Хепатит С трябва да бъде ликвидиран до 2030 г

Хепатит С трябва да бъде ликвидиран до 2030 г.

Една от областите на медицината, където несъмнено беше направен пробив през последните три години, е лечението на хроничния хепатит С. "Става дума за нова група медикаменти за лекуване на инфекцията, която досега не съществуваше - пояснява проф. д-р Константин Чернев от УМБАЛ "Софиямед". - Няма толкова ефективно лечение в медицината, ако сравним с антибиотици, цитостатици, кортикоиди. Нито една група от тези медикаменти няма представители, които да имат такъв терапевтичен ефект. От 3 години сме свидетели на високоефективно лечение, което премахва инфекцията в 98-99 процента."

През 1991 г. у нас с интерферон са лекувани първите 5-6 пациенти с хроничен хепатит С, които още са живи. По същото време започва и лечението в света. Следва дълъг период, през който са изпробвани различни медикаменти, основно на базата на интерферон и рибавирин. Първоначалните резултати при специален подбор на пациентите е добър, след това обаче отговорът намалява на 50%, докато напоследък идват новите директно действащи на вируса медикаменти.

Има два основни хепатитни вируса - В и С, освен тях - D, Е и др., но първите два са тези, които основно предизвикват хроничната инфекция, обяснява проф. Чернев. HBV принадлежи към групата на ДНК-вирусите, HCV - на РНК-вирусите. Всички организми, които имат РНК структура, са по-прости, използват по-неусложнени механизми при размножаването си и затова са по-лесно атакуеми. ДНК-вирусите са покомплицирани, те са исторически по-стари и поради това целият им механизъм на възпроизвеждане в чернодробните клетки (хепатоцитите) е по-сложен.

Целта на лечението на хепатит С е да спре размножаването на вируса и да го премахне. Има разлика между премахването му и оздравяването на черния дроб - какво става с този орган, освободен вече от вируса, е съвсем друг въпрос.

Директно действащите медикаменти срещу хепатит С атакуват размножаването на HCV в чернодробната клетка. Нито един от тях не се прилага самостоятелно, защото това не е достатъчно за спиране напълно на репликацията и вирусът мутира - в нормалната му структура се заменят по-малки или по-големи, или единични аминокиселини.Тогава този медикамент още по-трудно го атакува. Затова почти всички терапевтични режими, каквито са и най-новите, от второ поколение, представляват комбинация поне от два медикамента.

Целта на лечението на първо място е да премахне вируса. С това се намалява смъртността от чернодробното заболяване, както и общата биологична смъртност. Намаляват се усложненията на напредналите чернодробни заболявания, както и броят на чакащите за трансплантация. И най-важното, намалява се епидемичният риск - пренасянето на инфекцията по един или друг начин.

Плановете на СЗО са през 2030 г. HCV да бъде премахнат, т.е. да се постигне ликвидиране на инфекцията с хепатит С. Хепатолозите по света са разделени на две - вярващи и невярващи в постигането на тази цел. Продължава борбата за изнамиране на ваксина, но тя е много трудна. Да, медикаментите имат роля за излекуването, но без ефективна ваксина е трудно да приемем, че можем напълно да се преборим с хепатит С, признава проф. Чернев. Пробват се три или четири метода за създаване на ваксина вече от 15 години. Основната причина да няма все още такава е, че вирусът не е достатъчно имуногенен, за да може да предизвика отговор на имунната защита.

Остава съвсем новото лечение, с което светът разполага от около 2,5 години, и то е изключително успешно. Новите препарати от втората генерация, които идват сега, вероятно ще започнат да се прилагат у нас от началото на 2017 г. След одобренията за САЩ и Канада по-рано т.г., те бяха одобрени и за Европейския съюз на 1 август. Добрата новина е, че медикаментите постепенно поевтиняват, което ще позволи диагностицираните и чакащи болни да бъдат лекувани. Остава опасността от недиагностицираните, които са скрит резервоар на инфекцията. Затова младите хора трябва веднъж на 2-3 години да си правят лабораторни изследвания за хепатит В и С и ако резултатът е положителен, да търсят специалист, съветва професорът. Да не се успокояват, ако някой лекар - бил той общопрактикуващ или специалист гастроентеролог - им каже: "Малко са ти мръднали ензимите, но не се притеснявай - нали си добре!" "Всеки божи ден виждам такива пациенти с напреднало заболяване, които вече са били на лекар и са ги успокоили", констатира с огорчение проф. Чернев.

***

Близо 170 млн. души в целия свят живеят с хронична инфекция с вируса на хепатит С, 15 млн. от тях са в Европа.

