Причини за извършване на ревизии

Причини за извършване на ревизии

Освен тези основни аспекти, положителен страничен ефект е, че ревизиите водят до по-високи данъчни приходи и приходи от задължителни осигурителни вноски.

По данни става ясно, че приходите за държавата от извършени ревизии формират едва 5,2% от държавния бюджет. Ето защо подбора се извършва за откриване на онези случаи за ревизия, при които рискът от извършване на данъчно-осигурителни нарушения, укриване и не плащане на данъци и осигуровки е най-голям.

Бих искала да насоча вниманието към проверката на компании, но трябва да се има предвид, че не само фирмите, а и физическите лица могат да бъдат обект на проверка.

По принцип, данъчният субект е длъжен да подаде годишната си данъчна декларация в данъчната администрация в срок до 31-ви март на следващата финансова година. Фирмите са длъжни да изготвят годишни отчети към 31-ви декември. Годишните отчети включват: балансов отчет; отчет за приходите; отчет за паричния поток; отчет за собствения капитал; информационни бележки по балансовия отчет и горепосочените отчети; разни приложения.

Основното предназначение на данъчната декларация и приложените към нея справки е да се провери размера на данъчно-осигурителното задължение, което данъчният субект вече е изчислил самостоятелно. Частично на базата на посочените в тези формуляри данни се извършва анализ на риска, чийто резултати ще послужат при селектирането на данъчни субекти, на които да бъдат извършени ревизии. Подборът на тези данъчни субекти след оценка на риска е започнал от началото на 2000г., както бе посочено по-горе. Тъй като компютъризираната система все още не работи изцяло, за момента селекцията се извършва ръчно от отдел “Контрол” на местните офиси на НАП, съгласно критериите, формулирани в Националния план за ревизионната дейност. При селекцията отделите използват както данните, предоставени от самия данъкоплатец, както и данните, събрани от органите по приходите от други източници. Тези допълнителни данни включват:

• 
  информация от Министерство на вътрешните работи;
  
• 
  писма от информатори;
  
• 
  данни от отдел “Митници”; и
  
• 
  информация от банки и други финансови институции.
  

Когато е ясно, че Агенцията по приходите трябва да избере определена компания за ревизия, първият въпрос е: какви критерии трябва да се вземат предвид при подбора. От гледна точка на справедливостта всяка стопанска дейност трябва да се контролира еднакво, очевидно е че подбора ще бъде повлиян от различни въпроси.

Подборът се извършва от един или повече, определени за това органи по приходите от отдел “Ревизии” на НАП в съответния офис. Органът по селекция попълва формуляр по образец “Работна карта за подбор на данъчни субекти за ревизия”.

Работната карта (РК) се състои от четири раздела-А,Б,В и Г-, към нея има Регистър на работните карти за подбор на данъчни субекти за ревизия и Справка, която се попълва само за данъчни субекти износители, декларирали ДДС за възстановяване след подаване на справка-декларация. Разделите А,Б и В включително се попълват от ревизори, а раздел Г от РК се попълва от ревизор, който е определен да извършва преценката за подбор. В раздел “А” от РК се попълват данните за данъчния субект- наименование, индентификационен номер, основна дейност и т.н. В раздел “Б” се отбелязва наличието на един или няколко от посочените в раздела случаи, които са налице за данъчният субект. В раздел “В” от РК са описани критериите за извършване на подбора (год.размер на приходи от продажби, размер на ДДС за възстановяване, задължение по осигуряване, последен ревизиран период, други факти и обстоятелства), като срещу всеки от тях се записват данните за данъчния субект. В раздел “Г” въз основа на информацията в раздели А,Б и В се отбелязва видът на действията на данъчните органи-за ревизия, за проверка по прихващане или връщане или без действие, след което се излагат накратко мотивите за направения подбор, дата и подпис.

РК се попълва в два екземпляра – единия остава при служителя, определен да извърши преценката за подбор, а другият се предава на длъжностното лице, упълномощено от Директора на НАП в съответния офис.

• 
  погрешни регистрационни номера във фактура;
  
• 
  необичайни доставки;
  
• 
  разходи, които не съответстват на вида на стопанската дейност, или които не съответстват на приходите или обичайните разходи;
  
• 
  доставчик, който е същевременно и клиент на ревизираната фирма;
  
• 
  съществено разминаване между стойността на сделката и справедливата стойност на стоките и услугите – предмет на сделката.
  

Когато регистрирания субект отговаря на следните критерии: той е постоянен износител, на когото постоянно е възстановяван ДДС; много добре е познат в НАП като редовен и лоялен данъкоплатец; разполага с материални дълготрайни активи, достатъчни за обезпечаване на бъдещи данъчни вземания. Органът по приходите може да извърши само проверка за прихващане или връщане. Когато данъчният субект е новорегистриран по реда на чл.110 от ЗДДС и след изтичане на първия данъчен период е декларирал ДДС за възстановяване съгласно чл.77, ал.2 от ЗДДС, същият се ревизира задължително за първите два данъчни периода. В издадения РА задължително следва да се направят констатации относно размера на притежаваните от данъчния субект материални дълготрайни активи. Това е необходимо във връзка с включването на този субект в ежемесечната справка за извършване на подбор от третия данъчен период.

• 
  Данъчният субект не е подавал справки-декларации и магнитни носители по ЗДДС за два или повече последователни периода. – Информацията се подава от отдел “РОД” след приключване на срока за приемане на справки-декларации по ЗДДС.
  
• 
  Данъчният субект не е отразил в дневниците за продажби данъчни фактури, по които е доставчик. – Информацията постъпва от магнитни носители, извършени насрещни проверки от външни източници.
  
• 
  Данъчният субект е отразил в дневниците за покупки данъчни фактури, по които е ползвал данъчен кредит, издадени от нерегистрирани по ЗДДС лица или издадени от регистрирани лица, които не са включили тези фактури в дневниците си за продажби. - Информацията постъпва от магнитни носители, извършени насрещни проверки от външни източници.
  
• 
  Данъчният субект е подал искане по реда на чл.103 от ДОПК за прихващане или връщане на недължимо платени данъчни вземания и такси. – органът по приходите може да извърши само проверка за прихващане или връщане съгласно утвърдената за това процедура. В останалите случаи органът по приходите извършва ревизия, която може да обхване само определени данъчни периоди и данъчни и/или осигурителни задължения. Ако във хода на ревизията се установят нарушения или данни за укрити данъци и задължителни осигуровки, ревизиращият екип разширява обхвата на ревизията, както по отношение на периодите, така и по отношение на видовете данъци и осигурителни вноски.
  
• 
  Данъчната администрация е уведомена по реда на чл.78 от ДОПК в случаите на искане за откриване на производство по несъстоятелност на данъчния субект. – Насочване за ревизия следва да се извърши само когато има основания да се предполага, че данъчния субект за неревизирания си период има данъчни и осигурителни задължения в такива размери, че определянето им с РА след ревизия да е оправдано. Такива основания могат да бъдат: голям размер на декларирани, но невнесени данъци; данъчният субект не е ревизиран през целия период на данъчната си регистрация като в същото време е извършвал търговска дейност и е декларирал доходи/печалба; данъчния субект декларира ДДС за внасяне в малки размери, които не съответстват на декларираните обороти и т.н.
  
• 
  За данъчния субект е постъпила информация от органите по приходите от значение за данъчното му облагане, установена при извършване на проверки и ревизии на други данъчни субекти. – Органите по приходите уведомяват съответната НАП за установените данни.
  
• 
  Данъчният субект е подал искане съгласно чл. 68, ал.2 от ДОПК за извършване на данъчна ревизия. – Искането трябва да бъде мотивирано, т.е. да посочва причините за необходимостта от извършване на данъчна ревизия. Насочване за ревизия следва да се извърши само когато има основания да се предполага, че данъчния субект за неревизирания си период има данъчни задължения в такива размери, че определянето им с РА след ревизия да е оправдано. размери, че определянето им с РА след ревизия да е оправдано.
  
• 
  За данъчния субект са постъпили сигнали за извършени нарушения от външни източници на информация/АДФВК, МВР, Агенция “Митници” и др. органи, организации и граждани /.
  
• 
  В годишната данъчна декларация за облагане на доходите/печалбата на данъчния субект за 2001 г. с приложенията към нея са открити несъответствия, отклонения или нехарактерни записи. – Приложенията към годишната данъчна декларация са ОПР, счетоводен баланс, анализ на паричния поток, анализ на собствения капитал. При преглед трябва да се обърне внимание на пълнота, очевидни грешки, подаване с в срок на данъчната декларация; голяма разлика в размера на разходите през настоящата и предходната година, необичайно висок размер на някои разходни пера за осъществяваната от данъчния субект дейност и т.н.
  

Информация за случаите, при които следва да се попълни работна карта или справка постъпва при началника на Отдел/Сектор “Ревизии” в НАП. Информацията може да постъпи от следните източници: секторите - “ Регистрация”, “Прием и обработка на данъчни декларации”, “Обслужване на данъкоплатците”, “Контрол”, “Ревизии”; общо деловодство на НАП за: получени уведомления по чл.77 от ДОПК, подадени сигнали от външни източници и органите по приходите от други НАП, искания от данъчни субекти за извършване на ревизия и др. С писмена резолюция върху постъпилите писмени документи началникът на Отдел /Сектор “Ревизии в НАП определя служителите, които да попълнят съответните работни карти или справка и в какъв срок. Определените за това ревизори попълват Работните карти в определените раздели, заедно със Справката в срока, определен с писмената резолюция. Информацията, необходима за попълване на работната карта се събира от данъчното досие, съществуващите информационни програмни системи в НАП. Тази информация се изисква от ревизорите по ред, определен от сектор “Регистрация” при Отдел “РОД” в офиса на НАП. Попълнените работни документи се предават на органа по селекция (служителя в НАП, но когото са възложени функциите за извършване на преценка и подбор) във възможно най-кратък срок. Органът за селекция попълва, съответния Раздел на работната карта и колона в Справката, завежда попълнените РК и справки в Регистър по образец и ги предава на длъжностното лице в НАП, упълномощено от Териториалния директор да възлага ревизиите срещу подпис в Регистъра.

Подбора се извършва текущо през цялата година с оглед осигуряване изпълнението на плана за ревизиите.

Работна карта не се попълва в случаи когато: данъчният субект подлежи на задължителна регистрация, съгласно изискванията на чл.12, ал.2 от ЗА; данъчният субект отговаря на условията за задължителна регистрация, но не се е регистрирал по ЗДДС/чл.109 от ЗДДС/; когато с писмо или заповед на Главния данъчен директор се изисква от съответния териториален директор да възложи данъчна ревизия на определен данъчен субект; при извършване на проверки: насрещни, по делегация, по прилагане на СИДДО, за регистрация по ЗДДС, за установяване на административни нарушения; за данъчни субекти, които са декларирали акциз за възстановяване, задължително обществено осигуряване и др.

