Втора техническа част
Проектиране на въздушен контактор за постоянен ток
Изтегляне 1.1 Mb.
|
| 2.3.Проектиране на въздушен контактор за постоянен ток
Задание : Да се проектира контактор, електромагнитен , въздушен , за постоянен ток, със следните данни: 1.Номинално напрежение : 80 V 2.Номинален ток : 100А 3.1.Ток на включване : 400 А 3.2.Ток на изключване : 400 А 4. Износоустойчивост : 4.1 Механична: 5.106 к.ц. 4.2 Електрическа: 0.5.106 к.ц. 5.Комутационна честота : 1200 к.ц./h 6.Режим на работа : ПВ – 25%, 7.Помощна контактна система : 1Н.О + 1.Н.З 8.Номинално напрежение на ПКС : 6А 9.Напрежение на командната верига : 80 V 10.Номинален ток на ПКС : 16 А 10.1.Ток на включване на ПКС : 16 А 10.2. Ток на изключване на ПКС : 16 А 11. Степен на защита : ІРОО 12.Конструктивни особенности : въртеливо движение на котвата Изчисленията са извършени съгл. методиките, посочени в сл.литературни източници : Петров,Т.-Ръководство за проектиране на въздушни контактори,Габрово,1983 г.(ЛЗ); Ръководство за проектиране на КАНН –София, 1980 г. под редакцията на Писарев, А .(Л2) 1.Идеен конструктивен вариант – показан е на фиг.2.3.1.,кинематичната схема – на фиг. 2.3.2., а идейния вариант на главната (тоководеща) верига – на фиг.2.3.3. ф иг.2.3.1. 2.Клеми – едната клема е плоска, за сводеста шайба, със сл.размери : b = 15 mm,h = 4 mm , за М 8, втората е шпилкова , също за винтово съидинение с резба М8, сечение на свързващите проводници – (16 – 35) mm2 на РКС, многожилни. Ф иг.2.3.2. 3. Тоководещи съединения: Сечението на твърдите шини е равно на сеченията на клемата , т.е. S = 15 x 4 = 60 mm2 Токовата плътност е j = IH/60 = 1,7A/ mm2 Гъвкавата връзка е многожична, предвижда се същата токова плътност. Ф иг.2.3.3. 4.Главна контактна система (гкс) Тя е с еднократно прекъсване на веригата в един полюс.Материал – мед ( т = 1083 0 С , РАЗМ = 190 0 С) Привидните размери на допирната площ (фиг. 2.3.4.) са (15х4) ; mm; Избирам провал : fНАЧ = 4 mm, fmin = 2 mm. . Крайна конт.сила (при износени контакти): FKK = C1 .f k IH = 1.0,3 . 100 = 30 N, където: C1 = 1 – коеф. Зависещ от прекъсванията (еднократно C1 = 1, двукратно C1 = 1,2) f k = (0,2 до 0,4 ) – специф.конт. сила за меден контакт. Начална конт.сила е: FKН = (0,6 до 0,9). FKК = 2 FKK = (18-27) N, избирам първоначално FKН = 27 N Ф иг. 2.3.4 Съгласно равенството на моментите спрямо точката О ,(фиг. 2.3.2.) З а силата FKK на контактната пружина (приведената сила ) имаме: Фиг.2.3.5. FKK = (60/30) . FKK = 2 FKK= 2.30 = 60 N , FKH = 2 FKH = 2.27 = 54 N К онтактната пружина е показана на фиг.2.3.5, а видът на характеристиката и съотв.параметри – на фиг.2.3.6 . На параметрите fИЗК и f min в ГКС съответстват fНАЧ = 0,5 fНАЧ = 2 mm и f min= 0,5 f min = 1,0 mm. Приема се диаметъра на пружината D = 10 mm. ,G = 80.109 N/ m2(модул на ъглова деформация), доп = (700 до 900).103N/m2 (допустимото напрежение на срязване при огъване), работно напрежение – съответно раб = 500. 109 N/ m2, Фиг.2.3.6. Твърдоста на пружината е i = ( 2 FKK - 2 FKH ) f min' = 2.(30-27).1,0 = 6 N/ mm, тогава FK MAX’ = FKH' + i fНАЧ = 54 + 6. 2 = 66N ,сл. FK MAX = FK 'MAX / 2 = 33 N Диаметъра на пружинната тел е: d= mm Работните навивки са: wp = d4. G/8Dср3.i = (1,24.80.103)/(8.103.16) = 4бр. навивки; Общият брой навивки е: w = wp + 2 = 4 + 2 = 6бр. навивки; Дължината на напълно свита пружина е: Lc = d.wp + 1,5d = 1,2.4 +1,5.1,2 = 6,6 mm; Стъпката на пружината е t = D/3 до D/2, т.е. t=4 mm, Свиването е l = Fкп нач /i = 54/6 = 9mm; Дължината на пружината в свободно състояние е: L =t.wp + 1,5d = 4.4 + 1,5.1,2 = 17,8mm Дължината на пружината при изключен апарат е: Lиа = L - l = 17,8 – 9 = 8,8mm Дължината на пружината при включен апарат е: Lва = Lиа - fнач. = 8,8 – 2,0 =6,8 mm 6,6mm, т.