Симптомите на хроничен HCV може да се проявят чак след десетилетия, през което време увреждат сериозно черния дроб и водят до цироза (разграждане на органа) или рак на черния дроб, както и до хроничната бъбречна болест.

Когато се появят първите симптоми, чернодробното заболяване вече е напреднало: висока температура, усещане за умора, липса на апетит, разстроен стомах, жълтеница, болки в ставите.

Вероятността за заразяване с HCV е почти два пъти по-висока при мъжете.

Най-честият начин за предаване на инфекцията е чрез инжектиране на наркотици. На повишен риск са изложени и хората, на които е преливана кръв или са им присаждани органи преди 1992 г, болните на хемодиализа, носителите на ХИВ, тези, на които е правена медицинска манипулация, пиърсинг или татуировка с нестерилни инструменти.

В бъдеще - лекарство за всекиго

Сегашните медикаменти имат ефект едва при 30-60 на сто от пациентите

Жълт Труд  стр. 36  

Персонализираната медицина е иновативен подход, който се основава на вземане на информирано решение за избора на терапия, базирано на индивидуалните характеристики (най-вече генетични) на всеки конкретен пациент и неговото заболяване. Тя се основава на опита и наблюдението, че пациенти с една и съща диагноза реагират на едно и също лечение по различен начин.

Пример за персонализация в медицината е възможността за прилагане на т.нар. таргетна (прицелна)терапия, при която е задължително извършването на конкретно съпътстващо диагностично изследване с цел селектиране на пациенти, които биха имали полза от дадено лечение.

Таргетната терапия е основна посока за развитие на лекарственото лечение. Към днешна дата в България са регистрирани над 20 лекарствени продукта за таргетна терапия, като те се увеличават с всяка следваща година. Около 40% от новорегистрираните иновативни медикаменти от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) и Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) са за персонализирано лечение и тази тенденция ще продължава в бъдеще.

"Присъщо на всяка стратегия за персонализирана медицина е признанието, че лечението с много от наличните понастоящем лекарства е ефективно само при 30-60 процента от лекуваните пациенти. Приемането на подхода на персонализпраната медицина ще позволи използването на най-подходящата интервенция за дадения човек, ще намали разходите и ще предотврати нежеланите реакции при тези, които няма да отговорят на определени терапии", заяви д-р Явор Дренски, председател на УС на Българската асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД), която организира преди броени дни в София третата си национална конференция на тема "Персонализираната медицина и нейното място в Националната здравна стратегия".

"Персонализираната медицина е нов подход в медицината, който променя максимата "един размер, един подход за всички" към "правилното лечение на правилния пациент, в точното време" - каза д-р Дренски. - Преминаването към персонализирана медицина вече е в ход. Ролята на БАПЕМЕД като организация е да начертае пътя и начините, по които тази трансформация да се ускори."

"Таргетната терапия категорично трябва да присъства в България", заяви Зоя Паунова, председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). В подкрепа тя цитира данни от проучване във Великобритания,според което смъртността при лечението на рак на белия дроб е намаляла с 37% благодарение въвеждането на таргетната терапия. В България липсват конкретни данни, но е факт, че за последните 15 години следваме европейската тенденция и отчитаме нарастване продължителността на живота с 2 години благодарение на иновативните терапии. Това, което ще се случи в света през следващите 30 години, ще е равнозначно на случилото се в миналото за три века, подчерта Паунова.

"Около 70% от новите онкологични лекарствени медикаменти, които ще влязат в употреба през следващите 5 години, ще са персонализирани и същият процент от всички нови лекарства ще са за таргетни терапии", обяви Красимира Чемишанска, президент на Американската търговска камара в България. По думите й бъдещето в медицината принадлежи на биотехнологиите, биологичната наука и биологичната терапия, затова и инвестициите в здравеопазване и в иновации ще продължат да растат. Тя даде за пример Германия, където за 7-годишен период смяната на стари с иновативни лекарствени препарати е увеличила продължителността на живота с 1,7 години.

УЧастниците във форума бяха категорични, че персонализираната медицина трябва да залегне в националната здравна стратегия. Като задължително условие за развитието на таргетните терапии те посочиха интегрираната здравна система - електронното здравеопазване, в това число електронното здравно досие. Без електронно досие и възможност за бързо и точно проследяване на цялостното здравословно състояние на пациентите няма да има ефект от таргетните терапии. А като първа стъпка в тази посока те посочиха електронния здравен регистър.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 0.58 Mb.

Сподели с приятели: