Права и задължения на регистрираните субекти

Права и задължения на регистрираните субекти

• 
  Да бъде информирано в подходяща форма за данъчните и/или осигурителните му заделжения и за сроковете, в които следва да заплати дължимите от него данъци и/или осигуровки;
  
• 
  Да получава разяснения и съдействие при попълването на данъчните декларации;
  
• 
  Да му бъдат осигурени данъчни декларации с указания за тяхното попълване, както и други формуляри и документи, които трябва да представи пред органите по закон;
  
• 
  При поискване да бъде информиран в подходяща форма за последиците от принудително изпълнение на публичните вземания;
  
• 
  Да подава оплаквания и да обжалва в случаите, предвидени в кодекса, действията на органите по приходите, които засягат неговите права и законни интереси, както и актовете на Агенцията по приходите, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на задължените лица.
  

• 
  На уважение;
  
• 
  На опазване на тайната;
  
• 
  Да изисква от данъчните органи при предприемане на всякакви действия да се легитимират или да представят акт, въз основа на който предприемат тези действия.
  

• 
  Да оказва съдействие на органите по приходите при извършване на проверки и ревизии и при поискване и в разумен срок да декларира обстоятелства от значение за неговите данъчни и/или осигурителни задължения или задълженията на трети лица, когато декларирането се изисква със закон или друг нормативен акт;
  
• 
  При поискване да конкретизира информацията, да изготвя справки и да представя писмени обяснения. Регистрираните лица са длъжни да представят справки, документи и други носители на данни, които имат отношение към ревизията. Ревизията като цяло цели да се събере ревизионна информация в системна форма, за да се определи конкретния размер на данъчните и/или осигурителните задължения на субекта. При поискване задължените лица са длъжни да представят съответната информация в писмен вид. Законът допуска само писмени декларации и справки за целите на ревизиите. Лицата са длъжни да направят всичко според възможностите си за достигане на точна преценка.;
  
• 
  Да предоставя счетоводни, търговски и други документи и носители на данни в разумен срок и да ги заверява, ако органите по приходите желаят да ги задържат. Това задължение се отнася както до собствените задължения, така и до задълженията на трети страни;
  
• 
  Да осигурява безпрепятствен достъп до служебни помещения, складове, каси и др. за целите на проверки и ревизии;
  
• 
  Да осигурява място за извършване на проверки и ревизии или, ако това е невъзможно, да предаде необходимите документи в НАП по подразделение заедно с опис на предадените документи;
  
• 
  Да осигурява на органите по приходите възможност да съберат необходимия доказателствен материал - субект, които отказва да сътрудничи при проверка или ревизия може да бъде санкциониран чрез налагане на административна санкция. При непредставяне на изисканите в хода на ревизията доказателства от значение за определяне на задълженията му, органите по приходите определя сам основата за облагане с преки и косвени данъци и размера на данъчните и/или осигурителните задължения чрез издаване на ревизионен акт при особени случаи. В този случай, констатациите на данъчния орган в производството по обжалване на ревизионен акт се считат за верни до доказване на противното, т.е. регистрираното лице е длъжно да докаже, че изчисленията на органите по приходите са неправилни.
  

• 
  Да осигурява на органите по приходите възможност да проверяват касата и да оценяват стойността на предмети като например ценни книжа. Агенцията по приходите има право да привлича външни оценители.
  

• 
  Задължените субекти, с изключение на физическите лица, са длъжни да осигурят на данъчния си адрес лице за получаване на данъчни съобщения. Лицата за получаване на данъчни съобщения се обявяват в декларацията за регистрация. Данъчни субекти със седалище или адрес в чужбина са длъжни, ако получават доходи и печалби от източници в страната или притежават имущество в страната, да посочат данъчен адрес и лице на територията на страната, което да ги представлява пред органите по приходите.
  

