– ГРАДИНАТА И БЕЗВОДНАТА ПУСТИНЯ

6 – ГРАДИНАТА И БЕЗВОДНАТА ПУСТИНЯ

Когато Бог създаде Адам, Той го постави в земя, и му даде господство върху нея. Земята е от основно значение за господството; следователно, спасението включва възстановяване в земя и собственост. При обявяването на Своя завет с Аврам, първото изречение, което Бог изговори, беше обещание за земя (Битие 12:1), и Той напълно изпълни това обещание, когато спаси Израел (Исус Навин 21:43-45). Именно затова библейският закон е изпълнен със споменавания на собственост, закон и икономика; и именно затова Реформацията полага такова ударение върху този свят, както върху бъдещия. Човек не се спасява като се избавя от своето обкръжение. Спасението не ни избавя от материалния свят, а от греха и от последствията от Проклятието. Библейският идеал е всеки човек да притежава собственост – място, където може да владее и да управлява под Бога.

Благословенията на Западния свят са дошли поради християнството и произтичащата от него свобода, която хората са имали в употребата и развитието на собствеността и изпълнението на техните призвания под Божия мандат за господство. Капитализмът – свободният пазар – е продукт на библейския закон, в който висок приоритет се поставя върху частната собственост, и който осъжда кражбата от всеки вид (включително кражба от държавата).

За невярващите икономисти, професори и държавни чиновници е мистерия защо капитализмът не може да бъде изнасян. Предвид очевидното, доказано превъзходство на свободния пазар в повишаването жизнения стандарт за всички класи хора, защо езическите народи не прилагат капитализма в своето обществено устройство? Причината е тази: Свободата не може да бъде изнесена към народ, който няма пазарно място за Благовестието. Благословенията на Градината не могат да се придобият без Исус Христос. Златното Правило – което обобщава закона и пророците (Матей 7:12) – е неизбежната етична основа на свободния пазар; и тази етика е невъзможна без делото на Святия Дух, Който ни дава възможност да спазваме праведните изисквания на Божия закон (Римляни 8:4).

Всички езически общества са били атеистки и тиранични, защото хората, които отхвърлят Бога, предават себе си и своята собственост на диктатор (1 Царе 8:7-20). Нечестивите хора искат благословенията на Градината, но те се опитват да ги придобият чрез незаконни средства, както Ахав направи с лозето на Навутей (3 Царе 21:1-16), и следствието е, както винаги, погибел (3 Царе 21:17-24). Истинското, свободно притежаване на земя е следствие от спасението: Бог въведе Своя народ в земя и я раздели между тях за наследство (Числа 26:52-56); и както направи в Едем, Той регулираше земята (Левит 25:4) и дърветата (Левит 19:23-25; Второзаконие 20:19-20).

Както видяхме, когато Бог изгони Адам и Ева от тяхната земя, светът започна да става пустиня (Битие 3:17-19). От този момент Библията започва да развива темата за Земята срещу Пустинята, в която изкупените, покорни Божии хора наследяват земя, която е безопасна и изобилна, докато непокорните са проклети, като биват изгонени в пустиня. Когато Каин беше осъден от Бога, той се оплака: “Ето, гониш ме днес от лицето на тази земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята” (Битие 4:14). И той беше прав, както отбелязва Писанието: “Тогава излезе Каин от Господнето присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем” (Битие 4:16). Нод означава Скитане: Каин стана първият номад, скитник без дом и без посока.

Съответно, когато целият свят стана нечестив, Бог каза: “Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох” (Битие 6:7) и Той направи това чрез Потопа – оставяйки живи само Ной и неговото семейство в ковчега (който в крайна сметка Бог спря на планина; Битие 8:4). Нечестивите бяха изгонени от земята, и хората на завета я населиха.

