Ханафитска школа (по името на Абу Ханифа, иракски юрист)
Освен към Корана и Сунна тя допуска да се прибягва и към принципа на аналогията, за да се намери най-сполучливото решение за доброто на Общността.
Тази школа е най-толерантна или, ако щете, най-либерална. Разпространена е в Турция, Индия и Китай. Шафитска школа (основател Шафи, Египет)
Освен Корана и Сунна тази школа приема единствено онова нововъведение, ползващо се с одобрението на всички тълкуватели на свещените книги, както е казано в хадиса: „Моята Общност никога не ще постигне съгласие относно една заблуда"
Това учение е било официална доктрина на аба-сидския халифат. Разпространено е в Хиджас, Палестина, Долен Египет, Източна Африка, Индонезия и Филипините.
Ханбалитска школа (основател Ханбал, Багдад) Тя признава само Корана и Сунна и не допус-
ка никакви нововъведения или лични съждения освен при крайна необходимост.
Това е най-строгата, най-„интегристката" школа; разпространена е главно в източната част на Саудитска Арабия (Неджд).
Философско учение
Трудно, дори опасно е подобна материя да се излага в няколко реда. Единственото, което оправдава риска, е вероятността този лаконичен преглед да пробуди читателския интерес.
Да се приеме, че всеки философ-мюсюлманин е преди всичко и най-вече правоверен, значи да се твърди априори, че вярата и разумът не могат да бъдат противопоставени и че техните респективни истини не биха могли да си противоречат особено ако допуснем, че се намират в различни плоскости.
Оттук следва необходимостта да се потърси чисто философски език - и арабските мислители го намерили у гръцките автори (Платон, Аристотел, Плотин), които преоткрили и превели, - който да е достатъчно отдалечен от речта на простолюдието, както и от чисто апологетичния и екзотери-чен стил на теолозите, но същевременно и да е просветлен от лъчите на вярата.
С други думи, ако действително единствено философският език може да изрази истинското съдържание на същностите и съществуванията, както и езотеричния смисъл на Божието слово, истинското разбиране за същината и качествата на Аллах, за свободата, душата и човешкия разум, напълно ясно е, че това е възможно само защото вярата и разумът имат един и същи първоизточник. Твърдение, което обаче не е доказано.
Постепенното замиране на философските търсения В исляма след относително краткия период -на-разцвет.;-не попречило на развитието им в един мистичен гносис. Що се отнася до мюсюлманската общност, категоричните постановки на Корана и Сунна напълно отговаряли на интересите й и интелектуалците продължили да се занимават с юридическа ортопракеия или с ортодоксална и апологетична теология.
Сподели с приятели: |