Дейността на Кирило-Методиевите ученици в България

Изнамирането, приложението и разпространението на славянската писменост и книжнина от Константин-Кирил Философ и Методий може да се разглежда като един акт на византийската политика, насочен срещу разпространението на католицизма и политическото влияние на Немското кралство в Централна и Югоизточна Европа.

Приемането на християнството от българския владетел и българския народ довежда до реализиране на идеята за засилването на централната власт и до по-лесното сливане на славяни и прабългари в един народ. Същевременно приемането на новата религия от Византия, както и фактът, че Светото писание се разпространявало само на гръцки език, до голяма степен затруднява разбирането смисъла на християнството, а от друга страна води до повишаване византийското влияние в българската държава. Всичко това предопределя стремежът на българския владетел Борис не само да утвърди независимостта на българската църква, но и да направи разбираема проповедта за българите.

Началото на разпространението на славянската писменост по българските земи се свързва с живота и делото на Константин-Кирил Философ и брат му Методий. Известно е, че появата на славянската азбука е предшествана от използването на други графични системи. В своето произведение “Сказание за буквите” Черноризец Храбър отбелязва, че първоначално славяните са писали с черти и резки. Вероятно той има предвид българските руничиски знаци-символи, които обаче станали неприспособими към балканските обществени условия. В периода VIII – X в. в България е била разпространена гръцката и латинската писменост. Известни са около 100 надписа на гръцки език, както и няколко, написани с гръцки букви на български език. По-късно, след сътворяването на славянската азбука, били използвани и двата нейни варианта – глаголица и кирилица. Всъщност няма друга държава в ранно-средновековна Европа, в която да има толкова голямо разнообразие на използвани графични системи.

Създаването на славянската азбука е било продиктувано от политически и църковно-религиозни причини. До голяма степен това се дължи и на промяната на политиката на Византия към славяните. Ако до средата на VIII в. Византия се стреми да изтласка славяните извън пределите на империята, то от IX в. нататък като основна политика става стремежът за приобщаване на славяните посредством християнизацията. Целта на Византия е да превърне славяните в поданици на империята. Процесът на християнизация обаче е спъван от факта, че славяните не разбират гръцкия език, на който се проповядва християнството във Византия, което изисква създаването на писменост и превод на Светото писание на славянски език.

Историята на Кирило-Методиевото дело и творчество, както и дейността на техните ученици в България, е сравнително добре проучена в научната литература. Интересът към този проблем възниква още през Средновековието, но едва през XIX в. започва системно научно изсладване. В областта на кирило-методиевистиката работят огромен брой автори, от които могат да бъдат посочени имената на Александър Милев, Александър Тодоров-Балан, Иван Дуйчев, Петър Динеков, Емил Георгиев и др. От чуждите автори значителни приноси имат Димитрий Лихачов, Франтишек Дворник, Рикардо Пикеро и др.

Историческите извори за Кирило-Методиевото дело се разделят на няколко групи съобразно езика, на който са написани. От славянските извори трябва да бъдат отбелязани като изключително важни житията, службите и похвалните слова за Кирил и Методий, произведението на Черноризец Храбър “Сказание за буквите”, Бориловия синодик и др.

От латинските извори ценни сведения дава кореспонденцията на римските папи. Сред гръцките извори се открояват житията и службите за Кирило-Методиевите ученици. Известни са и някои романо-германски извори. Своеобразен извор представляват и графичните надписи, открити по стените на Плиска и Велики Преслав или върху отделни каменни блокове и тухли.

Братята Кирил и Методий са родени в Солун – вторият по значение военно-административен център във Византия. По-големият брат Методий е роден през 815г., а Кирил получава при своето кръщение името Константин. През 926-927г. баща им Лъв заема длъжността подстратег (военен управетел) на Солунската тема. Майка им се казвала Мария. Според краткото Кирилово житеи той е “родом българин” и произхожда от богато и високопоставено семейство. Още от малък Кирил проявявал голяма склонност към учението. Като юноша той написал първото си книжовно произведение, наречено “Похвала за св. Григорий Назиански”. През 843г.Кирил постъпва в цариградската Магнаурска шкала, където се занимава с изучаването на граматика, философия, геометрия и други науки. В Магнаурската школа негов учител бил бъдещият цариградски патриарх Фотий. След завършването на Магнаурската школа Кирил станал свещеник и бил назначен за библиотекар на патриаршията в цариградската църква “Св. София”.

