4 настилката, то F тр = kmg. Съгласно с равенство (2) обаче, по големина силата на триене е равна на инерчната сила (kmg = ma) и следователно a = kg. Като съчетаем това равенство с формула (5), получаваме (6) h l k 2 = Как да тълкуваме тази връзка Както бе отбелязано по-горе подчерта, коефициентът на триене определя максималната сила на триене, която може да ускори тялото – в нашия случай тя е F тр = kmg. Ако форсираме двигателя повече с цел да получим по-голямо ускорение, няма да постигнем целта си – просто задното колело ще започне да боксува, вместо триене при покой ще започне да действа триенето при хлъзгане, което обикновено е малко по-малко от това в покой, така че резултатът по- скоро ще бъде обратен на желания. От тази гледна точка равенство (6) съчетава изискванията за постигане на максимално ускорение при стабилно движение (тена две колела. Ако Изтегляне 113.93 Kb. Сподели с приятели:
|