Будистки писания
Буда не е написал нищо. Той е говорел на слушателите си на североизточен индийски диалект, близък до местния санскрит. Словото му се е предавало устно от неговите последователи, а по-късно от цели поколения монаси „рецитатори-мисионе-ри", произхождащи от различни райони на Индия, които са използвали ту санскрит, ту езика пали (120).
Писменото отразяване на устните традиции, благодарение на което словото на Буда и неговото учение стигат до нас, се извършва от няколко поколения, без обаче да претендира за прецизност. Още по време на Първия събор, (около 480 г. пр.н.е.), на който присъствали петстотин монаси, веднага след смъртта на Буда, и по време на Втория събор, сто години по-късно (около 380 г. пр.н.е.), главното е вече систематизирано устно, но не без известни напрежения и оспорвания, тъй като се споменават осемнайсет различни школи.
По време на Третия събор, състоял се около 245 г. пр.н.е. при царуването на приелия будизма император Ашока, се изготвя според традицията палийският канон, съставен от основните канонически писания (121), или т. нар. „Трите кошници". Някои автори отнасят окончателното прецизиране на каноническите писания към I в. от нашата ера. Точното датиране оставяме на специалистите и ако споменаваме този проблем тук, то е единствено за да напомним колко трудно е в тази област да се узнае кога, как и защо е станало писменото фиксиране на канона.
Тъй като канонът бил изложен на два езика - пали и санскрит, са се оформили два свитъка.
Палийският свитък понастоящем е не само единственият пълен канон, тъй като някои текстове от санскритския вариант са достигнали до нас в превод на китайски или тибетски, но също така той е и най-древен и представлява Свещеното писание на най-древния будизъм, наричан Тхерава-да (122), докато целият санскритски свитък съставлява каноническото писание (традиция) на Ма-хаяна (123).
Що се отнася до литературата, която се приема за не- или параканоническа, тя съдържа огромно количество произведения както на пали, така и на санскрит, представляващи тълкования, тълкования на тълкованията, учебници, разкази и стихове.
От цялото това изобилие от текстове ние мо-жем единствено да очертаем скелета, като споменем само няколко крупни произведения, завоювали своята известност както благодарение на народното почитание, така и на значението, което са придобили за.същностното разкриване на учението на Буда.
Тук ще се ограничим да представим „Трите кошници" на палийския канон, твърде подобен на санскритския вариант, въпреки че е другояче подразделен и на места различно композиран.
Сподели с приятели: |