България взима участие в семинари за обмяна на опит и мнения по проблемите за избора на данъкоплатци за ревизии и планира за в бъдеще възможността за практическа помощ по някои проблеми. Ето как се извършва подбора в някои държави.

В Холандия целта на ревизионната политика е да се подобри спазването на данъчното законодателство от страна на данъкоплатците. Прави се усилие за събиране на по-голямата част от данъците, дължими през текущата година (“плащай, колкото печелиш”). За отделите и звената работещи с фирми това означава прилагане на законодателството за около 800 000 фирми. Данъчната служба иска да води отчет на главните рискове в зависимост от характеристиките на клиента. Рисковият мениджмънт е основният принцип на данъчната администрация за работа с техните клиенти. Рисков “Мениджмънт” означава, гаранция, че рисковете от неплащането на дължимите данъци и неспазване на данъчното законодателство са сведени до минимум. Това означава и усъвършенстване на средствата чрез които данъчната администрация открива такива рискове и е способна да неутрализира/покрие/ някои /неблагоприятни/ ефекти, които могат да произтекат. Основна задача на сектор “Планиране на ревизиите” при отдел “Данъчен контрол” е да установи какви рискове съществуват, колко често възникват, каква е тяхната величина и как те могат да бъдат разкрити. При разкриването на рисковете се дава предпочитание на автоматизираните средства, чрез които разкриването е пасивно - без действия на данъчния служител на базата на постъпващи в информационната система данни/сигнали/ по определени показатели и параметри за всеки данъкоплатец. Този подход отнема значително по-кратко време, обхваща много по-голям обем информация и оценката е напълно обективна. Активното разкриване чрез действия от страна на данъчния служител следва да се използва само когато пасивното разкриване не е възможно.

След като е установен риск действията на данъчната администрация се определят от категорията на внимание към всеки данъкоплатец. Тя е съвкупност от два елемента: рисков клас и клас за фискална важност и може да се илюстрира със следната матрица:

Рисков клас – показва данъчното поведение на данъкоплатеца и е образувано от пет категории: две правилни категории (A,C, D) и две специални (В и Е). Лицата в риск А представляват сравнително нисък данъчен риск, докато тези в клас D представляват висок риск. Класа за фискална важност показва обема на платения данък от лице и се състои от три категории: висока, средна и ниска. Започвощите бизнес (В) образуват специална категория за внимание. Твърде малко се знае за тях, няма информация за фискалната им важност. Втората специална категория (Е) се дава на лица, които са били разследвани от FIOD - холандската организация, отговаряща за разследване на данъчни измами.

Основният принцип, че данъчните служби ще обърнат повече внимание на лице, ако е от голямо фискално значение и неговото данъчно поведение е лошо. В този случай риска е по-вероятно да даде тласък на действия от страна на данъчната администрация, отколкото лице с ниско значение и/или риска за което е нисък. С цел гарантиране на нужния баланс при определяне на нужното внимание, необходима е стратегия на обработване. Това включва определяне на размера и формата на внимание за всяка категория на внимание. Стратегията на обработване трябва да съответства на разполагаемите и използваеми ресурси. В първия ред на матрицата са тези фирми, чиято обща характеристика е, че всяка година дават значителен принос към хазната. Главната цел на данъчната служба по отношение на тази клиентска група е да осигури, че този принос е запазен. Основните елементи на желаната стратегия за обработване е внимателно третиране. Общото за фирмите от долния ред е, че обема на дейността им е толкова малка, че техните данъчни приходи са ограничени. Интереса на данъчните служби към тази група също е малък. Групата е образувана от фирми, които могат и трябва да се развиват към по-високи нива на дейност. Целта на данъчните субекти по отношение на тях е да им предложи улеснения за растеж в рамките на съществуващите възможности. Затова се дава приоритет за опростено обработване – това означава, например, че се работи със специфични изисквания за информация. Данъчните рискове за групите фирми от лявата колона (А) са относително малки. Вниманието, отделяно на тях от данъчната служба следователно също е ограничено. Целта по отношение на тази група фирми е да се гарантира, че поведението им ще продължи. Това означава, че на фирмите трябва да се посочи в положителен смисъл, че принадлежат към тази група. Последната основна група са фирмите, ситуирани в дясната колона. Главната характеристика на тази група е високото ниво на риска и значителната загуба на данъчни приходи, които носи. Целта за тази група е да се подобри поведението, т.е. да се гарантира, че те подават декларации на които се разчита и плащат резултатния данъчен дълг. Стратегията на обработване е действие.

Вниманието, отделяно на С2, т.нар. “средни” клиенти е образувано от различни основни характеристики.

