Проверка по прихващане или връщане

Проверка по прихващане или връщане:

За извършване на проверка по прихващане или връщане, субектът подава писмено искане за прихващане или връщане на недължимо платени данъци или суми, подлежащи на възстановяване. Инициативата за извършване на проверката може да бъде и на отдел “РОД” при постъпване на декларации с резултат данъци за възстановяване. При постъпило искане за прихващане или връщане, както и след подадена декларация с резултат за данък за възстановяване, началникът на отдел/сектор “Ревизии” в съответният офис на НАП определя ръководителя на екип и/или ревизорите, които ще извършат проверката, до края на деня, следващ деня на постъпване на искането или декларацията в отдел/сектор “Ревизии” и предоставя преписката на ръководителя на екипа или на ревизорите в същия срок.

При възстановяване на ДДС по справка-декларация ревизорът проверява данните от справката-декларация и ги съпоставя с данните от дневниците за покупки и продажби.

При постъпило искане за прихващане или връщане на недължимо платени данъчни вземания, ревизорът прави проверка в сектор “РОД” дали данните, посочени в искането съответстват на информацията от данъчно-осигурителната сметка за постъпили суми, както и дали са налице изискуеми данъчни или осигурителни задължения и санкции, наложени от органите по приходите, на данъчния субект. Ревизорите от екипа под ръководството на ръководителя на екипа изготвят данъчен акт за прихващане или връщане образец № 25 (Прил.№ 4). Ако при проверката се установи, че няма основание за прихващане или връщане на суми, ръководителят на екипа или ревизорите издават решение за отказ за прихващане или връщане, в което описват констатираните факти и обстоятелства. Екземпляр от данъчния акт за прихващане или връщане или от решението за отказ се връчва на данъчния субект. Копие от акта се предава в сектор “Отчитане на приходите” към отдел “РОД” в деня на връчването му за отразяване на резултатите от проверката в данъчно-осигурителната сметка на проверявания данъчен субект.

Статистика:

За 2003 г. са извършени общо 169116 проверки по прихващане или връщане, в т.ч. 35601 са по ДДС. На един ревизор се падат 73,6 проверки по прихващане или връщане, в т.ч. 15,5 по ДДС.

Органът, възложил ревизията, по предложение на ръководителя на екипа отправя искане за извършване на експертиза до териториалния директор, в чиято дирекция е регистриран ревизирания данъчен субект. Искането съдържа описание на обстоятелствата и въпросите, които следва да се изяснят. Може да се посочи и предложение за експерт от списъка, утвърден от главния директор. Териториалният директор след преценка възлага извършването на експертиза с договор в срок до два дни от постъпване на предложението. При несъгласие с предложението за експертиза териториалният директор уведомява органа, възложил ревизията, и дава указания за извършването на ревизията. Заключението се представя от експерта на ръководителя на екипа, извършващ ревизията.

Ревизионният доклад трябва да съдържа:

• 
  имената и длъжността на органите, които го съставят;
  
• 
  номера и датата на доклада;
  
• 
  данни за ревизираното лице;
  
• 
  обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й;
  
• 
  извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях;
  
• 
  направените фактически и правни изводи и основанията за тях;
  
• 
  предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания;
  
• 
  предложение за установяване на задълженията;
  
• 
  опис на приложените доказателства;
  
• 
  подписи на органите по приходите, съставили доклада.
  

Ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но с не повече от един месец.

Ръководителят на екипа от ревизори, извършващи ревизията издава РА образец № 23 (Прил.№ 5) (с който се определя размера на данъчните и/или осигурителните задължения) не по-късно от 7 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията, определен в акта за възлагане.

След приключване на ревизията ревизорите от екипа под ръководството на ръководителя на екипа обобщават направените констатации и основанията за тях и преценяват събраните доказателства. В констативната част на акта се записва обхвата на ревизията по отношение на ревизираните данъчни и/или осигурителни задължения и данъчни периоди, описват се изчерпателно извършените насрещни проверки и проверки по делегация, както и всички съставени актове за административни нарушения.

РА се изготвя в два екземпляра, като оригиналите на събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра от акта, предназначен за органът по приходите, а копията от тях –към екземпляра, предназначен за ревизирания субект.

