Въведение
Изтегляне 10.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Засилване на дейността на анархистите 1922—1923 г.
Идейно и политическо движение еднакво противостоящо на старата буржоазна власт и новата съветска диктатура. Изхождайки от анархисткия принцип за бездържавен комунизъм, те подлагат на остра критика всяка власт, откъдето и да идва тя.
През 1922 г. и началото на 1923 г, анархистите водят настъпателна дейност. Те засилват пропагандата на „свободния" комунизъм. Освен политическия орган на федерацията в. „Работническа мисъл" и теоретичното списание „Своболно общество" те издават младежкия лист в. „Буревестник" и други печатни материали113. През 1922 г. са издадени 25, а през 1923 г. — 23 заглавия с анархистко съдържание. В разпространяваната литература преобладават произведения на П. Кропоткин. За времето от 1919 до 1923 г. са издадени 15 негови книги. Той се очертава като най- популярния автор за българските анархисти. Превеждат се също ■така произведения на западноевропейски и руски анархисти114. Основно съдържание на ежедневната пропаганда на анархистите е разясняването на идейните принципи на анархизма, остри критически статии срещу съветската власт, зашита на Махно и руския анархизъм. Популяризират се теориите на всички идейни течения на анархизма — анархокомунизма, анархосиндикализма, анархоиндивидуализма и анархотолстоизма. Сред българските анархисти се налагат имена с висока култура. На първо място сред тях е Георги Шейтанов. Прибивавал в Европа (Париж), където се запознава с идеите на Бакунин, Кропоткин, Е. Малатеста, той става убеден пропагандатор на анархизма. Емоционална, поетична и високо културна личност, той влиза в кръга на най-видните дейци на прогресивната интелигенция (Гео Милев, Антон Страшимиров, Асен Златаров и др.). Заедно с други анархисти интелигенти (Георги Жечев, П. Букурешлиев и др.) поставят пропагандата на анархизма на високо идейно ниво. През 1922—1923 г. анархисткото движение нараства значително. Третата и Четвъртата национална конференция на федерацията поставят пред анархистите задачата да увеличат числения състав на групите и да започнат подготовка на анархистки акции. Свикват се околийски сбирки115. През 1923 г. полицията регистрира 743-ма анархокомунисти. По-многобройни (от 10 до 40 души) са групите в Ямбол, Русе. София, Хасково. Пловдив, Стара Загора, Дупница, Кюстендил’’116. В полицейския списък са включени имената на най-активните дейци, които имат полицейски досиета. Макар и не много на брой, те водят активна публична дейност. Проявите на анархистите са свързани с остри нападки главно срещу пролетарската диктатура, болшевиките и тесняците. В началото на юни 1922 г. на Бузлуджа се свиква излет на всички анархисти в България. Пристигат неколкостотин души. В Казанлък устройват събрание, пред което един от най-старите анархисти, Върбан Килифарски, заявява: „. . . Ние чакаме третата революция, която ще смъкне болшевишката тирания и диктатура.“117 След излета безвластниците от Северна България заемат един вагон на влака, на който окачват черните знамена на анархията, и така заминават за Търново и Разград'13. Голяма демонстрация безвластниците провеждат и във връзка с погребението на известния анархист Петър Мазнев от с. Дебелец (юли 1922 г.)118. Анархистите се стремят да привлекат свои привърженици в работническото движение. Те водят пропаганда сред работниците за създаване на анархистки синдикати. Появяват се теоретици, които се опитват да съединят анархокомунизма със синдика- лизма. Един от тях пише. че „пътищата на синдикализма ще се слеят с тези на анархизма"119. В повечето от анархистките организации надделява становището, че синдикатите не трябва да водят самостоятелна дейност и борба, че техни „съветници“ и „ръководители“ трябва да бъдат идейните анархисти. В някои градове анархистите успяват да създадат свои синдикални групи: в Ямбол на кожаро-обущарите, в Пазарджик, Кюстендил и Пловдив — на тютюноработниците и др.120 Това са отделни групи, които обхващат незначителен брой работници. Така например в Сливен има около 30—40 анархокомунисти, но тяхното влияние сред текстилните работници е слабо. Само в някои