Десетте процента за активна информация означава, че един на десет клиента в тази категория ще бъде активно информиран за, например, административното развитие, административните задължения и може би за нов член в закона. Протичащото наблюдение е внимание, преди получаването на данъчната декларация. Това включва проверка на фактури, протичащ контрол и наблюдение на място. Тези три форми на внимание са свързани с начина, по който данъчната декларация е попълнена и това обяснява защо общия сбор на процентите е сто. Всички декларации трябва да са попълнени. Автоматично попълване означава изцяло автоматизирано обработване на декларациите без човешко оценяване. Проверката в офиса означава проверка в съответната данъчна служба. Проверката на място означава ревизия (на част) от декларацията.По такъв начин, стратегия за обработване може да бъде изработена за всяка категория за внимание на основата на пет форми за обработване. Заедно с двете основни категории за внимание има, има и две други специални категории – В и Е. Специфична политика е разработена за започващите бизнеса (В). Започващите трябва веднага да бъдат поставени на правилната пътека, тъй като е засегнато тяхното данъчно поведение. Започващите бизнеса са предмет на специфични рискове, като това, че те по (невнимание) ще направят грешки, например на ниво административна организация, подаването на данъчна декларация и плащането на данъчен дълг. Последно, започващите бизнеса представляват специфични рискове на ниво данъчно събиране, тъй като много от тях спират да търгуват след кратко време поради незадоволителни печалби. Използваната стратегия на обработване е чрез посещение на фирмата. Нуждата от посещение и времето му на провеждане ще бъдат различни за секторите. Допълнителният приход към фирмата зависи от разкритията при посещението.

Стратегията за обработване е създадена и за лицата, принадлежащи към категория за внимание Е. За тях е определен индивидуален подход, независим от категориите за внимание, за най-големите фирми (1000 на брой).

В холандската система на рисковия анализ, обективността и честността са главните приоритети. Определянето на категория за внимание е резултат на обективни фактори. Това е единственият начин за постигане на еднаквост на всички пред закона.

В Германия селекцията на данъкоплатците за ревизии се извършва с цел повече приходи за бюджета и като превантивна мярка за доброволно плащане на задълженията. Основните критерии за селекция са: размер на приходите и размер на печалбата; област, в която работи данъкоплатеца; предложения, които се дават от данъчните органи; откриване на съмнителна сделка; случаен характер на подбора;

В Германия има четири категории данъкоплатци – големи, средни, малки и много малки. На всеки три години работна група на централно ниво променя критериите при необходимост. Практиката е показала, че най-голям риск съществува при големите компании, които се проверяват на всеки четири години/срок до 30 дни/. Средните данъкоплатци се проверяват на 14 години/срок до 13 дни/, малките се проверяват на 22 години/срок до 5 дни/, много малките се проверяват на 74 години /срок 3 дни/. Всяка компания при регистрацията си в данъчната служба задължително декларира в каква област ще работи и по този начин се извършва селекция по видове дейности. В данъчната служба се набира всякаква информация за данъкоплатците – от митниците, статистиката, банките, данъчните органи и др., която в последствие се съпоставя с тази подадена от тях и също се използва като критерии за селекция. Селективен подход има и при извършване на самите ревизии. С цел да се ревизират повече фирми, ревизиите се извършват за три отделни сделки /за които има съмнение за укрити доходи/ или за три основни данъка. Сроковете, за които се извършват ревизиите са регламентирани. За малките фирми срокът е само три дни, след което данъчният инспектор докладва какви са първоначалните констатации и в зависимост от това какви разкрития се очакват се взема решение да се продължи ревизията или не. За големите компании срока за ревизия е 30 дни, но в тези рамки тя може да се извърши през цялата година, като едновременно с това се извършат няколко ревизии. Когато при ревизия се открие данъчна измама се уведомява отдел криминални разследвания, който може да призове компанията в съд.

В САЩ при подбора се набира информация от данъчните декларации, банките, митниците и статистиката, които по закон са задължени да предоставят данни за данъкоплатците. Съпоставя се информацията от всички източници с подаваната от компаниите. Прави се преглед кой не е подал декларация, а е бил задължен, има ли подадени грешни декларации и други данни, след което се прави подбора. Всеки данъкоплатец си има идентификационен номер и всички данни за него постъпващи от декларациите и от трети лица непрекъснато се допълват, обработват и актуализират. След ревизия се прави анализ на резултатите от ревизиите, които позволяват да се прецени в бъдеще как да се спести времето за ревизиите, да се направят доклади по отрасли с анализи за приходи, разходи, брой ревизии, време за ревизии и т.н. Преди извършване на самата ревизия инспекторите предварително получават всякаква набрана информация от компютъра за проверяваната фирма, а след завършването й допълват тази информация с данни за резултатите от ревизията, която позволява по всяко време ползване на обобщена информация по отрасли.

Във Франция за анализ на риска се използват пет метода:

изследване на резултатите от проверката на декларациите – сравнително прост метод, при който на база подадените декларации от данъкоплатците и

получените данни за тях от статистика, митници и др. органи се прави сравнение и при наличие на несъответствие се извършва ревизия

Критериите за оценка на риска са следните: анализ на декларациите, подадени от фирмите; индивидуална информация събрана от различни източници; спазване на законодателството; честота на възстановен данъчен кредит; отхвърлени молби за възстановяване и други.

В Дания съществува комитет за анализ на риска, който на база подадени данни от данъчните служби определя кои данъкоплатци са рискови и кои не. Прави се допълнителна преценка за компанията – има ли дългове, собствени или под наем са основните й средства, има ли одит, нова ли е или с утвърдено име и др.