Не се издава РА до получаването на всички протоколи от възложени насрещни проверки и проверки по делегация. По преценка на ръководителя на екипа преди приключване на ревизията може да се възстанови с данъчен акт за прихващане или връщане декларирания ДДС за възстановяване, намален с начисления данък по фактурите, за които не са получени протоколите от насрещни проверки и проверки по делегация. При преценка следва да се има предвид характера на дейността на ревизирания данъчен субект, както и наличието на активи, достатъчни за обезпечаване на данъчните вземания. Когато по време на ревизията е констатирано, че данъчният субект отговаря на условията за задължителна регистрация по ЗДДС, но не се е регистрирал, описва тези обстоятелства в акта и след връчването му уведомява сектор “Регистрация и поддържане на досиетата” от отдел “РОД” за отразяване на датата на регистрация по ЗДДС.

Когато в резултат на ревизията са установени данъци за възстановяване, въз основа на информация от данъчно-осигурителната сметка в сектор “Отчитане на приходите” към отдел “РОД”, с РА се извършва прихващане на сумите, подлежащи на възстановяване, срещу изискуеми данъчни или осигурителни задължения и санкции, наложени от органите по приходите. При необходимост от предварително обезпечаване на данъчни или осигурителни вземания, ръководителят на екипа отправя мотивирано писмено искане за налагане на мерки за предварително обезпечаване на данъчни или осигурителни вземания до началника на съответната НАП.

Когато лицето не може да бъде открито за връчване на акта на данъчния адрес, или когато не е обявено или не е намерено на данъчния адрес лице, което да получава данъчни съобщения, ревизорът съставя протокол, в който описва констатираните факти и обстоятелства. Протоколът се подписва от поне един свидетел, като се отбелязват трите имена, ЕГН и адреса му. В НАП в съответния офис се поставя съобщение, на определено за това място за връчване на РА. Ако лицето не се яви в 14-дневен срок от поставяне на съобщението, актът, заедно със съобщението, се прилагат към данъчното досие и се смята за редовно връчен.

Когато има допусната очевидна фактическа грешка, ръководителят на екипа и ревизорите, изготвили РА, по своя инициатива или след постъпила молба от ревизирания данъчен субект, извършват проверка за допуснатата очевидна грешка. След като прецени изложеното в молбата и резултатите от проверката, ръководителят на екипа издава акт за поправка на РА или решение за отказ за поправка на РА в 2 екземпляра. Единият от екземплярите се връчва на ревизирания данъчен субект, а другият се прилага към данъчната преписка. Копие от акта за поправка се предава в сектор “Отчитане на приходите” към отдел “РОД”.

При ревизия по ЗОДФЛ на физическо лице (ФЛ), чиято еднолична фирма е регистрирана в друг офис на НАП – РА се издава от органите по приходите в НАП, в което е регистрирано ФЛ и където то подава годишната си декларация по чл.41 от ЗОДФЛ. Ревизорите отправят искане за извършване на проверка по делегация или издават акт за възлагане на насрещна проверка съответно до НАП, в което е регистрирана едноличната му фирма. В РА се отразяват констатациите от протокола за извършената проверка относно данъчната основа за доходите на ЕТ. С РА се определя данъчната основа за общия годишен доход на физическото лице, включващ и дохода му като ЕТ като върху нея се прилага съответния размер на данъка.

Когато по време на ревизия са установени:

 данни за укрити приходи или доходи;

 липса на счетоводна отчетност или са използвани документи с невярно съдържание;

 унищожени са документи не по установения ред;

 данъчният субект не е открит на адреса;

данъчният субект не е представил необходимите доказателства в определения срок;

 има несъответствие между имуществото, паричните средства, дяловите участия на данъчния субект и декларираните от него печалби или доходи; ако до започване на ревизията не е подадена данъчна декларация – се пристъпва към ревизия при особени случаи.

Това е данъчна ревизия, при която ръководителят на екипа определя данъчната основа по собствена преценка и прилага установения от съответния материален закон размер на данъка към нея.

Тя се извършва от ръководителя на екипа и ревизорите, определени с акта за възлагане.

Случаите, при които се пристъпва към извършване на ревизия при особени случаи са:

ако до започване на ревизията не е подадена данъчна декларация, когато задължението се определя по декларация;

когато по време на ревизия са установени данни за укрити приходи или доходи;

когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи;

когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред;

когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване;

когато данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28 от ДОПК и

когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Което не дава възможност за определяне на данъчната основа; когато данъчният субект не е открит на данъчния адрес; когато са установени данни за трансферно ценообразуване или данъчна измама.

В случая, когато не е подадена данъчна декларация и има предварителни данни за недекларирани приходи инициативата за извършване на ревизия при особени случаи е на началника на отдел/сектор “Ревизии”. В този случай уведомлението, че данъчната основа ще бъде определена по преценка на органът по приходите, се вписва в АВР, екземпляр от който се връчва на данъчния субект.

