Дао___________________
Дао означава както Пътят, който трябва да се следва, дисциплината за съблюдаване, доктрината, така и Реалността в нейното движение и развитие, Принципът, регулиращ закономерностите, а също и много други неща. Тук става въпрос за синте-
тично понятие, което не се поддава на логически анализ, тъй като Пътят е повече и различен от онова, което би могло да се каже за него.
Ако според конфуцианското учение Дао е в същността си Пътят на автентичното човешко действие и поведение, според даоисткото учение е по-скоро Пътят на невмешателскрто действие (уей у уей, „действие без действие") или този на спонтанното движение на природата (дзъжан).
Взаимодействието ин-ян
В качеството си на Път на действието и управляващо начало (първопричина) Дао се схваща като взаимодействие, като системата ин-ян. От Едното (назованото Дао) (137), произлизат Двете (ин и ян).
Първоначално ян означава слънчев планински, южен склон (адрет), а ин - северен, сенчест склон (убак). Впоследствие ян се свързва с всичко слънчево, топло, високо, действено, южно, мъжко, небесно, дневно, мъдро, твърдо, радостно, а ин - с всичко лунно, студено, ниско, пасивно, женско, северно, земно, нощно, немъдро, тъжно, нежно.
Така както луната „отстъпва" пред слънцето, нощта - пред деня, или както топлото предполага студеното, високото - ниското, земята - небето, така и мъжът и жената, тези две „космически начала" са в непрекъсната взаимовръзка, качествено допълващи се, антагонистични, и раждат последователно променящата се реалност. Другояче казано, това е светът в цялото му велико съвършенство, или, както китайците го наричат, „десетте хиляди неща".
Ин и ян формират също така едно дуалистично цяло, затова често ги срещаме изписани като двойка - ин-ян, както, за да определим човешкото начало, бихме могли да напишем баща-майка (фуму).
Следователно ин и ян не са същества или предмети, а двете страни на едно дуалистично цяло, от което произлизат всичките десет хиляди неща.
Сподели с приятели: |