е. изпълнено е условието lва lс . 5. Износване на контактните тела – масата им е: Q =10-9.kнcp . N(кbIb2 + кuIu2) = 10-6. 1,6 . 0,5.106.(0,2.2,5.1002 + 0,6.1002) Q=0,88 g , Където: кнер = 1,6 – коефциент на неравномерномерност, обикновено : кнер = (1,12,5) N=0,5.106 к.ц. – електрическа износоустойчивост Кв= 0,2 - коефциент на включване, отчита вида на материала на контактното тяло Кu = 0,6 - коефциент на изключване, (съгл. т-н “криви на Броон”) Линейното износване е (фиг. 2.3.4); h = Q/.Sпр. = 0,8.8/(8,75.10-3 . 15.4) = 1,6mm2h = 8mm – изпълнява се. За да се гарантира необх. ел. износоустойчивост, необходимо е : fнач - h fmin , т.е. 4 – 1,6 = 2,4 fmin = 2mm – изпълнява се ; Следователно има запас и с контактната система могат да се изпълняват повече от 0,1.106 к.ц. Преходното контактно съпротивление е: Rк=( / ) =( 0,001/301) = 3,3.10-5 , където: = 0,001 - коефициент, отразяващ вида на материала и състоянието му, n = (0,5;0,7 или 1 ) -съответства за точков, линеен или равнинен контакт Падът на напрежение в контактното съединение е: Uk = Iн .Rk =100.3,3.10-5 =3,3.10-3V Средната стойност на прегряването на контактните тела е: k=c (1+Kk.Uk/ ) =60(1+175.0,0033/ )=64,5 C, където c = 60 0 С - допустимо прегряване на свързващите проводници Kk =175/350 -при едно /дву/ кратно прекъсване на полюсите. Температурата на контактното петно е: кп=к+ Uk2/8 . =104,5 +(3,3.10-3)2/(8.380.1,875.10-8)=106,40C където: = 380 -коефициент на топлопроводимост за мед = 1,875.10-8.m -.специфично активно съпротивление за мед при к Вижда се , че кп=106,40С разм=1900С – изпълнено условие Токът на термична и електродинамична устойчивост е: iy=iв=4.Iн=4.100=400А, Сечението на контактното петно е: Sкп=Fкк/см=30/500.106=0,06.10-6,m2 Електродинамичната сила е: Fед=0,5.10-7.iy2.ln =0,5.10-7.4002.ln =0,05N Необходимо е Feд Fкк , което условие се изпълнява. Дъгогасителна система И збира се камера с тесен канал (фиг.2.3.7). Комутационната възможност при изключване се определя при ток на изключване In=4.Iн=4.100 А, Uu=1,1Uн=1,1Uн=1,1.8090 V, времеконстанта Tu=2,5.10-3s. Фиг.2.3.7 Избира се разтвор А=4mm. Материалът на камерата е азбестоцимент ( доп=2500С ). Дебелината на стената е к =3 mm. Приема се изчислително време за горене на дъгата tди =10 ms. Изчислителното напрежение при параболично изменение на тока при включване е: Up=Uu(1+2.tu/tд)= =90(1+2.2,5/10)=135V Енергията на дъгата при най-големия ток на изключване за един комутационен цикъл и при приетото време на горене е: Aд=(/15).Vu.Iu.tg+0,5.Vu.Iu.Tu=(2/15).90.400.10.10-3+0,5.400.90.2,5.10-3=45J Приема се широчина на тесния канал тк= 3 mm и ъгъл на наклона в преходната зона =450 . Височината на тесния канал е: Hтн=5.10-3..Ад=5.10-3.451mm ( и по технологични съображения ) Широчината на работната зона на камерата е: 2= в + =15 + =25 mm Широчината на камерата е: Bk=2 +2. к=25+2.3=31mm Дължината на камерата е: Ck=a +Amax+2.к+0,03 =3+10+23+0,03 =25,8 26mm, като z=1200 к.ц/h- комутационна честота. Интензитетът на магнитното поле за преместване и удължаване на дъгата се препоръчва: (за Iu200A); H0,035.m.Iu/1=0,035.2..400/3 =9,3.A/cm където: m = 1,5 до 2 - за азбестоцимент, m = 1 за керамика; 1 =3 mm Скоростта на дъгата е: Vд =( 6+1 ) = =708,8сm/s Диаметърът на дъгата е: dд=1,12 =1,12 =0,58cm Градиентът на напрежението на дъгата е: Eд= +0,312 = = За няколко избрани стойности под и над номиналния ток се попълват съответни данни в таблица 2.3.1. таблица 2.3.1.
