Вярата и доверието в бога

“Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; затова изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти; избери да любиш Господа твоя Бог, да слушаш гласа Му, и да бъдеш привързан Нему,(защото това е животът ти и дължината на дните ти), за да живееш на земята……”/Второзаконие 30:19,20/

Ето двата пътя, които стоят пред всеки един човек, но в неговото право е той сам да избере по кой да върви. Живот с Бога или без Бога. И тъй като нашето естество е склонно към грях , много хора избират да прекъснат връзката си с Бога. Религиозността на човека от друга страна не търпи вакуум, празнота. Затова като изостави истинския Бог, човек непременно си създава други богове, за да запълни освободеното място.Джек Лондон пише:”Като Не познах Бог, направих от човека предмет на своето поклонение.”Библията потвърждава тази истина.

“…и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.” /Римляни 1:23/

Човекът създава свои богове, защото тогава има самочувствието на бог.

“Сега като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата……………, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми?”

/Даниил 3:15/

Забележете! Навуходоносор не казва:”Кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете на моя бог, а който ще ви отърве от ръцете ми.” Царят се чувстваше най-силен във Вселената. Имаше самочувствието на бог! Винаги се получава така. Когато изгониш истинския Бог от ума и сърцето си, тогава непременно там вкарваш свои измислени, фалшиви богове. Богове, които не търсят отговорност за постъпките ти, които винаги са “съгласни”с твоите желания. А точно това е съкровената мечта на неосветеното плътско сърце-да живее както си иска, да прави, каквото си иска, да отпусне всички страсти до краен предел. Неговите богове нямат нищо против това! Така човек си създава илюзията, че е станал пълновластен господар, че е станал бог! Точно такъв бе случаят и на Навуходоносор. Религиозната писателка Елена Вайт пише:”Царят бе признал Божията власт….За известно време той се боеше от Бога, но сърцето му не бе очистено от светските амбиции и от желанието за себевъздигане. Благоденствието, с което се характеризираше царуването му го изпълни с гордост. Скоро престана да почита Господа и възобнови поклонението си пред идолите с още по-голямо усърдие и фанатизъм.”

/Патриарси и пророци- 255стр/

Има много хора днес, които не издигат статуи, но извайват други фалшиви богове в сърцата си, като ги почитат безрезервно.

** Богът на апетита: Днес хиляди хора му робуват. Апетитът е неконтролируем. Въпреки многото специализирана литература, която показва ясно вредата от нездравословното хранене, модерният човек продължава безрезерво да се покорява и робува на този бог. За съжаление на него се покланят и много християни. В църквите почти не се говори за това. А не е ли ясно Божието послание?

“Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият дух живее във вас?Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защотоБожият храм е свят, който храм сте вие.” /1Коринт.3:16,17/

** Богът на парите: Може би това е най-силният бог, който управлява умовете и сърцата на милиони. Какво ли не правят днес хората за пари?!

** Богът на удоволствията: Желанието да се служи на този бог става все по-голямо. Смисълът на живота за много хора се измерва със степента на преживените удоволствия.

** Богът на модата: Той се налага все повече и повече. Модните дизайнери станаха най-богатите и почитани хора в света, а демонстрацията на облеклата им се превърна в събитие от най-голяма важност за светския елит.Да носят маркови облекла днес е върховна мечта на хиляди мъже и жени.

Това са само една част от фалшивите богове, на които се покланя днес модерният човек. Списъкът е много дълъг и завършва с най-новия, но вече много силен бог-компютъра.Той се налага с голяма бързина и вече стои на първо място в умовете на хиляди хора.

Виждаме, че човек е невероятно изобретателен в създаването на свои богове, на които желае да служи само и само да не се поклони на истинския Бог. Сигурен съм, че много хора дори и не подозират, че правят това, но също съм сигурен, че за по-голямата част това е едно съзнателно, обмислено решение.

Най-съдбоносното отношение е човек-Бог! Затова и най-фаталното решение, което може да вземе човек в този свят е : да изостави истинския Бог и да се поклони на фалшивите богове, тези които сам си е създал. Допуснеш ли да имаш друг бог освен истинския, поразяваш първо ума си, изгубваш способността си да мислиш правилно, а това води до непредсказуеми последствия. Ето как Библията представя тази истина. “те, които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца….изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба; шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, безрасъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви.”

Това е един дълъг и тъжен списък на човешкото падение, на човека заменил истинския Бог с лъжлив.Това е и едно послание за размисъл. Наистина, като че ли никога не е било по-лесно да се вярва в Бога, отколкото в днешно време. Еволюционната теория се спука по всички шевове под напора на удивителните открития на съвременната наука генетика, която експериментално доказа, че видовете не могат да преминават от вид във вид. Съвременната биологична картина, която ни показва завършеност на всички видове без наличието на никакви преходни форми, също е един унищожителен удар срещу нея. Днешните астрофизици и астрономи все повече и повече се удивляват на невероятната хармония, ред и красота, които откриват във вселената и които в никакъв случай не може да са дело на случайност. Не могат да бъдат дело на случайност поради простата причина, че мъртвата материя не може да си създаде сама закони и да им се подчинява! Затова днес много сериозни учени говорят за намесата на един велик разум при създаването и устройството на всичко, което ни заобикаля. В книгата “Мъдростта на небето”на известния журналист и учен Агоп Мелконян намираме следния забележителен пасаж:”Накрая бих искал да се спра на още един интересен проблем, който напоследък се дискутира в науката за небето. Ще започна с няколко примера. Ако разликата между масите на протона и неутрона не беше около 2 електронни маси, нямаше да съществуват стабилни ядра. Ако гравитационната маса на протона не беше точно толкова, колкото е, нямаше да има звезди. Ако пространството не беше триизмерно, щеше да е невъзможно съществуването на устойчиви планетни системи. Ако природните закони не се изразяваха с уравнения от втори ред, в света нямаше да има нито една стабилна система. Ако водата нямаше изумителното качество да е най-плътна при 4 градуса С, възникването на живота щеше да е невъзможно. Ако……….

Да, Вселената и нашият свят с всичко, което е на него, се управляват от невероятно сложни закони, които въпреки това действуват безупречно. Плодове, зеленчуци, цветя, планети, галактики,

светове, растения, животни, човек- всичко това е толкова сложно устроено, че вероятността всичко това да е дело на чиста случайност е равна на нула. Разбира се това са само една много малка част от неоспоримите доказателства за Божието съществуване. И въпреки всичко, човек продължава да измисля какви ли не фантастични теории за произхода на нещата, вместо да приеме и признае Твореца. Защо? Защото нещо е станало с ума му. Като резултат от скъсване връзката със Създателя, той е изгубил способността да мисли правилно.