по-големи фабрики се създават групи от по 3—4 анархосиндикалисти121. В Стара Загова от 25—30 анархисти повечето са интелигенти — учители, ученици и само няколко работници122. Такова е положението и в София. Пловдив, Хасково и други индустриални градове. Анархокомунистите заемат крайни позиции в стачната борба. Чрез своите синдикални групи те се опитват да наложат на работниците анархисткото гледище за ролята на синдикатите и стачките, тласкат ги неподготвени към „всеобща политическа стачка". По време на стачките те застават на класова позиция в защита на исканията на работниците и са сред непреклонните защитници на техните непосредствени интереси. Безвластниците се стремят към самостоятелна линия и в политическия живот на страната. Тяхната тактика е фронт срещу всички — буржоазните партии, управляващия Земеделски съюз, „властниците-комунисти“. За разрешаване на всички политически проблеми те препоръчват едно главно средство — въоръженото действие. Оставят без внимание въпросите за необходимостта от революционни условия и подготовка на въоръженото действие. По време на масовата борба, организирана от комунистическата партия срещу сговора на българската буржоазия с врангелистите през пролетта на 1922 г., анархистите също се обявяват против белогвардейските щабове, но и сега препоръчват незабавни преки действия срещу тях. „На въоръжената сила на черносотническите банди, които се готвят да окъпят в кръв цяла България, единственото противопоставяне е противопоставянето с оръжие. . . Да се осланяме само на оръжието“ — пишат те и призовават: „Палете казармите и складовете им, разграбвайте оръжието им.“123 Това е погрешна тактика, която може да провокира гражданска война в страната. Известно е. че в България се настанява белогвардейска армия от 20 000 души, която запазва своето въоръжение и военна организация124. Всеки опит за саморазправа с врангелиститс може да доведе до кръвопролитни събития. Комунистическата партия се придържа към тактиката на масова всенародна политическа борба против тези военни формирования. В резултат на тази борба земеделското правителство се вижда принудено да вземе държавни мерки за изгонване на някои от врангелисгите и за разформироване на бслогвардей- ските военни поделения125’. По време на събора, свикан от блокарските партии в Т ърново на 17 септември 1922 г., анархистите застават на същото крайно становище. Те подготвят своите групи в Търновско за „преки“ действия и срещу буржоазните партии и срещу земеделците. Опасявайки се, чс анархистите могат да предизвикат кървави безредици, властта предприема арести в Килифарево. Дебелец. Соколово и др. В полицейските .участъци са задържани 20 души126.. Някои анархисти правят по-трезва оценка на обстановката и се опитват да предпазят своите съмишленици от прибързани въоръжени действия. Анархистки групи се включват в масовите демонстрации на работниците и селяните. Те подкрепят техните непосредствени искания против глада, недоимъка и политическото насилие127. Най-актнвна дейност анархистите разгръщат по време на допитването до народа за даване под съд виновниците за националните катастрофи. Това е едно справедливо искане на народните маси. Правителството на Ал. Стамболийски насрочва референдум (19 ноември 1922 г.). Земеделският съюз и Комунистическата партия гласуват с обща бюлетина. Получава се единодействие на двете големи демократически организации, които водят след себе си народните маси. Анархистите провеждат кампания срещу референдума. Наричат го „последната залъгалка на народа1', пишат, че комунистите и земеделците, които са намерили общ език, искат отново да излъжат масите128. Заявяват, че истинският съдник са не властническите партии, а народът. Според тях работниците и селяните трябва „да плюят на референдума“ и „с оръжие в ръка да съборят устоите на съвременния капиталистически строй129. В навечерието на референдума те издават апел до всички работници и малоимотни селяни в България, в който заявяват, че за „тия палачи не трябва да има пощада“, че техните съдници — земеделците са също „виновници за войната“, еднакво милитари- стични, както и буржоазните партии130, 14 този път анархистите правят неточна