Напрежението на дъгата е: Uд= Uак+l д,i.Ед= ( iдlд ), като в таблицата то е изчислено за Uак=25V и Lдн=6cm О пределя се критичната дължина на дъгата, при която характеристиката на дъгата се допира до реостатната ( принципно това е показно на фиг.2.3.8.) lдкр 4 cm(графично на фиг.2.3.8.а), откъдето необходимата дължина на дъгата е: lдн=1,5.lдкр = 6 cm Височината на дъговия овал е: hд= Височината на работната зона на камерата е Нрз=lкт=18 mm Височината на преходната зона е Нпрз= 0,5(2-2)=0,5(25-2)=11,5 mm Височината на камерата е Нк= lкт+ hд + 1=18 +20 +1=39 mm Външната повърхнина на камерата е Sок к=2Ск-Hк=2-26-39 =2028 mm2 Времето за горене на дъгата се определя при Uср, където Uср се явява средна стойност на разликата между напреженията от зависимостта Uд(Iд,lдн) и реостатната характеристика / правата линия на графиката /. Изхожда се от площта между тези две характеристики, като абцисата (токът Iu) се разделя на части на брой n 10 и за всеки ток се отнася разликата Ui, се получава: Ucp= (Ui/n), в случая след изчисления Ucp=69V Тогава: tД=(hД/QД)+LIn/Ucp+2.10-6.AД=(20/708,8)+(2,5.10-3.90.400)/(69.400)+2.10-6.45= =(2,82+3,26+0,0009=6,08ms Температурата на стените на камерата е: K=OC+(Z.AД.aо/3600K-Sокк)=40+(360.73,8.0,5/3600.15.2028.10-6)=181,4oC к=181,4oC<доп=250oC – за керамика, където: AД=(2/15)Uи.Iи.tД+0,5.Uи.Iи.T=(2/15)90.400.6.10-3+0,52,5.10-3.400.90=73,8J Енергията на дъгата (при прието линейно намаляване на тока ) ао=0,5 -корекционен коефициент, отчитащ влиянието на отвора на камерата върху нейното охлаждане; кт=15W/m2.c -коефициент на комбинирано топлоотдаване; ос=400С-температура на околната среда; z=360 к.ц./h -изпитвателно комутационна честота - според БДС6012-84 провеждат се 45 цикъла с продължителност 10,5 s, съответстващо на тази комутационна честота. Напрежението на изгасване на дъгата е: Ur=Uu(1+Tu/tд)=90(1+2.2,5.10-3/6.10-3)=165V Uизп=2 кV- В случая 2кV е изпитателното напрежение на изолацията за Uн 300V 7.Помощна контактна система /ПКС/ И дейният вариант е показан на фиг.2.3.9.а. Клемите са плоски, за винт с резба М3, b=6,5mm, h=1,5mm /фиг.2.3.10/. Фиг.2.3.9. Контактите са цилиндрични тела с диаметър d=4mm и височина 2 mm. Материалът е сребро , т =961 С, р=1800 С. Общият ход е 6mm, избира се разтвор А=2mm, провал fн =2mm, fmin =0,5mm. Фиг.2.3.10 Контактните сили са: Fkk=2,8.10-2 G=0,6 N; Fкн =0,86 N. Твърдостта на пружината е: i= .(Fkk-Fkн)= . =0,2N/mm Fkmax=Fкнач+ifнач=0,86+2.0,2=1,26N Изчисленията са в същия порядък, както при ГКС и по същите формули. Средния диаметър на пружината - избирам Dср=5mm. Диаметърът на пружинната тел е: d= = =0,32mm Работните навивки са: Wр= Dср3.i= 4,4-избирам Wp=5 Общият брой навивки са: W=Wp+2=5+2=7 навивки Дължината на напълно свита пружина е: lc=d.Wp+1,5.d=0,32.5+1,5.0,32=2,2mm Стъпката на пружината е: t= 1,7 до 2,5; избирам t=2 Свиването е =Fкпн/i=0,86/0,2=4,3mm Дължината на пружината в свободно състояние е: L=t.Wp+1,5d=2.5+1,5.0,32=10,5mm Дължината на пружината при изключен апарат е: Lu,a=L- =10,5-4,3=6,2mm Дължината на пружината при включен апарат е: lва=lиа-fнач=6,2-2,0=4,2mm 2,2 mm, т.