6. Джихад (свещена война, съвместно усилие, насочено към една обща цел) Въпреки че джихад не представлява част от петте ритуални, основни задължения или „стълбове" на вярата, той все пак се споменава наред с тях като дълг да се защитава и пропагандира ислямът според кораничната повеля:
Й се борете против идолопоклонниците всички заедно, така както те се борят против вас заедно... (9:36) Идеята за тотална война бързо отстъпва място на стремежа към пропагандиране и експанзия на исляма - очевидно не само по религиозни причини.
Всъщност ислямът дели хората на три групи: правоверни, „неверници" („Хора на Писанието", вярващи или слабо вярващи), политеисти („истински безверници", които според мюсюлманите изобщо нямат религия). На теория всичко е ясно: правоверните и неверниците водят съвместно съществуване, докато вярващите и политеистите могат само да воюват помежду си.
Според повелята на Корана „в религията не трябва да има никаква принуда" (2:256), следователно неверниците не могат да бъдат заставяни да приемат исляма. Но ако не го сторят (95), .„нормално е" да плащат такси, за да се ползват от „защитата" (дхима) на исляма. Колкото до политеистите, преди да се предприеме тотална война срещу тях, те трябвало да бъдат поканени да приемат исляма, за да се влеят в Общността. В случай на отказ били избивани, а имотите им - изземвани, ала те най-често се примирявали и се приобщавали към исляма.
Понастоящем обаче комплексът от условия, необходими за обявяване на свещена война, рядко е налице, още повече, че джихад в контекста на борбите и войните за национално освобождение, а също и поради интравертирането на същностното му послание сега е no-скоро теоретична постановка, отколкото практическо начинание или мисия. Та нали според един от хадисите на Пророка малкият джихад, насочен срещу неприятелите отвън, е по-малко важен от големия джихад, който правоверният води вътре в себе си против всичко, което му пречи да се покорява на Божието слово.