Вестниците ..Комуна" (1919 т.),„Пробуда“ (1919 г.), „Работническа и. 1’Ъ 1 (191У—1921 г.) („Работническа мисъл“ отначало излиза като анархокому исшчсск° списание, а от бр. 76 от 4 май 1923 г. като анархокомунистическн
1111 к) ..Бунт" (1920 г.) и списанията „Анархист“ (1920 г.) и „Свободно
Училище- (1921 г.).
Някои по-големи анархистки групи устройват книгоиздател-) ства и пускат поредица от брошури и книги. През 1919 г. излизат) книжки от библиотеките „Комуна" (Бургас), ..Свободно възпитание" (Търново), „Освобождение" (Разград); през 1920 г. — „Хляб и свобода" и ..Анархия" (София): през 1921 г. — ..Свободна комуна“ и „Хляб и свобода" (София). Отделни книжки препечатват и други анархистки групи — Казанлък. Хасково,] Нова Загора. Само през 1919 г. сс продават 26 заглавия на книги с анархистко съдържание97. Превеждат се основните произведения на Михаил Бакунин. П. Кропоткин, Ж. Грав, Е. Малатеста п др. Издават се също произведения на български анархисти98. VI нас се разпространява и анархистка литература, издавана в Русия, Организират се книжарници в София, Разград и Пловдив, които разполагат с всички български и руски анархистки заглавия, Л също така със стари течения иа вестници и списания. Чреа редакцията ма в. „Работническа мисьл“ се получават и анархия стки вестници, издавани в Русия и някои западноевропейска страни.
Оеновното съдържание на анархистката пропаганда а насочено към обосноваване на принципите на безвластническия комунизъм. 13 литературата и печатните материали, които, издават, анархистите излагат схващанията си за „анархистиче| ската революция", за необходимостта от „пряка акция" № „генерална стачка пишат против участието в буржоазния парламент. „Ние отричаме учредяването на Собственост. Власт, Религия — пишат още в бр, 1 на „Работническа мисъл“ българските анархисти. — Ние виждаме в тях корена на злото.; Ние се борим против тях Какво е нашето оръжие и чо какъв начин трябва да победим (ая вездесъща троица? Отговорите н<1 този въпрос са: Пропаганда устна и печатна на нашите идеи и придобиване по такъв начин голямо количество съмишленищ издигането им в умствена и нравствена висота. . ,"99
Българските анархисти очертават и социалната среда на сноята дейност. „Ние по необходимост трябва да вземем участш в ежедневните борби на работниците. Пие трябва да бъдем а тяхната среда, да се явяваме инициатори, вдъхновители 1Я ръководители в икономическата борба толкова, колкото и в! политическата."100Анархистите насочват своите усилия към две социални слоя — интелигенцията и пролетариата.
Органът на анархистите отхвърля твърденията, че анархията — това е синоним на безредици, хаос, диехармония, че анархистите са „разбойници, бомбаджии и апаши". За тази цел публикува статиите „Анархическата пропаганда“ от Е. Малатеста ,
В пропагандната на анархизма след войната съществ\ва една смесица от идейни направления. В някои произведения се застъпват възгледите на анархосиндикалистите. а в други преобладават тези на идейния анархизъм21.
В следвоенния период започва по-оргапизпрано анархистко движение. В редица градове и села като Ямбол, Сливен, Хасково. Разград, Пазарджик. Кюстендил, Дебелец. Килифарево. Ляско- вен и др. се изграждат групи от няколко десетки души. Поставя се въпросът за свикване на национална конференция иа анархистите в България. Редакцията на в. „Работническа мисъл" изнълнява функциите на централен подготвителен орган. През април 1919 г. секретариатът на вестника изпраща писмо до групите с предложение за свикване на общо събрание в София. В него се настоява да се изживее подценяването на организацията, конто не е в противоречие с принципите иа федерализма.
На 15 юни в София се провежда Първата национална анархистка конференция. Тя разглежда състоянието и пропагандата на групите и изработва „програма и тактика на анархистите в България".
Вестник „Комуна“ описва подробно конференцията, която продължава три дни. Когато на сцената се появява „старият и неуморен ратник на свободата“ Михаил Герджиков, всички продължително го аплодират. Той открива конференцията и говори за историята на анархисткото движение в България.