Изключително мъдрият и надарен с много качества цар Навуходоносор стигна до там да си построи златен идол,на когото да се покланя като на бог!

Дори най-мъдрият човек, живял на този свят-Соломон, когато изостави истинския Бог, стигна до най-долно идолопоклонство.Учудващо! Сякаш умът на тези хора беше престанал да работи. Днес милиони са като тях.

Освен умът, дълбоко е увредено и сърцето. Порокът и разврата се ширят безпрепятствено и завладяват всички социални прослойки. В търсене на все повече и повече чувствени наслади човек не се спира вече пред нищо. В името на неговия бог-секса, той е готов на всичко. Падението е страшно.

Какъв е изходът?

Първо. Да проверяваме непрекъснато кой е нашият бог-истинският или някой лъжлив? Това, което поставяме на първо място в живота си, то всъщност се явява и нашият бог.

Второ. Да възстановим храма на душата си и да поканим истинския Бог да живее в него.

И когато Христос живее в нас,Той ще подреди мислите ни и ще облагороди чувствата ни.Така правилните мисли ще ни водят винаги до правилни решения и ние никога няма да приемем фалшиви богове в живота си. Остава само да го направим.

Победители над огъня
В разгледаните до сега две глави от кн. Даниил много ясно е илюстрирана темата за великата борба.Великата борба между доброто и злото, между истината и заблудата, между светлината и тъмнината, между Христос и Сатана. В първа глава е посочена и причината за този двубой, за този конфликт с космически измерения-подчинението, подчинението на Бога или на човека, на земния владетел. Изпитът се провеждаше в царския дворец, а предметът, който служеше за изпит, бе царската храна. Може би вече се питате как точно това, от което човек има най-голяма нужда, може да се превърне в изпит на вярност. Отговорът е, че като наш Създател Бог е определил и каква да бъде нашата храна. Не всичко в този свят е добро и полезно за ядене.Това, което царят предлагаше за консумация, беше храна, която Бог не одобрява.В този случай младите евреи трябваше да избират на кого да се подчинят-на своя Бог или на езическия цар.

Така ние разбираме, че въпросът за храната съвсем не е маловажен проблем. Това е един много сериозен изпит за всички последователи на живия Бог. И до днес Бог е същият и изискванията Му към храната на човека са същите, каквито са били още от библейско време. Все още с ясни и разбираеми за всеки ум думи Бог говори на хората: (Левит 11:46,47)

“Това е законът за животните, за птиците, за всяко одушевено, което се движи във водите, и за всяко одушевено, което пълзи по земята, за да правите разлика между чисто и нечисто, и между одушевеното, което бива да се яде и неодушевеното, което не бива да се яде.”

Колко ясно е всичко! Твърденията на хиляди днешни последователи на Бога, че тези изисквания били само за евреите и че Христос премахнал тези ограничения, са наивни, лекомислени и неверни. Те противоречат на Библията и на характера на Бога. Нещо повече! Днес те са валидни с още по-голяма сила, поради силно замърсената и отровна храна, с която се хранят животните, а също и поради силните химически лекарства, с които се инжектират. Вече е опасно да се консумира дори месо от така наречените чисти животни. И ако чистите вече не стават за ядене, какво да кажем за нечистите?! Така че не Христос, а хората промениха тази толкова ясна заповед на Бога. Защо? Защото човек не може да контролира апетита си. Това е истината… Но Библията ни казва, че точно храната е един от изпитите във великата борба, пред който ще бъдат изправени всички искрени последователи на Бога. В първа глава от книгата на пр.Даниил тази истина е очертана много ясно.

Във втората глава ни е представен един панорамен поглед на това противоборство между силите на доброто и на злото, както и крайния триумф на Бога. Земните царства са изчезнали, а на тяхно място се установява Божието царство, което “ще пребъде до века”.

В трета глава ни е представен още един спорен въпрос от конфликта- въпросът за богослужението- изключително важен по своята същност. Определил ли е Бог начина, по който трябва да Му служим, или това е без значение? Държи ли Бог на формата на поклонението, или е оставил човеците сами да определят това? Даниил трета глава говори точно по тези проблеми и отговаря на нашите въпроси. Като знаем, че Бог не се променя и изискванията Му относно начина на поклонение също са непроменими, тогава трябва много внимателно да изследваме истините, които Бог ни е открил в кн.Даниил и да преценяваме нашето време в тяхната светлина. Още повече, че ние имаме ясното указание на Бога относно крайната цел на тази книга- а тя е да осветли с тези велики истини специално последното поколение, което ще живее на земята.

“И аз чух, но не разбрах.Тогава рекох: Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това? А той рече: Иди си, Данииле, защото думите са затворени и запечатани до края на времето”

/Даниил12:8,9/

Става ясно, че тази книга ще бъде неразбираема в пълнота чак до края на времето. А в последните дни на човешката история, Бог ще отвори и разпечата закодираните истини в нея и те ще бъдат проповядвани със сила и мощ по целия свят.Според светлината, която имаме от Библията, точно ние сме поколението, което живее в края на времето.Това убеждение се налага и от факта, че кн. Даниил не е вече една затворена, запечатана, а все по-ясна, разбираема и понятна книга.Затова, колкото повече се приближаваме към края на човешката история, толкова повече тези истини ще стават все по-актуални и налагащи се в нашия живот.Тежкият и тъмен облак на заблудата, с който Сатана е покрил целия свят, вече мощно се разкъсва от верните последователи на живия Бог и истината изгрява като ярко слънце в душите и умовете на милиони хора. Една от тези истини, която дълго време е била скрита, а днес свети с ярък блясък, е истината за начина и формата на поклонение. В Даниил трета глава големият, важен и съдбоносен е точно въпросът за богослужението, за начина на поклонение на Бога.Той се явява като поредния изпит за верност на представителите на живия Бог. Така беше преди 2600 год.по същия начин ще бъде и в края.

Преди да продължим напред в изследването на Даниил 3гл. , нека си припомним накратко това, което разглеждахме в миналата тема, описано в стихове от 1-7.

Началните стихове ни въвеждат в една пищна церемония, съпроводена с много блясък и разкош. А кулминацията на тази бляскава процесия е освещаването на един огромен златен идол, наподобяващ образа от съня на Навуходоносор с тази разлика, че сега този образ е целият от злато, а не от различни метали, както беше в съня. На освещението на идола са “поканени” да участват всички служители на царството-васалните царе, както и всички жители на Вавилон. Специално подбрана музика трябва да даде сигнал за началото на поклонението. Когато тя засвири, всички присъстващи трябва да паднат по очи пред този образ, а който не направи това, ще бъде веднага изгорен в “пламенната огнена пещ.”