Данните за ранния период от живота на Методий са оскъдни. Той също получил добро образование и бил назначен в областното управление на империята, където прекарал времето от 843 до към 851г.

Около 850г., по настояване на Фотий, Константин Философ заел неговото място на преподавател в Магнаурската школа. Той преподавал философия както на гърци, така и на чужденци. През 855г. Константин заедно със своя учитил Фотий взел участие в мисия при сарацините. Тази мисия, при която двамата посетили Багдад, има както политически, така също и църковно-религиозен характер. Двамата пратеници на византийския император отстоявали идеите на Цариградската патриаршия. След завръщането си от Багдад Константин-Кирил Философ се оттеглил в “безмълвие”, а в последствие се оттеглил в манастира “Св. Полихрон” на планината Олимп в Мала Азия, където станал монах. В манастира пребивавал и брат му Методий. В периода 843-855г. Константин Философ успял да си създаде солидни връзки с управляващия елит в Константинопол и византийската интелигенция. Вероятно по това време той е станал съпричастен на идеята за създаване на славянска азбука, което цели по-лесното приобщаване на славяните към Византия и превръщането им в поданици на империята.

В манастира “Св. Полихрон” двамата братя се отдават на книжовна дейност, продължила повече от четири години. Вероятно това е бил подготвителният период в създаването на славянската азбука и писменост. Важна роля за създаването на новата писменост изиграло и възкачването на Фотий на патриаршеския трон в Цариград. Близостта на новия патриарх с Кирил също оказала влияние за осъществяването на неговите замисли. Именно по времето на Фотий били организирани и различни мисии сред славянските племена, които дали информация на управляващите среди в Цариград за това каква политика трябва да следва Византия към славяните. Съществува предположението, че най-напред Кирил Философ се е запознал със славянското писмо по време на така наречената Брегалнишка мисия, свързана с покръстването на славяните в Македония. В житието на Константин се посочва, че той е покръстил 54 000 славяни. Това сведение обаче не се потвърждава от други извори.

През 860г. Кирил и Методий били натоварени лично от византийския император с мисия в Хазарския хаганат. По пътя си на изток двамата братя минали през византийското владение Херсон на Кримския полуостров. Тук Кирил се подготвил за предстоящите диспути с еврейските проповедници и изучил до съвършенство еврейския език и книжнина. По време на престоя си в Херсон Кирил Философ превел на гръцки език осемте части на еврейската граматика. Малко по-късно намерил евангелие и псалтир, написани със сирийски букви и скоро започнал да разбира и да говори на сирийски език.

В началото на 861г., с помощта на херсонския архиепископ и местното население, Кирил открил в морето мощите на римския епископ (папа) от I в. – Климент. Тази ценна реликва го кара в последствие да състави слово и химн за св. Климент.

По време на хазарската мисия Кирил достига владенията на хазарския хаган и е приет от него. Той води диспут с юдеите и мюсюлманите (по това време хазарите изповядват три религии). От гледна точка на религиозните цели, хазарската мисия на Кирил има скромни резултати. Той успял да покръсти едва 200 хазари. От политическа гледна точка обаче Константин Философ постигнал много повече. Хазарският хаган засвидетелствал своята почит към византийския император и освободил намиращите се при него 200 византийски пленници.

Наскоро след завръщането си от мисията при хазарите Константин Философ бил изпратен отново с религиозна мисия при аланите, които живеели на Кримския полуостров. Той успял да изкорени някои от техните езически обичаи и да наложи християнството.

В края на 861г. Кирил и Методию докладвали лично пред императора за своята дейност. Вероятно именно тогава двамата братя са завършили работата си по създаването на славянската азбука и са превели първите богослужебни книги на славянски език.

