“Понеже посяха вятър,ще пожънат вихрушка.” (Осия 8:7)

“Понеже посяха вятър,ще пожънат вихрушка.” (Осия 8:7)

Но чрез пророчествата Бог ни разкрива и едно друго бъдеще:“След това видях, и ето голямо множество, което никой не може да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си, и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седна на престола и на Агнето…”(Откровение 7:9,10)

“И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина. И седящият на престола рече: Ето подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.” (Откровение 21:1-5)

Това е бъдещето! Това е краят на злото и триумфът на доброто! Това е крайната победа на Божията любов! Това е вечният живот на спасените! И всичко това, въпреки че стои в бъдещето, е толкова сигурно, както и настоящето. Сигурно е, защото Господ го е предсказал!

Обърнахте ли внимание как започват тези стихове: “След това видях” – “и видях”. Бог показва на пророка картини, които за нас стоят още в бъдещето, но за Твореца те са вече реалност. И няма сила във Вселената, която да му попречи да ги реализира. Ние можем да бъдем сигурни в това.

В края да обобщим казаното досега. Може ли да се предсказва бъдещето? Това беше въпросът, който си поставихме в началото. И вярвам, че вече имаме правилния отговор. Да, бъдещето е предсказуемо, но това е във възможностите само на Бога. Нито едно сътворено същество във Вселената няма тази способност. Разбирането и осмислянето на тази истина ще ни предпази от изкушението да търсим познание за бъдещето при фалшивите древни и съвременни “чудотворци”, а да се обърнем към Единствения, който познава бъдещето – нашия Бог. Така аз мога да зная със сигурност какво ще стане в бъдеще и да планирам своя живот според сигурната дума на Бога. А бъдещето е прекрасно! То не е ядрена война, която ще изпепели всичко; не е сблъсък с небесно тяло; не е унищожително нашествие на силна космическа цивилизация; не е угасване на слънцето и ледена смърт… Не! Бъдещето е вечен живот в неописуема красота и слава заедно с нашия Бог!

Ще бъдеш ли там, приятелю? Избери сам! Аз вече съм избрал. Моля те… нека бъдем заедно!


Трагедията на грешния избор

Големият и съдбоносен въпрос за всеки човек днес е: Има ли наистина жив, истински Бог, който е извън времето и пространството, който притежава безгранична сила и разум, Творец на видимото и невидимото?

Човешкият разум не може да отрече напълно идеята за Бога. Свидетелствата за съществуването на нещо по-велико от човека, нещо вън от нас и този свят са толкова много и толкова ясни, че дори и заклетият атеист, притиснат от фактите, ще каже: “Абе, има някаква сила!” Но не може и напълно да приеме такава идея. Той не може да съпостави един съвършен Бог с един несъвършен свят. И това наистина е една трудна гатанка, препъни камък за много хора днес. Човек с право се пита: “Ако има Бог, защо тогава има толкова много зло в този свят? Защо умират деца?! Защо има земетресения и урагани, отнемащи живота на хиляди само за един миг, а други, оставени осакатени за цял живот?! Защо се раждат слепи и глухи деца, без ръце или крака?! Защо има толкова много мъка в този свят?! Защо, защо, защо? Къде е Бог? Ако Той съществува защо не се намеси?! Защо търпи всичко това?! Не е ли точно този океан от нечестие, зло и груба несправедливост най-голямото доказателство за това, че Бог не съществува?”

Но в същото време има достатъчно други доказателства, които апелират към здравия разум на човека и търсят своя отговор. Кой създаде материалната Вселена заедно с нашия свят? Кой създаде съвършените закони, които управляват Всемира? Без тези закони нищо във Вселената не би могло да съществува? Нали мъртвата материя не може да си създаде сама закони и да им се подчинява! Това е абсолютно невъзможно! Но тогава кой ги е създал и кой продължава да ги управлява? И как така мъртвите нечуващи и невиждащи атоми, успяха сами да се подредят и да изградят съвършените форми и багри на цветята? Откъде дойдоха ароматите и цветовете? Ами звукът и светлината? А животът с неговите многообразни форми и невероятна сложност? Всички тези и още много други пречудни неща все пак говорят на нашия разум и търсят своя логичен отговор. Но много хора не могат да го намерят. Те са объркани от този странен ребус, пред който стоят. Дълго и с мъка те са събирали парче по парче елементите на този загадъчен пъзел, но никога не са могли да сглобят правилната картина и… накрая са се отказвали. Може би тази категория хора са и най-недостъпните! Нито могат да приемат идеята за съществуването на Бога, нито пък могат да я отхвърлят напълно. Затова стоят замръзнали по средата.