Реферат по програмата и тактиката на българските анархисти изнася Рачо Каранов. Втори реферат за организацията «а анархисткото движение прочита Любен Киров. На другия ден П- Кьлсв изнася доклад „Тактика, организация и федерация“. Дискусиите се групират около два спорни въпроса. Първият е за отношението към болшевиките и диктатурата на пролетариата в 0’сия. Надделява становището за отричане на всякакъв властнически принцип, в това число и властта на болшевиките. Вторият ;ьцрос засяга ролята на отделните независими работнически сВДдикати. В речта си М. Герджиков изтъква, че синдикализмът ,н°го погрешно се смесва с анархизма. -
Пак там № 1, 2, 3, ноем.-декем. 1921.
Зщ~ Принципи на анархистическия комунизъм. С., 1921: 5ка1а, Предстоящи р '"<• едно лично мнение. С., 1921; Анархистически календар. С., 1921;
След продължителен диспут се приема решение за образуване на федерация на анархокомунистите в България. Заключил телпа реч произнася М. Герджиков".
След Втората анархистка национална конференция повечето от групите провеждат събрания, на които се изказват пожелания за засилване на анархистката дейност. Започват и вътрешни борои в анархисткото движение26.
Безвластниците не ограничават своята дейност само в облли га на пропагандата. Те участват и в политическия живот. След войната се организират масови акции против скъпотията глада и настаняването на руските белогвардейци в България. Някои анархистки групи се включват в тези акции Така например в големия протестен митинг против Ньойския договор свикан о Търново на 30 септември 1919 г. от тесните социалисти, участват и анархисти. Когато група военни се опитват да провокират митинга, те са прогонени от комунисти и анархисти2', Съвместни протестни акции против несправедливите каузи на Иьоиския договор се извършват в Ямбол. София, Кюстендил и другаде"1®. м '
Анархисти участват и в Транспортната стачка, избухнала към края на декември 1919 г. Водят пропаганда за нейното разрастване и превръщането й в „генерална стачка”. Те са сред най-ревностните поддръжници на лозунга „борба до пъп на иооеда - . Ръководството на федерацията издава позив до всички организации и групи, в който заявява, че всеобщата стачка е стъпка към социалната революция“, и отправя призив към анархистите да издигнат първи знамето на революцията На някои места анархистите замислят въоръжени действия срещу властта. Групата в с. Килифарево подготвя завземането на Дин оръжеен склад, за да се въоръжат стачниците и подготвят >1;ПРСКН деиствня Анархистите в Горнооряховски район Д<ват апел и позив към войниците, в които ги съветват да не екшат изменници на работническата класа31. Група анархисти под Р водството на Петър Мазнев препречва пътя на полицията ^ да може демонстрантите от с. Калтинец в подкрепа на «чката да се придвижат към Горна Оряховица. По-късно тази Конференцията решава да спре в. „Работническа мисъл" и дае започна издаването на нов анархистки орган под редакцията на М. Герджиков.
На последното заседание се изказва и комунистът Павел' Делирадев. който говори за „допирите точки" на марксистите комунисти и анархистите комунисти. Делегатите се разгранича-] ват от неговото слово.
За идеология на федерацията конференцията приема колек- гивистичния анархокомунигьм. а за организационен принцип — абсолютния федерализъм, т.е. пълната свобода на анархисткита групи п отделните анархисти на собствени мнения и действия по ВСИЧКИ въпроси101. Въпреки някои различия между идейните анархисти и анархосиндикалистите, които проличават в изказвай нията, конференцията прави опит да обедини тяхната дейно
Прокламирането на образуваната федерация на анархоком; кистите в България дава тласък на безвластническата проп ганда. Много групи огранизират библиотеки и клубове, в кои1се четат сказки и реферати за анархизма102. Провеждат се и общ» сбирки на групите в някои райони с по-силно анархистко движение: в Дряновския манастир — за 6 групи от Тьриовско 1 Дряновско, в Килифарево — с участието на 60 души от Търновско и Горнооряховско, в Ямбол — за групите оч Сливенско и Ямболско, в Кюстендил — за групите от Кюстеднилско и Дупнишко и др. Обсъждат се въпросите з( засилване на анархистката дейност, за отношението на анархя стите към руската революция и съветската власт, към българската комунистическа партия и др.103
--Р.' стите1 „1СТг.:Уа 1 ДСК' 1920 Анкетната *»*«» на Втората конференция на №4оком1,,™ м г решава бъдат изключещ отфедерацията на анархистите V Герджиков и брат му Николай Герджиков, а също така н