При изпълнение на служебните си задължения органът по приходите има право:

• 
  да извършва проверки и ревизии и да определя данъчни и осигурителни задължения;
  
• 
  да установява административни нарушения;
  
• 
  да налага административни наказания, когато това е предвидено в данъчните закони;
  
• 
  на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;
  
• 
  да изисква и изземва оригинални документи, заверени копия от документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица и от други лица във връзка с приходи, доходи и имущества - предмет на данъчно и осигурителното облагане;
  
• 
  да проверява отчетността на контролираните обекти;
  
• 
  да проверява счетоводни, осигурителни, търговски или други книги или документи и носители на информация, отразяващи извършваните сделки или услуги;
  
• 
  да установява притежаваните парични средства и материални ценности, вземания и ценни книги, както и да проверява основанието за притежаване на компютърните програми, тяхното придобиване и използване;
  
• 
  да осъществява мерки за обезпечаване на доказателствата и да налага мерки за обезпечаване на данъчните вземания и да извършва действия по събирането им;
  
• 
  да изисква от трети лица сведения, документи, извлечения по сметки и други, необходими за извършване на насрещните проверки или ревизии; той обаче няма право да изисква нарушаване правилата за опазване тайната на влоговете;
  
• 
  да изисква писмени обяснения от ревизираните, проверяваните и от трети лица при спазване разпоредбите на този кодекс;
  
• 
  да назначава вещи лица.
  

• 
  Претърсват паркирани моторни превозни средства и съвместно с органите на пътната полиция да спират МПС за проверка;
  
• 
  Търсят съдействието на компетентните органи за обиск на лица, които по време на претърсването на помещения, присъстват на място, ако съществуват достатъчно основания да се предполага, че укриват документи или материали от съществено значение за разследването;
  
• 
  Претърсват сгради и обекти, които субектът използва за извършване на дейността си и в които се съхраняват ценни предмети, пари в брой и финансови документи във връзка с дейността на данъчния субект. Те имат право да изземват документи, материали и други доказателства, ако съществуват достатъчно основания да се предполага, че се укриват определени факти и обстоятелства от значение за данъчното и осигурителното облагане.
  

За осигуряването на доказателствен материал по време на претърсването на помещения са издадени специални инструкции. Документите и останалите носители на данни се съхраняват в запечатан плик, който се описва в протокол. В протокола се посочва кои документи и носители на данни са иззети, какви възможности за обжалване съществуват и в какъв срок може да се обжалва. На изземване подлежат също пари в брой и друго движимо имущество. За тях, разбира се, също се съставя протокол. Предмети, които не могат да бъдат пренесени, остават в помещението, което впоследствие се запечатва. Запечатването се отбелязва в официалния протокол. Печатът може да бъде махнат само от лицето, което го е поставило. Същото се отнася до запечатаните пликове с документи.

При изпълнение на служебните си задължения всички ревизиращи органи са длъжни:

1. 
   да се легитимират чрез служебна карта;
   

3. да пазят в тайна обстоятелствата и фактите, които са им станали известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения;

4. Да зачитат интересите на данъчния субект в хода на своята дейност. Освен това те трябва да се придържат към насоките за работа, изложени в утвърдени от Директора на НАП “Процедури за извършване на ревизии и проверки”. Процедурите са съставени след влизането в сила на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и неколкократно са изменяни и допълвани впоследствие, първоначално от ДПК до влизането на ДОПК в сила от 01.01.2006година.

Правомощията на органите по приходите нямат географски ограничения, но не могат да се упражняват извън възложената им проверка или ревизия. Ако едно Управление на НАП или ЦУ на НАП даде указания на органите по приходите да извършат ревизия или проверка в обект извън територията на тяхната дирекция, те имат правомощията да работят и извън тази територия. По такъв начин се създават условия ревизиращи органи да ревизират не само централата на дадено дружество на тяхната територия, но и поделения на дружеството на територията на други дирекции на НАП.

Териториалната компетентност се отнася единствено до органите, които възлагат ревизии, например териториалните директори могат да възлагат извършването на ревизии единствено на данъчни субекти, регистрирани на територията на съответната дирекция.

Органите по приходите са длъжни в пределите на своята компетентност да установят обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорността на ревизираните субекти.

Органите на данъчното и осигурителното производство прилагат законите точно и еднакво спрямо всички задължени лица.

Органите по приходите са длъжни да установят всяко задължение и нарушение, възникнало или извършено на територията на Република България.

При упражняване на правомощията си органите по приходите и публичният изпълнител спазват Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна.

1.3. видове ревизии

Ревизиите се провеждат в съответствие с Националния план за ревизионната дейност (виж т. 2.1). Целта на различните видове ревизии е да установят дали и в каква степен данъчните субекти изпълняват данъчните и осигурителните си задължения. С оглед на тази цел в българските органи по приходите работят около 8 400 души по цялостния процес на данъчните и осигурителни вземания. За разследване на данъчни и/или осигурителни измами има около 60 служители в специализираните звена за борба с измамите: 5 в ЦУ на НАП и 54 в териториалните дирекции. Общият брой на служителите в отделите “Контрол” е 850.

