1Максищ,дГеТ1шГСг К°"'гВ' Ди°™сГеоргиев, Милан Маяолеа,' Симеон «мои, 1инко Симов, Георги Илиев.
ГГПМдаНл°1^1М_ ГеР'!ж,1Коа срезултат на лични борби.
',’ДИА- Ф- 1001, оп. 1, а.е.654.
Лак там. • През октомври 1920 г. се организира втора конференция « Федерацията на анархокомунистите в България. На нея се говощ за разширяването и печатната пропаганда, за организиране печатници и издаване на анархистки брошури, откриване клубове, разпространяване на вестници и други печатни мат| риали. ■
1922.
група води престрелка с войсковата част и ограничава неишт репресивни действия.
Тактиката на анархистите по време на Транспортната стачк не отчита обстановката в страната. Призивът за генерали стачка, за незабавни общи действия срещу властта, за социалн; революция е преждевременен. Нито работническата класа, нит! революционните сили са подготвени за осъществяване на такива цели. В управлението на страната участва и Земеделският съюз. след който вървят голяма част от селяните. Синдикалните съюз: не са готови за икономическо парализиране на властта.
Стачните борби в края на 1919 и началото на 1920 г. бележат една героична страница от историята на работническата класа ] България. В нея вписват своите имена и десетки анархисти.
След неуспеха на стачката правителството предприема арести и репресии срещу участниците в нея, в това число и срещу безвластниците32.
Единици анархисти изразяват положително отношение към руската революция, но повечето от безвластниците се включват в активна антиболшевишка и антисьветска пропаганда. Вестни ците „Комуна“ и „Пробуда“ пишат, че в Русия се е установила; диктатура, „по-страшна п по-ужасна от която историята ш познава.“33Списание ,,Анархист“ публикува писмо на Кропоткия в което старият идеолог на анархизма пише: „Опитът да а- установи ново общество чрез помощта на една диктатура ще пропадне.“34Вестник „Работническа мисъл“ заявява, че болша вншка Русия е „концентрационен лагер на научния социализъм^ че „най-страшният враг на Съветска Русия и революцията са болшевиките“35. Публикува статията на известния италианец анархист Енрике Малатеста „Стълбове на диктатурата“, в която се казва: „Диктатура искат те (социалистите — б.м., Д.Д), но кои те бъдат диктаторите. . . Всъщност това ще бъде „абсолютни господство на една или няколко личности, които пр( поддръжката на партията <ши армията, станали господари п. обществото, ще налагат волята си с насилие и терор.'обИздадена е брошура, в която „очевидец“ разказва за казармения режим4*! Русия, който „не премахва капитализма“37.
Работ ‘;!ческа мисъл, № 36, 4 авг. 1922; ЦДИА ф. 1090. оп. 1, а.е. 1 т.
Анархистите изразяват остро критични позиции и срещу българската комунистическа партия. Гласовете на отделни анархисти за търсене на връзки и контакти с партията се губят всред общото отрицателно отношение към комунистите .
Българските анархисти се обявяват и против Третия комунистическия интернационал. По повод на Първия конгрес на Коминтерна в Москва те пишат, че „държавно-комунистическите партии“ - това са всъщност старите социалистически партии, претърпели банкрут по време на войната и след нея .
Враждебната пропаганда срещу болшевишката партия в Русия и БКП запълва по-голямата част от дейността на анархистите. Те се ангажират в една страстна нападателна кампания, която разединява лагера на левите сили в страната.
Българските анархисти подемат шумна акция в защита на руските анархисти.
’ По време на Октомврийската революция руските анархисти също засилват своята дейност. Те издават значителна литература104. Федерацията на анархистките групи в Русия представляват обединение на анархисти от различни направления. Но всички те се обявяват против съветската власт и болшевишката партия, отхвърлят строгите икономически и политически мерки на съветската власт по време на гражданската война.
Тръгвайки .към силна власт, към диктатура, макар и наложена от Гражданската война, болшевиките се натъкват на остра критика и съпротива от страна на анархистите. Това довежда до драматични сблъсъци, включително и въоръжени стълкновения. В борбата срещу белогвардейските армии болшевишката партия допуска общи действия с анархистки военни отреди (армията на Нестор Махно). Опитът и натискът ^да се подчини този отряд, наброяващ 80 хиляди души на Щаоа на Червената армия, се отхвърля от ръководството на отряда. Проявената нелоялност към Нестор Махно и опитите за^неговото изолиране довеждат до остри конфликти и въоръжени солъсъци с
части на Червената армия105.
Започва общ поход на съветската власт срещу руските анархисти. Много от тях са убити, а други изправени пред военните съдилища106.
Българските безвластници започват широка пропаганда а зашита на руския анархизъм: публикуват апела на задграничните ръководства на Руската федерация на анархосиндикалистите за спасяване на анархизма в Русия107’; обявяват седмица за защита на руския анархизъм, провеждат събрания, които приемат резолюции против съветската власт1"1; пускат подписка за събиране на средства за затворниците анархисти в Русия108; наричат Кронщад- ския метеж „Руската парижка комуна“: възхваляват действията на отряда иа Нестор Махно и оплакват неговата съдба109.
В центъра на анархистката дейност през 1919—1921 г. си остава пропагандата на анархистките принципи и програма. Списание „Анархист“ публикува редица статии: „Основите на анархизма". .Анархизмът и държавата“. „Революционните идеи на Михаил Бакунин", в които разглежда основните принципи на анархистката дидеология110'. Списание „Работническа мисъл“ публикува поредица оч статии на Г. Малатеста за анархистката програма111.
Специална статия е посветена на разликата между социалистите и анархистите. „Социалистите — пише Малатеста в тази статия, искат завземането на властта безразлично дали по мирен начин или насила, и станали управляващи, искат да наложат на масите под формата на диктатура или демокрация своята програма. Напротив, анархистите считат всяко едно правителство за зло и по силата на самата си при род; I предназначено да защищава една привилегирована класа, съществуваща вече като новосъздадена."112
Малатеста проследява основната разграничителна линия между социалисти и анархисти по въпроса за властта и държавата.
С цялата си пропаганда и дейност през 1919—1921 г. българският анархизъм се представя като едно своеобразно