Въведение
Изтегляне 10.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ГЛАВА ВТОРА
- 1. Създаване на Федерацията на анархокомунистите в България
| 'тояаов
тяхното становище, че войната се води в интерес на империалм стите, на големите и силни държави, че тя носи колосални бещ на народите и на цялото човечество. В това отношение технит< пропагандни материали са силни и звучат убедително. Другат| страна е утопичната тактика, която приемат за спиране на войната чрез „всеобща военна стачка“.
108 тЗ Обективните и субективните условия — преплитането щ интересите на големите капиталистически страни, острата боро) между тя\, увличането във военния конфликт на голяма част ся народните маси в името на патриотизма, на нацията, политаш ската незрелост и неорганизираност на работническата класа ^ трудещите се слоеве изключват възможността народните мас| чрез всеобща стачка да парализират действията на буржоазни' ' правителства и да наложат спирането на войната.
ЗАСИЛВАНЕ НА АНАРХИЗМА В ПЪРВИТЕ ГОДИНИ СЛЕД СВЕТОВНАТА ВОЙНА (1918-1925 г.)
Първата световна война завършва с големи революционни трусове. В Русия се извършват две революции — през февруари и октомври 1917 г. Свалена е монархията. Скоро и временното буржоазно правителство е пометено от работниците и селяните. Създава се нова революционна власт — съвети на работническите, селските и войнишките депутати. Започва нов социален експеримент в световната история. На единния дотогава капиталистически снят се противопоставя току-що родилата се съветска държава. Революционният трясък от Петроград и Москва се придвижва към Европа. Избухва Войнишкото въстание в България. Пламват революции в Германия и УнгарИя. Започват следвоенните бурни революционни години. Разрушенията от войната, стопанската криза, гладът и мизерията изправят милиони хора срещу буржоазните политически режими, водили тази жестока война. Недоволството, масовите вълнения и класовите битки се направляват от пролетариата и неговите политически партии. Тс са главна сила и организатори на големи стълкновения в започналата революционна епоха. Олевяването на масите е съществен признак на революционната криза. Класовите битки на пролетариата са придружени от революционни прояви и масови надигания на Дребната буржоазия. Към политическа активност са привлечени и неосъзнатите пролетарски, полупролстарски и селски маси. Разрастването на революционната вълна създава условия за възраждане и активизиране и на левите движения. При тази обстановка анархистките организации в света засилват своята дейност. Анархистките централи в Италия. Франция. Испания и др. страни започват да издават редица вестници и списания, в които призовават масите към „пряко действие“. Те правят опити да организират своите сили в световен мащаб и да ги противопоставят както срещу стария капиталистически свят, така и срещу новата съветска държава. Към това се насочват революционните синдикалисти и идейните анархисти. През юли 1919 г. се свиква Международен конгрес на революционните синдикати. Повече от делегатите отправят остра критика към установилата се диктатура на пролетариата в Русия. Те защитават тезата, че професионалните съюзи са „готови организации“, които могат да поемат управлението „на другия ден след революцията“, без да е небоходима диктатура на пролетариата. Три дни се спори по въпроса за отношението на Синдикалния интернационал към образувания вече Трети комунистически интернационал. Конгресът възприема становището. че синдикалното движение трябва да съществува отделно от комунистическото, че Синдикалният интернационал си остава „автономна, самостоятелна организация“. Конгресът обаче признава необходимостта от съгласуване на своите действия с тези на Комунистическия интернационал89. Провеждат се национални конгреси и конференции на анархистите в Испания, Франция. Италия и др. Основният въпрос, който се обсъжда, е отношението на безвластническите организации към диктатурата на пролетариата. В съобщението за конгреса на френския анархистичен съюз (Лион, 26—27 ноември 1921 г.) се посочва: „По въпроса за „диктатурата на пролетариата“ пред анархистите е царяло пълно единодушие, че тя носи гибел на революционните придобивки. . . .На властните централистични партии конгресът противопоставя федеративната организация на анархистите.“90 От 1 до 4 ноември в Булоня се провежда и третият след, войната конгрес и на италианските анархисти. Той също остро осъжда властническия принцип за диктатура на пролетариата91. Конгресът възлага на Е. Малатеста да подготви нова програма на анархистите. В нея са обосновани следннте основни искания: премахване на частната собственост върху земята, суровините и средствата за производство, унищожаване на всяка власт — унищожаване иа монархии, републики, парламенти: организиране на социалния живот на обществото на базата на свободните асоциации на производители и потребители; гарантиране на средства за живот и развитие на всички хора; война на религиите и всички религиозни заблуди: война на всички патриотични предразсъдъци; унищожаване на границите; братство между народите; преустройство на семейството на основата на свободата, любовта и съгласието4. Тази програма е широко пропагандирана сред анархистите от всички страни. Всъщност тя става основа за изработване на новите програми на анархистите в условията след Първата световна война. Анархистките конгреси и конференции, проведени през 1921 г., осъждат действията на болшевиките в Руската революция. Те остро критикуват опита под формата на „нова революционна власт“ да се наложи господство и насилие над работническата класа и трудовите съсловия в Русия. По-късно враждебното отношение на „революционните синдикалисти“ към комунистическото движение се засилва. На интернационалната конференция в Берлин (юни 1922 г.) те се проявяват като яростни противници на диктатурата на пролетариата и съветската власт и продължават да твърдят, че „само в ренолюционно-икономическите организации на работническата класа е лостът за нейното освобождение"'. На още по-непримиримн позиции спрямо съветската република и Комунистическия интернационал застава и .