Забележете двете главни средства, които се използват, за да се постигне крайната цел-поклонението пред идола.Това са музиката и огнената пещ. Всичко е много добре премислено и организирано. Музиката трябва да възбуди чувствата. Емоциите трябва да достигнат връхната си точка и да създадат илюзията за едно мистично религиозно преживяване. За миг човек не мисли, забравя се, омаян от очарованието на музиката. Думите и отправената към разума вест не са повече необходими за убеждение. Човек не търси доказателства и аргументи. Под влиянието на чувствата, предизвикани от музиката, и увлечен от движението и примера на множеството, човек пада на колене почти по рефлекс, без да мисли право ли е това, което върши или не. А там е и огнената пещ, която има за цел също да парализира разума. Изследванията показват, че обичаят непокорните да се изгарят в огнени пещи е съществувал от дълбока древност и е бил доста разпространен в Средния изток. Той е бил предвиден като наказание и от кодекса на Хамораби /25 и110/. Това е бил и най-лесният начин за осъществяването на смъртната присъда, поради наличието на множеството пещи, които служели за производството на тухли.Ясно е, че заплахата на Навуходоносор за такъв вид наказание над неподчинилите се, не е било смътна абстракция за хората, които стояли в подножието на златния идол.Тя е била реална и непосредствена. Вцепенени от страх и изпълнени с ужас, хората мислели само за настоящия момент. Когато сигналът бил подаден, следвайки инстинкта за самосъхранение, те моментално се проснали по лице в поклонение пред златния идол. Навуходоносор е доволен. Планът, който той е съставил, е безупречен и действа съвършенно. Империята му отново е обединена.

Дотук стигнахме в предишната тема.Сега да продължим напред.

“Тогава някои халдейци се приближиха та наклеветиха юдеите като проговориха казвайки на цар Навуходоносора:Царю,да си жив до века! Ти, царю, си издал указ, щото всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика да падне и да се поклони на златния образ, а който не падне и не се поклони да бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ. Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на Вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, които човеци, царю не те зачетоха, на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил, не се кланят” / Даниил 3:8-12/

Царят си мисли, че всичко е наред и ритуалът за освещението на идола върви безпроблемно, но се оказва, че не е така. Когато тълпата се изправя на крака, веднага някои нетърпеливи халдейци тръгват бързо към царския палат.На стражите, препречили пътя им, те заявяват, че носят специална и много важна информация за царя.Това е достатъчно силен аргумент, за да бъдат веднага въведени в покоите на владетеля.

Обърнете внимание кои бяха клеветниците!

“Тогава някои халдейци се приближиха при царя та наклеветиха юдеите…” /Даниил 3:8/

Оказва се,че те са точно онази част от мъдреците, на които Даниил преди няколко години беше спасил живота, разкривайки съня на царя и се беше застъпил за тях. Ние си спомняме за неговата настоятелна молба пред Ариох, човекът, който трябваше да въведе в действие смъртната присъда:”Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя и аз ще явя на царя значението на съня.”/Данил 2:24/ Така животът им беше спасен, но горчилката от собственото им безсилие да се справят с царския проблем остана в душите им.Те се бяха опозорили, бяха се изложили и този срам ги прояждаше като проказа.Освен позора в душите им, трайно се беше настанила и завистта. Завист поради високите държавни постове, които заемаха юдейските младежи. В знак на благодарност, че получи тълкувание на своя сън, Навуходоносор почете тези млади евреи по особен начин като ги направи част от своите най-приближени хора. Но тази привилегия би трябвало да се окаже на тях, а не на презрените роби.Та това бяха хора от друга държава, служещи на друг Бог и въпреки това така високо почетени от царя! Това беше оскърбление, което те не можеха да преглътнат. Дълго време те наблюдаваха и чакаха юдеите да сгрешат някъде, та да могат да ги наклеветят пред царя и той да ги лиши от тези постове. Разбира се, овакантените места трябваше да бъдат заети от самите тях. Това се превърна в смисъл на техния живот. И сега толкова дълго очакваният момент беше дошъл.Това беше златния шанс за тях, който те за нищо на света не биха пропуснали. Ето защо след минути те вече са пред царя.

Неблагодарността е може би най-отвратителното качество на човешкия характер.Колко лесно и бързо забравиха тези мъдреци добрината,която им беше сторена и урока, който получиха от Бога.Чрез еврейските младежи те бяха спасени от смърт, а вместо благодарност-укор, клевета, донос, които ги обричат на смърт.Това е и един урок за нас. Не бива да се изненадваме, когато на доброто, което сме направили на някого, вместо благодарност ни се отговори с груба неблагодарност, изразена в укори и клевети.Завистта, гордостта, егоизмът много трудно се изкореняват от човешкото сърце. Но всички неблагодарни клеветници трябва да помнят едно нещо, за което Бог е категоричен: “Господи кой ще обитава в Твоя шатър?Кой ще живее в Твоя свят хълм? Оня, който ходи незлобливо, който върши правда, и който говори истина от сърцето си; който не удумва с езика си, нито струва зло на приятеля си, нито приема да хвърли укор против ближния си.” /Псалм 15:1-3/

Клеветниците са изключени от небето.Тази ясна вест на Бога би трябвало да ни направи по-внимателни в обходата ни с нашите ближни. При проследяването на текста, прави впечатление, че клеветниците са много конкретни в обвинението си. Те назовават поименно бунтовниците: Седрах, Мисах и Авденаго. Някои теолози предполагат, че тримата приятели не са били единствените юдеи, неподчинили се на царската заповед. Халдеите обаче съсредоточават вниманието си върху тях, като техни преки колеги и следователно единствените, които засягат интересите им. Постъпката им е по-скоро политическа, отколкото религиозна. Защото това, което ги интересува, не е толкова почитането на статуята, колкото отстраняването на евреите. По този начин разчистват пред себе си пътя за онези постове, които желаят да заемат.