Когато по време на ревизията се установят несъответствия между имуществото, паричните средства и т.н. и декларираните печалби – инициативата за извършване на ревизия при особени случаи е на ръководителя на екипа. Той изготвя писмено уведомление до данъчния субект, с което го уведомява, че данъчната основа ще бъде определена чрез ревизия при особени случаи и му определя срок за представяне на документи. Предприемат се и мерки за предварително обезпечаване на данъчни вземания.

При започване на ревизията на ревизирания субект се предоставя за попълване декларация “образец” за имуществено състояние и източници на доходи, като се определя срока за попълването и представянето й (не по дълъг от 7 календарни дни). Ревизорът преглежда наличните данни за ревизирания субект (данни за регистрацията, регистрирани търговски обекти, предмет на дейност, регистрирани нарушения и данъчни измами и т.н.). Органът по приходите, възложил ревизията, по искане на ръководителя на екипа отправя писмено искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица за получаване на информация, необходима за определяне на данъчната основа. Органът по приходите, възложил ревизията, по предложение на ръководителят на екипа при необходимост изисква от съответния данъчен директор извършване на експертиза. Ревизорите от екипа под ръководството на ръководителя изготвят и връчват РА по реда за връчване, в който се определя данъчната основа.

Понякога се налага изменение на данъчни и/или осигурителни задължения с влязъл в сила РА.

Изменение на данъчни и/или осигурителни задължения, определени с РА се извършва се само и единствено с нова данъчна ревизия, която повторно установява определени от предходна ревизия данъчни и/или осигурителни задължения.

Това настъпва когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за определяне на данъчни или осигурителни задължения, които до влизането в сила на РА не са могли да бъдат известни на ревизиращия екип. Изменението на данъчни и/или осигурителни задължения се извършва само и единствено с нова ревизия. Нови обстоятелства могат да бъдат:

• 
  изменение на закона, водещо до промяна на данъчния режим;
  
• 
  когато след ревизия се установи, че данъчният орган е имал интерес, свързан с извършването на ревизията;
  
• 
  когато след ревизията се установи, че данъчният субект е извършвал дейност и т.н.
  

• 
  документи от счетоводна документация, която не е била представена по време на ревизията;
  
• 
  когато данъчното задължение е определено от некомпетентния рганът по приходите;
  
• 
  при неправилно прилагане на данъчните закони и указанията по прилагането им.
  

Когато информацията е от външни източници, тя се предоставя на териториалния директор. Той до края на работния ден препраща преписката до регионалния данъчен директор.

Когато друг данъчен орган установи основание за изменение на данъчните задължения, той незабавно уведомява писмено регионалния данъчен директор. Когато във хода на ревизията ревизорът установи, че за приключилата предходна ревизия са налице основанията за изменение, той уведомява началника на отдел/сектор “Ревизии” в съответната НАП, който изпраща писмено уведомление до регионалния данъчен директор. Регионалният директор възлага извършването на повторна данъчна. Издава АВР, с който определя ревизиращ екип от същия или друг офис на НАП, като в други обстоятелства в АВР се записва факта, че ревизията е за изменение на данъчни и/или осигурителни задължения с влязъл в сила РА. Ревизиращият екип получава АВР чрез началника на отдел/сектор “Ревизии” на НАП.

Когато след приключване на повторната данъчна ревизия се установи, че данъчното задължение е било определено неправилно, за разликата се издава РА.

При разглеждането на ревизии при особени случаи стана въпрос за налагане на мерки за предварително обезпечаване на данъчни и осигурителни вземания. В хода на ревизията ревизорите периодично анализират способността на данъчния субект да погаси размера на евентуалното данъчно вземане, като за целта се съпоставя с размера на наличните активи Когато от счетоводната документация на данъчният субект стане ясно, че данъчните/осигурителните задължения ще надхвърлят стойността на активите или когато с издаването на РА ревизиращите органи са преценили, че ще бъде затруднено или невъзможно събирането на данъчните вземания, ръководителят на екипа изготвя писмено мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки. Когато мерките ще се налагат едновременно с връчването на РА, искането за налагане на обезпечителни мерки се придружава с копие от акта, чиято констативна част съдържа мотивите за необходимостта за налагане на обезпечителните мерки. Искането се предава на началника на отдел “Ревизии” в ТД или на началника на съответния офис на НАП. Той с резолюция изразява съгласие или несъгласие с предложението. При съгласие искането се предава на началника на отдел/сектор “Събиране” в ТД/НАП за налагане на мерки за предварително обезпечаване. При необходимост ревизорите от екипа оказват съдействие на служителите от отдел/сектор “Събиране” при издаване на постановлението за предварително обезпечаване на данъчни или осигурителни вземания. Когато мерките за предварително обезпечаване се налагат едновременно с РА, постановлението се връчва от ревизорите, като за целта то се предоставя от отдел/сектор “Събиране” на ръководителя на екипа. В тези случаи ревизорите връчват екземпляр от постановлението на данъчния субект, като предоставят екземпляр от него и на трети лица, засегнати от действията по предварителното обезпечаване.