оценка на положението и определят своята тактическа линия, като изхождат не от конкретните условия, не от необходимостта за обща борба на всички демократични сили срещу надигащата се реакция, а от своите далечни стратегически цели. През целия период на революционната криза анархистите водят остра словесна борба срещу българската буржоазия. В техните вестници, списания и книги се съдържат разобличения на капитализма и лозунги „за всеобща пряка акция“ за неговото събаряне. Те призовават на борба както срещу буржоазните партии, така и срещу Земеделския съюз. На някои места влизат във вьоръжени сблъсквания с реакционни групи или полицаи64. Анархистите извършват и терористични актове против отделни буржоазни дейци. Застрелват на улицата редактора на в. „Слово“ Александър Греков (25 май 1922 г.) затова, че като директор на сдружението на тютюневите експерти се обябява против исканията, предявени от стачкуващите кюстендилски тютюноработници . Убиват и Пано Чуклев, градоначалник на София по време на владайските събития, поддиректор на тютюневата експертна къща „Ориент табак“, пак във връзка с посочената стачка'1. В същия ден анархистите застрелват и главния надзирател на Софийския централен затвор . Тези убийства са всъщност актове на отмъщение срещу отделни представители на буржоазията. Те са резултат повече на политическо безсилие пред социалните неправди, отколкото определена тактическа линия. Македонските терористи подготвят атентат и срещ> Александър Стамболийски. Научавайки за това. разузнаването на комунистическата партия предупреждава водача на БЗНС. Той отговаря, че не вярва да посегнат на него, защото ги е освободил от затвора7’. Особено голяма енергия анархистите влагат в борбата срещу комунистическата партия. На много места (Кюстендил, Ямбол, Стара Загора, Хасково и другаде) се стига до остри диспути между анархисти и комунисти. Понякога стават и въоръжени схватки'4. Спорове се водят по основната тема — за или против всякаква власт, всякаква диктатура, пък била тя и пролетарска. Остри стълкновения предизвиква и преследването на анархистите в Русия. Идейната непримиримост и политическите нападки теглят дълбока разграничителна черта между анархисти и комунисти в България през този период''. Анархистите остро критикуват и старите буржоазни партии, но своите стрели отправят на първо място срещу Земеделския съюз като властваща партия. Особено се страхуват и от една бъдеща комунистическа власт. Затова атаките им срещу земеделци и комунисти са така силни. Анархистите се готвят за по-активно участие в назряващите революционни събития. През януари 1923 г те свикват своя Пети конгрес в Ямбол. На него присъстват 104 делегати от 89 организации и 350 гости131. Конгресът се провежда легално, с разрешение на земеделското правителство. В Ямбол се събират най-известните анархисти от цялата страна. Ако приемем за верни публикуваните сведения, тук идват 454 анархисти, което представлява повече от половината от регистрираните в полицията безвластници. Конгресът отчита, че анархистите са развили голяма пропаганда и публична дейност. Федерацията има четири издателства, които в последните години са издали 16 заглавия на книги и брошури на Бакунин, Кропоткин и десетки заглавия на други идеолози на анархизма. „Работническа мисъл“ се издава в тираж 7 500 броя. От това се заключава, че най-малко 10 000 души симпатизират на анархиските идеи. Конгресът приема програма, в която е отразена идеологията и тактиката на българските анархисти. Те заявяват, че се борят за „комунизъм без държава и власт“, „против всяка държавническа власт, дори ако нейни носители са всемерно известните идейни социалисти Ленин, Чичерин и тем подобни“132. На конгреса надделява идейният анархизъм в неговия „чист вид“ — идеологията на Бакунин и Кропоткин. Анархосиндикализмът е отхвърлен като безпартийно движение. Поставя се задача да се образуват не неутрални, „безцветни“, а чисто анархистки синдикати. Конгресът отхвърля диктатурата на пролетариата. „Аб- сурдно е да поддържаме държава — се казва в програмата, — даже с етикет „пролетарска Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 10.06 Mb. Сподели с приятели:
|