Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание

5 – ГОСПОДНАТА ГРАДИНА

В Христос, обаче, господството на човека е било възстановено (Псалм 8:5-8 с Евреи 2:6-9). Така, когато Бог спаси Своя народ, това последствие от Проклятието започна да се обръща. Той ги поведе през опасни пустини, защитавайки ги от змии и скорпиони (Второзаконие 8:15), и им обеща, че техният живот в Обещаната Земя ще бъде подобен на Едем в свободата от нашествията на диви животни: “Ще дам мир на земята и ще си лягате, и никой няма да ви плаши: и ще изтребя лошите зверове от земята” (Левит 26:6). Всъщност, това е причината Бог да не позволи на Израел да изтреби Ханаанците наведнъж: езичниците служеха като буфер между заветния народ и дивите животни (Изход 23:29-30; Второзаконие7:22).

Съответно, когато пророците предсказаха идващото спасение на Христос, те го описаха със същите думи като Едемско благословение: “И като направя с тях завет на мир, ще премахна лютите зверове от земята, така щото те ще живеят безопасно в пустинята, и ще спят в горите” (Езекиил 34:25). “Лъв не ще има там, нито ще се качи по него хищен звяр; такъв не ще се намери там, но изкупените ще ходят по него” (Исая 35:9). Всъщност, Библията дори казва, че чрез изпълването на света с Благовестието дивата природа на животните ще бъде преобразена в нейното първоначално, Едемско състояние:
Вълкът ще живее с агнето,

Рисък ще си почива с ярето,

Телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно,

И малко дете ще ги води.

Кравата и мечката ще пасат заедно,

Малките им ще си почиват задружно;

И лъвът ще яде слама както вола.

Сучащо дете ще играе над дупката на аспида,

И отбито дете ще туря ръката си в гнездото на ехидна.

Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми свята планина.

Защото земята ще се изпълни със знание за Господа,

Както водите покриват морето. (Исая 11:6-9; сравнете Исая 65:25)

Накрая, в тази връзка трябва да разгледаме динозаврите, защото има цяла теология, изградена около тях в Библията. Макар Библията да говори за земни динозаври (сравнете веемота в Йов 40:15-24, който някои по погрешка вземат за хипопотам, но който всъщност е по-близо до бронтозавър), нашето внимание тук ще бъде върху змейове и морски змии (сравнете Йов 7:12; 41:1-34 – някои хора предполагат, че създанието, споменато в последния стих, огромен, огнедишащ змей, наречен Левиатан, е крокодил!). По естество, като част от Божието добро творение (Битие 1:21: морски чудовища), няма нищо “зло” в тези творения (Битие 1:31; Псалм 148:7); но поради бунта на човека, те са използвани в Писанието да символизират бунтовния човек на висотата на неговата власт и слава.

В Писанието се говори за три вида змейове: Танин (Змей; Псалм 91:13), Левиатан (Псалм 104:26), и Рахав (Йов 26:12-13; на еврейски това е напълно различна дума от името на ханаанската блудница, която спаси еврейските шпиони в Исус Навиев 2). Библията свързва всяко от тези чудовища със Змията, която представлява хитрия, заблуждаващ враг на Божия народ (Битие 3:1-5, 13-15). Така, за да покаже божествената победа и господство над човешкия бунт, Бог превърна Мойсеевата тояга в “змия” (Изход 4:1-4), и Аароновата тояга в “змей” (танин; Изход 7:8-12). Следователно Змеят/Змията става в Писанието символ за сатанинско вдъхновено, бунтовно езическо общество (сравнете Еремия 51:34), особено олицетворявано от Египет в неговата война срещу заветния народ. Това е вярно особено по отношение на чудовището Рахав (означаващо горделив), което често е синоним на Египет (Псалм 87:4; 89:10; Исая 30:7). Божието заветно освобождение на Неговия народ в Изхода е описано с думите както на първоначалното създание, така и като Божия победа над Змея:
Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мищца Господна!

Събуди се както в древните дни, в отдавнашните родове!

Не си ли ти, която си съсякла Раав,

И смъртно си пробола змея?

Не си ли ти, която си пресушила морето,

Водите на голямата бездна,

И си направила морските дълбочини

Път за преминаване на изкупените! (Исая 51:9-10)

Ти си смазал главите на морските чудовища.

Ти си строшил главите на Левиатана,

Дал си го за ястие на людете, намиращи се в пустинята. (Псалм 74:13-14)

Ще накаже левиатана, бързия змей.

Да! Левиатана, извиващия се Змей,

И ще убие змията, която е в морето. (Исая 27:1)

И лъвът ще яде слама, както вола,

И храна на змията ще бъде пръстта.