Интересно за нас е отсъствието на Даниил в списъка на клеветниците. Къде ли е бил Даниил по времето на тези съдбоносни събития? Библията не ни казва нищо по този въпрос. Възможно е да е бил болен или изпълняващ своите задачи на върховен управител някъде из огромната Вавилонска империя. Възможно е също да е бил заедно с тримата си приятели, но поради високия си пост да е бил недосегаем за тях. Да се наклевети за нелоялност човек, който се ползва с огромно доверие и който стои най-близо до царя, е било предизвикателство, което те не са посмели да поемат. Затова съсредоточават удара си само върху тримата.Тяхната обвинителна реч е перфектна:”Царю, с болка на сърцето идваме да ти кажем, че Седрах,Мисах и Авденаго, тези юдеи, които ти постави на високи държавни постове, на които гласува такова голямо доверие, точно те, царю, днес те предадоха. Когато музиката засвири, тези трима евреи си останаха прави и не пожелаха да се поклонят на златния образ.Те изобщо не искат и да знаят за твоята заповед, царю! Те се подиграха с теб и те направиха за смях пред най-висшите ти и уважавани служители, като не зачетоха царската ти власт и авторитет. Как е възможно това, царю!? Това е един позор за теб. Нима ще стоиш безучастен пред тази гавра с царското ти достойнство и власт?! Това са хора, които са недостойни да заемат такива високи постове. Днес те показаха, че изобщо не те зачитат. Нима ще продължиш да възлагаш управлението на държавата в ръцете на тези непокорни евреи? Има и още нещо, господарю.Спомни си, че ти каза пред всички, какво ще стане с всеки, който не се подчини на твоята заповед и не се поклони на златния образ. Нима сега ще се откажеш от думите си?! Та това са царски думи! Ако се откажеш сега, ще станеш за срам и позор. Никой вече няма да ти вярва, царю, и никой повече няма да те слуша занапред.Тогава в империята ще се вдигнат бунтове, които едва ли ще можеш да потушиш.”

Стрелите на клеветниците бяха майсторски насочени към най-чувствителното място на всеки владетел-честта. Себелюбивият цар е “устрелен”точно там. Гордостта, честолюбието и авторитета му са дълбоко засегнати. С давещ се от гняв глас, той заповядва предателите веднага да бъдат доведени пред него: “Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седраха, Мисаха и Авденаго. И докараха тия човеци пред царя.” /Даниил 3:13/

Заповедта е изпълнена веднага.Само след броени минути младите евреи стоят пред великия монарх. Когато ги поглежда, Навуходоносор остава поразен от спокойното изражение на лицата им. Спомени като водите на отприщен бент нахлуват в ума му. Та това бяха неговите любими и верни служители, които в продължение на осем години влагаха всичките си сили и умения за успеха на неговото царство.Областите,които бяха под тяхно управление, бяха в цветущо състояние.Та те бяха десет пъти по-добри от другите. Сам беше констатирал това още отдавна, а в продължение на тези осем години служба, те бяха доказали верността си по един безспорен начин. Как сега да ги изгори и да се лиши от тези мъдри и проницателни свои съветници?!

Има и още нещо.Чак сега царят разбира, че с изискването си да се поклонят на златния образ е навлязъл в противоречие с техните верски принципи. Ако паднеха в поклон пред неговия бог, тогава щяха да се подчинят на царя, щяха да изпълнят заповедта му, но щяха да демонстрират неуважение и невярност към своя Бог.Това щеше да бъде предателство от тяхна страна, а царят обичаше вярността и мразеше предателите, независимо в какъв аспект се проявяваха те.

Какво да прави? В живота си многократно се беше срещал с трудни въпроси, които беше решавал с лекота, но никога досега не беше изпадал в толкова тежка ситуация. Да ги изгори- не може, да ги помилва-също.Това разделение между съвест и честолюбие, между любов и дълг, между разум и чувства разкъсва душата му безмилостно. И тогава решава да им даде втори шанс.Той ще повтори цялата церемония специално за тях “Навуходоносор проговаряйки рече им: Седрахе, Мисахе и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог, и не се кланяте на златния образ, който поставих? Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми?” /Даниил 3:14,15/

Това е нещо нечувано и невиждано! Цар да променя думата си и то заради едни пленници евреи!!! На нас това обаче ни показва, колко много ги е обичал. С този жест Навуходоносор сякаш по-скоро ги умолява, отколкото плаши. Преди време той беше се поклонил на техния Бог, сега беше техен ред да върнат този жест. Ако го уважаваха, нямаше да го излагат пред толкова много хора. И все пак, трябва да знаят, че ако не оценят този жест и не се поклонят на златния идол, ще бъде принуден да ги изгори в пещта и техният Бог ще е е безсилен да им помогне.

Лицата на младежите остават спокойни и решителни.Отговорът им е израз на тяхното огромно доверие и безпрекословна верност към своя Бог.Те уважават царя, но компромис с вярата си не могат да направят на никаква цена: “Седрах, Мисах и Авденаго рекоха в отговор на царя:Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме.” /Даниил 3:16-18/

Какво величествено свидетелство за вярата!!! В целия разказ на тази книга това са най-важните думи.Да, техният Бог можеше да ги избави и от огнената пещ, и от ръцете на царя, защото е Всемогъщ и държи на обещанията си. Те помнеха чудните думи на пр.Исая,които бяха скътали като най-ценно съкровище в сърцето си: “А сега така казва Господ,Творецът ти, Якове, и Създателят ти, Израилю: Не бой се, защото Аз те изкупих, призовах те по име, Мой си ти. Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда и през реките, те не ще те потопят; Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, и пламъкът не ще те опали. Защото Аз съм Йеова твоят Бог, Святият Израилев, твоят Спасител…”/Исая 43:1,2/

Младите мъже знаеха в кого вярват, на кого са се обрекли, на кого са посветили живота си.Те не знаеха какво ще избере Бог за тях, но дори и да ги остави да загинат в огнената пещ, те пак щяха да останат на своите позиции и за нищо на света нямаше да приемат едно фалшиво поклонение.Забележете, тяхната верност към Бога не зависеше от условието да бъдат избавени на всяка цена.Те не поставят условия, ултиматуми. Те не казват:”Господи, ако сега ни избавиш ще ти бъдем верни цял живот.” За съжаление, повечето вярващи хора правят точно това. Познат е случаят с онзи човек, който като бил изправен пред една сериозна опасност, се помолил на Бога така:”Господи, ако сега Ти ме избавиш от тази опасност, ще ти издигна един голям паметник”. Като преминала опасността казал:”Я ти издигна, я не ти издигна!” Такива сме хората.Но младите евреи бяха по-различни.Тяхното послушание към Бога не бе себелюбиво и егоистично, а послушание, изградено на принципи и вяра.

Точно такова ще бъде и поведението на Божия народ, живеещ в края на човешката история. За него няма да бъде най-важно дали Бог ще го избави от гонения или смърт. Единственото, което ще бъде съществено за него, е да съхрани любовта си към своя Спасител и да Му остане верен докрай.

Притиснати от обстоятелствата, по какъв друг начин можеха да мислят еврейските младежи.