Единственото сведение за точната година на създаването на славянската азбука се съдържа в произведението на Черноризец Храбър “Сказание за буквите”. Там той пише, че двамата братя са изнамерили азбуката в 6363г. от Сътворението на света или 855г. от Рождество Христово. Изчислено по Александрийската ера, годината е 863 от рождението на Христа. В историческата наука са възприети две години – 855 и 863г. Според историка Иван Добрев Константин-Кирил Философ е изнамерил нова летобройна система за изчисляване разликата от Сътворението на света до Рождество Христово. Тя съдържа константно число от 5501 и условно се нарича Моравско-панонска ера. Съгласно изчисленията по нея, славянската азбука е била създадена през 862г.

През 861-862г. е сформиран военно-политически съюз между българи и немци. Той бил насочен срещу великоморавския владетел Ростислав и неговия съюзник Карломан, син на немския император Людовиг Немски. Съюзът застрашавал великоморавската държава, а за да се противопостави на немското културно и политическо влияние, Ростислав потърсил помощта на Византия. Неговите пратеници пристигнали във византийската столица Константинопол през 862г. и връчили писмо на император Михаил III . В него великоморавският владетел молел да бъде изпратен епископ и учител във Великоморавия, който да просвети вече приелото християнската религия население в основните принципи на християнската вяра, като проповядва на славянски език. Мисията във Великоморавия била поверена на двамата братя Кирил и Методий. През есента на 863г., заедно със своите ученици, те потеглили от Цариград към Велеград (столицата на Великоморавия). Във великоморавската столица те били посрещнати с големи почести от Ростислав. С помощта на княза Кирил Философ открил училище за подготовка на славянски духовници. В църквата богослужението се извършвало на славянски език. Положили се основите на самостоятелна църковна организация. По това време Кирил превел Травника и Служебника, като двамата братя поставили основите на Великоморавската книжовна школа – първата школа създадена в славянска държава. Тук са създадени и първите глаголически паметници, известни под името Виенски листове и Парижки фрагменти. От своя страна Кирил поставя и основите на славянската литература. Във Великоморавия двамата братя пребивавали повече от три години. През пролетта на 867г. те потеглили със своите ученици обратно към Цариград. По настояване на славянския княз Коцел Кирил останал в Панония и за около шест месеца обучил още около 50 ученика. По пътя си към Цариград Кирил и Методий пристигнали във Венеция – владение на византийския император. Тук Кирил Философ влязъл в спор с привържениците на триезичната догма. Според тях Божието слово може да се разпространява само на три езика – гръцки, латински и еврейски. Пред тях Кирил защитил правото на съществуване на славянската писменост и език. Разговорът с триезичниците бил записан от Константин и станал част от пространното му житие.

Междувременно двамата братя получили покана от папа Николай I да посетят Рим. Преди отпътуването си за Рим те за кратко време се върнали в Цариград, откъдето взели откритите по-рано мощи на св. Климент Римски и получили указания от императора и патриарх Фотий.

През декември 867г. Кирил и Методий пристигнали в Рим, където били тържествено посрещнати от папа Адриан II. Тук в църквата “Св. Мария Фатан” част от славянските ученици, между които Климент, Наум и Ангеларий, били ръкоположени за свещеници. Кирил и Методий отслужили литургии на славянски език в различни църкви в Рим. Славянската писменост и книжнина получили официално признание от римския папа.

В Рим Константин се разболял. Петдесет дни преди смъртта си той поел строг монашески обет. Той починал на 14 февруари 869г. и бил погребан в църквата “Св. Климент”. Малко преди смъртта си той създал своето последно произведение “Написание за правата вяра”.

След смъртта на Константин княз Коцел поискал от папа Адриан II Методий да бъде ръкоположен за архиепископ на славяните. След получаването на папската була в края на 869г. Методий заминава за Панония, където е ръкоположен за архиепископ. Назначението му в Панония е възприето твърде зле от немското католическо духовенсктво. На църковния събор в Регенсбург през ноември 870г. Методий е обвинен от немското духовенство, че проповядва и учителства в чужда област. Осъден е на две години затвор, които трябвало да прекара в немски манастир.