Но Бог не желае човекът да бъде неуверен и несигурен за нещо толкова важно за самия него. Защото, съгласете се, че за нас, хората, няма по-важен въпрос от този – да разберем има ли наистина Бог или не. Защото ако има Бог, ние ще отговаряме един ден пред Него за живота си, който ни е подарил. Ако няма – тогава сами сме си господари и можем да живеем, както намерим за добре. И още нещо изключително важно – ако има Бог, има и надежда за нещо по-добро. Ако няма Бог, смъртта е всичко, което получаваме в края.

Точно затова Бог е направил всичко възможно, за да се открие на човека и да му даде сигурни доказателства и за Своето съществуване, и за Своята любов. Да премахне тази грамада от противоречия и несигурност и да му открие пътя към вечността. Как Бог прави това?

След като грехът раздели Бога и човека, възможността за личен контакт стана невъзможна и Бог потърси други начини за общуване –чрез пророците. Те се явиха свързващо звено между Твореца и творението. Чрез тях Създателят говореше на хората, като им разкриваше Своите планове и цели за тях. “Наистина Господ Йеова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците.” (Амос 3:7)

Пророците (мъже и жени) – са Божии служители, повикани да служат на Бога при особени обстоятелства. Те изговарят Божии вести и затова всичко, което казват е много важно, защото носи авторитета на самия Бог. “И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.” (Числа 12:6)

Става ясно, че сам Бог си избира един човек за пророк, след което му се открива по особен начин. Пророкът приема Божиите вести и предава техния смисъл на народа.

В Стария Завет думата “пророк” е превод на еврейската дума “наби”. Нейното значение много картинно е изразено в (Изход 7:1, 2 стих): “Тогава рече Господ на Мойсея: Ето, поставих те бог на фараона и брат ти Аарон ще ти бъде пророк. Ти ще казваш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона…”

Връзката на Мойсей с фараона беше подобна на тази на Бога с Неговия народ. И както Аарон предаваше Мойсеевите думи на фараона, така и пророкът предаваше Божиите думи на народа. Терминът “пророк” следователно означава назначен говорител на Бога. Гръцкият еквивалент на еврейското “наби” е “профетес”. Точно от него произлиза и думата “пророк”.

Божият народ в древността беше непрекъснато учен на тази истина. При един критичен момент от историята на еврейския народ цар Йосафат се обърна към хората със следните думи: “Вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех.” (2 Летописи 20:20)

Сам Христос поучаваше по същия начин. В една от неговите знаменити притчи срещаме следните думи: “Ако не слушат Мойсея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят” (Лука 16:31)

Малко след възкресението Си, Исус стана свидетел на неверието на двама от учениците си, които отново насочи към думите на пророците: “И Той им рече: О, несмислени и мудни по сърце! Да вярвате всичко, което са говорили пророците” (Лука 24:25).

От всичко казано до тук става ясно, че вярата в Бога беше пряко свързана с вярата в казаното от пророците Му. Историята показва, че винаги, когато еврейският народ се вслушваше в тези вести, те се оказваха спасителни за него и обратното, когато ги пренебрегваха - гибел и разрушение беше неговата участ.

Книгата Даниил е написана в момент, когато вярата,че има Бог на небето, е в критична точка. Народът, който трябваше да пази истината и вярата си, беше затънал дълбоко в идолопоклонство. Във време на невиждана измама и тотално отстъпничество Бог трябваше да вземе необходимите мерки. Така се появи книгата Даниил. Нейната цел е да покаже, че Бог е жив и че Той държи юздите на човешката история здраво в Своите ръце, за да я доведе до победен край. Това е нейната задача от времето на Даниил до последните времена. Тя трябва да убеди скептичния ум на човека, че историята не е наниз от случайности, че никога не е била ръководена от приумиците на царе и монарси. Разбира се, Бог винаги е зачитал личната им свобода и желанието им да управляват не според Неговата воля. Затова и в историята на човечеството има толкова кръв и сълзи. Но когато са стигали до определени граници, Бог винаги се е намесвал. Последната дума винаги е имал и ще има Бог! Ние трябва да сме сигурни в това! Проучването на книгата Даниил ще покаже по неоспорим начин тази истина.