Г Л А В А ІІІ

Организация

на контрола на НАП

Очевидно е, че всяка ревизия, извършена от даден инспектор, е уникално събитие, което има последствия както за ревизираното лице, така и за обществото от данъкоплатци. Доскоро НАП не е отчитала никакви специфични фискални рискове във връзка с отделните данъчни субекти. Всяко регистрирано лице е било третирано еднакво и е било проверявано периодично с фиксирана честота, в зависимост от размера на дружеството: “големите” са били подлагани на ежегодни ревизии, средните фирми - веднъж на три години, а малките фирми - веднъж на четири години.

Безспорно е, че увеличаването на честотата на ревизирането на големите данъкоплатци има най-голям ефект, тъй като при тях се разкриват в най-голям размер допълнителни данъчни или осигурителни задължения и същевременно се реализират и най-големите допълнителни постъпления за държавния бюджет в резултат на упражнен контрол. За разлика от големите данъкоплатци, в повечето средните данъчни субекти, а особено при малките продължителността и разходите по осъществяване на контролните процедури се явяват неефективни спрямо размера на установените данъчни приходи. Поради този факт потребността от данъчни ревизии съществува в по-голяма степен при средните данъкоплатци отколкото в малките и също така в по-голяма степен при големите данъкоплатци в сравнение със средните.

Макар, че приходите от дребните данъкоплатци в държавния бюджет са малки, както като абсолютен, така и като относителен дял, тази група не трябва да се пренебрегва с оглед на превантивния ефект на данъчните ревизии.

От голямо значение за ефекта от данъчния контрол има правилното планиране на ревизиите, благодарение на което, в определена степен, всички регистрирани лица трябва да знаят, че подлежат на ревизиране и че могат да бъдат избрани за ревизия по всяко време. Страхувайки се от неочаквана ревизия ще започнат да водят точни счетоводни записи и да изготвят данъчните си декларации в съответствие със счетоводните си книги.

Провеждайки ревизионната си дейност отделите “Ревизии” трябва да се ръководят от принципа на ефикасността. ЦУ на НАП ежегодно изготвя Национален план за ревизионната дейност, който включва ревизиите за всяко местно звено на агенцията по приходите и предвижда техния брой. Както вече споменахме необходимо е ревизионната дейност да обхване не само “големите фирми”, а и някои от средните и малките такива. Последните две групи трябва да бъдат добре подбрани, такива, при които се очаква риск от прикрити доходи, така, че разкритията от ревизията да управдаят разходите по нейното извършване. Например фирми, които имат много малки обороти, както и такива, които няколко години са все на загуба (съмнително е да бъдат на загуба, а да продължават да упражняват дейност). За тази цел, необходимо е в плана да се правят разбивки съобразно размера и вида на фирмите. Т.е. периодичността на извършване на ревизия на определен данъчен субект се обвързва с фискалния риск.

Близо 810 000 данъчни субекти осъществяват стопанска дейност и броят им непрекъснато нараства (175 000 юридически лица и 635 000 еднолични търговци). От тях 351 са класифицирани като “големи”. Над 61% от ревизиите са завършили с издаване на допълнителен данъчно-облагателен акт (донасяйки 8% от общия размер на данъчните приходи).

Не трябва да се забравя, че както фирмите, така и физическите лица подлежат на ревизии. Броят на органите по приходите, работещи в НАП е 1472. Опитите да се прави ревизия на всеки отделен данъкоплатец изискват голям ресурс от хора /ревизори/, средства и време и водят до непълно и небрежно извършване на ревизиите. Очевидно НАП трябва да има предвид как да използва наличните ресурси, за да се постигне целта на данъчния контрол – осъществяване на контрол върху дейността на данъкоплатците и събирането на данъците и задължителните осигурителни вноски .