1/ Останалите наши братя-евреи начело с нашия цар Седекия не постъпиха като нас. Да не би пък те да са постъпили разумно, а ние да грешим? Можем ли да бъдем сигурни, че не изпадаме във фанатизъм? В края на краищата нали и те и ние служим на един и същи Бог.Възможно ли е само ние да сме прави, а пък те, голямото множество, да са в грешка?!

2/ Право ли е да рискуваме живота си само заради една изолирана постъпка? Всички знаят, че ние не служим на идоли.Дали да не се съгласим само външно с това, което ни се предлага, а вътрешно да си останем безучастни? Ние ще паднем в поклон пред тази златна статуя, за да запазим живота си, но вътрешно ще си знаем, че това е само един идол, който няма никаква сила и власт над нас.

3/ Право ли е,струва ли си да загубиш живота си само заради такава дреболия-един поклон?Не е ли твърде глупаво това?

4/ Кое е по-разумно? Да умреш за истината или да избегнеш конфронтацията чрез компромис, за да продължиш да живееш и свидетелстваш за Бога.?

5/ Ще бъде ли Бог против нас, ако се поклоним само този път, за да не компрометираме царя и да се изложим на неоправдан риск?

Напълно възможно е било младежите да мислят и по този начин. Сигурен съм, че Сатана им е нашепвал такива мисли непрекъснато. Но те не му позволиха да свие гнездо в умовете им и да излюпи оттам непослушание и предателство.Те решиха да стоят верни докрай. В ушите им като камбанен звън ясно и отчетливо продължаваха да звучат думите на техния Бог: “Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята. Да не им секланяш, нито да им служиш,защото Аз Господ твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.” /Изход 20:3-6/

Бог описва Себе Си като ревнив Бог, ревнив от любов.Той обича всеки и се опечалява дълбоко, когато човек Го изостави и отдаде своята любов и почит на фалшиви богове, творения на собствените му ръце. Бог приема едно такова дело на хората като изневяра, като прелюбодействие.Той е дълбоко обиден и наранен от това, че разумният човек, който е създаден и надарен с висши умствени сили, може да стигне дотам- да изостави Него-Господаря на Вселената, живия и истински Бог и да се поклони на камък, на дърво, на злато и на различни други неща като на богове. Младежите знаеха това.Те не искаха да умрат.Те бяха млади, животът беше пред тях. Ако Бог допуснеше това, те щяха да Му се доверят за изход от смъртта във възкресението на праведните, но за нищо на света не биха искали да разочароват любимия си Бог като се поклонят на един златен идол.Тримата приятели категорично заявяват това на царя.

Отговорът на младежите довежда Навуходоносор до неконтролируема ярост.Той не може да си представи как е възможно някакви пленени юдеи да не оценят неговия жест и да продължават да упорстват в неподчинение.Гордостта му пламва и изгаря моментално всички добри чувства към тримата евреи.Следва заповед за моментално изпълнение на смъртната присъда:

“Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и изгледът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, та проговаряйки заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече отколкото обикновенно се нагорещяваше. И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в пламенната огнена пещ. Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите и другите си дрехи и бяха хвърлени всред

пламенната огнена пещ. А понеже царската заповед бе настойчива, и пещта се нагорещи премного, огненият пламък уби ония мъже, които дигнаха Седраха, Мисаха и Авденаго. А тия трима мъже Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани всред пламенната огнена пещ”

/ Даниил 3:19-23/

Изпълнението на царската заповед веднага влиза в действие.Здрави и силни военни мъже опаковат като пашкули тримата младежи и след това ги хвърлят в огнената пещ, която сега е нагорещена”седем пъти повече.” Някои критици на Библията смятат, че това е невъзможно.Нито една пещ не може да се нагорещи седем пъти повече, отколкото обикновено се нагорещява.И сигурно са прави. Но изразът “седем пъти повече”не означава буквално седем пъти.Това е еврейски идиоматичен израз, който сочи, че пещта е нажежена до максимум.Има и още нещо.Навуходоносор заповядва да се нагорещи пещта с е д е м пъти повече, за да подчертае доминирането на шестицата над седмицата, че богът на евреите е по-слаб и безсилен да спаси своите последователи.

Неприятен инцидент съпровожда екзекуцията. Мъжете, изпълняващи заповедта, са убити от ужасната топлина. Настъпва смут.Тръпки на безпокойство полазват по тялото на царя.Той е достатъчно мъдър да разбере, че само топлината излъчваща се отвън на пещта, не е достатъчна за погубването на тези здрави мъже.Тук имаше и друг огън, по-силен и от най-нагорещената пещ. Страх сковава сърцето му.Инстинктивно усеща, че нещо става в пещта.Изпълнен с лоши предчувствия, отива сам да провери. “Тогава цар Навуходоносор ужасен стана бърже, и като продума рече на съветниците си: Не хвърлихме ли всред огъня трима мъже вързани?Те отговаряйки рекоха на царя: Вярно е, царю. В отговор той рече:Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят всред огъня, без да имат никаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете.” /Даниил 3:24,25/

С широко отворени очи Навуходоносор наблюдава странната разходка на четирима души всред огнените пламъци на пещта. Но защо там са четирима? Нали трима бяха непокорниците!? Царят насочва своето внимание към четвъртия и веднага забелязва, че тази личност е много по-различна от всеки земен човек. Кой е този странен непознат, чието лице свети по-силно от огъня? Започва да подозира, че това чудо е свързано точно с него. Самият факт, че върви спокойно всред огъня показва ясно, че има Божествено естество.Сега разбира и истинската причина за погубването на своите силни мъже. Пояждащият огън на Божия Син бе причинил гибелта им. Потръпва, когато се усеща, че стои близо до мястото, където бяха изгорели слугите му. За миг разбира колко малък, безпомощен и нищожен е пред Този, чиито блясък почти го ослепява.А това, че стои все още жив в Неговото присъствие, показва на царя, че към него е проявена милост, че Този “син на боговете”обича и него. Какъв е тоя Бог, който на злото отговаря с добро, на омразата с любов и на жестокостта с милост?! Навуходоносор не може да осмисли това, но дълбоко някъде вътре в себе си разбира, че се среща с нещо велико, с един Бог, който е коренно различен от неговите богове и който той не познава. Длъжен е да признае поражението си и да отдаде почит на този Бог, който може така съвършенно да спасява. И той го прави:

“Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламенната огнена пещ, и проговаряйки рече: Седрахе,Мисахе и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и дойдете тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня. И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не бе имал сила върху телата на тия мъже, косъм от главите им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито миризма от огън не бе преминала на тях. Навуходоносор продумайки рече: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който изпрати ангела си и избави слугите си, които като уповаваха на Него и не послушаха думата на царя, но предадоха телата си, за да не служат, нито да се поклонят на на друг бог освен на своя си Бог. Затова издавам указ, щото всеки човек, от които и да било люде, народ и език, който би казал зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго да се разсече, и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да избавя така. Тогава царят повиши Седраха, Мисаха и Авденаго във Вавилонската област.”

