Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание
Изтегляне 1.01 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Безплодното смокиново дърво
- Последното поколение
- Св. Атанасий, В защита на неговото бягство [11]
9 – ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ИЗРАЕЛЧетенето на Библията от гледна точка на темата за Рая може да задълбочи нашето разбиране дори на най-познатите текстове от Писанието. Изведнъж разбираме защо Псалм 80 и Исая 5, например, описват заветния народ като “Божие лозе.” Както видяхме, това е напомняне за първоначалното състояние на човека в общение с Бога в Градината. Това беше също напомняне, че когато Бог спасява Своите хора, Той ги прави обновена Градина (или Лозе), и така библейските автори използват образността на насаждане на дървета, лози и плод отново и отново, за да опишат спасението в неговите различни страни (Йоан 15 е известен пример). Важно е също да разберем, обаче, че образността на Градината може да бъде използвана, за да опише отстъпничеството и Проклятието, защото първото нарушаване на завета се извърши в Градината. Бог поръча на Адам да обработва и пази Неговото “лозе”; вместо това, Адам се разбунтува срещу Стопанина, и беше проклет и изхвърлен, изгубвайки своето наследство. Този двоен образ на лозето, като място на благословението и на проклятието, е важен възглед в Библията, и става фон за една от най-поразителните притчи на Исус, разказа за нечестивите лозари (Псалм 80 и Исая 5 трябва да се четат заедно с тази история). Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. И когато наближи времето на плодовете, изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му. А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. Пак изпрати други слуги, повече на брой; и на тях сториха същото. Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми. Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. (Матей 21:33-39) В своята милост, Бог беше изпращал пророци до Израел през цялата му история, и винаги отношението към Божиите хора беше злобно. “С камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята” (Евреи 11:37-38). Истината е, че Израел постоянно отхвърляше Божието слово и се отнасяше зле с пророците, още от самото начало. Както Стефан ги обвини (точно преди той да бъде умъртвен от юдейските водачи): “Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие всякога се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци” (Деяния 7:51-52). Нечестивото отношение на Израел към пророците достигна своята връхна точка в убийството на Божия Син, както Исус предсказа в Своята притча. Тогава той попита слушателите, “И тъй, като си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тези земеделци? Казват му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земевладелци, които ще му дават плодовете на времето им. Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тази дума: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; от Господа е това и чудно е в нашите очи. Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му” (Матей 21:40-43). Юдеите изрекоха своята собствена осъдителна присъда. Наистина лозето щеше да се отнеме от тях; Господ щеше да дойде и да ги погуби, и да даде лозето на покорни работници, които ще да Му дават плода, който Той желае. Царството щеше да се отнеме от юдеите и да се даде на нов “народ.” Кой щеше да бъде този народ? Апостол Петър (след като цитира същия старозаветен текст, който Исус използва), даде категоричния отговор, пишейки на Църквата: “Вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, хора, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина, вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили” (1 Петрово 2:9-10). Най-важното е, че Бог използва същият този език като говори на заветния народ Израил при Планината Синай: “повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание . . . и вие ще Ми бъдете царство свещеници и свят народ” (Изход 19:5-6). Това, което се отнасяше преди за Израел, казва Петър, сега и завинаги се отнася за Църквата. Безплодното смокиново дърво Израел беше градина, лозе в бунт срещу своя собственик; или да променим метафората, то беше дърво без плод, както Исус каза в друга притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод от тази смокиня, но не намери. И рече на лозаря: Ето три години как идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята? А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор; и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш (Лука 13:6-9). Исус, Господарят на лозето, прекара три години от Своето служение да пътува из Израел да търси плод. Сега беше време да “я отсече.” Йоан