Не ще повреждат, нито ще погубват в цялата Ми свята планина,

Казва Господ. (Исая 65:25; сравнете Битие 3:14)
Дърветата в Градината
Разбира се, няма нужда да казваме, че основна характеристика на Едемската градина е това, че тя е Градина: Бог е насадил там всякакъв вид красиви и плодоносни дървета (Битие 2:9). Преди Падението храната е била изобилна и евтина, и човекът не е трябвало да прекарва по-голямата част от времето си в търсене на средства за съществуване и подкрепа. Вместо това, неговото време е било отдадено на научна, производителна и естетична дейност (Битие 2:15, 19-20). По-голямата част от неговия труд е включвала проучване и разкрасяване на неговата среда. Но когато се разбунтува, това бива променено, и върху неговия труд и неговата природна среда бива нанесено Проклятие: “Проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш” (Битие 3:17-19). Бог наложи Проклятието на оскъдността, и основната част от човешкия труд стана търсене на храна.

Но в спасението Бог възстановява Своите хора в Едем, и храната става по-евтина и по-лесна за придобиване. Така повече време може да бъде прекарвано в други дейности: растежът на обществото е възможен само когато храната е относително изобилна. Бог дава на Своя народ храна, за да им даде господство. Библейският разказ за спасението показва това отново и отново. На места, твърде многобройни, за да ги изброим тук изчерпателно, праведните са описани като живеещи близо до дървета (вижте Битие 18:4, 8; 30:37; Съдии 3:13; 4:5; 3 Царе 19:5; Йоан 1:48; и в един съвременен превод, вижте Битие 12:6; 13:18; 14:13; Съдии 4:11). В никой от тези стихове споменаването на дърветата не е абсолютно съществено за самата история; в известен смисъл бихме могли да си помислим, че такава подробност би могла да бъде пропусната. Но Бог иска да придобием представа за Неговите хора като живеещи сред изобилие, обградени от благословенията на Градината, когато биват възстановени в спасението. Когато Израел е благословен, намираме всеки човек да седи под лозата и под маслината си (3 Царе 4:25), а същото е пророкувано за всички хора, които живеят под благословенията на Христос, когато всички народи ще се стекат към Планината на Господа (Михей 4:1-4; Захарий 3:10).

По тази причина Едемската образност на дървета, растения и плодове е използвана в цялото Писание, за да опише Божието спасително дело. Като пее за Божието избавление на Божия народ в нов Едем, Мойсей казва: “Ще ги въведеш и насадиш в хълма на Твоето наследство” (Изход 15:17). Праведният човек е “като дърво посадено при потоци вода, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва; във всичко, що върши ще благоуспява” (Псалм 1:3; сравнете Еремия 17:7-8). Заветните хора са “като градини по речни брегове, като алоини дървета, които Господ е насадил, като кедри покрай водите” (Числа 24:6). “Израил ще напъпи и цъфне, и те ще напълнят лицето на света с плод” (Исая 27:6).

Светилникът в Скинията напомняше за Едем: той всъщност беше стилизирано дърво, отрупано с изкуствени пъпки и цветове, всички направени от чисто злато (Изход 37:17-24). Храмът също беше богато украсен със символизъм за възстановяване на Рая: кедровите стени показваха дърворезба на пъпки, цветове, палмови дървета и херувими, покрити със злато (3 Царе 6:15-36; ср. видението за възстановения Храм в Езекиил 41:18-20). Ковчегът на Завета съдържаше не само Закона, но също златен съд с манната и Аароновия жезъл, който чудотворно се покри с пъпки, цветове и бадеми (Евреи 9:4).

Първосвещеникът беше жив символ на човек, напълно възстановен в общение с Бога в Градината. Неговото чело беше покрито със златна плочка, върху която беше гравирано СВЯТ НА ГОСПОДА (Изход 28:36), като символ на премахването на Проклятието върху челото на Адам. Неговият нагръдник беше покрит със злато и скъпоценни камъни (Изход 28:15-30), а краищата на дрехата му бяха обрамчени с нарове и златни звънчета (Изход 28:33-35). Като друг символ на свободата от Проклятието, самата дреха беше направена от лен (Изход 28:6), защото докато служеха, на свещениците беше забранено да носят всякаква вълна: “Нека обличат ленени дрехи; да няма нищо вълнено на тях, докато служат. . . . да не опасват нищо, което причинява пот” (Езекиил 44:17-18). В Битие 3:18-19, потта е част от труда на човека след падението под смъртта и под Проклятието; свещеникът, като Възстановен Човек, беше задължен да носи лека материя от лен, за да покаже премахването на Проклятието в спасението.