Видял вече, че огънят е безсилен да унищожи младежите, Навуходоносор ги поканва да излязат от пещта. Настъпва вълнение. Веднага около тях се събират множество хора.Смаяни от великото чудо, невярващи на очите си, хората ги докосват, миришат и търсят нови доказателства. Няма съмнение, това са същите евреи, които бяха хвърлени само преди минути в огнената пещ, но от главата до краката те са съвършенно невредими. Вярвам, че повече от всички са се вълнували самите евреи, които бяха спасени по този чуден начин.Събитията се развиват с такава динамика и бързина, и следват така объркващо непредсказуемо, че младежите не могат да се опомнят.Не говорят, а и не е нужно.Това, че стоят живи и здрави, спасени по чуден начин от своя Бог, е най-великата проповед за Божията сила и любов, за която не трябват никакви думи. Поуката за нас е, че мълчаливото присъствие понякога говори много по-силно и от най-красивите речи. Защото истинската опитност не се нуждае от думи.

Следва впечатляващата реч на царя.Той издава указ, който легализира религията на евреите.След това възвеличава още повече тримата приятели.

Така завършва третата глава на кн.Даниил. Много и важни поуки е записал там Бог за нас:

1/ Първото нещо, което трябва да научим е, че всяка обич и доверие се проявяват по два начина- вътрешно и външно.Всяко съдържание си иска подходящата форма и респективно едното не бива да бъде пренебрегвано заради другото. Младите евреи стават жертва заради желанието си да проявяват вярата си по точно определен начин /форма/ и те за нищо на света не се съгласяват да го променят като се поклонят на един идол.Днес много хора не обръщат внимание на външната форма на поклонение пред Бога, но събитията, докладвани в Данаил трета глава, показват нещо съвсем различно. Бог държи на нея и изисква хората да отдават своята почит към Него по точно определен начин, който Той е посочил. Всеки друг начин на поклонение се нарича идолопоклонство и е осъдено от Бога.

2/ Другата важна истина, която научаваме, е как точно да се изпълнява втората Божия заповед.

Текстът на тази заповед /както и на всички останали/ съдържа едно конкретно и съвсем ясно послание на Бога до всеки човек.То е записано с възможно най-ясни думи и събрано в едно изречение означава:”Не си прави идоли и не им се кланяй!” Днес много хора изобщо не се съобразяват с ясния текст на тази Божия заповед.Свидетели сме на невероятно идолопоклонство.Още по-учудващото е, че това става в края на XX век, когато доказателствата за съществуването на един Всемогъщ Бог са ясни и конкретни. И въпреки това, модерният човек на XX век продължава да си създава идоли и да им се покланя. Статуи, икони, кръстове, мощи, свети места и ред други неща стават предмет на поклонение.Убеждението, което имат хората, че като се кланят на тези предмети, направени от човешки ръце, те всъщност не се кланят на тях, а на първообразите, които представляват-е наивно, лековерно и погрешно. В Даниил трета глава Бог по недвусмислен начин показва как трябва да се спазва втората заповед от Неговия закон. Поклонениеито пред златния идол би означавало грях и нарушение на тази заповед.

3/ Третата поука за нас е балансът между уважението и преклонението. На човеците дължим уважение, на Бога-преклонение. Младежите уважаваха много царя.Те изпълняваха всяка негова заповед, която не противоречеше със заповедите на техния Бог. Но когато на полето Дура стана въпрос на кого да отдадат своето преклонение-на царя или на своя Бог, те бяха непоколебими в своята позиция.Така трябва да постъпваме и ние. Никога не трябва да смесваме тези две понятия. Никога не трябва да допуснем любовта или страха да ни заставят да се преклоним пред някое творение. Не бива също да превръщаме хората, които обичаме в идоли, защото всеки идол ще иска непрекъснато жертви…и бъдете сигурни, че жертвите ще бъдем ние.

4/ Четвъртата поука е, че истинската религия никога не трябва да се изживява като моментно възбуждение.

Ж.Дукан пише: “Емоциите със сигурност са част от религиозното преживяване, но за да бъдат истински и дълбоки, те трябва да се съчетават с разума и мисленето. Цялото същество трябва да участва в поклонението, ако не искаме да се изложим на риска да се намерим някой ден всред тълпата, проснати пред не е важно кой идол.”

Приятели, трябва да помним, че Сатана е жив и неговите методи не са се променили кой знае колко. Днес точно с музиката той владее голяма част от човечеството. Най-многобройните тълпи се събират около музиканти и певци, станали кумири на милиони. Свидетели сме на грандиозни рок-концерти, на които публиката изпада в екстаз сякаш е омагьосана. Обикновено текстовете на песните са елементарни, а някои от тях са направо безмислици, но това е последното, за което мисли човек на такива концерти, ако изобщо може да мисли...Чувствата са всичко, а вестта е сведена до своя най-прост израз.

Същия ефект Сатана ще се опита да постигне и в църквите. В много църкви вече има оркестри и под ритъма на модерните инструменти вярващите са доведени до екстаз, стигащ понякога до делириум. Разумът е изключен и човек е готов да прави най-грозни неща, нямащи нищо общо с религия и християнство.

5/ В огнената пещ тримата млади евреи бяха напълно беззащитни и обречени на сигурна гибел. Присъствието на Бога им осигури спасението. Изводът за нас е, че човекът, колкото и праведен да е, не може да спаси сам себе си. За спасението му е необходима намесата на Бога, Който не стои безразличен там някъде далече, далече в безкрайния космос.Той е Бог, който обича и тази Негова любов го кара да напусне небето и да слезе близо при човека, който е в нужда, да ходи с него и да го спасява от смърт.

Библейският Бог е преди всичко Бог, Който спасява, а не Бог на някакво мистично, сантиментално или дори интелектуално преживяване.Той е Бог, Който има власт над смъртта.Той е Творецът, който единствен може да превърне смъртта в живот.

6/ Шестата истина, съдържаща се в този разказ е величието да бъдеш свободен.Сатана беше вързал тримата младежи, т.е.беше отнел свободата им. Божията сила им я върна. Единственото, което изгоря в огъня, бяха въжетата, с които бяха вързани.Така Бог ги освободи физически и даде възможност да изповядват свободно своята вяра. На такава свобода можем да се радваме и ние, ако останем верни докрай.