След тези предварителни размисли,вече можем да преминем към конкретното изследване на книгата на пр.Даниил.

“В третата година от царуването на Юдовия цар Йоаким дойде Вавилонският цар Навуходоносор в Ерусалим и го обсади. И Господ предаде в ръката Му Юдовия цар Йоакима и част от съдовете на Божия дом; и той ги занесе в земята Сенаар, в капището на Своя Бог, и съдовете внесе в съкровищницата на Своя Бог." (Даниил 1:1,2)

Книгата на пр. Даниил започва с описанието на най-мрачния период от историята на еврейския народ – поробването му от вавилонския цар Навуходоносор. Цитираните стихове повдигат пред нас изключително важни въпроси:

1. 
   Как се стигна до погубването на Юдиното царство?
   
2. 
   Защо Бог го допусна?
   

В 621 г. пр. Хр. Благочестивият цар Йосия, който е начело на Юдейската държава по това време, решава да предприеме една решителна религиозна реформа сред своя народ. Предишните царе бяха довели народа до най-долно идолопоклонство. Йосия решава да поправи грешките им и да възвърне на народа правата вяра. Реформата, която той предприема, върви много успешно, докато не допуска една фатална грешка. Каква?

По негово време Юдея е под протекцията на Египет. Но на хоризонта вече се показва могъщата Вавилонска империя. Цар Йосия, подразбирайки, че именно Вавилон ще бъде следващият господар на света, решава да изостави Египет и да застане на страната на Вавилон. Желаейки да покаже ясно своята нова политика и лоялност към Вавилон, той предприема една битка срещу армиите на Египет, ръководени от фараон Нехао. Във всички свои действия Йосия не търси съвет от Бога, а върви по пътя, диктуван от собствения му разум. И това се оказва фатално за него и гибелно за неговия народ. Това не беше Божията воля! За събитията четем в (2 Летописи 35:20-24 ):“А след всичко това, когато Йосия беше наредил Божия дом, египетския цар Нехао, възлезе да воюва против Кархамис при река Ефрат, и Йосия излезе против него. А той прати посланници до него да кажат: Какво има между мене и тебе царю Юдов? Не ида днес против тебе, но против дома, с който имаш война, и Бог ми е заповядал да побързаш; остави се от Бога, който е с мене, да не би да те изтреби. Обаче Йосия не отвърна лицето си от него, но прелипи се да воюва против него, и не послуша думите на Нехао, които бяха из Божиите уста. Дойде да се бие в долината Магедон. И стрелците устрелиха цар Йосия: и царят рече на слугите си: Извадете ме оттук, защото съм тежко ранен. И тъй, слугите му го изведоха из колесницата, та го качиха на втората му колесница и докараха го в Ерусалим; и умря и беше погребан в гробницата на бащите си.”

Ето я фаталната грешка на Йосия. Преди още Египет да е слязъл от световната сцена, по собствено усмотрение, без да се допита до Бога, Йосия открито застава на страната на Вавилон. Това е грешка, която коства живота му и докарва тежки бедствия върху народа. Първата жертва е синът на Йосия – Йоахаз, който царува само три месеца след баща си. Фараон Нехао, който вече е разбрал, че в лицето на Юдея не може да има приятел, а враг, напада Ерусалим, смъква Йоахаз от престола и на негово място поставя другия син на Йосия – Йоаким.

“И фараон – Нехао постави Елиакима, Йосиевия син цар, вместо баща му Йосия, като промени името му на Йоаким, а Йоахаза отпрати; и той дойде в Египет и там умря.”

(4 Царе 23:34)

Може би се питате защо беше необходимо фараонът да променя името на новия цар? Ето и отговорът:

Елиаким,първото име на царя, означава- “Бог обитава на високо.” Новото име Йоаким означава- “Бог поставя на високо.” В еврейската държава по право Бог определяше царете. Той казваше – Саул, Давид, Соломон… Сега фараон Нехао поставя царя! Какво означава промяната на името? Скритото послание тук е: Цар Йоаким е на високо място, но богът, който го е поставил там, е фараонът, а не еврейският Бог. По този начин явно се демонстрираше превъзходството на египетския бог над Бога на евреите. Това беше една често срещана практика в древността. Победата на един народ над друг винаги се преписваше на неговия бог. И това задължително трябваше да бъде изразено по някакъв начин. В изследването на книгата Данаил ние често ще срещаме тази практика. Случаят, който разгледахме, отразява нагледно този начин на мислене на древните хора.

