Вярата и надеждата „Спасова могила“ Елин Пелин
Изтегляне 27.8 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 5. Композиция
| 3. Жанр – „ Спасова могила“ е кратък разказ и наподобява притча за трудния път на човека от страданието до вярата и надеждата. Откроява се с бързо протичащо действие, съсредоточено в рамките на няколко часа, неголям брой герои и неочакван обрат.
4. Сюжет – той се разгръща на свечеряване през пролетта. Нощта, сенките и тайнството са символно натоварени образи и олицетворяват приближаващата смърт. Събитието, което събира всички нишки на повествованието в разказа, е изпълнението на ритуал в навечерието на Спасовден, заради който болни се изкачват на възвишение, нощувайки на открито в очакване на чудото. Диалозите индивидуализират двамата главни герои, добавяйки речева характеристика към беглите портретни щрихи. Двамата герои вървят към хълма, за да търсят чудодейното изцеление чрез Божията сила, но тъкмо в нощта срещу Възнесение Монката умира. Чрез на пръв поглед простия и еднолинеен сюжет на разказа Елин Пелин е постигнал майсторско художествено обобщение на страданието и вярата в човешката съдба. 5. Композиция – текстът следва донякъде библейския сюжет за живота, страданията, смъртта, възкресението и възнесението на Исус Христос от Новия завет на Библията. Композицията е двуделна. Първата, по обширната част, насочва вниманието към тежката земна участ на болното сираче, лишено от истинско детство от игри, от радост. Смъртта обаче го спасява от страданията, душата му възкръсва за радостта и щастието чрез никога неизпитаната до този момент майчина милувка и се възнася в селенията на отвъдното, нетленното, божественото (втората, по кратката част от разказа). Събитията в разказа се случват на свечеряване и през нощта- тайнственото и мистично време на чудесата, но и на прехода към смъртта. Пролетта е времето на възраждащата се за нов живот природа след символичната смърт през зимата, времето на буйния цъфтеж, на светлината, на промяната. Тя дарява на човека и на света сили, енергия, импулси за живот. Така подтекстово характеристиките на художественото време насочват вниманието към страданието, обречеността и смъртта, но и към надеждата, вярата, упованието в бъдещето, към новото начало и новия живот. Художественото пространство е двойствено. То е ценностно разполовено между земната реалност и Божия свят, между страдалческото битие на човека тук и сега и вечното блаженство на душата му там и отвъд. Границата между двете пространства е Спасова могила – обиталище на болката, но и на надеждата. В експозицията на разказа е поставен акцент върху проблема за страданието, за мъчителните изпитания, които съдбата изпраща на хората, сравнени с мравуняк. Завръзката представя проблема за болестта, застигнала Монката. Включва опознаването на света от детето и поемането на героите по пътя на спасението. Кулминацията включва възнесението на детската душа, която възлиза все по-високо на крилете на вярата и сбъднатата мечта към най-високото небе, където е майката – олицетворението на ласката, на обичта и закрилата. Трагичната развръзка на разказа е връщането в безотрадния свят – антитеза на светлия рай ( очите на Монката са склопени, детският глас е замлъкнал, а преживяванията и виденията на момчето остават несподелени и несподелими) . Изтегляне 27.8 Kb. Сподели с приятели:
|