В Англия се заделят големи средства за образователни програми на данъкоплатците и съвети по данъчни въпроси с цел насърчаване доброволното плащане на данъците, предвид ограничените ресурси. Ресурсите се разпределят, след като се направи оценка на риска. Информацията за фирмите се актуализира непрекъснато. След като се направи подбор по рисков фактор, се разпределят инспекторите. Има пет рискови групи – не проверявани фирми, много рискови, рискови и малко рискови. Когато дадена голяма фирма не е била проверявана повече от четири години, тя попада в първа рискова група, след като се провери в зависимост от резултатите от ревизията отива в друга група.

След като бъдат подбрани данъчните субекти за ревизия, се пристъпва към същинската част на ревизията.

2.2. предварително проучване за извършване на ревизия


Извършването на една данъчна ревизия се осъществява най-общо по етапи на подготовка, изпълнение на контролни процедури и приключване. На първия етап подготовката обхваща възлагането на ревизията, предварително проучване на състоянието на ревизирания субект и нейното откриване. Настоящата точка разглежда предварителното проучване за извършване на ревизия, възлагането и откриването на ревизия е представено в т. 2.3 от настоящата глава.

Проучването по време се провежда през и след откриване на ревизията. С издаването на акт за възлагане на ревизия (АВР) започва да тече стадии на предварително проучване. То се провежда извън данъчният субект, подлежащ на ревизия.

Предварителното проучване на данъчния субект преди извършването на ревизия е свързано с набирането на информация. Информацията се извлича от данъчното досие (което се води текущо от Агенцията по приходите, където е регистриран данъчния субект и където се съхранява), актовете за констатации и данъчно облагателните актове от предходни години, насрещните проверки при контрагенти, получените сигнали и т.н. Информационната структура съдържа данни за данъчната регистрация на субекта, реализираните доходи и печалби и данни за последната данъчна ревизия.

Първата група включва наименованието, седалището и пълния адрес на данъкоплатеца, номера на фирменото дело за съдебна регистрация, както и данни относно местонахождението на клонове и подразделения ако има такива или за участие в други дружества.

Следващата част от информацията се отнася до данни за годишния оборот, доходи и печалби на данъчния субект. Тя може да се получи от Териториалната данъчна дирекция въз основа на подадени данъчни декларации или при извършени проверки, но от своя страна компетентната за ревизията НАП при извършен последващ контрол самостоятелно набира необходимата за целта информация.

Третата част от данни показва времето на извършване на последната ревизия, периода на ревизията и нейния вид – пълна или частична (виж т. 1.3).

Изходната точка при подготовката за проверка е досието на регистрираното лице. Това досие съдържа всички декларации, подадени от данъчния субект, информация за корекции, глоби и начина на плащане в миналото. То съдържа и информация от банки за разкриване и закриване на данъчно-осигурителни сметки, както и информация по индентификационен номер. От местните звена се набира информация, например, за издадени лицензи за ползване на игрални автомати. Освен това, орган по приходите може да изиска митнически документи от централен архив.

На този стадий с проучването се набира информация, предназначена да запознае контролните органи с по-общи въпроси, оказващи влияние върху състоянието на данъчния субект. Тези данни се събират от агенцията по приходите, компетентна да извърши ревизията. В случай на събиране на информация, пряко отразяваща данъчното и осигурителното облагане на субекта (например несъответствия в документи и данъчната декларация) още в този начален стадий, органът по приходите може да набележи конкретни въпроси за проверка.

Органа, възлагащ ревизията издава заповед за възлагане на ревизия образец № 1 (Прил. № 1 ) в два екземпляра. Заповедта има:

1. данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2 – 5 от ДОПК;

2. ревизиращите органи по приходите;

3. срокът за извършване на ревизията;

4. ревизираният период;

5. видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски;

6. други обстоятелства, имащи значение за ревизията.

Ревизията се извършва от ревизиращите органи по приходите, които работят в екип и са равнопоставени. Всеки екип има ръководител, който организира и ръководи екипа при извършването на ревизията и издава РА. В определени офиси на НАП един от ръководителите на екипи е и специалист по спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, който осъществява връзката със секторите “СИДДО” (спогодба за избягване на двойното данъчно облагане) и “Международен обмен на информация” при ЦУ на НАП. Целта е получаване и предоставяне при искане допълнителна информация, необходима за определяне на съответните данъчни задължения. Екипът се състои най-малко от двама ревизори. В определени случаи началникът на отдел “Ревизии” може да слива няколко екипа, подчинени на различни ръководители , в един екип с един ръководител, като ръководителите на влетите екипи стават координатори.

Ревизията се извършва в подходящо място, предоставено от данъчния субект. При невъзможност на осъществяване при данъчният субект или по преценка на ръководителя на екипа, тя се извършва в помещение на офис на НАП, като се съставя протокол за предаване на документи (в два екземпляра) и опис на документите.

Ревизорът отива на данъчния адрес за връчване на екземпляр от Заповедта в работен ден от 9 до 17.30 ч. Връчването се удостоверява с подпис на данъчния субект (или на лице, което го представлява) и дата на връчване върху разписката. При отказ от страна на данъчния субект да приеме екземпляр от Заповедта, отказът се отбелязва в разписката и се удостоверява с подпис на връчителя и на поне един свидетел, като се отбелязват трите имена, ЕГН и адресите им.