За около 2 600 ревизори основното задължение се състои в проверка на счетоводните книги и записи и правилното начисляване на задължителните осигурителни вноски. По-голяма част от тях са с висше образование. Те са финансисти и повечето от тях са завършили икономика.

Ревизиите са организирани доста формално. Според обхвата ревизиите могат да се разделят на пълна (комплексна) и частична (тематична или репрезентативна).

По принцип, органът по приходите извършва ревизионните действия (проверка) при ревизирания субект. Те имат за обект счетоводните книги и отчетност, и по-специално – първичните (основни) документи. Обявяването на ревизията се потвърждава в писмена форма.

Проверката на счетоводните книги и отчетността се осъществява от най-малко двама инспектори, макар че по правило участват повече инспектори, които работят като екип. Такъв един екип може да наброява петнадесет служители. За всяка ревизия се определя ръководител на екип, който издава ревизионен акт и отговаря за извършването на ревизията . Само когато се проверява едно задължение или когато структурата на ревизията е толкова проста, че може да се извърши като цяло от един орган по приходите, тогава екипът се състои от един ревизор и ръководител. На практика това не се среща често.

При наличие на сигнали за измама, на помощ може да се извика специализираното звено за борба с измамите. При това обаче за извършването на ревизия на субекта продължава да отговаря ръководителя на ревизията, като тази отговорност не се прехвърля. Специализираното звено за борба с измамите обикновено подпомага извършваната ревизия, но има правото също така да инициира разследване по собствена инициатива, в случай, че е получил сигнали за значителна измама.

Ако имущественото състояние на данъчния субект не съответства на данъчната му декларация, органът по приходите сам определя размера на оборота и приходите, като използва оценки и прилага косвения метод. Преди да определи окончателния размер на данъчното задължение, органът уведомява данъчния субект и му определя срок за представяне на документи и вземане на становище. Ако ревизирания субект не го направи, органът по приходите сам определя размера на данъчното задължение. Относно прилагането на косвения метод, законът изрично посочва изходните точки за извършването на анализ:

1. вида и характера на фактически осъществяваната дейност;

2. платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания;

3. движението и остатъците по банковите сметки;

4. официалните документи и документите с достоверни данни;

5. наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността;

6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността;

7. капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването;

8. брутните приходи/доходи (оборота);

9. броя на заетите за осъществяване на дейността лица;

10. сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му;

11. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали;

12. обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия;

13. ценовите и другите условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, включително данните за такива сделки между свързани с ревизирания лица;

14. обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина;

15. получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит;

16. други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата.

Освен това, органът по приходите използва декларации за активите и пасивите. В специален формуляр данъчният субект трябва да декларира имуществото си и всички източници на доходи, както и участие в управителни и надзорни органи на юридически лица.

Ако органът по приходите е определил данъчно задължение по реда на чл. 122 от Данъчно-осигурително процесуален кодекс, субектът е длъжен да докаже в своето възражение, в процедура на обжалване, че изчисленията на органът по приходите не са правилни (обръщане на тежестта на доказване). Това съвсем не е изгодна позиция в производството. Обръщането на тежестта на доказване предполага, че ревизирания субект е в неизправност и че коригираното данъчно или осигурително задължение е вярно.

ЦУ на НАП използва няколко основни способи на контрол при извършване на ревизия:

• 
  проверки на счетоводни книги, отчетност и други документи: тези проверки по принцип се извършват на служебния адрес на фирмата;
  
• 
  проверки: те също се извършват на адреса на данъчния субект и имат за цел събиране на информация;
  
• 
  насрещни проверки: проучвания при трети лица, за да се събере фискална информация, свързана с данъчното облагане и осигурителното задължение;
  
• 
  проверки по делегация: проверки, с които се установяват факти и обстоятелства, свързани с дейността на данъчния субект, осъществявана от него, негови поделения или обекти в района на друга териториална дирекция;
  
• 
  експертизи: разследвания от експерт, който не е орган по приходите;
  
• 
  разследване на измами: тези проверки се извършват съвместно с отдела за борба с измамите и/или други разследващи органи, като например полицията.