Отново, нечестивите се опитаха да построят своя собствена “Градина,” Вавилонската кула. Те се опитаха да си направят име – да се определят според своите собствени бунтовни стандарти – и да предотвратят своето разпръсване от земята (Битие 11:4). Но човек не може да строи Градината според своите собствени условия. Бог е Този, Който определя, и Той е единственият, Който може да ни даде сигурност. Самият опит на Вавилонските хора да предотвратят своята гибел всъщност причини тази гибел. Бог обърка техните езици – дотук беше всяко “наименуване”! – и ги разпръсна от земята им (Битие 11:8-9).

В забележителен контраст, точно следващата глава отбелязва Божия завет с Аврам, в който Той обещава да засели Адам в земя, и да направи името му велико (Битие 12:1-2). Като допълнителна гаранция и напомняне за Своя завет, Бог дори промени Аврамовото име на Авраам, според неговото предопределено призвание. Бог е Този, който ни определя: само Той ни дава име, и “извиква в съществувание това, което не съществува” (Римляни 4:17). Така, когато сме кръщавани в Божието Име (Матей 28:19), ние сме определени наново като живи Божии хора, свободни в Христос от нашата смърт в Адам (Римляни 5:12-6:23). Обрязването изпълняваше същата функция в Стария Завет, което е причината децата да получават своето официално име в момента на обрязването (сравнете Лука 2:21). В спасението Бог ни въвежда обратно в Едем и ни дава ново име (Откровение 2:17; сравнете Исая 65:13-25).

Когато Божият народ стана непокорен при влизането в Обещаната Земя, Бог ги наказа като ги направи да се скитат в Пустинята, докато цялото поколение на непокорните беше изличено (Числа 14:26-35). Тогава Бог се върна и спаси Своя народ от “пустата земя” (Второзаконие 32:10), и ги въведе в земя, където текат мляко и мед (друг намек за Едем: млякото е по-хранително от водата, а медът идва от дървета). Божиите покорни хора никога не са били номади – вместо това, те се отличават със стабилност и господство. Наистина, Библията ни нарича пътници (Евреи 11:13; 1 Петрово 2:11), но точно това е идеята: ние сме пътници, не скитници. Пътникът има дом, има посока. При изкуплението Бог ни спаси от нашите скитания и ни събра в земя (Псалм 107:1-9). Разпръснат, бездомен народ не може да владее. Когато пуританите напуснаха Англия, те не се скитаха по земята; Бог ги въведе в земя и ги направи владетели, и макар основата, която те изградиха, да е силно разядена, до голяма степен тя е все още с нас след 300 години. (Какво ще кажат хората след 300 години за постиженията на днешното плитко, пораженческо евангелско християнство?)

Хората стават номади само поради непокорство (Второзаконие 28:65). Когато Проклятието действа в историята, когато цивилизацията отстъпва, скитничеството става широко разпространено и пустинята нараства. И, с разпространението на Проклятието, водата пресъхва. След Падението, земята вече не се напоява предимно от потоци. Вместо това Бог изпраща водата чрез дъжд (дъждът е много по-лесен за внезапно спиране и пускане, отколкото са потоците и реките). Задържането на водата – превръщането на земята в пресъхнала пустиня – е тясно свързано с Проклятието (Второзаконие 29:22-28). Проклятието също е описано като изкореняване на непокорния народ от земята (Второзаконие 29:28), обратно на Божието насаждане на Божия народ в земята (Изход 15:17). Бог унищожава корените на земята и хората, като премахва водните извори: сушата се счита в Писанието за главно (и ефективно) средство за национално наказание. Когато Бог спира водата, Той превръща земята в самата противоположност на Едем.