Едемският символизъм също присъстваше в празниците на Израел, когато те празнуваха изобилието на Божията промисъл и се радваха на пълнотата на живота и благоденствието под благословенията на завета. Това е особено вярно за Празника на Скиниите или Шатрите (също наречен “Беритбата,” в Изход 23:16). На този празник те бяха задължени да оставят домовете си и да живеят за седем дни в малки “скинии,” или шатри, направени изцяло от “плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби” (Левит 23:40). Израил обикновено обитаваше в укрепени градове, като защита срещу своите врагове; но точно по времето на благоденствието (края на жътвата) – когато има най-голяма вероятност да бъдат нападнати – Бог им заповяда да напускат сигурността на своите домове и да пътуват до Ерусалим, да живеят в незащитени шатри, направени от клони, палмови клонки и плодове! Но Бог обеща, че Той ще държи езичниците да не нападат по време на празниците (Изход 34:23-24), и Израел трябваше да уповава на Неговата сила.

Празникът очевидно беше напомняне за живота в Едем, когато укрепените градове не са били нужни; и показваше очакването на деня, когато светът щеше да се превърне в Едем, и народите щяха да изковат своите мечове на палешници (Михей 4:3). По тази причина също беше заповядано да пожертват 70 вола по време на празника (Числа 29:12-38). Защо? Защото броят на първоначалните народи на земята беше 70 (те са изброени в Бит. 10), и празникът честваше събирането на всички народи в Божието Царство; затова биваше извършвано умилостивение за всички.

Важно е да си спомним, че юдеите не пазеха този празник – всъщност, те дори забравиха, че той е записан в Библията – до своето завръщане от плен при Ездра и Неемия (Неемия 8:13-18). По време на този период на обновление и възстановяване Бог просвети умовете на пророците да разберат значението на този празник като изпълнение на пророчеството за обръщането на всички народи към истинската вяра. В последния ден на празника (Агей 2:1) Бог говори чрез Агей: “Ще разтърся и всичките народи; и отбраните неща на всичките народи ще дойдат; и Аз ще изпълня този дом [Храма] със слава. . . . Среброто е Мое, и златото е Мое, казва Господ на Силите” (Агей 2:7-8). По същото време Захария пророкува за значението на празника като обръщане на всички народи и освещаване на всяка област на живота (Захария 14:16-21). А стотици години по-късно, по време на празнуването на същия празник, Самият Христос обяви неговото значение: изливането на Духа над възстановения вярващ, така че Църквата става средство за възстановяването на целия свят (Йоан 7:37-39; сравнете Езекиил 47:1-12).

Израел трябваше да бъде средството за донасянето на благословенията на Едемската Градина в света: Писанието е особено внимателно да ни покаже това символично, когато ни казва (два пъти: Изход 15:27; Числа 33:9) за Израел, лагеруващ при Елим, където имаше 12 кладенеца с вода (12-те Израилеви племена) и 70 палмови дървета (70-те народи на света). Така Бог организира Израел като маломащабен модел на света, давайки му 70 старейшини (Изход 24:1); а Исус последва този модел, като изпрати 70 ученика (Лука 10:1). Божият народ е народ от свещеници (Изход 19:6; 1 Петрово 2:9; Откровение 1:6), избрани да донесат светлината на Благовестието в свят, затъмнен от греха и Проклятието. Все повече Надеждата, изразена в Празника на Скиниите, ще бъде осъществявана, като цялата земя става Градина (Исая 11:9; Данаил 2:35); като светът се изпълва с благословение и безопасност, и вече няма нужда от укрепени градове (Левит 23:3-6; Исая 65:17-25; Езекиил 34:25-29). Едемската Градина, Господната Планина, ще бъде възстановена в историята, преди Второто Идване, чрез силата на Благовестието; и пустинята ще се радва, и ще разцъфне като роза (Исая 35:1).

Обратно, Библията казва, че Бог възпира езичниците като задържа храната и водата. За да разберем бедността на голяма част от така наречения “Трети свят,” трябва да видим първо неговата нечестива религия и начин на живот. Едемското благословение на изобилие никога няма да бъде тяхно, докато не се покаят и не повярват в Благовестието. Християнските общества, от друга страна (особено в страните на Реформацията), са благословени с храна, която е относително евтина и изобилна. Но библейското предупреждение е ясно: ако нашият народ продължи в своето отстъпление, ще дойде глад, толкова сигурно, както нашите първи родители бяха изгонени от Едем. Не можем да притежаваме благословенията на Градината, ако живеем в бунт срещу Бога. Плодоносното поле отново ще стане пустиня:

Докато Духът се излее на нас от свише,

И пустинята стане плодородно поле,

А плодородното поле се счете като лес. (Исая 32:13-15)