Как се развиват следващите събития?

След направената промяна, юдейското царство отново е на страната на Египет. Фараон Нехао е поставил в Ерусалим угоден нему цар, който трябва да следва неговата политика. Това обаче не се харесва на Вавилон. В 605 г. пр. Хр. Армиите на Вавилонския престолонаследник Навуходоносор II провеждат успешни битки срещу египтяните при Кархемиш и Хумат. С падането на гарнизоните Египет фактически остава без сила. След тези блестящи победи, през лятото на 605 г. пр. Хр., Навуходоносор се отправя към Ерусалим. Армиите му влизат в юдейската столица. Това става в третата година от царуването на Йоаким. В Ерусалим Навуходоносор заставя Йоаким да подпише нов договор с него, който поставя Юдея на страната на Вавилон. Навуходоносор обаче няма голямо доверие в Юдейския цар и взема необходимите мерки, които трябва да гарантират изпълнението на договора. Той отвежда със себе си във Вавилон отбрани младежи от царски род като заложници, които трябва да осигурят послушанието на Юдейския цар. Между тях са Данаил и тримата му приятели. Като знак за превъзходство на неговия бог Мардук над еврейския Бог Йехова, Навуходоносор взема и голяма част от свещените съдове от Ерусалимския храм и ги отнася в своята държава, за да ги постави в съкровищницата на своя бог. За целия тогавашен свят това означава: Вавилон побеждава Юдея, Мардук побеждава Йехова. Отново срещаме този начин на мислене у древните народи!

Обърнете внимание как започва вторият стих: “И Господ предаде в ръката му…” Еврейският глагол “предава” е същият, който е използван за земята Ханаан, която Господ ще даде на евреите.

“Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието Си…”

(Изход 12:25)

Дебело се подчертава, че Господ ще даде Ханаанската земя на евреите. Даниил иска да каже същото. Фактът, че Навуходоносор е влязъл и превзел Ерусалим , че е отнесъл свещените съдове в капището на своя бог, в никакъв случай не означава, че Мардук е по-силен от Йехова, а че Господ сам е позволил да се случи точно така. Само с Неговото знание, само с Неговото позволение е станало това. А след този факт има нещо още по-интересно. Даниил пише, че свещените съдове били отнесени в земята Сенаар! Защо Даниил не казва, че са отнесени във Вавилон, а в земята Сенаар? Тук ясно личи отношението на Даниил и на неговия народ към вавилонците. Вавилонците не бяха кой да е народ, а народът, който населява земята Сенаар! Името “Сенаар” извикваше определени асоциации в ума на всеки евреин. Тази дума можеше да докара до плач всеки човек от юдиното царство. Та нали Сенаар беше земята, в която се беше изградила Вавилонската кула! А тя беше върхът на човешкото безумие! Бог ясно показа Своето отношение към това безразсъдно дело на човеците, като събори една голяма част от нея, обърка езиците на строителите и пръсна народа по всички страни. Това беше една прокълната от Бога земя! Да, евреите много добре знаеха каква земя е Сенаар… И точно там бяха занесени свещените съдове, взети от храма на техния Бог! Точно там отиваха и младежите като заложници! Каква трагедия!

Даниил сякаш нарочно засилва черните краски на разказа. Той знае, че когато един евреин чете неговата книга, болка ще свие сърцето му. Болка, срам и мъка от ужасната участ на тези свещени предмети и младите пленници. Като че сам техният Бог отиваше пленник заедно с тях… Това беше нещо ужасно!

Но истинската трагедия на евреите все още предстоеше. Четири години по-късно (в 601 г. пр. Хр.) се подновява битката между Египет и Вавилон. Юдейският цар Йоаким смята, че вече е настанал удобният момент отново да застане на страната на Египет. Той отказва да плаща данъци на Вавилон като васален цар. Изглежда Навуходоносор не е погледнал сериозно на това, защото изпраща васалните царе на съседните държави – Моав, Амон и Сирия, да накажат неподчинилата се Юдея. Но те не успяват да се справят с коравите евреи. И тогава Навуходоносор сам тръгва към Ерусалим. По същото време съвсем ненадейно умира цар Йоаким. На престола се възкачва неговият син Йоахин (или Ехония). Сега обаче той трябва да плати за измяната на баща си. В третия месец от своето царуване той благоразумно се предава на армиите на цар Навуходоносор. Вавилонският владетел го отвежда като затворник в своята страна заедно с хиляди негови сънародници. Между заточените е и пр. Езекил. Това става в 597 г. пр. Хр.

