Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание

13 – ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

Както започнахме да виждаме в предишната глава, периодът, за който се говори в Библията като “последните дни” (или “последни времена” или “последен час”) е периодът между раждането на Христос и разрушаването на Ерусалим. Ранната църква живееше в края на старата епоха и началото на новата. Целият период трябва да бъде считан за време на Христовото Първо Пришествие. В Стария и Новия Завет, обещаното разрушаване на Ерусалим е смятано за част от делото на Христос, тясно свързано с Неговото дело на изкупление. Неговият живот, смърт, възкресение, възнасяне, изливане на Духа, и съд върху Ерусалим са части на Неговото единно дело за въвеждане на Неговото Царство и създаването на Неговия нов Храм (виж например как Данаил 9:24-27 свързва умилостивителната жертва с разрушаването на Храма).

Нека да разгледаме как самата Библия използва тези изрази за края на века. В 1 Тимотей 4:1-3, Павел предупреди:
А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на хора, които лъжат, чиято съвест е прегоряла, които забраняват жененето и заповядват въздържание от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от онези, които вярват и разбират истината.
Дали Павел говореше за “последни времена,” които щяха да станат хиляди години по-късно? Защо той трябва да предупреждава Тимотей за събития, които Тимотей и Тимотеевите пра-пра-правнуци, и петдесет или повече поколения от наследници, нямаше никога да доживеят да видят? Всъщност, Павел казва на Тимотей, “В това като съветваш братята, ще бъдеш добър служител Исус Христов” (1 Тимотей 4:6). Членовете на Тимотеевото събрание се нуждаеха да знаят това, което щеше да стане в “последните дни,” защото те лично щяха да бъдат засегнати от онези събития. Конкретно, те се нуждаеха от уверението, че идващото отстъпление е част от цялостната схема от събития, водещи до края на стария ред и пълното установяване на Христовото Царство. Както ще видим от текстове като Колосяни 2:18-23, “бесовските учения,” за които Павел предупреди, съществуваха през първи век. “Последните времена” вече бяха действителност. Това е напълно ясно в по-късните Павлови думи към Тимотей:
А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена, защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; също от такива страни. Защото от тях са онези, които се вмъкват в домовете и подмамват обременени с грехове женища, водени от различни страсти, които всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината. И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Мойсей, така и те се противят на истината, човеци с покварен ум, извратени във вярата (2 Тимотей 3:1-8).
Същите неща, които Павел казва, че ще станат в “последните дни,” ставаха докато той пишеше, и той просто предупреждаваше Тимотей какво да очаква, когато епохата достига до своята кулминация. Антихрист започваше да надига главата си.

Други новозаветни автори споделят този възглед с Павел. Посланието към Евреите започва като казва, че Бог “в тези последни дни говори нам чрез Сина” (Евреи 1:2); авторът продължава да показва, че “на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва” (Евреи 9:26). Петър пише, че Христос “наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в края на времената за вас, които чрез Него повярвахте в Бога” (1 Петрово 1:20-21). Апостолското свидетелство е непогрешимо ясно: когато Христос дойде, “последните времена” дойдоха заедно с Него. Той дойде да въведе новата епоха на Божието Царство. Старата епоха отминаваше, и щеше да бъде напълно премахната, когато Бог разруши Храма.

В тази връзка трябва да отбележим есхатологичното значение на дара на езиците. Св. Павел показва в 1 Коринтяни 14:21-22, че чудото с езиците е изпълнение на пророчеството на Исая срещу бунтовния Израел. Понеже заветният народ отхвърли Неговото ясно откровение, Бог предупреди, че Неговите пророци ще им говорят с чужди езици, с нарочната цел да дадат последно свидетелство на невярващия Израел в последните дни преди техния съд:

Ще говори на тези хора. . . .

Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат,

Да се впримчат и да се хванат.

Затова слушайте словото Господно, вие, присмивачи,

Които господарувате над тези люде, които са в Ерусалим.

Понеже сте казали:

Ние направихме договор със смъртта,

И се съгласихме с преизподнята,

Щото, когато заливащата беда минава,

Да не дойде до нас,

защото си направихме лъжата прибежище,

И под измама се скрихме, -

Затова, така казва Господ Иеова:

Ето, полагам в Сион камък за основа,

Камък отбран, скъпоценен, краеъгълен, за твърда основа;

Който вярва в него не ще прибърза да бяга.

Ще направя правосъдието връвта,

И правдата отвеса;

И градушка ще помете прибежището на лъжи,

И водата ще наводни скривалището.

Договорът ви със смъртта ще се унищожи,

И съглашението ви с преизподнята не ще устои;

Когато заливащата беда минава

Тогава ще се стъпчете от нея.

Колкото пъти минава ще ви хваща,

Защото всяка заран ще минава,

Денем и нощем;

И само слухът за нея да чуе някой, ще се изплаши. (Исая 28:11-19)
Чудото на Петдесятница беше шокиращо послание за Израел. Те знаеха какво означава това. Това беше знамението от Бога, че Главният Краеъгълен Камък е дошъл, и че Израел го е отхвърлил за свое собствено осъждение (Матей 21:42-44; 1 Петрово 2:6-8). Това е било знамение за съд и порицание, белегът, в който отстъпниците от Ерусалим щяха да се “блъскат, да се строшат, да се измамят, и да бъдат взети в плен.” Последните дни на Израел дойдоха: старата епоха беше към своя край и Ерусалим щеше да бъде пометен в нов потоп, за да направи място на Божието Ново Създание. Както Павел каза, езиците бяха “белег не за онези, които вярват, а на невярващите” (1 Коринтяни 14:22) – знак към невярващите юдеи за приближаващата гибел.

Ранната Църква е очаквала идването на новата епоха. Те са знаели, че с видимия край на старозаветната система Църквата ще бъде открита като новия, истински Храм; и делото, което Христос дойде да изпълни, ще бъде завършено. Това е било важна част от изкуплението, и християните от първи век са очаквали това събитие през своя собствен живот. По време на този период на очакване и сериозни изпитания, апостол Петър ги увери, че “с Божията сила сте пазени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време” (1 Петрово 1:5). Те са били на прага на новия свят.

Затова Павел може да утешава вярващите като ги уверява, че “Господ е близо”(Филипяни 4:5). Всъщност, паролата на ранната Църква (1 Коринтяни 16:22) е била Мараната! Господ идва! Очаквайки идещата гибел на Ерусалим, авторът на Евреите предупреждава хората изкушавани да “се върнат” към отстъпилия юдаизъм, че отстъплението само ще им донесе “едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците” (Евреи 10:27).