Историята на Содом и Гомора е в известен смисъл сбита история на света в това отношение. Описани веднъж като подобни на Едемската градина по своята хубост и изобилие (Битие 13:10), те стават чрез Божието осъждение “изгорени със сяра и със сол, та нито се сее, нито произраства, и никаква трева не никне на нея” (Второзаконие 29:23). Содом и Гомора бяха в областта, сега известна като Мъртво Море – и то е наречено Мъртво по много добра причина: нищо не може да живее в него. Химическите наноси (сол, калий, магнезий и др.) съставят до 25 процента от водата като следствие от Божия съд върху земята. Освен местата, където водата се влива в него (и в няколко изолирани извори в областта), земята е напълно безводна. Сега тя е във възможно най-далечното състояние от Едем, и служи като картина на света след Проклятието: Едем стана Пустиня.

Но това не е всичко, което ни се казва за това място. Във видението на Езекиил за възстановения Храм (също върху Планина; Езекиил 40:2), той вижда Живата вода да тече на изток от прага към Мъртво Море и да изцелява неговите води, което води до “голямо множество риба” и изобилен растеж (Езекиил 47:8-12). Не трябва да гледаме на света с очи, които виждат само Проклятието; трябва да гледаме с очите на вярата, просветени от Божието Слово да видят света като арена на Божията победа. Историята не завършва с Пустиня. Световната история ще бъде, в огромен мащаб, като историята на Содом: първо Градина, прекрасна и плодоносна; после покварена в Пустиня на Смъртта чрез греха; накрая възстановена чрез Божията благодат към своето предишно Едемско изобилие. “Пустото и безводно място ще се развеселят, и пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем” (Исая 35:1).
Сиромасите и немотните търсят вода,

А няма, и езикът им съхне от жажда,

Аз, Господ, ще ги послушам.

Аз, Израилевият Бог, няма да ги оставя.

Ще отворя реки на голите височини,

И извори всред долините;

Ще обърна пустинята на водни извори.

В пустинята ще насадя кедър, ситим

Митра и маслинено дърво;

В ненаселената земя ще поставя наедно елха,

Явор и кипарис,

За да видят и да знаят,

Да разсъдят и да разберат всички,

Че ръката на Господа е направила това,

И светият Израилев го е създал. (Исая 41:17-20)
Следователно това е посоката на историята, в това, което може да се нарече “първото Грабване” – Бог постепенно изкоренява невярващите хора и невярващите общества от земята, и довежда Своя народ в пълно притежание на земята.

Тук, разбира се, не отричам библейското учение, че един ден Божият народ ще срещне Господа във въздуха при Неговото завръщане (1 Солунци 4:17); но съвременната доктрина за “Грабването” е твърде често доктрина за бягство от света, в която християните са учени да копнеят за бягство от света и от неговите проблеми, вместо това, което ни обещава Божието слово: Господство. Колко често чуваме как християните казват, когато са изправени пред проблем: “Наистина се надявам Грабването да дойде скоро!” – вместо: “Нека да се захванем да работим по решението сега!” Дори още по-лош е отговорът, който е твърде често срещан: “Кой го е грижа? Не трябва да правим нищо относно това, защото Грабването така или иначе идва скоро!” А най-лоша от всички е нагласата на някои, че всяко усилие да подобрим този свят е абсолютно погрешно, защото “подобряването на положението само ще отложи Второто Пришествие!” Трябва да осъзнаем истинското естество на голяма част от съвременното учение за Грабването: опасна грешка, която учи Божия народ да очаква поражение, вместо победа.