Когато лицето не е намерено на данъчния адрес, ревизорът съставя протокол “образец” в два екземпляра, в който описва констатираните факти и обстоятелства. Протокола се подписва от поне един свидетел, като се отбелязват трите имена, ЕГН и адреса му. За да се елиминира случайния характер на констатираното обстоятелство е необходимо повторно посещение на данъчния адрес и отново се съставя протокол “образец” в два екземпляра. Повторно посещение на данъчния адрес не е необходимо, когато при предишни посещения е установено, че данъчният субект не е на този адрес. Ревизорът изпраща екземпляр от протоколите на отдел “РОД”. Екземпляр от Заповедта, заедно с придружително писмо “образец”, може да се връчи и чрез изпращане по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Когато на данъчния адрес не е намерен данъчния субект, или лицето откаже да приеме екземпляр от Заповедта, на определено за целта място в НАП се поставя съобщение за явяване на регистрираното лице. Датата на поставяне се удостоверява с протокол “образец” в един екземпляр и се прилага към данъчната преписка. В случай, че лицето не се яви в срок от 14 дни от поставяне на съобщението за явяване, заедно със съобщението, се прилага към данъчното досие и се счита за редовно връчен. При неявяване в срок след преценка ръководителят на екипа може да поиска спиране на ревизията от органа, който я е възложил или да изпрати уведомление до данъчния субект за пристъпване към ревизия при особени случаи.

След връчване на Заповедта на данъчни субект започва данъчната ревизия.

Когато съществува опасност от нарушаване на обективността при извършване на данъчна ревизия, данъчният орган, възложил ревизията може да вземе решение за отвод на органът по приходите от участие в данъчното производство.

Случаи, в които се прави отвод например са:

ако ревизорът е работил или участвал в ръководството на ревизирания субект;

ако близки на ревизора са ръководители или служители в ревизирания субект;

ако ревизорът има личен интерес, свързан с извършване на ревизията.

По инициатива или по мотивирано искане на друг участник в производството той може да бъде отведен. Искането за отвеждане следва да бъде направено незабавно след възникване или узнаване на основанията за това. Отвеждането се извършва от органа, който е възложил производството, а в случаите, когато производството не се възлага с изричен акт, отвеждането се извършва от териториалния директор, съответно от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Органът по приходите, възложил ревизията преценява мотивите за искания отвод и до края на деня, следващ деня на постъпване на искането изготвя решение, с което приема или отхвърля искането за отвод, уведомява лицето или ревизора, поискал отвод и ревизора, отведен от участие в производството за взетото решение чрез предоставяне на екземпляр от решението. При вземане на искането за отвод се издава нов акт за възлагане, който определя друг ревизор или други ревизори, които ще извършат ревизията. Актът се предава на ревизора, определен да извърши ревизията, в деня на издаването му.

Изземването за разглеждане и решаване на въпрос от по-горестоящ орган и възлагане на правомощия по издаване на актове на друг равен по степен орган по приходите става когато: участник в производството има сключен договор с ревизирания субект; по сигнали от други органи /МВР, Прокуратура и др./ за нерегламентирани контакти и др.; при продължително заболяване, напускане или преместване на друга работа на ревизор от екип или ръководител на екип – в случаите на неприключени от тях данъчни производства; в други случаи по преценка на по-горестоящ орган по приходите, данъчен директор, регионалните директори и териториалните директори.

Горестоящия орган издава решение за изземване разглеждането и решаването на въпрос и за възлагане правомощията по издаване на съответните актове на друг равен по степен орган по приходите. След това уведомява органа по приходите, от когото е иззето разглеждането и органа по приходите, оправомощен да издаде съответните актове, чрез изпращане на екземпляр от решението. Органите по приходите изготвят протокол и опис за предаване на документите. В случаите, когато документите се изпращат по пощата, орган по приходите, от когото е иззето разглеждането или решаването на конкретен въпрос изготвя придружително писмо с опис на документите до другия равен по степен орган по приходите. Органът по приходите, оправомощен да издаде съответните актове, изпълнява решението на по-горестоящия орган.

Лицето, което не може да изпълни задълженията си по извършване на ревизията, уведомява органът по приходите, възложил ревизията в какво се състои непреодолимата сила. Инициативата за спиране може да бъде на ръководителя или ревизор от екипа, на ревизирания субект, на трето лице. При наличие на преодолима сила ревизор от екипа извършва проверка на място и съставя протокол “образец”, в който описва констатираните факти и обстоятелства. Органът по приходите, възложил ревизията се запознава с постъпилите документи и след преценка издава разпореждане за спиране на данъчната ревизия. При заболяване на лице, чието участие в ревизията е наложително, органът по приходите, възложил ревизията, разглежда представените документи и преценява дали те могат да бъдат основание за спиране на ревизията. При наличие на такова, издава разпореждане за спиране “образец”. Органът по приходите, възложил ревизията, предава разпореждането на ръководителя на екипа, един екземпляр се връчва на ревизирания субект /по реда на връчване на АВР/ и един екземпляр се прилага към данъчната преписка. Непосредствено след отпадане на основанията за спиране на ревизията органът по приходите, възложил ревизията, издава нов АВР в два екземпляра за възобновяването й, с който се определят началото и новия й срок.

Субектът е длъжен да оказва съдействие на органът по приходите при събирането на доказателства.