е изпълнено е lваlч Блокът ПКС има своя възвратна пружина. Приема се, че при изключен апарат силата й е 2Fкmax =2.1,26=2,52 N, а при включен тази сила е 3 Fкmax= =3.1,26=3,78 N. На фиг.2.3.9б е дадена примерна характеристика на противодействащи сили от ПКС. Износване на контактните тела на ПКС Масата от износване е: Q=10-9КнерN(KвIв2+KuIu2)=10-9.1,6.0,5.10-6(0,01.2,5.1,672+0,23.162)=0,05g Линейното износване за двата контакта е: =2 ,откъдето (Q/2)= V=(d2/4). -износване на един контакт, т.е. (0,05/2)=10.48.103(.42/4). и определям =0,3 mm. За да се гарантира необходимата ел. износоустойчивост на ПКС, нужно е fнач- fmin, т.е 2-0,3=1,70,5- изпълнено и има запас. 7.2.Проверочни топлинни и ел. Динамични изчисления на ПКС. Преходното контактно съпротивление е: Rk=(/Fkkn)=(0,0025/0,96)=2,6.10-3 Падът на напрежение в контактното съединение е: UK=IнRk=6.2,6.10-3=15,6.10-3V Средната стойност на прегряване на контактните тела е: k= c(1+Kk Uk/ )=60(1+350.15,6.10-3/ )=102,30C доп Температурата на контактното петно е: кп=к+Vk2/(8.)=142,3+(2,6.10-3)2/(8.380.1,87.10-8)=142,40C Вижда се, че кпразм=1900 -изпълнено условие Токът на термична и електродинамична устойчивост е: iy=iв=4Iн=4.6=24А Сечението на контактното петно е: Sкп=Fкк/см=0,96/500.106=0,002.10-6m2 Електродинамичната сила е: Fед=0,5.10-7.iy2.ln =0,5.10-7.242. ln =0,003N т.е. изпълнява се условието FедFкк =0,96N. Характеристика на противодействащите сили Общата противодействаща сила има няколко компоненти: Fп=Fв + Fк + Fно - Fнз P или Mп + Fв +Mk + Mн –Mнз Мр където Fв(Mв) е силата /моментът/ от възвратните пружини, Fк (Mk) е силата /моментът/ от контактните пружини, Fно ( Мно) e силата /моментът/ от нормално отворени ПКС, Fнз (M нз) е силата /моментът/ от нормално затворени ПКС P ( Mp ) теглото /моментът от теглото/ на подвижните части Теглото Р на подвижните части се приема Р=р.Iн =0,06.100=6 N, където р=0,6 : 0,15 N/A специфично изчислително тегло. За предпазване на контактните системи от самовключване при удар и вибрации се приема РG = (1,1 : 2 ) Р 10N. Възвратната пружина - избира се една възвратна пружина. Силата на възвратната пружина при изключен апарат е: Fв,н= = N Приема се твърдостта на пружината i =0,8 N/m, среден диаметър Dср.=10mm, определя се Fв max=Fв+i.fн=12+0,8.1,5=13,2N. Определя се диаметърът на пружинната тел: d= = =0,8mm Работните навивки са: Wp= Общият брой навивки са: W=Wp+2=8 навивки Ходът на котвата е 3 mm. Приведения разтвор на ГКС е 1,5m, а приведеният провал - 1,5 mm. За ПКС приведеният разтвор е 1mm а приведеният провал е 1mm /фиг.2.3.2./ Получената графична характеристика на противодействащите сили F=f / / е показано на фиг 2.3.11., от където се определя критичната стойност на съпротивителната сила Fс,кр=50 N. Изчислителната сила на електромагнита е Fе=1,3. Fс,кр =65N. Ф иг.2.3.12. Електромагнит Избира се материал - стомана електротехническа, нисковъглеродна /например марка 1211,1212,1311,1312 или еквивалентна на тези марки с равностойна крива на