През месец май 873г. папа Йоан VIII изпраща писмо до Карломан с молба да съдейства за освобаждаването на Методий. През септември същата година той е освободен и отива при княз Коцел в Панония. Той е ръкоположен за архиепископ на Моравия със седалище Велеград (874г.). Във Велеград той е посрещнат с почести от княз Светополк. С дейността си във Великоморавия Методий успява не само да наложи славянския език като богослужебен, но и организира моравската църква като самостоятелна. Методий съдействал и за покръстването на славянското племе, което живеело по долината на р.Висла.

Немското духовенство започнало нови атаки срещу Методий, като действало с подкрепата на княз Светополк. През 879г. папа Йоан VIII забранил богослужението във Великоморавия да се извършва на славянски език. Методий не се подчинил на тази забрана и през 880г. е изправен пред папски съд в църквата “Св. Апостоли Петър и Павел”. Тук той засвидетелствал своята преданност към римската църква, а малко след това е извикан от византийския император Василий I Македонец и през зимата на 881г. потеглил за Цариград. Във византийската столица Методий е посрещнат с големи почести от византийския император, но не се задържал дълго в Константинопол, а отново се завърнал във Великоморавия. Малко преди края на живота си, с помощта на свои ученици, Методий превел всички библейски книги, написал канон в чест на св. Димитър Солунски, превел “Моноканона” (църковни правила и решенията на съборите за устройството на църквата), участвал и в написването на житието на своя брат Кирил. Преди смъртта на Методий славянското духовенство във Великоморавия наброявало 200 души. Методий ръкоположил своя най-добър ученик Горазт за архиепископ на Великоморавия. Починал на 6 април 885г. и бил погребан във Велеград.

Делото на Константин-Кирил Философ и Методий и техните ученици в славянските страни дало своя голям принос в развитието на европейската култура. В българската църква култът към двамата братя просветители е установен от техните ученици. Това е упоменато в ранния старобългарски глаголически паметник “Асеманиевото евангелие”. Култът към Кирил и Методий е и най-трайният в българската история. През 1985г. двамата братя са обявени от папа Йоан-Павел II за покровители на Европа.

Смъртта на Методий е посрещната с удовлетворение от немското духовенство. Започват гонения на Кирило-Методиевите ученици, което води до ликвидирането на славянската мисия във Великоморавия. Пезспорно откритата антиславянска политика, провеждана от княз Светополк, допринася за разрушаването на сътвореното от Методий. Славянският език бил забранен в богослужението, а славянските духовници, обвинени, че готвят бунт срещу Светополк – изгонени. По-младите били продадени в рабство във Венеция. Между оцелелите ученици се открояват Климент, Наум и Ангеларий, които се отправили към България, за да потърсят закрила от българския княз Борис. В пространното жите на св. Климент Охридски е записано : “Изповедниците христови закупнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие”.

През 886г. от Великоморавия в Плиска пристигнали оцелелите видни ученици на славянските просветители Климент, Наум и Ангеларий. По същото време в България дошла още една по-малка група ученици, които били откупени от робски пазар във Венеция от приближен на византийския император Василий. Сред тази група бил презвитер Константин. Предполага се, че Борисовият син Симеон се сближил с тях и заминал заедно с тях за българската столица. Дейността на Кирило-Методиевите ученици в България е организирана съобразно съставения от тях и княз Борис план. В него се предвиждало създаването на две основни средища за образуване на български църковен клир и просветна дейност – едното в югозападните български земи в областта Кутмичевица, а другото в Североизточна България с център Плиска. Климент трябвало да замине за Кутмичевица, а Наум останал в Плиска.

Климент произхождал от българските славяни и принадлежал към първоначалния кръг ученици на Кирил и Методий, формиран още при уединението им в малоазийския манастир “Св. Полихрон”.

Климент започнал своята дейност в Кутмичевица непосредствено след пристигането си. Първоначално той приобщил към християнството местните жители, които все още продължавали да се придържат към езическите вярвания и традиции. Неговата основна задача обаче била да подготви и да обучи на славянска грамотност и книжовност църковен клир, който да извършва богослужението на старобългарски език. За седем години той обучил 3 500 ученици, повечето от които станали духовници. Климент развивал просветната и проповедническата дейност и сред младото поколение, за да може по-дълбоко да внедри християнството и славянската писменост.