Доказателства се установяват чрез данъчни ревизии и проверки, писмени обяснения, справки и декларации на субектите или техни представители, свидетелски показания, експертизи и други средства. Събират се копия от всички документи, които имат значение за определяне на данъчните или осигурителни задължения на ревизирания субект. Данъчният субект може да подаде писмено искане за издаване на удостоверение “образец” до органа, възложил ревизията, по силата на което държавните, общинските и съдебните органи са длъжни да го снабдят в рамките на своята компетентност с необходимите документи във връзка с определяне на данъчните му задължения. Органът, възложил ревизията, издава удостоверение в 3 екземпляра в 7-дневен срок от датата на постъпване на искането. Единия от екземплярите се предоставя на данъчния субект. Ревизорите извършват проверка и преценка на всички събрани доказателства.

Когато се изискват доказателства и доказателствени средства от ревизирания субект, ръководителят на екипа по предложение на ревизорите от екипа изготвя писмено искане “образец” за представяне на документи и писмени обяснения от субекта в три екземпляра – например заверени копия от оригинални документи, справки, договори с контрагенти, извлечения от сметки. Единият екземпляр се връчва на данъчния субект, вторият се прилага към преписката, а третият е за деловодството.

Когато се изискват доказателства от външни източници - като други данъчни субекти, държавни и общински органи, банки, МВР и др., началникът на отдел/сектор “Ревизии” изготвя писмено искане по образец за представяне на документи и писмени обяснения. Един екземпляр се изпраща до съответният външен източник, който може да представи необходимата информация. Когато информацията се отнася до разкриване на банкова тайна, началникът на отдел/сектор “Ревизии” отправя искане до териториалния директор на НАП за изпращане на писмено искане до председателя на съответния районен съд за разкриване на банковата тайна по реда на чл. 52, ал. 5 от Закона за банките. Органът, възложил ревизията, изготвя писмено искане за извършване на действия за установяване на факти и обстоятелства от специализирани органи за контрол.

Лицето може да поиска продължаване на срока за представяне на информация или за възстановяване на пропуснат срок поради особени непредвидени обстоятелства, като подаде молба, в която изтъква уважителни причини. Ръководителят на екипа преценява основателността, както и приложените доказателства и може да удължи срока с още 7 дни или да го възстанови в пълен размер. Ако лицето не е поискало удължаване на срока и не е представило исканата информация, ръководителят на екипа съставя акт за нарушение за неоказано съдействие, който се връчва на нарушителя. Ревизорът изпраща екземпляр от акта за нарушение на наказващия орган за издаване на наказателно постановление. Пристъпва се към установяване на задължения чрез извършване на ревизия при особени случаи. Тя се извършва от специализирано звено “РОС” към отдел/сектор “Ревизии”.

Прави се съпоставка на исканите допълнително доказателства и наличната отчетна информация в ревизирания субект. Ръководителят на екипа, извършващ ревизията преглежда и анализира дадените писмени обяснения, изготвени декларации и справки от лицата и прави преценка на дадената информация. При преценката се има предвид кои лица са я дали и възможна тяхна заинтересованост към ревизирания субект.

Преценка на доказателства и доказателствени средства е съпоставяне на изисканите допълнително доказателства и представените от субекта доказателства с наличната отчетна информация в ревизирания субект, които имат значение за определяне на данъчното или осигурителното задължение.

Исканите доказателства, които имат отношение към определянето на данъчното или осигурителното задължение, са неразделна част от акта.

При установени несъответствия в хода на ревизията, както и при получени сигнали от трети лица се предприемат мерки за обезпечаване на доказателства.

Ревизор от екипа описва паричните и материални активи и ценности, изземват се с опис и се съхраняват в съответното НАП документи и други носители на информация. За изземването се съставя протокол “образец”, в който се посочва срока за обжалване и органа, пред който може да се обжалва мярката за обезпечаване на доказателства. Когато няма друга възможност за обезпечаване на доказателства се запечатват каси, складове, офиси, магазини – с лепенки /стикери/ с печат на НАП. За запечатването се съставя протокол, в който се отразява времето на запечатване, фактическите и правни основания за приложение на тази мярка, срока, за който се предприема мярката, данни за лицето. Ревизорът предоставя на данъчния субект екземпляр от съответния протокол.

Освен проверките на счетоводните книги и отчетността, Националната Агенция по Приходите извършва и данъчни проверки. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.

Разликата между проверки на счетоводните книги и отчетността и данъчни проверки е важна не само с оглед на процедурите, които се следват, но намира отражение и в организационната структура.

От 2006г., отдел “Контрол” към вски офис на НАП е натоварен със задачата да извършва проверки. Този отдел е независимо звено, което работи успоредно с сектор „Ревизии и проверки”, сектор „Селекция и координация” и сектор „Разследване на особени случаи” към Централно Управление на Националната Агенция по Приходите (ЦУ на НАП)”. Извършваните от отдел “Оперативен контрол” проверки могат да се определят като кратки разследвания по конкретни теми, като например проверка в търговски обекти за отчитане на продажби чрез фискални апарати, проверки на акцизи, проверки за спазване на задълженията за водене на счетоводна отчетност, и проверка на достоверността на декларираните обстоятелства, спрямо които се определя патентен данък за някои дейности, тоносно спазването на задължителното осигуряване. Проверките се извършват от екип от двама данъчни инспектори. Такъв един екип извършва две или три проверки средно на ден. Общият брой на работещите в отделите “Контрол” е около 850 души, които извършват около 270 000 проверки годишно. Почти няма координация с отделите “Контрол” по отношение на извършването на проверки. Близо 80% от проверките възникват по инициатива на самите сектор „Ревизии и проверки”, сектор „Селекция и координация” и сектор „Разследване на особени случаи”.