намагнитване фиг.2.3.12/ Приема се индукция на въздушната междина В=0,65 т. Площтта на полюсния накрайник е: Sпн= Диаметърът на накрайника е: Dпн= Диаметърът на ядрото е: Dc= ,( избирам dc= 18 mm ) Магнитодвижещото напрежение /мдн/ при 0,85 Uн е: Определят се мдн при U н и при 1,1 U н , които са съответно: (IW)=1035/0,85=1218 A, и (IW)1,1=1,1.12/8=1340 A В тези равенства коефициентът Км=(0,15 : 0,35) и показва каква част от общото мдн на намотката се изразходва в стоманата и в неработните въздушни междини, а n =1/2/ за системи с една /две/ работни въздушни междини. Избира се коефициент на намотката: Кн=hн/bн=6, когато Кн=/6:8/ за малки и Кн=/4:6/ за големи ел. магнитни системи; hн и вн са съответно височината и ширината на намотъчното пространство, определени с изразите: bн=k1 =1,2 =11,5.10-3m Приема се bн=12mm, следователно hн=6.12=72mm, като съответно коефициентите са: К1=1/1,2/ - за безскелетни /скелетни/ намотки -специфично активно съпротивление на проводника при температура =700 С. Кт=/10,5:12,5/ W/m2.С - коефициент на топлоотдаване. m =700С-max -максимално допустимо прегряване на намотката/за клас В/ К3=0,4 : 0,6 - коефициент на запълване на “прозореца” на намотката Останалите размери на електромагнита са означени на фиг.2.3.13 Охлаждащата повърхнина на намотката е: Sон=.Dнhн=.48.72.10-6=10,85.10-3m2, Средна дължина на навивката е: Lср=.Dср=.36=113mm Сечението на проводника /неизолиран/ е: qсн=.lср(IW)0,85/0,85.Vнк=2,43.10-811,3.10-3.1035/0,85.800,042.10-6m Избира се проводник с по-голямо сечение и диаметър, например d=0,23mm марка ПЕТ-2В; доп =1300 С, доп =900 С, сечение на неизолирания проводник qсн =0,0415.10-6 m2, диаметър на изолирания проводник d из=0,27mm и съответното сечение qиз=0,057.10-6m2 фиг.2.3.13. Проверява се коефициентът на запълване: K3=qснKg/dиз(dиз+)=0,0415.10-6.0,85/0,23.10-3(0,23+0,05).10-3=0,55 където Ky =0,95; 0,85;0,75 - съответно за шахматно, редово или свободно навиване- тъй наречения “коефициент на нареждане”, а =0,05mm приета дебелина на междуслойната изолация. Определя се броят на навивките: W=K3bнhн/qсн=0,55.12.72.10-6/0,042.10-6=11400 Съпротивлението на проводника е: Rн=.lср.W/qсн=2,43.10-8.113.10-3.11400/0,0415.10-6=755 Токът през намотките при 1,1.Uн е: Iн=1,1Uн/Rн=1,1.80/755=0,12А Загубите в намотката са: Р=U2/Rн=Iн2.Rн=0,122.735=10,8 W Средното прегряване на намотката е: = доп Размерите на електромагнита /фиг2.3.13/ са следните: dк=20mm, dc=18mm, dпн=22mm, Вн=12mm, hн=72mm, Dн=48mm, Dк=52mm, Dср=36mm, c=5mm, b=60mm, A=30mm, L8=32mm, ч =0,4mm, hк=78mm, 1 =3mm, hпн=3mm, lс=81mm, L=85mm. Заместващите схеми на електромагнита са показани на фиг.2.13.14 Магнитните проводимости на въздушните междини са съответно: -работна краева обща за възд. Междина Gp= Gкр=3,26rпн0 G=Gp+Gкр -на разсейване приведена Gs= Gsф=Gs/2 -обща: G0=Gsф+ G.Gн/( G + Gн ) Коефициент на разсейване: Gв=G.Gн/( G + Gн ) ; производната d.G/d - определя се графоаналитично по метода с огледалото, като (d.G/d)=tg /фиг.2.3.15/ Резултатите от изчисленията са дадени в таблица 2.3.2 Табл. 2.3.2.