Независимо от всички тези драматични събития, Юдейското царство продължава да съществува още 11 години. Навуходоносор поставя като васален цар над Юдея – Матания, един от последните синове на Йосия. И отново виждаме промяна на името като знак на превъзходство и подчинение. Матания става Седекия. Всичко това можете да прочетете в 4 Царе 24 глава.

Седекия обаче повтаря грешката на Йоаким. Разчитайки на помощта на новия фараон Априес, в 588 г. пр. Хр. той възстава, като не желае повече да се подчинява на Вавилон. Този път отговорът е светкавичен – много скоро армиите на Навуходоносор са пред стените на Ерусалим. Египетската армия, която е изпратена в помощ на евреите, е разбита. След 18 месечна обсада Ерусалим пада. Сега Навуходоносор е безпощаден. Стените са разрушени, всички жилища са опустошени и разграбени, а по-големите сгради опожарени. Изравнена със земята е и светинята на еврейския народ – храмът на живия Бог. Участта на цар Седекия е ужасна. Пред него посичат всичките му синове, после избождат очите му и го закарват пленник във Вавилон. Заедно с него Навуходоносор отвежда и огромна част от населението като пленници. Остават само една много малка част, твърде бедни хора, да се занимават с лозарство и земеделие. Това става в 586 г. пр. Хр., годината, в която тежката завеса на историята е спусната над една обезлюдена и опустошена страна…

Така си отговорихме на първия въпрос. Нека сега изясним и втория. Защо Бог допусна всичко това?

Пророк Еремия ще ни даде точния отговор.

“Слушай земьо; Ето, Аз ще докарам зло върху тия люде, дори плода на помислите им; Защото не послушаха славата Ми, а колкото за закона Ми, те го отхърлиха.” (Еремия 6:19)

Ето и първият грях на еврейския народ – отхвърлянето на Божия закон. Бог подари този закон единствено на юдеите. Никой друг народ не беше удостоен с тази висша привилегия. Този закон бе свят и отразяваше Божия характер. Евреите трябваше да го пазят като най-ценно съкровище и да го дарят и на другите народи. От него трябваше да се учат на мъдрост и на истина! Той беше и заветът, който Бог сключи с тях. Но те го отхвърлиха, потъпкаха го… Не оцениха истинската му стойност. Това от своя страна ги доведе до най-долно идолопоклонство.“Защото колкото е числото на градовете ти, толкова са и боговете ти Юдо; и колкото е числото на ерусалимските улици, толкова олтари издигнахте на онова срамотно нещо – олтари, за да кадите на Ваала.” ( Еремия 11:13)

Какво падение! Какво падение!

Това обаче още не беше дъното, но потъвайки бързо, те скоро го стигнаха. “И издигнаха високите места на Тофет, който е в долината на Еномовия син, за да горят синовете си и дъщерите си в огън… нещо, което не съм заповядвал, нито ми е дохождало на ум.” (Еремия 7:31)

Да пренасят своите синове и дъщери в жертва на езически божества?!… Кой би повярвал, че ще стигнат до такова страшно падение?! Но това беше вече една реалност- част от техния живот. Греховете им обаче не свършваха дотук. “Как ще ти простя това? Чадата ти Ме оставиха и кълняха се в ония, които не са богове! След като ги наситих, те прелюбодействаха и на тълпи отиваха в къщите на блудниците. Заран те са като нахранени коне; всеки цвили подир жената на ближния си. Няма ли да накажа за това? – казва Господ; И душата ми не ще ли въздаде на такъв народ?” (Еремия 5:7-9)

Пороци и разврат заливат цялата страна. И още:

“Езикът им е смъртоносна стрела, говори коварно; с устата си човек говори мирно на ближния си, но в сърцето си поставя засада против него. Няма ли да накажа за това? – казва Господ, Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?”( Еремия 9:8,9)

Лъжата и коварството е нещо обикновено, станали са част от техния живот. Картината на падението няма да е пълна, ако не спомена и стотиците фалшиви пророци, ясновидци, гадатели, лечители, врачки, баячки и астролози, които кръстосват нашир и длъж Юдея.