До неотдавна основната цел на системата е била вярната и пълна регистрация на всички данъчни субекти и периодични проверки на правилното изпълнение на техните задължения към фиска. Регистрацията се е осигурявала посредством строги разпоредби и сурови санкции, като удостоверението за регистрация е било от решаващо значение.

През последните няколко години в третирането на данъкоплатците е извършена значителна промяна. Българската данъчна администрация, съществуваща от 01.01.2006г. вече като Национална Агенция по Приходите обръща повишено внимание на ефикасната и ефективна работа с клиентите. Това означава по-различно отношение спрямо данъчните субекти, намалена честота на извършване на ревизии и по-високо качество.

Във всички модерни данъчни системи е възприет принципа да не се ревизират всички данъкоплатци. В България се прилага селективен подход при избора на данъкоплатците за ревизия (виж т.2.1). Трябва да се подбират за ревизия такива данъчни субекти при, които средствата и времето да са оправдани.

Необходимо е НАП да разясни на данъчно и осигурително задължените лица, които не спазват данъчните закони, не изпълняват данъчните и осигурителните си задължения и не подават навреме данъчните си декларации, че ще бъдат проверявани и санкционирани от органите по приходите, ако се установи, че не се съобразяват със законовите изисквания и се опитват да намалят сумата на дължимия към държавата данък и задължителни осигуровки.

Важно е резултатите от ревизиите да постигнат косвено внушение спрямо другите данъкоплатци, които все още не са ревизирани. По този начин двустранното усилие на органите по приходите може да бъде наречено подход carrot and stick (правилото на стимулирането и наказанието) за поощряване доброволното спазване на законите от страна на данъчно и осигурително задължените лица. Те могат да се стимулират, като им се покаже, че е в техен интерес да изпълняват доброволно данъчните и осигурителните си задължения, а също и че ще бъдат санкционирани при опит да намалят сумата на дължимия данък и осигуровки. По този начин ще се намали броят на недобросъвестните данъчно и осигурително задължените лица. Те трябва да се убедени, че ако подават вярно попълнени декларации и в срок, ще се радват на спокойствие и ще живеят със съзнанието, че са изпълнили задължението си към страната, съобразявайки се с изискванията на НАП. Ревизиите на едноличните търговци и на юридическите лица се отразяват пряко на стопанската им дейност, като се начислява точната сума на данъка и се дават специални насоки как да се спазват данъчните и осигурителните изисквания в бъдеще. Резултатите от ревизиите трябва да постигат косвено внушение спрямо другите данъчно и осигурително задължени лица, които все още не са ревизирани, да спазват предписаните в законите правила. Това се нарича ripple effect. Този ефект въздейства върху цялото общество чрез резултатите от ревизиите на избрани предприятия /фирми, които са били принудени да си платят данъка, плюс лихвите и глобите, а наказателните лихви ще накарат задължените лица да обръщат повече внимание на изискванията, поставени към тях в данъчното и осигурителното законодателство.

От служителите на НАП се изисква да обяснят подробно на данъчно и осигурително задължените лица, че е в техен интерес да си плащат доброволно точната сума на данъка и осигуровките от самото начало, за да си спестят проблемите с органите по приходите в бъдеще. По този начин ще се поощри доброволното плащане на данъчните и осигурителните задължения.

Системата на доброволно спазване на законите, при която се набляга на самостоятелното определяне на данъка от данъчно и осигурително задължените лица като начин за събиране на по-голяма част от данъчните постъпления, трябва да ги стимулира, да попълват вярно данъчните си декларации и да санкционира онези, които не подават или подават декларации с невярно съдържание.

Системата за самостоятелно определяне на данъка зависи от всички данъчно и осигурително задължени лица и от тяхното желание да поемат своя дял от данъчното бреме. Ние очакваме от тях да спазват данъчното законодателство, ако знаят, че и другите го спазват и плащат дължимото. Всички данъчно и осигурително задължените лица трябва да са убедени в ефективността на НАП, а тя да предприема действия по отношение на тези от тях, които са недобросъвестни, да осъществява качествен контрол и събира всички дължими данъци и задължителни осигурителни вноски към държавата. За един по-продължителен период от време е много по-ефективно ако данъкоплатците доброволно спазват данъчните изисквания. По този начин НАП ще може да насочи своите усилия само към онези данъчно и осигурително задължени лица, за които има съмнения, че не спазват данъчните и осигурителните закони.