Фиг. 2.3.15 Gs=200.55.81.10-3/ln =1,88.10-7Н Gsф=Gs/2=0,94.10-7Н Проводимистта на неработната въздушна междина е: Gн=Gн,р+Gн,кр , определени за съотв.стойности на нр Уточняване на магнитните потоци и м.д.н.: Работния магнитен поток при кр=1,5mm и Fe*=65 N е: Фр=Gp =1,01.10-7 =1597.10-7,Wb Фp1= Фр=1597.10-7Wb, и съответно: Фp1=.Фр=1,44.1597.10-7=2299.10-7, Wb Ф01=.Ф1=1,94.2599=4456.10-7,Wb Данните от зависимостта Фр(Iw) при и кр са посочени в табл.2.3.3 Таблица 2.3.3.
Задават се стойности на потоците Фр2=1400.10-7 Wb, Фр3=1800.10-7 Wb и по анологичен начин се определят м.д.н., а резултатите са дадени в табл.2.3.3.1. и табл. 2.3.3.2. Ф иг.2.3.16 По същия начин се повтарят изчисленията за въздушни междини =0,5mm, =3,0mm. Резултатите са дадени на графиките от фиг.2.3.16. За стойностите на потоците в работните въздушни междини за различни м.д.н. се получават данните от табл.2.3.4. Таблица 2.3.3.1.
Общо: 1526А Таблица2.3.3.2.
Общо: 1976А За =0,5mm таблиците са съответно 2.3.3.3. и 2.3.3.4. Таблица 2.3.3.3.
Общо: 5217А Таблица 2.3.3.4
Общо: 4588А Табл.2.3.3.5
Общо: 5887 А За = 3,0 mm таблиците са съответно 2.3.3.6., 2.3.3.7 и 2.3.3.8 Табл.2.3.3.6
Общо: 68,6 А Табл.2.3.3.7
Общо : 649 А Табл.2.3.3.8
Общо : 855 А За стайностите на потоците в работните въздушни междини при различни м.д.н се получават данните от Табл. 2.3.4 Табл.2.3.4
10. Електромагнитни сили и тягова характеристика Използат се данните от Табл.2.3.4 и се попълва Табл. 2.3.5 в която ел.магнитната сила е определена с израза: Fе = 0,5 ( Фр / Gр )2 . ( d Gр / d ) Електромагнитните характеристики са начертани на Фиг. 2.3.11, вижда се добро съгласуване между характеристиките на електромагнита и противодействащите сили при включване. При 0,7 Uн ел.магнитът не може да изключи , но изключва при 0,35 Uн. Табл.2.3.6
11. Скорост на подвижните части на електромагнита Изчисленията са извършвани за включване при напрежение 1,1 Uн или при запас по сила - при Uн . Определя се разликата между двигателния и противодействащия момент(сила) от фиг. 2.3.11 за интервали от път / ход /, равни на 0,5 mm . Данните са показани в Табл. 2.3.6, като е отчетено следното: Табл.2.3.6
Известно е, че времето на включване има две съставки , т.е tвкл = tтр + tдв , , където tтр е времето за тръгване - времето от момента на подаване на напрежение към намотката до момента на задвижване на неподвижните части ; tдв – времето на движение на подвижните части tтр = ТВlnIy / ( I y - тр ) , където : ТВ = 2 G0(max) / rН , iтр = ( I.W)ТР / W Iy= U / rН ; U = ( 0,85 : 1,1 ) VН ; Скорост на движение при включване: VВ= ; m/ s , където: m - маса на подвижните части , кg Р, N - разлика между характеристиките на тяговата и противостоящите сили. Това уравнение за скоростта се решава графично, като n = , за “n “ участъка Общото време за движение е сумарно време, т.е tдв = От фиг. 2.3.11 се вижда, че котвата ще се задвижи при Flт =42 N, Сл. ( I W )тр = т е. Iтр = Iy=1,1Uн/Rн=1,1.80/755=0,17 А Времеконстантата е: Тт = W2.G0 / Rн = 114002.209.10-7/755=35,9.10-3s Времето на тръгване е: tт= Тт.ln(Iy/(Iy-Iтр)= 35,9.10-3ln(0,12/0,12-0,03)=10,3.10-3s Общото време на включване е: tв=tт+tдв=10,3.10-3+9,61.10-3=19,9.10-3s, което е нормална стойност за постояннотоков ел.магнит. Изтегляне 1.1 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||