Център на дейността на Климент и на неговата книжовна школа станал построеният от него манастир “Св. Панталеймон” в Охрид. В този град той построил и други църкви, едната от които по-късно била превърната в архиепископска катедрала. Климентовото строителство било щедро подкрепяно и покровителствано от княз Борис.

В продължение на седем години Климент разгърнал в областта Кутмичевица огромна по размери и значение дейност, която имала важни резултати и последици : той разпространил славянската писменост и книжнина и обучил многобройно духовенство, което да извършва богослужението на старобългарски език ; създал книжовна школа с богати традиции и възможности – Охридската ; разгърнал широко манастирско и църковно строителство, с което съдействал за укрепването на християнския култ сред местното население и за окончателната изкореняване на езичеството ; обогатил славянската и старобългарската книжнина с нови произведения.

През 893г. Климент бил ръкоположен за епископ и църковен надзорник на “третия дял на Българското царство”. При ръкополагането си за епископ той получил и длъжността екзарх на югозападните български територии (Македония и Родопската област).

През 915г. Климент се явил пред цар Симеон в Преслав с молба да бъде освободен от службата в поверената му епископия, но Симеон категорично отказал. Климент Охридски се завърнал в манастира в Охрид, но непосредствено след това се разболял. Починал на 27 юли 916г. и бил погребан в църквата на основания от него манастир “Св. Панталеймон”. Тук неговите мощи се пазели до началото на XV в. , след което били пренесени в охридската църква “Св. Богородица Перивлепта”, получила в последствие името “Св. Климент”.

Наум е роден и отрасъл в пределите на Мизия. Той се присъединил към Кирил и Методий и участвал в тяхната Великоморавска мисия. През 868г. заедно с Климент получил в Рим духовното звание презвитер, което запазил до края на живота си.

За дейността на Наум в столицата Плиска и в североизточните предели на България до 893г. са запазени сравнително оскъдни данни. Първоначално той извършвал главно църковно-проповедническа дейност. Наум проповядвал в Мизия непорочната Христова вяра и бил окачествен като “светилник на цялото мизийско население”. Същевременно той съдействал за изграждането на църковната организация и за налагането на богослужение на славянски език в българската църква.

С подкрепата на княз Борис Наум създал в Плиска книжовна школа, която вероятно е имала за свой център манастира край Голямата базилика. Той ръководел преписването и размножаването на основните славянски богослужебни книги, преведени от Кирил и Методий по време на Великоморовската мисия. Под негово ръководство и напътствия за обогатяване на старобългарската книжнина с преводи и оригинални творби работели изтъкнати книжовни дейци като Константин Преславски, Йоан Екзарх и др. В кипящия книжовен живот на българската столица се включил и завърналият се от Цариград високообразован син на княз Борис – Симеон. Успоредно с просветителската и мисионерската дейност Наум се посветил и на книжовно творчество. Негови произведения поставили основите на славянската и българската църковна химнография.

Когато Климент бил ръкоположен за епископ – 893г., Наум заминал за Охрид, за да просвещава, учителства и ръководи книжовността вместо него. След седемгодишно учителстване в Деволската епархия Наум се оттеглил в построения от него през 900г. със съдействието на княз Борис и сина му Симеон манастир край Охридското езеро, наречен “Св. Архангел Михаил”. В последствие този манастир бил преименуван “Св. Наум”. Там известният книжовник починал на 23 декември 910г.

Видна фигура в организирането на книжовния живот в Плиска, а след преместването на столицата и в Преслав бил и приелият монашески сан брат на княз Борис Черноризец Докс. Ако Константин Преславски е бил подтикван към книжовни занимания от презвитер Наум, то Йоан Екзарх е имал за вдъхновител и покровител Черноризец Докс. Редом с Наум, Константин Преславски и Йоан Екзарх синът на княз Борис Симеон се очертал като един от най-големите книжовници на Плисковско-Преславската книжовна школа.