Всъщност, твърде чест евангелски мироглед е, че “земята е на дявола, и всичко, което има на нея” – че светът принадлежи на Сатана, и че християните могат да очакват само поражение, докато Господ не се върне. И точно това е лъжата, която Сатана желае християните да вярват. Ако Божият народ мисли, че дяволът побеждава, това прави неговата работа много по-лесна. Какво би направил, ако християните спрат да отстъпват и вместо това започнат да напредват срещу него? Яков 4:7 ни казва какво ще направи: ще бяга от нас! Така, че защо дяволът не бяга от нас в тази епоха? Защо християните са оставени на милостта на Сатана и на неговите слуги? Защо християните не покоряват царства с Благовестието, както са правили в миналите времена? Защото християните не се противят на дявола! По-лошо дори, техните пастори и водачи им казват да не се противят, но вместо това да отстъпват! Християнските водачи са превърнали Яков 4:7 наопаки, и всъщност помагат на врага и го утешават – защото в действителност казват на дявола: “Противи се на Църквата, и ние ще бягаме от теб!” И Сатана приема сериозно думите им. Така че, когато християните се видят губещи на всеки фронт, те го приемат като “доказателство,” че Бог не е обещавал да дава господство на Своя народ. Но единственото нещо, което това доказва, е, че в крайна сметка Яков 4:7 е вярно слово, включително и неговата “обратна страна” – т.е., ако вие не се противите на дявола, той няма да бяга от вас.

Това, което трябва да запомним, е, че Бог не “грабва” християните от света, за да избегне конфликта – Той “грабва” не-християните! Господ Исус всъщност се моли ние да не бъдем “грабнати”: “Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия” (Йоан 17:15). И това е постоянното послание на Писанието. Божият народ ще наследи всички неща, а нечестивите ще бъдат лишени от наследство и изгонени от земята. “Защото правдивите ще населят земята, и непорочните ще останат в нея, а нечестивите ще се отсекат от земята, и коварните ще се изкоренят от нея” (Притчи 2:21-22). “Праведният никога няма да се поклати, а нечестивите няма да населят земята” (Притчи 10:30). Бог описва Ханаанската земя като “осквернена” от омразните грехове на нейното езическо население, казвайки, че самата земя “избълва своите обитатели”; и предупреди Своя народ да не подражава на тези езически мерзости, “за да не ви избълва земята” (Левит 18:24-28; 20:22). Използвайки същия Едемски език, Господ предупреди Лаодикийската църква срещу греха, и заплаши: “ще те избълвам от устата си” (Откровение 3:16). В Своята притча за житото (праведните) и плевелите (нечестивите) – и забележете Едемската образност дори в Неговия избор на нагледни примери – Христос обяви, че Той ще събере първо плевелите за изгаряне; житото бива “грабнато” след това (Матей 13:30).

“Богатството на грешника се запазва за праведния” (Притчи 13:22). Това е основният модел в историята, когато Бог Спасява своите хора и им дава господство. Точно това направи Бог с Израел: като ги спаси, Той ги въведе във вече населени земи, и те наследиха градове, които вече бяха построени (Псалм 105:43-45). Бог наистина благославя езичниците в известен смисъл – само за да могат те да изработят своето собствено осъждение, като междувременно изграждат наследство за праведния (ср. Бит. 15:16; Изход 4:21; Исус Навин 11:19-20). Тогава Бог ги поразява и дава плода на техния труд на Своя народ. Затова не трябва да се терзаем заради злотворците, защото ние ще наследим земята (Псалм 37). Еврейската дума за спасение е yasha, което означава въвеждам на широко, обширно, отворено пространство – и в спасението Бог прави точно това: Той ни дава света, и го превръща в Едемска градина.
Той спечели победа над Своите демонични врагове и плячка от идолите дори преди Своето телесно явление – а именно, всички езичници, които от всички области изоставиха традицията на своите бащи и лъжливото поклонение към идолите и сега поставят своята надежда в Христос и към Него насочват своята вярност. Това става точно пред очите ни, тук в Египет, и с това се изпълнява друго пророчество, защото по никое друго време египтяните не са прекратявали своето лъжливо поклонение, освен когато Господарят на всички, яздещ на облак, дойде тук в тяло и сведе до нищо греха на идолите и спечели всички за Себе си и чрез Себе Си за Бащата. Той беше разпнат, и слънцето и луната са Негови свидетели; и чрез Неговата смърт спасението дойде до всички хора, и цялото създание беше изкупено.

Св. Атанасий, За въплъщението [37]