Въведение
Изтегляне 10.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 92 й Раоотническа мисъл
591 Теоретик на френскня шгархосмндик&низъм е Фернан Пелутие. СъщиТ теоретически концепции приемат н италианските и испанските синдикалист^ 60 Първият международен конгрес на революционните синдикати. Комунистически интернационал. № 18. 1921, с. 27. 61' Пак там. с. 22. 62ЦДИА, ф. 1001, оп. 1, а. с. 652. На анархисткия конгрсс присъства и български предвставител от групата ..Безвластие" и Разград. Освен чрез него ■ ■нар .непснге групи в страната са информиран!! за конгресните решения направо от анархистките централи във Франция, Швейцария и Италия, с които са п°ДД ьржали пряка връзка. 63; ИЦИА. ф. 370, оп. 1. а.е. 246. 64 ЦДИА. ф. 370, оп. 1, а.с. 246; също АМВР, об. 56. В България идват: "•> Зографски, Дерменджиев, Пенков, Върбенов, Йоцо Сантон, Викенти Попатанасов и др. 65™ ЦДИА. ф. 1001, оп. 1, а.е. 118. Писмото е с дати 10 декември 1908 г. 66 За пълната характеристика на анархистките вестници вж. подробно ..История н;1 безвластническото движение в България“, 66—71. 67■ Библиотека „Безвластие" разпространява следните книги: Кропоткин П. ,Кьм младите“; „Анархията в социалната революция"; „Соларията". „Руската революция". ..Философия и идеал на анархизма", „Анархистически морал“; Реклю Елизе: „Анархията". „За вегетарианството"; Малатеста, Е. ..Малко теория“, „Разговор между двама сиромаси“; Менсил, Ж. „Свободният брак '; Фор. Себастиян, Елизе Реклю. „Престьпленията на бога”: Хамон, А. ..Психология на военната професия“, „Анархизмът социализъм ли е?“, ..Лондонският конгрес“; Елцбахер, П „Анархизмът на Толстоя"; Мост. Йоханес. „Религиозната чума" и <р. вж. „Безвластие“ бр. 1. 5.N11.1408 г. 68През 1914 г. библиотека „Овобождение“ разпространява: П. Кропот- хин „Анархията в социалистическата революция", „Взаимопомощта фактор на еволюцията", „Съвременната наука и анархията". „Думи на един бунтовник"; Ж. Г р а в. „Свободнага земя“; П. Ерцбахер. „Анархизмът"; N. Логардел. -Революционният синдикализъм във Франция"; Ж. Менсил. „Свободният брак"; С. Фор. „Кошерът“; Черкезов. В. „Доктрините на марксизма“; Н. С. •.Положението на земеделеца“; Ь. Лозински . „Парламентармзмьт и работническата класа'. „Социализъм и интелигенция“; 3. Нахт. „Очерки по работническото движение в Испания“; М. Боршуков. „За земята". „Към анархия" и др. “•„Работническа мисъл", "'р. 4, 20.11.1914г. 694 Разпространяват се: в. „Буревестник“, издаван в Русия. сп. ..Хляб и вол*", ^Давано в Париж, „Бунтар" (Женева). „Анархист" (Париж). 70 Пак там, с. 1. 71В предговор към по-късно издание на книгата (1923 г.) А. ,Златаров пич 1 ..В прекрасната своя книга „Взаимопомощта" Кропоткин с безчислени факти я природните науки и човешката история се мъчи да докаже, че законът а еволюцията и законът за всяко общество не е борбата за изтребление, 1 кооперацията, взаимното подпомагане, социалното чувство и волята за подви! Премахнете, казва той. покварата на парите и властта, и в човека ще блик! чистият извор на човещината. ' Свободно общество, № 6, 7, 8, окт.-дек. 192а 72 Елцбахер, П. Анархизмът на Толстоя. Бургас. 1909. 73 Земеделци и анархисти. — Безвластие, .N1 2. 22 март 1910. 74 1,1 Вж. Ученическа пробуда, № 1. 18 февр. 1910; № 2. 1 окт. 1910: № 2, 20 ноем. 1912. 75Ученическа пробуда, № 3, март 1912. 76Безвластие, № 13, 9 септ. 1909. 77п. Безвластие, .V» 3, 21 май 1910. 78’ А МВР, об. 21362. л. 1 — 2. 8—9. Гругата е от 14 души — Рачо Каранов, Атанас Ростов. П. Серафимов, М. Марков. Спиро Григоров, Коце Димев и др.; вж- ечлцо ЦДИА, ф. 370, оп. 1, а.е. 246.