В огнената пещ на страданието

“И стана война на небесата:излязоха Михаил и Неговите ангели да воюват против змея:и змеят воюва заедно със своите ангели;обаче те не надвиха,нито се намери вече място за тях на небето.И свален беше големият змей,оная старовременна змия,която се нарича дявол и сатана,който мами цялата вселена;свалени бяха и ангелите му заедно с него./12ст/Затова веселете се небеса и вие,които живеете в тях.Но горко на вас,земьо и море,защото дяволът слезе у вас много разярен,понеже знае,че му остава малко време” /Откровение 12:7-9,12/

Тук няма символи.Разказът не е алегоричен, нито плод на фантазията на пр.Йоан.В тези няколко стиха, натоварени до краен предел с драматизъм, всичко е реално и истинско.Точно поради тази причина възходът и упадъкът на империите и царствата не са просто случки от световната история. Всичко, което има проявата на историческо събитие, всъщност представлява част от великата борба между Христос и Сатана. Книгата на пр.Даниил може да бъде правилно разбрана и тълкувана само в контекста на този глобален космически конфликт, в който сме замесени директно и ние.

Конфликтът намира явен израз в две посоки:подчинение и преклонение.Това е основният акцент на конфликта-на кого да се подчиниш и пред кого да се преклониш. Големият въпрос за Даниил и тримата му приятели по време на техния престой във Вавилон е същият. Те непрекъснато трябваше да решават тази дилема в живота си.От една страна са човешкият авторитет и власт, а от другата страна е Бог, изявил недвусмислено Своята воля в закона Си.

В разгледаните от нас досега глави от кн Даниил /а така ще бъде и до края/ ние се убеждаваме, че преклонението и послушанието на Даниил и тримата му приятели пред Бога е непрекъснато под заплаха. Спорът в борбата много ясно е очертан:властниците непрекъснато се опитват да наложат такова законодателство, което да ограничава или да забранява поклонението пред Бога, а в същото време да изисква лъжерелигиозно поклонение. Пророчествата в книгата сочат и към дните на последното време, когато отново ще възникнат същите проблеми. Същите проблеми, които имаха Даниил и тримата му приятели ще стоят и пред вярващите, живеещи в последните дни на човешката история, малко преди пришествието на Христос.Така събитията, разиграли се някога в древен Вавилон, са еквивалент на събитията, които ще се разиграят в края на времето. Властите тогава ще направят опит да ограничат или да забранят истинското поклонение и да го заменят с фалшиво.Отново ще бъде запалена пещта на омразата, за да изгори всеки, който дръзне да не се подчини, всеки, който не приеме поклонението, наложено му от държавната църква.Ние не трябва да се учудваме на това.Библията ни предупреждава:”Дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае,че му остава малко време”/Откровение 12:12/

Това могъщо космическо същество, най-висшето същество след Бога, живяло може би милиарди, милиарди години и то всред неописуема красота и слава в самото присъствие на Твореца, сега знае, че му остава съвсем малко живот. Това го разярява до крайност. Сатана не може да се примири със загубата на вечността и насочва всичката си ярост и злоба към човека, с една едничка цел-неговата гибел.Човекът му стана безкрайно омразен, след като Христос се жертва за него. По този начин всеки човек, който приеме жертвата на Божия Син може отново да наследи вечността, докато за Сатана и ангелите му такава възможност не съществува.Това дяволът не може да понесе. Ето защо така мощно атакува всички хора. Още по-дълбока омраза той храни към вярващите хора, към искрено вярващите, които желаят от сърце и душа да стоят здраво за истината и да служат на своя Бог-ако ще и небесата да пропаднат. Омразата му към тях е несъизмерима с нищо. Той не може да търпи някой да стои на страната на истината, да обича правдата, да се стреми към доброто, да бъде милостив и състрадателен.Това не е неговият характер, това не е неговато царство.Това е характерът на Христос, това са добродетелите на живеещите в Христовото царство. И точно тях той ще се стреми по всякакъв начин да изтрие от земята. В безумната си ярост към божиите мъже и жени Сатана нагорещява пещта седем пъти по-силно. Колкото повече се приближаваме към края, толкова повече и неговата омраза ще расте,защото тяхното спасение наближава. Дяволът усеща, че ги губи, че те отново ще наследят вечния живот, затова прави всичко възможно да ги отдели от Бога, да ги вкара в дълбоките коловози на греха,за да загинат. От пророчествата в Библията, особено в кн. Откровение, ние научаваме, че точно преди пришествието на Христос, Сатана ще запали последната огнена пещ специално предназначена за искрено вярващите. Откровение 13-та глава, която описва събитията на последното време е аналогична на Даниил 3-та глава. Затова ще направим кратък преглед на Откровение 13-та глава и ще я съпоставим с Даниил 3-та глава.Така ще си изградим една картина на събитията на последните дни.

Нека прочетем отново Даниил 3гл 1,4 и 5стих.

“Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок, и шест лакти широк и го постави на полето Дура, във Вавилонската област…..Тогава глашатай викаше със силен глас:вам се заповядва, племена, народи и езици, щото като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всакакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил.”

Една огромна златна статуя е поставена в обширното поле Дура. Пред нея са събрани хиляди поклонници на цар Навуходоносор и един глашатай с висок глас известява на всички целта на събирането им-поклонение на златния образ. Когато оркестърът засвири, всички трябва да паднат по очи като израз на почитание към Навуходоносор и като израз на обожание на неговия бог. Който не го направи, ще бъде изгорен “в огнената,пламенна пещ”. Никакъв компромис, никаква милост!

Подобна картина ни рисува и “Откровение” 13 глава:“И видях друг звяр, който излизаше от земята ; и имаше два рога прилични на агнешки, а говореше като змей.Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.” /Откровение 13:11,12/

Тук отново виждаме идол, предмет за поклонение. И това е един звяр, на когото трябва принудително да се поклонят всички хора, живеещи в края на времето. А който откаже, който не се подчини? Ето отговора: “…….също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ” / Откровение13:15/

Убеждаваме се, че проблемите, които имаха тримата верни евреи, нежелаещи да се поклонят на златния идол, ще стоят като проблеми и за искрено вярващите в последните дни. Ако те също откажат да се поклонят на институцията, наречена в пророчеството “първия звяр”, ще бъдат постигнати от същото наказание. Реакцията на “звяра” е същата като на Навуходоносор-заповед за погубване на неподчинилите се. Сега просто е наложително да открием коя е тази институция, наречена символично”първия звяр”, която ще изискава поклонение от всички хора и ще използва една светска власт /звяра, който излиза от земята/, за да наложи насила това поклонение, а неподчинилите се да погуби...Ето и отговора: “И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши та поговори с мене, казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води; с която блудстваха земните царе и земните жители се опиха от виното на нейното блудстване. И тъй той ме заведе духом в една пустиня, гдето видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. Жената беше облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудстване. И на челото й имаше това име:Тайна,великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята. И видях,че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях зачудих се твърде много.” /Откровение 17:1-6/

От текста разбираме, че това се прави от една жена, наречена в пророчеството “голямата блудница.”И за съвсем слабия познавач на Библията става ясно, че тук става въпрос за символи. За да обясни кой стои зад символа” първия звяр” сега пророкът използва друг символ- “голямата блудница”. Защо? Явно, за да предизвика едно по-задълбочено изследване на символите и по този начин читателят да получи по-дълбоко познание. Бог желае човек сам да изгради своята позиция, като получи достатъчна и обективна информация, а не да получава отговорите наготово.