Кръстител предупреди юдеите дори преди Исус да започне Своето служение, че времето на Израилевото лозе изтичаше: Затова принасяйте плодове достойни за покаяние; и не мислете да казвате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля (Матей 3:8-10). Това беше проблемът с Израел. Макар че юдеите приветстваха Исус в Ерусалим, махайки палмови клонки като признание за Неговото бъдещо възстановяване на Едем (Матей 21:8-9), клонките нямаха плод. Интересно, същият текст продължава като показва какво се случи, след като Исус напусна Ерусалим. Докато вървеше, Той дойде до смокиново дърво и потърси плод, но не намери никакъв. Затова Той прокле смокиновото дърво, казвайки: “Да няма плод на тебе до века.” И смокиновото дърво веднага изсъхна (Матей 21:18-19). Същото щеше да стане с безплодния, непокаян Израел. Последното поколение Вината, разбира се, лежи предимно върху водачите на Израел, слепите водачи на слепците, които водеха целия народ към пропастта (Матей 15:14). Така Исус конкретно насочи Своите гневни изобличения към тях (сравнете Матей 23). Но Той също включи целия народ в Своето осъждение, както можем да видим при заключителните думи на Неговото последно публично послание: Горко вам книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, и казвате: Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствали с тях в проливане кръвта на пророците. Така щото свидетелствате против себе си, че сте синове на онези, които избиха пророците. Допълнете и вие, прочее, мярката на бащите си. Змии! Рожби ехиднини! Как ще избягате от осъждането в пъкъла? Затова, ето Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, и други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град; за да дойде върху вас всичката праведна кръв, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел, до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара. Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху това поколение (Матей 23:29-36). Греховете на Израел, неговите бунтове и отстъпления, се натрупваха с векове, изпълвайки чашата до преливане. Кризисната точка беше достигната, когато дойде Синът. Отхвърлянето Му от тях подпечата тяхната съдба, и те бяха на свой ред отхвърлени от Бога. Поколението, което разпъна Господа и преследваше Неговите апостоли, беше истинското “последно поколение.” Израел, като Заветен Народ, щеше да бъде унищожен, окончателно и необратимо. Те бяха получили последното предупреждение. Години по-късно, малко преди холокостът през 70 от Хр. да дойде върху Израел, Апостол Павел написа, че “Юдеите, които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всичките човеци са противни, като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна” (1 Солунци 2:14-16). Като народ, Израел стана отстъпник, духовна блудница в бунт срещу нейния Съпруг (сравнете Езекиил 16). Страшните думи в Евреи 6:4-8 бяха буквално приложими към заветния народ, който изостави своето първородство: Защото за тези, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Святия Дух, и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога, но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори. Същото множество, което приветства Исус в Ерусалим с “Осанна!” крещеше за Неговата кръв след по-малко от седмица. Като всички роби, тяхното отношение беше променливо; но всъщност, тяхното отношение беше обобщено в друга от Исусовите притчи: “Не искаме този Човек да царува над нас!” (Лука 19:14). Главните свещеници разкриха вярата на народа, когато разпалено отрекоха господството на Христос и потвърдиха: “Нямаме друг цар освен Цезаря” (Йоан 19:15). Така заветният народ наследи Проклятието. Те махаха своите клонки към Сина на Собственика, когато Той влезе в тяхното лозе, преструвайки се, че Го приветстват в Неговата законна собственост; но когато Той се приближи и прегледа клонките, не намери плод – само листа. В съответствие с модела, който видяхме при нашето изучаване на Едемската градина, Израел беше узрял да бъде съден, лишен от наследство, и изхвърлен от Лозето. Но те имаха не само примера на Едем, Потопа, Вавилон, и други исторически осъждения и предупреждения. Бог конкретно каза чрез Мойсей, че Проклятието ще падне върху тях, ако отстъпят от истинската вяра. Ще е добре да си спомним за предупрежденията на Второзаконие 28, където Бог заплаши със загуба на семейството и собствеността, с това да бъдат нападнати от многобройни болести, да страдат от войни и от подтисничеството на победоносен езически народ, да стигнат до канибализъм поради глад, да бъдат продадени в робство и разпръснати по лицето на земята:
Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 1.01 Mb. Сподели с приятели:
|