В рамките на параметрите, очертани от указанията, които НАП ежегодно издава, отделите “Контрол” в офисите определят до голяма степен кои регистрирани лица ще бъдат проверени. Определящ фактор при това е естеството на целевите групи, попадащи в компетенциите на отделните отдели. Например туризмът е отрасъл, основаващ се на сезонност, докато другите отрасли са обвързани с местоположение на обекта, особено тези, които се развиват в големите населени места.

Отдел “Контрол” селектира регистрираните лица като използва база данни, в които се отразява резултатите от предишни проверки под формата на кратки резюмета. Друг важен фактор при тази селекция е поведението на данъчния субект по отношение на плащанията.

В политиката на ревизионната дейност ударението е поставено върху проверка на данъчните основи, които са важни за облагането с данъци и задължителни осигурителни вноски. Освен това се търсят начини за подобряване на спазването на изискванията от страна на данъчния субект.

Задачите, върху които се насочват усилията на екипите от отдел “Контрол”, са:

• 
  Проверка за водене на счетоводство: проверки на касови апарати (издаване
  

• 
  декларирани обстоятелства за определяне на окончателен (патентен данък)
  

• 
  специални целеви групи: заведения за хазартни игри, спиртоварни и
  

• 
  инвентаризация и проверки на материалните запаси;
  
• 
  правилното начисляване и заплащане на задължителните осигурителни вноски.
  

За 2003 г. са извършени общо 323 030 броя проверки. Като се има предвид, че ревизорите в НАП или тогавашната данъчната администрация са 2297 човека, това прави средно 140,6 бр. проверки на един ревизор.

Насрещна се извършва от ревизор от екипа, извършващ ревизията или друг ревизор от друг офис на НАП. Ревизиращият екип прави проверка в модул “Справки” от информационната система с данни от магнитни носители за ревизираните данъчни субекти по ЗДДС. Извършва се първоначален преглед на дневниците за покупки и продажби на ревизирания субект. Подбират се документи, за които има предварителна информация или е породено съмнение за подправеност, неистинност, неизправност и др. Документите се подбират по някои от следните критерии:

• 
  документирана е необичайна до момента доставка със стойност над пет хиляди лева;
  
• 
  стойността на доставката е значителна за конкретния ревизиран субект;
  
• 
  по доставката не е извършени плащане или плащането е извършено по касов път – при стойност на доставката над 2,5 хил. лв.;
  
• 
  доставчикът е лице, което едновременно е било и клиент на ревизирания субект;
  
• 
  стойността на сделката съществено се различава от пазарната стойност на стоките и услугите, предмет на сделката и т.н.
  

Когато насрещната проверка се извършва от ревизор от ревизиращия екип проверката може да се извърши по данни от информационния масив или в досието на проверявания данъчен субект. Ако се потвърдят данните, отразени в счетоводството на ревизирания субект, ревизорът прилага към РА доказателствените средства, събрани при проверката. Ако се установят несъответствия между данните насрещната проверка се извършва на място при него, като при проверката ревизорът установява фактите и обстоятелствата, предмет на проверката, съставя протокол, в който отразява резултатите, предоставя екземпляр на данъчния субект и прилага оригиналния екземпляр от протокола към РА. Когато при проверка на място проверяваният данъчен субект не е открит на посочения от него данъчен адрес и не е намерено лице за получаване на данъчни съобщения се съставя протокол “образец” в два екземпляра – един за досието на проверявания данъчен субект и един за прилагане към протокола за извършената насрещна проверка.

Когато насрещната проверка се извършва от ревизор от друг офис на НАП, ръководителят на екипа изпраща писмено искане за извършване на насрещна проверка образец № 9 (Прил.№ 2) до началника на отдел “Ревизии” в съответният офис на НАП.

В искането фактурите се описват само по номера и дати, без да се посочва стойността на доставката и размера на начисления ДДС. Началникът на отдел “Ревизии”, до когото е отправено искането, до края на деня, следващ постъпването на искането, определя с резолюция срока и ревизора, който ще извърши проверката.

Срокът за извършване на насрещната проверка не може да бъде по-голям от 7 работни дни.

Статистика:

За 2003 г. общият брой на извършените насрещни проверки е 118145, в т.ч. по ДДС - 112442. На един ревизор се падат 51,4 насрещни проверки, в т.ч. 49 по ДДС.

Извършва се от ревизори от териториалната дирекция, на чиято територия са обектите или поделенията на ревизирания субект. По предложение на ръководителя на ревизиращия екип, органът, възложил ревизията, отправя до съответния офис на НОИ писмено искане за извършване на проверка по делегация образец № 10 (Прил.№ 3) в три екземпляра. Единият от екземплярите се изпраща до началника на отдел/сектор “Ревизии” чв съответния афис на НАП. Другият екземпляр от искането се прилага към преписката, а третият е за деловодството. Началникът на отдел/сектор “Ревизии”, до когото е отправено искането, до края на деня, следващ постъпването на искането в отдела/сектора, определен с резолюция върху искането срока и ревизорите, които ще извършат проверката, и им предоставя преписката в същия срок.

За 2003 г. са извършените проверки по делегация са 443, в т.ч. 310 по ДДС. На един ревизор се падат по 0,2 проверки по делегация, в т.ч. 0,1 по ДДС.