учредителният" конгрес на Анархисткия интернационал (декември 1921 г.). Иа него анархистите заявяват, че „руската революция бе подло продадена от една нова власт и държава“. Те категорично декларират, че си остават „непримирими и заклети врагове на всяка власт, била тя народна или пролетарска“. Конгресът поставя задачата Анархисткият интернационал да групира силите срещу „прословутата пролетарска диктатура"92 и обявява Третия интернационал за сборище на опортюнисти, извършили ново предателство към международния пролетариат93 Всички анархистки централи започват дейна пропаганда против съветската власт. Възстановяването и съживяването на ‘паг... истките организации в света се извършва на основата на крайно изострена антиболитевишка и антисъветска борба. Безвластниците и сега тръбят за непримирима борба срещу „бог, власт и капитал“, но острието на тяхната критика е насочено срещу болшевишката диктатура на пролетариата. В края на войната в България също се създава революцш онна обстановка. Военната катастрофа и стопанската разрух] засилват до краен предел народното недоволство. Войнишките маси, които години наред проливат кръвта си и гният в окопите за една несправедлива кауза, виждат истинските виновници з< националната трагедия и дават воля на гнева си срещ; буржоазното правителство в София. Макар че буржоазията успява да разгроми Войнишкото въстание, революционната вълна не спира. За България започват години на остри класов! битки. Работническата класа добива свой революционен опит; набира сили и се готви за настъпателни действия. Буитарските настроения обхващат и големи маси ся дребнобуржоазните слоеве. Интелигенцията, произхождаща от гези среди, се включва в активен политически живот. Общото недоволство на народа става обективна предпоставка за засилване дейността на българските анархисти. Друг благоприятен фактор за развитието на анархизма ] сравнително демократичният режим, установен от земеделско! правите чети- > Анархистите умело използват свободата за полип ческа и идейна изява, за пропагандиране на своята идеологи] За съживяване на дейността на българските безвластния съдействат също и европейските анархистки централи, с които 1 поддържат връзки94. Победата на Октомврийската революция и установяване-! на съветска власт в Русия предизвикват объркване ср| българските анархисти. Някои от тях изразяват положителш отношение към събитията в Русия. Георги Шейтанов, извеете анархист, при първите известия за революцията заминава ! Русия. Тая работи за укрепване на младата съветска държав Публикува няколко статии във в. „Всемирная революция“, орН на южнославянската група на Руската комунистическа партия, статията „Към българите в Русия" той пише: „Делото I революцията е интернационално и ние трябва да го поемем въодушевление и беззаветно. . . Нека цял свят праща прокл тията на Москва — ние трябва от Москва да издигнем наше боево знаме и на логиката на тиранията да отговорим с логика1 на революцията.“95 А в статията „Сега или никога“ призован „Трябва да дадем съдбоносно сражение на вековната тирания, на капитала и трябва да го дадем сега, защото: сега или никога.“96 При вестта за владайските сч,бития в България Г. Шейтанов се завръща в родината, за да се включи в революционната борба на своя народ. Той издава позив към анархистите (октомври 1918 г.), в който пише: „Революцията иде и у нас. Готови ли сме да я посрещнем? Пред тази действителност котериите трябва да умрат. Социалисти, синдикалисти, днес всички сме едно: революционери. Революцията има фронт и ние трябва да отидем до един.4'11 Георги Шейтанов застава начело на група анархисти, която и по-късно отстоява позициите на единодействие на всички революционни сили срещу капитала. Положителни оценки за Руската революция се дават в началото на 1919 г. в първите броеве на органа на анархистите в. „Работническа мисъл", където се изразяват известни симпатии към Октомврийската революция и създадените съвети на работническите и селските депутати. Поместват се обширни материали за победите на Червената армия над интервентите12. Група анархисти от Казанлък пишат (5 юли 1919 г.): „В Русия се тури началото на социалната революция, която Ще крепне и ще продължи до пълното разрушаване на власт, капитал и държава.“13 Килифаревската група от името на сбирката на анархистите от Търновски и Дряновски район, състояла се в Дряновския манастир през юли 1920 г.. се обръща с писмо към всички анархистки организации и групи в България, в която изказва недоволството си от насочването на анархистката пропаганда 4 ' :у съветската пласт и предлага да се изработи единно от юшение към събитията в Русия14 В създадената революционна обстановка у нас започва активна анархистка пропаганда. Възползвайки се от свободата на печата анархистите издават редица вестници и списания. В първите години на следвоенната криза 1918—1921 г. в различно време излизат 4 вестника и 2 списания13. ЦДИА, ф. 921. оп. 2. а.е. 1, л. 17 и сл. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 10.06 Mb. Сподели с приятели:
|