Преките ученици на Кирил и Методий при идването си в България пренесли тук глаголическата графическа традиция. Но в Плисковско-Преславската книжовна школа била извършена реформа, която засегнала както общия стил на глаголическата графическа система, така и някои страни на глаголическия правопис. Появява се една нова славянска графическа система в България – кирилицата. Създаването й се свързва с името на Климент Охридски. В България били използвани две графически системи едновременно. В крайна сметка обаче кирилицата успяла да се наложи над глаголицата и станала официална държавна глаголическа система, използвана за светски и църковни нужди.

Проблемите, свързани с политическото развитие на българската държава през IX в. до голяма степен са свързани не само с външната политика, утвърждаването на християнството и славянската писменост, но и с преодоляването на териториалното и етническо разделение между славяни и прабългари.

В своето изследване, посветено на българската народност през Средновековието, Димитър Ангелов отбелязва основните маркери, които бележат и отличават българската народност от съседните държави и народи. Отправната точка или по-скоро етничиските компоненти, които влизат в българската народност, това са траките, славяните и прабългарите. Всъщност образуването на народността може да се разглежда като резултат от продължително взаимодействие на тези различни етничиски групи. Що се отнася до проблемите, свързани с тракийския етнос, то следите от него могат да се открият както в антропологичните типове на днешните българи, така също и в областта на езика. Така напимер тракийското Пулпудева (Пловдив) става в славянския език Плъвдив, планината Родопе – Родопа и др. Остатъци от тракийското наследство се наблюдават и в материалната и духовна култура.

Другите два етнически компонента – славяните и прабългарите, формират своите етнически характеристики в прародината си, но същевременно Великото преселение на народите предизвиква съществени промени не само на Балканския полуостров, но и в развитието на славяните и прабългарите.

Формирането на Българското ханство (680-681г.) – обща територия, върху която заживели славяни и прабългари, съвместните строителни, военни и дипломатически начинания създали благоприятни условия за постепенното преодоляване на противоречията между двата етноса. Въпреки усилията на Крум и Омуртаг за преодоляването на етническото разделение, въпреки опита на Крум да наложи прабългарската религия като общодържавна, то разделението между двата етноса се запазва, битовите и културните различия продължават да съществуват чак до 864г., когато покръстването на българите ускорява сливането на славяните и прабългарите в един етнос.

Съществено значение за изграждането на българската народност имало и приемането на славянската писменост. Постепенно прабългарският език изчезва, като оставя след себе си само няколко думи : белег, тояга, шаран, корем, сукман и др. Доминиращата роля на славяните се изразила не само в налагането на езика, но и във формирането на средновековната българска култура. По своя цялостен облик и характер това е една славянска култура, която има съществени общи черти и с културите на другите славянски народи. Освен общата религия, общият език и материалната култура важен признак на създалата се през X в. българска народност е народностното самосъзнание. Формирането на това самосъзнание представлява един дълъг и сложен процес и е свързан най-вече с историческата памет. За развитието на процеса, свързан с формирането на етническото самосъзнание, свидетелстват редица документи като “Именникът на българските ханове”, каменните надписи с летописно съдържание от времето на Крум, Омуртаг и Персиан.

Създаването на българската народност е придружено с утвърждаването на общото етническо име за всички – етнонима българи. Първоначално, докато славяни и прабългари живеят сравнително обособено, името "българи” се употребява само за обозначение на съплеменниците на хан Аспарух. А за славяните се употребява общото название славяни или имената на отделните племена (севери, смоляни и др.).

Налагането на славянската писменост в българската държава има изключително значение за развитието на културата, политиката, изиграва и съществена роля за формирането на българската народност през X в. Всъщност годините, които бележат Симеоновия “Златев век”, са следствие на наложения славянски език в българската държава. Българите и до днес тачат светците и отците на българската православна църква Климент и Наум като първоучители и достойни продължители на делото на светите братя Кирил и Методий. Всъщност съвсем определено може да се твърди, че благодарение на далновидната политика на княз Борис I България не само спасява епохалното дело на св.св. Кирил и Методий, но и сама става център на славянската култура – третата по важност в средновековния свят.