И така коя е жената, наречена в пророчеството “голямата блудница”?

От всички символи, използвани в Библията, като че ли най-лесно обяснимия е този. Думата”жена”, когато е използвана в символичен смисъл, винаги се е отнасяла за църквата. Апостол Павел пише на църквата в Коринт:

“..защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа.” /2Коринтяни 11:2/

В текста, който ни занимава обаче срещаме една много важна подробност .Пророкът говори за жена –блудница и то за “голяма блудница”! Значи тук се говори за църква, която е изневерила на Христос. Пророчеството ни казва и точно с кого е извършила духовното си блудство-“с която блудстваха земните царе”/Откровение 17:2/ Но защо е направила това? С какво са я съблазнили нейните “любовници”? Ето и отговора: “Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери..” /Откровение17:4/

Ето с какво. Ето искусната припамка, която Сатана закачи на своята въдица-злато, скъпоценни камъни, бисери…богатство и слава. Това беше наистина една великолепна стръв за бедната и преследвана църква и тя се нахвърли върху нея с жар и неподозирана амбиция. За съвсем кратко време стана държавна религия с цяла йерархическа организация, притежаваща огромни богатства.След това продължи флирта и интригантската си политика със земните царе, които й носеха все повече власт, богатство и слава. Императори и царе се надпреварваха да я ухажват кой с каквото може-било със злато, скъпоценни камъни, бисери и огромни пространства земя или пък с политическа власт, за която тя така силно копнееше.Трябва да отбележим, че ухажването им имаше един невероятно бърз успех. Алчна за популярност, блясък, богатство, власт и слава, тя така се увлече, че за постигането им беше готова на всякакви компромиси. Предаде много лесно съботата-святия ден на Бога и започна да освещава неделята-свещения ден на римските слънцепоклонници. Прегърна много лесно идеята за безсмъртието на душата на гръцките философи, апочна да се покланя на образи и статуи-досущ като езичниците.Така тя погреба в сърцето си своя истински съпруг Христос, а на Негово място постави земните царе.Тогава, без никакви угризения, каза в сърцето си:”Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя.” /Откровение 18:7/

Но когато погребеш Христос в сърцето си, тогава го грабва Сатана. И после никой не може да предвиди докъде можеш да стигнеш в отстъплението си. Така стана и с Римската църква. Тя се забрави дотам, че като освирепял хищник започна да преследва всеки, който дръзнеше да не се съгласи с нейните доктрини и начин на живот. Започват глоби, конфискация на имоти, изселвания, затвори и ред други методи за прекършване волята на непокорниците. За по-упоритите-страшни мъчения, инквизиции и смърт.Стотици години по-рано Бог беше открил на пр.Йоан това страшно отстъпление на Римската църква и това ужасно време за истинските Христови последователи:“И видях,че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици”

/Откровение 17:6/

Между петдесет и сто милиона християни са били избити само защото не са приели да се поклонят на един фалшив бог, защото са искали да служат според съвестта си; да се покланят на своя Бог не така, както им нарежда църквата, а така както пише в Библията. Много точно историците са нарекли това време “тъмното средновековие”. И наистина е било тъмно. Мрак, схоластика, страх и гибел... Говорейки за това време Христос каза:“И ако не се съкратеха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, ония дни ще се съкратят.” /Матей 24:22/

Ония дни бяха 1260 год! Пророчествата и в Даниил, и в Откровение определяха точно толкова години господство на Римската църква. Но Христос казва, че още преди да изтече този срок, дните на скръбта на Неговите искрени последователи ще се съкратят. Така и стана.

До 1500 год. основите на старото средновековно общество са разрушени и постепенно се оформя едно ново общество с по-широк географски хоризонт и с различни политически, икономически, интелектуални и религиозни характеристики. Промените са толкова значими, че можем да ги опхределим като революционни по отношение и на техния обсег и на последиците, които предизвикват в структурата на обществото. Европа е обхваната от динамични процеси на съпротива и реформа, които разрушават единството и хегемонията на средновековната Римокатолическа църква. Гоненията и преследванията на истинските Христови последователи почти спират, за да се стигне до 1798 год., когато Франция й нанася смъртоносна рана с детронирането на Римския папа.Така времето от 1260 год./считани от 538г.-началото на папската власт/ се изпълни безпогрешно, по начин, както Господ го беше предсказал.

Но проророчеството в Откровение 13:3 ст. продължава: “...но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя очудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра.”

Библията предсказва едно заздравяване на раната и пълно оздравяване на “звяра”, под чиито символ се крие Римокатолическата църква. И после, след като вече е напълно здрава, онази велика блудница става отново мощна , силна и отново налага едно фалшиво поклонение. Налага го със сила! За всички, които откажат да се подчинят-строги санкции, затвори и смърт. Няма компромиси, няма толерантност, няма милост... Затова и пророчеството я нарича “звяр”. Какво точно сравнение! Както навремето Навуходоносор се превърна в див звяр при отказа на тримата еврейски младежи да се поклонят на златния образ, така и отстъпилата църква ще се превърне в див звяр тогава, когато някои хора няма да се съгласят да приемат нейния начин на поклонение. И това време е точно пред нас. Мощта на Римската църква днес е впечатляваща и неподлежаща на съмнение. Съвсем скоро тя ще реализира и втората част на пророчеството-принудително налагане на своите религиозни доктрини на целия свят.

Скъпи читатели, всичко това Бог е наредил да се запише предварително в Библията, та събитията, които ще връхлетят върху Христовите последователи, да не са изненада за тях.Библията ни е предупредила че “всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.” /2Тимотей 3:12/

И още :”Възлюбени не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава. Блаженни сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас.”