“А вие недейте слуша пророците си, нито чародеите си, нито предвещателите си, нито омаятелите си, които като ви говорят казвайки: Няма да слугувате на вавилонския цар, защото те ви пророкуват лъжа…” (Еремия 27:9,10)

И така, стигна се до точката, при която Бог повече не можеше да търпи нечестието на Своя народ. Тук трябва да отбележим, че има една пределна точка в живота на всеки човек и на всяка държава. И когато пределната граница се премине, когато чашата на беззаконието се напълни догоре, тогава Господ се намесва. Божието дълготърпение свършва!…

Еврейският народ беше препълнил чашата си! Прелюбодействия, лъжи, кражби, фалшиви пророци, най-долно идолопоклонство на всички нива... Божият закон- отхвърлен и стъпкан! Повече не можеше да се чака! И Господ се намеси. Бог трябваше да покаже, че все още е жив и няма да позволи повече да бъде обезславян и поругаван. В Посланието си до галатяните ап. Павел пише: “Недейте се лъга; Бог не е за подиграване; понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне”.(Галатяни 6:7) Евреите се подиграха със Своя Бог! Решиха, че могат да правят каквото си искат, без да се съобразяват с божествените наставления. Сяха непрекъснато нечестие от всякакъв характер и беше дошло времето да жънат плодовете от своята сеитба. Разрушен град, разрушен и опожарен храм, хиляди избити, а живите отведени в плен… Плячкосана, обезлюдена и опустошена земя! Истинска трагедия! Трагедията на грешния избор! Избор да живееш в бунт срещу Бога…

Когато разглеждаме причините за тези трагични събития, сполетели еврейския народ, не можем да не констатираме факта, че има голяма аналогия с нашето време. И днес светът преживява една тежка нравствена криза. Устоите на обществото силно са разклатени и резултатите естествено са на лице. Божият закон се тъпче тотално и то в християнския свят. Хиляди хора казват: “Законът вече е невалиден. Той беше за евреите. Христос го прикова на кръста и ни освободи от неговото робство. Днес сме под особената Божия благодат.” Абсурдно и неразбираемо за мен, но тъжен факт. Отхвърлянето на Божия закон е най-големият грях на днешните християни. И резултатите са пред нас: християни лъжат, прелюбодействат, крадат, убиват… вършат без страх всякакъв друг грях! Порокът и развратът не стряскат вече никого! Свещеници венчават хомосексуалисти! Наскоро медиите съобщиха за свещеници, които посещават редовно публични домове. Сърцето на един от тях не могло да издържи на силните емоции и се пръснало в най-неподходящия момент. Малко преди да издъхне неговите колеги, които били заедно с него, му дали причастие! Коментарът просто е излишен!

А какво да кажем за хилядите врачки, баячки, гледачки, ясновидци, екстрасенси, астролози, медиуми и какви ли не още съвременни чудотворци, които заливат света като потоп? И всички те претендират, че говорят Божии думи, че свръхестествените им способности са Божий дар!

И така, можем определено да кажем, че днес християнският свят е същият, както и еврейският народ преди разорението му. И ако Бог е позволил да се стоварят такива ужасни съдби върху Неговия народ, когато той тотално го обезслави, как смятаме, че ще постъпи днес с християнския свят? Господ ясно е казал как:

“След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всичките народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване, и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош. И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й; защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди. Въздайте й, както и тя е въздала, да! Платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила , почерпете я двойно. Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъки и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя. Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, Който я съди.” (Откровение. 18:1-8)

Впечатлителни думи! Фалшивата религия, фалшивите църкви, наречени символично “Вавилон”, са изпълнили догоре мярката на своето нечестие,“греховете им са стигнали до небето”. И сега идва времето на Божиите съдби…

Приятели, това са Божии думи и те абсолютно сигурно ще се изпълнят съвсем скоро. Бог няма да търпи повече да бъде обезславян. Нека не забравяме, че Той не е само милост и любов, но и святост и правда. Никога не трябва да злоупотребяваме с Неговата обич и дълготърпение! Не бива да си мислим, че можем да разполагаме с Неговата сила и благодат като с прислужница… Това е грешно, обидно и страшно!

Затова, приятели, в последните мигове на Неговата все още продължаваща благодат, вслушайте се в думите Му. Трагедията на грешния избор на еврейския народ може да стане моя и твоя трагедия… Дано да се поучим от историята!