Вярата и надеждата „Спасова могила“ Елин Пелин
Изтегляне 27.8 Kb.
|
| 2. Творбата – „Молитва“ е текст на катарзиса и възвърнатата надежда, на преоткритата вяра в спонтанното, в незаличената естествена връзка на човека със света. Стихотворението е публикувано за първи път през 1927 г. във вестник „Стрелец“ , а после е публикувано във втората стихосбирка на Атанас Далчев „Стихотворения“ (1928 г.). Съдържанието на творбата е съвсем просто: лирическият герой се безпокои, че е увлечен в решаването на сложни въпроси, може би е забравил да живее. Затова се моли на Бог да го освободи от всяка сложност, да му разкрие отново простите радости на обикновения живот, да го научи как да общува с обикновените хора, използвайки техния прост език и в края на краищата – да живее като всички. Молитвата на героя го извежда от делничния свят, изпълнен с грижи за прехраната, за да го заведе в света на свещените ценности – любовта, съпричастието, грижата за ближния. Молитвата като специфичен речеви акт обединява хората в едно универсално човешко братство, към което иска да се присъедини и лирическият аз. Заглавието на творбата насочва към особеностите на молитвата като словесен жест, в който се откроява настойчивостта на искрения и съкровен диалог на човека с Бога, молбата за подкрепа в търсенето на истината за себе си и за смисъла на своето съществуване. Отправено е желанието на лирическия аз към една висша инстанция, какъвто е Господ. Без да губи връзка с каноничните текстове и с религиозното съзнание, проявено в тях, Далчевият текст все пак е различен от традиционната молитва. В него призоваването на Бог метафорично изразява търсенето на съзидателния дух и носи следа от метафизичния бунт на човека срещу своята преходност и несбъднатост. Стихотворението на Далчев е лирическа изповед на съкровения порив на модерния човек да преодолее границите вътре в себе си, да надмогне празнотата на съществуването, за да намери път към другите.
3. Жанр – лирическо стихотворение/ лирическа изповед. Лирическият аз в творбата се обръща към Бог, изповядвайки трагичната си равносметка, че самотното му съществуване изглежда недействително, несъстояло се още, заплашено да изтече безследно в потока на времето. Спасение от пагубната самоизолация се вижда в завръщането на човека в света на другите, във взаимността при даряване на надежда, в пробуждането на вярата в чудото, явяващо се в „простите“ неща на всекидневието – дочаканата милостиня, непринуденото даряване, чистата радост на дете. Молитвата на героя е за преход от познание към непосредствено изживяване. Това е молитва за възкръсване на възможностите да бъдеш, като се научиш на приобщаване. Изтегляне 27.8 Kb. Сподели с приятели:
|