8141 АМВР, об. 21362, л. 1—2. В групата влизат Викенти Поп Атанасов, Найденов, Ицо Сантов, Чобанов м др. 8248 Безвластно. № 6. 21 септ. 1910. 83 Само за една година — 1910 г. издателство „Безвластие“, Разград, издава следните книги: от Кропоткин: „Съвременната наука и анархизмът '; „Държавата и нейната историческа роля”; „Взаимопомощта фактор на еволюцията" (преиздаване); от Елизе Реклю „Еволюция, революция и анархистки идеал“: от Е. Малатеста „В кафенето“; „Разговор между двама селяни". 84 Безвластие. .V“ 8. 18 апр. 1909. 85Работническа мисъл, № 18, 15 ноем. 1914. 86ш Освобождение, книга първа. Русе. 1915. 87Пак там, №8, 5 май 1914. 88 ЦДИА, ф. 1001, оп. 1, а.е. 306. 89 Коммунистический интернационал, орган исполнительного комитета Ко.ммунистического Интернационала, № 18 август 1921 г. 90' Раб. мисъл, № 4, 16 дек. 1921. 91 Пак там, № 2 2 дек. 1921. 93 Пи* там. № 7. 8, 6. 13 ян. 1922. Пак там. 94 Работническа мисъл, №9, 20 ян. 1922. На международния анар:. <ст конгрес в Берлин присъства и български делегат, който взема участие изказванията. 95 ЦДИА, ф. 921 оп. 2, а.е 1. л. 17: Шейтанов. Г. Биографични 96библиографскн материали. Ямбол. 1967, с. 2. 97 Комуна, № 1, 6 юни 1919; Анархист № 1, декември 1920. 98 През този период се отпечатват няколко произведения на Иван Инжев! 99М. Боршуков и др. Издават се също анархистки календари за 1920 и 1921 г| 100' Работническа мисъл. № 1, 25 иоем. 1921. 101 Комуна, № 2, 3, юни — юли 1919. 102 В. „Пробуда“, бр. 19. 26, дек. 1919; също ЦДИА, оп. 1, а.е. 65 Съобщава за събрания и големи диспути между анархисти и комунисти в Пловдч Русе, Разград, Хасково, Брацигово, Асеновргад и др. 103 Анархистнчсски календар. С.. 1920. 104 Анархистите в Русия издават 5 тома събрани съчинения на М. Ьакунин (започнали да излизат пре'з 1906 г.), отделно издание на „Бог и държава“ и др. През 191° г. публикуват 5 произведения на П. Кропоткин: „Хляб и воля . „Глас на труда , „Анархия“. „Записки на революционера“, „Речи на бунтовника“. „Анархистиче- ската работа по време на революцията“. Отпечатват се и някои по-малки орошури от П. Кропоткин „Комунизъм и анархия“, „Към младите“, „Новият интернационал“ и др. Издават се и произведения на руските анархисти А. Ь о д р о в («Личността и обществото в анархистичния мироглед“); В. Черкез о в („Предтечи на интернационала", „Доктрината на марксизма“); Волин ^„Революция и анархия“.) Толстонстите също издават поредица от книги и брошури. Давам тези по-подробни сведения, защото много от тези книги в руски °ригинал се разпространяват и четат и от българските анархисти. Вж. Святловский, В. Очерки анархизму. Петербург. 1922, с. ЗУ. - 105 В съветската литература дълго време тези събития бяха тълкувани тенденциозно. Напоследък ее прави опит за ново осветляване на живота и ролята на Нестор Махно в Гражданската война. вж. Волковинский, В. Нестор Ивановим Махно. — Въпросм истории .N“9—1(1. 1991, е. 38. „Той се сражаваше със съветската власт — заключава авторът, но нито един път не застана под знамето на чуждоземни, белогвардейски или буржоазнонационалистични армии. ' Нестор Махно през април 1921 г. се прехвърля в Полша, но отказва а сътрудничи с поляците, през април 1924 г. отива в Германия, а след това ее установява трайно вт.в Франция, в предградието на Париж Венсен. където заедно със семейството си преживява ю 1934 г. Оставя обширни спомени за своя живот. 1064: Вж. Яковлев. Я. Руският анархизъм във Великата руска революция. С„ 1923. 1074‘ Работническа мисъл. № 17 март 1922. 108 Пак там. №13-16, февр. 1922; № 23-27. апр. 1922. 109 Вж. Проект декларация за революционната въстаническа армия на Украйна (махновци). С., 1920. , 110Анархист, № 1 дек. 1920. 1114К Работническа мисъл. № 1, 25 септ. 1921: № 2 дек. 1921; № 3, 9 дек. 1921. 112 Пак там, №41, 16 дек. 1921. 1135(1 Буря (Ямбол), 1923 и други местни издания на единични анархистки листове. 114м Преведени са произведения на М. Бакунин. Ж. Грав. Р. Рокер. С. Фор, Волин, Новомирски и др. 115 Работническа мисъл. №31—37. юни-юли 1922. 116 ЦДИА, ф. 370, оп. 1, а.е. 157. 117 Работническа мисъл, № 28, 9 юни 1922. 118 ЦДИА, ф. 1090, а.е. 1, л. 7.
|