Всички модерни данъчни системи използват различни начини за повишаване на нивото на доброволно плащане на данъците. Необходимо е процедурите да са по възможност максимално опростени, така че данъкоплатците да не се затрудняват при подаването на вярно попълнени данъчни декларации.

НАП се стреми към осигуряване спазването на законовите изисквания. За да насърчава данъчно и осигурително задължените лица да приемат своите данъчни и осигурителни задължения, администрацията провежда обширна кампания за осведомяване на обществеността относно оформянето и начините за подаване на данъчните декларации и използването на легални данъчни облекчения. Това е необходимо, тъй като тази система се основава на подхода за едновременно подаване и покриване на данъчното задължение (“самооценяване”). Данъчният субект не само трябва сам да подаде декларацията си, но трябва и да изчисли какво е данъчното му задължение и да го плати в кратък срок. Освен това през последното десетилетие има многократни изменения в системата на данъчно облагане, в резултат на което значителна част от данъкоплатците не са в състояние да изпълнят задължението си да подадат правилно данъчната си декларация, ако нямат необходимата за целта информация. Ето защо българската данъчна администрация предоставя значително съдействие. В това отношение важна роля играят офисите на НАП. Предоставяните от тях услуги са следните:

• 
  отговори на въпроси относно данъците и данъчните ревизии и задължителните осигурителни вноски;
  
• 
  и консултации по методите на водене на счетоводство и отчетност.
  

Трябва да се извърши модернизиране и разширяване на компютърната система.

Към края на 2001 г., в помощ на отдел/сектор “Ревизии” беше създаден програмен продукт “Регистър ревизии”. Въвеждането на информация става бързо, използват се цифрови кодове. Това е напълно компютъризирана програма, съдържаща информация за всички ревизии, както и от кои инспектори се извършват. От нея се издават АВР. Резултатите от ревизия на определен случай се пазят в компютъра. Целта е да се използват при подбора на бъдещите задачи и да се следи работното натоварване.

За в бъдеще се предвижда досиетата на всички данъкоплатци да бъдат на компютърни файлове. Те ще съдържат пълна информация за данъкоплатците, включително и данните от последната данъчна декларация. Ще се създаде рутинен модел но точкуване, който ще определя кои данъчни декларации си струва да се подберат за ревизии.

Необходимо е да се въведе някаква форма на квалификация на новопостъпилите органи по приходите. Данъчните инспектори с опит ще са най-подходящи за инструктори и лектори. Добре ще е новопостъпилите органи по приходите най-напред да преминават през аудиторно обучение и след това на практическа квалификация “на място”. Началният учебен курс не трябва да съдържа цялата правна материя и всички възможни техники и процедури на данъчните ревизии. Той трябва да се разработи по начин, създаващ достатъчно увереност у новопостъпилите, че могат да започнат самостоятелно да проверяват някои по-леки случаи. Дори и инспектори с по-дълъг опит могат да оползотворят знанията, получени под формата на допълнителна квалификация, както по отношение на елементарни процедури, така и в областта на по-висшата и сложна проблематика. Винаги когато в РБ се въвеждат нов закон и процедури, ще е полезно да се провежда семинар за обучение по новата правна уредба на целия личен състав на офисите на НАП.

Всички тези предприети образователни мероприятия изискват допълнителни средства. Но те ще спомогнат за провеждане на по-качествен данъчен контрол и поддържане квалификацията на органите по приходите на ниво. Причината за провеждането им е, че непрекъснато стават някакви промени в законите. Някои от тях се нуждаят от специален коментар поради неясното тълкуване. Ето защо е необходимо да бъдат провеждани периодично за всички данъчни инспектори и служители, заемащи ръководни длъжности.


з а к л ю ч е н и е

От 2000г. до 2006г. се извършиха редица промени в структурата на данъчната администрация. Част от тази промяна се състои от изпълнението на решението на правителството № 223/27.04.2000 г. и ПМС № 172/2000 г., с които стартира проекта “Национална агенция по приходите” (НАП). НАП интегрира функциите на данъчната администрация и функцията по събиране на осигурителни вноски на НОИ. При извършване на ревизии и проверки се следи както спазването на данъчните закони, така и социалните осигуровки на данъчните субекти. Проектът е елемент на меморандума с МВФ, на програмата на Правителството и е условие за присъединяване към ЕС.

Проектът, които бе изпълнен в началото на тази година, като преобразува данъчната администрация и подобри качеството на предлаганото обслужване, което ще доведе до повишаване на събираемостта, като се реформира организационната култура и се развие отношение към данъчно и социално задължените лица от типа “обслужваща страна – клиент”.