Вярата и надеждата „Спасова могила“ Елин Пелин
Изтегляне 27.8 Kb.
|
| 6. Герои
А) дядо Захари – още с първите щрихи на текста е фокусирано вниманието върху фигурата на стария човек – с реда на портретните детайли се осъществява движение от вън навътре. От външния облик („изгорялото лице“) се преминава към тежкото изживяване, напомнящо агония („пред очите му минават кървави мъгли“). Той е представен чрез действена характеристика – глаголите в градация свидетелстват за това ( „върви полека и крепи“). Героят върви неотклонно към своята цел и крепи духом сирачето. Разказът дискретно очертава паралел между образите на дядо Захари и благия и добър дядо Господ от приказката. Божието у дядо Захари е показано чрез милосърдието, саможертвата и обичта, проявени към ближния. С Бог героят е свързан и чрез името си, носено и от библейски пророци („памет на Бог“, „Бог си спомня“). Той е носител на свещения завет, изпълнител е на Божията воля, проповядва вяра, открива Божия промисъл и вярва в Божията сила. В представите на дядото злото на болестта едновременно уеднаквява хората и ги оразличава – всички страдат – и бедните, и богатите, но от различна болест. Вярата и надеждата водят напред хората, за да ги приобщят духовно към техния Създател. В разказа си за Бог дядо Захари представя Спасителя като милосърден към всеки нуждаещ се. Той рисува пред болното си внуче приказна картина на Божията милост, в която се преплитат библейски и фолклорно-митологични мотиви. Името на героя съдържа и асоциация със сладко (захар), съответстваща на сладкодумието на благия старец, защото има силата да пренася със словото си от потресаващия свят на страдания в чудния свят, в който има лек за всяка болка. Прозренията на стареца изпъстрят речта му и изграждат ядро на сентенции – поанти на текста, в които се противопоставят злото и доброто („То целият свят е болен.“, „Гледаш, тялото желязно, а душата-гнила.“, „Всички носят по един недъг и по една надежда за изцеление.“, „Който вярва, ще се спаси.“). Дядо Захари напътства Монката, предава му собственото си познание с мъдрословия, стреми се да запази душата му от разочарование, от обезверяването, от озлоблението. Дядото подкрепя детската душа да се уповава и да повярва в чудо, сам случвайки чудото на доброто. Б) Монката – портретите, речта, вътрешният монолог, диалозите с дядо Захари, картините от въображението говорят за динамичната емоционално-мисловна вселена на детето, което интензивно опознава света и себе си. Името е умалително на Симеон („изслушване на молитва“ или „Бог слуша“). Детето се вслушва в думите на дядо си, то се надява Бог да го послуша и да го спаси от болестта. Въпреки доверието, което има към дядо си, сирачето непрекъснато премерва света през сърцето и разума си, търсейки своята истина. Вярата на дядото е силна и безусловна. Това е вярата в нейния библейско-религиозен смисъл, която не търси доказателства. За разлика от дядо си, неусъмнен в справедливостта на Бог, малкият не проумява божествената логика и му се струва жестока несправедливост спасението да се отлага. Ако търпението и смирението пред съдбата са житейска философия за дядото, малкият страдалец иска изцеление веднага, няма търпение да живее сега, детството му изтича, а той още не се е наиграл. Монката е жертва и на социалното разделение, той не може да получи помощ от лекар, защото принадлежи към социалните низини на обществото. Съдбата двойно е ощетила Монката – лишила го е от майка и от здраве, от безусловната любов на тази, която му е дала живот, и от енергията на тялото, за да играе с другите деца, да се радва на краткото време на битийна лекота и необремененост с грижите на възрастните. Повторението на епитета „сух“ в портретното описание на детето слага акцент върху пресъхването на жизнената му енергия. Подсилено от инверсия, метафоричното сравнение „като сянка“ внушава колко телесното се е стопило и чезне, как се оголва душата и детето застава вече на границата между живота и смъртта. Смъртта сякаш е обсебила детството му, съкрушила е енергията на това призрачно момче. Но в очите на детето се открива не обречеността, а живо любопитство към раздвижения природен свят. В тях все още тържествуват животът, любопитството към красотата и загадките на богосъздадения свят. На физическата слабост се противопоставя духът на момчето, който болестта не е успяла да съкруши. Хармонията между вътрешния детски свят и този на естеството е изразена лирически – със звукописа, зрителните асоциации и колорита на картината. В прехода към нощта светът показва враждебното си лице, започва да се превръща в страшна приказка и вещае Второто пришествие. Живото въображение на Монката открива плашещи аналогии; Спасовата могила се преобразява в пространство, завладяно от ужасяващите знаци на неизбежната смърт, в ад, в гробищно място. Звездите се асоциират с нетленното, безкрайното, божественото, те сякаш оживяват и се превръщат в двойник на малкото невинно дете с големите сини очи, пълни със светлина и желание за живот. Тъкмо звездите пълнят сърцето му с радост, светлина и надежда. Агонията е представена алегорично като борба на мрака със светлината, като преход от потъване в бездната на болка и отчаяна слепота към издигане и проглеждане за един светъл свят, подреден от желанията и мечтите на сърцето. Прилошаването метафорично е предадено с падане на черна пелена – аналог на притисналия земята мрак от предходната апокалиптична картина. Отвъд смъртта на тялото обаче започва животът на духа. Детското въображение пресътворява опознатото според желанията и надеждите на сиротната душа. Този Бог, в когото Монката е повярвал, е и всесилен изцелител, и земен – безпределно благ и добър като собствения му дядо. Всемилостив е и отваря небето първо за децата. Възнаграден с всичко онова, от което е бил лишен, Монката с лекота се възкачва на небето, за да стигне при майка си, която не е виждал никога. От отлитналата в другия свят душа остава знакът на изживяно блаженство – една „лека и чудна детска усмивка“, замръзнала на лицето. Тя е знак на постигната духовна хармония, на изцелението и спасението. Смъртта на детето е показана като избавление от земните несгоди. В) Бог – в детското съзнание е показан Бог и като лечител, и като съдник. Изтегляне 27.8 Kb. Сподели с приятели:
|