Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4. Празник на светлините
- 5. Празник на Дурга
| 2. Празникът Холи (февруари/март) - празник на пролетта и любовта, по време на който минувачите биват обилно поливани с оцветена вода.
3. Празник на Кришна (юли/август), честван от вишнуитите в цяла Индия. В Бенгалия последователите на Кришна шестват по улиците с песни и танци (бенгалската Коледа). : 4. Празник на светлините (септември/октомври) или Дипавали, Дивали, Дйуали (низ от светлини). Къщите и храмовете биват украсявани с гирлянди от лампи. Този празник понякога прилича на карнавал, защото припомня, че Индра, след като победил демона Бали, му разрешил да се връща веднъж в годината на Земята. 5. Празник на Дурга (октомври/ноември, Дурга е другото име на Кали) - чества се победата на богинята Дурга над демона Махиша. Тържествата продължават девет дни, церемониите се извършват в храма и вкъщи, а също и по време на шествията. В Бенгалия, където се празнува десет дни, статуите на Дурга, изработени специално за поклонението, накрая се потапят в най-близката река. Трябва да отбележим още сред многото други празници големия тамилски празник Понгал, честван около 12 януари в бившия щат Мадрас (понастоящем Тамилнаду в Югоизточна Индия, 50 милиона жители), по време на който „оризът от новата реколта", сварен с мляко, се поднася на боговете и се ръси върху кравите, обкичени за случая с гирлянди от цветя. v Заключение Този кратък преглед, в който се постарахме да дадем представа за онова, което може да се долови, когато неиндуисти говорят за индуизма, не би имал достоен завършек, ако не се върнем към двойното отрицание „нети-нети" (нито като това, нито като онова), определението за пътя на отказа, водещ към Абсолюта, и не го отнесем към това, което сбито изложихме дотук. Казано другояче, индуизмът в известен смисъл е непостижим поради своя интуитивен характер й поради самата сложност на символите, „гледните точки" и тълкованията, които представляват „безбрежната" му същност. Надяваме се, че сме съумели да отбележим колкото се може по-точно различните синтетични моменти в индуизма - дхармата на ведизма-брахма-низма, споделеното жертвоприношение, в което, благодарение на това, че е извършено според правилата, хората и боговете участват съвместно в различна степен; дхармата на веданта като споделено познание, при което атманът и брахманът осъзнават, че са тъждествени; дхармата на бхакти като споделена обич между божествения Аз и аза на благочестивия вярващ. И все пак тези начални познания далеч не могат да изчерпят както дългите странствания на една плодотворна и многообразна мисъл, така и грижливо изгражданите в продължение на години практики, култове и религиозни вярвания, които произтичат от нея и я „материализират" във всекидневието, макар и да ни изглеждат понякога невежествени, „механични" или просто „любопитни". Какъвто и да е теистичният или нетеистичният образ, чрез който индуистът изразява своята връзка с брахмана (Това, Азът, Себето, Целостта), в която той прозира тоталното си освобождение, всъщност неизменно става дума според нас за едно очевидно същностно тъждество между този образ и изповядващия индуизма отвъд цялото многообразие на места, времена, състояния, хора и предмети. - Господарю, поучете ме още! - помоли той. Баща му се съгласи. - Донеси ми една смокиня! - Ето я, Господарю. — Разполови я! - Разполових я, Господарю! - Какво виждаш в нея? - Някакви малки семки, Господарю. -Вземи една и я разполови! - Сторих го, Господарю. - Какво виждаш там? -Съвсем нищо, Господарю. Тогава той му обясни: - Там, скъпи мой, има една особена същност, но ти не я виждаш. Именно благодарение на нея дървото стои изправено, колкото и високо да е то: Имай вяра, скъпи мой! Цялата Вселена се отъждествява с тази особена същност, която не е нищо друго освен Душата! И ти също - ти си Това, Швета-кету! Чандогя упанишада* VII Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|