Юзу “неофит рилски” р е ф е р а т по История на българската държава и право
Изтегляне 0.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Иван Асен ІІІ е български
- Георги I Тертер
- Иван ІV Смилец (
- Тодор Светослав Тертер
- Георги ІІ Тертер
- Михаил III Шишман Асен
- Иван Стефан (ок. 1300-1301 г. - 1373 г.)
- Иван Александър
Ивайло е български цар в периода 1277-1279 г. Византийските автори наричат Ивайло с прякорите Лахана и Бърдоква. Думата Лахана произлиза от гръцкото λαχανον, което означава зеленчук или зеле, в някои случаи кисело зеле. Този прякор на Ивайло е свързан и с друг - Кордокувас, който произлиза от думата бърдоква - маруля, зеле. Според някои автори с прякорите Лахана и Бърдоква Ивайло е назоваван от аристократите, поради факта, че се е хранел предимно със зеле и маруля: "само с хляб и диви зеленчуци" (Георги Пахимер). Истинското му име е известно благодарение на една приписка в Свърлижкото евангелие от 1279 г. За произхода на Ивайло има предположение, че е бил от най-бедните слоеве на населението - според някои източници бил свинар. Но според някои нови източници [1] - той е болярин (Божидар Димитров). Постоянните нашествия на татарите през 60-те и 70- те години на ХIII век. довели българското население до отчаяние. Цар Константин Тих Асен (1257-1277) бил неспособен да защити държавата и поданниците си. Ивайло успял да оглави народното недоволство и да стане водач на бунт. Селската война започва през пролетта на 1277 г. През лятото на същата година Ивайло трябвало да се изправи и срещу татарите. Той успял да разгроми няколко татарски дружини, което му донесло още по-голяма популярност. За кратко време прочистил страната от татарските банди. Все повече области преминавали на негова страна и го признавали за цар. В края на 1277 г. се състояла битката между Ивайло и цар Константин Тих. Царската войска била напълно разгромена, а самият цар бил посечен от Ивайло. Византийският император Михаил VIII Палеолог видял възможност да се възползва от положението в България. Той желаел българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние. Решил да подкрепи сина на цар Мицо Асен (1256-1257), когото провъзгласили за цар Иван Асен III и оженили за императорската дъщеря. Когато царица Мария научила за това, тя взела решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влязъл в Търново и през пролетта на 1278 г. станал български цар. Сега той трябвало да воюва на два фронта - срещу ромеите и срещу татарите. Първоначално удържал победи срещу ромейските войски на юг (лятото и есента на 1278 г.). После потеглил против татарите, но бил принуден да се защитава в крепостта Дръстър. Обсадата продължила 3 месеца, а в Търново плъзнал слух, че Ивайло е загинал. Болярите побързали да отворят вратите на столицата пред Иван Асен III и съпровождащата го византийска войска (в началото на 1279 г.). Неочаквано обаче Ивайло се появил пред Търново. В отговор на това в България навлязла 10-хилядна византийска армия. На 17 юли 1279 г. Ивайло изненадващо връхлетял върху ромейския стан край Девня. Ромеите били почти напълно избити. Иван Асен III избягал от столицата, а болярите избрали за цар деспот Георги I Тертер (1280-1292). Войните обаче продължили прекалено дълго и селяните взели да напускат Ивайло. Изправен пред три противника, Ивайло отишъл при един от тях - татарския хан Ногай с молба за помощ. В стана на хана дошъл и Иван Асен III - той също търсел съдействие. Отначало Ногай протакал нещата, но подтикнат от византийската дипломация по време на един пир заповядал да посекат Ивайло. Ивайло оставил дълбоки следи в народното съзнание, името му се превърнало в легенда. По-късно с него си послужили двама "Лъжеивайловци", които вдигнали населението в Тракия и дори в Мала Азия против настъпващите османски турци. Иван Асен ІІІ е български цар през 1279. Той е първородният син на цар Мицо Асен. Майка му е дъщеря на Иван Асен ІІ. Семейството на Иван Асен ІІІ емигрира във Византийската империя и живее там до 1277 г., когато император Михаил VІІІ Палеолог узнал за смъртта на българския цар Константин Асен и решил да изпрати на престола Иван Асен, който произхождал от Асеновия род. Иван Асен е оженен за дъщерята на императора Ирина. След възкачването на Иван Асен ІІІ на българския престол през 1279 г. Търново е обсадено от войската на Ивайло, претендент за престола. Византийските войски не успели да освободят града от обсадата и в Търново се образували движения против Иван Асен. От страх за собствената си безопасност царят предприел бягство от града заедно с голяма част от българската хазна. Той се завръща в Мала Азия, където умира в началото на 1303 г. Георги I Тертер е цар на България. Той е от кумански произход. Името му се споменава за пръв път по време на селската война начело с Ивайло.Възползвайки се от политическата криза в България, през 1280г. той успява да се възкачи на царския трон. Георги I Тертер се опитал да се възползва от обстановката на Балканите - неаполитанският крал Карло Анжио искал да възстанови Латинската империя в Константинопол. Бълг. цар побързал да се включи в антивизантийската коалиция. През това време обаче император Михаил VII Палеолог укрепвал отношенията си с татарите. През 1282г. татарска конница преминала Дунав и подложила на опустошение бълг. земи. Така българите били елиминирани от коалицията. Събитията се развили донякъде благоприятно за царя - починал император Михаил VII Палеолог. Георги I Тертер започнал опити да сключи мир с Византия. Освен това искал да разтрогне втория си брак и да върне в Търново първата си съпруга Мария от византийски плен. Успял в това си начинание и по този начин върнал от Византия и сина си Теодор Светослав. Татарите отново нахлули в 1285г. Цар Георги I Тертер бил принуден да се признае за васал на Ногай и да изпрати престолонаследника Теодор Светослав за заложник в стана на Ногай. Дъщеря му пък била дадена за жена на Чака, сина на Ногай. Това не спряло напълно татарските нашествия. Положението на бълг.владетел било отчаяно. В 1292г. той абдикирал и избягал във Византия, където потърсил убежище при император Андроник II. Смилец (Смилица / Smilica – сърбо-хърватска форма) e български цар от Втората българска държава, царувал от 1292 до 1298 г. След абдикирането на цар Георги I Тертер, Смилец заема българския престол със съгласието на хан Ногай. След като става цар, започва война с Византия, но претърпява пълен неуспех. Около 1296 г. жени дъщеря си Теодора за сръбския престолонаследник Стефан Дечански (негов втори брак; по-късно тя ражда бъдещия сръбски цар Стефан Душан). Тези му действия не допринасят с нищо за подобряване положението на България — татарите продължават да нахлуват и да диктуват положението. Смъртта му се отнася към 1298 г. и най-вероятно е настъпила насилствено. Иван ІV Смилец (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец) (12??-13??) български цар (1298-есента на 1299). Син на Смилец. Поради малолетието си е управлявал заедно с майка си Смилцена и деспота на Крънското деспотство Алдемир. През есента на 1299 г. Чака и Теодор Светослав успяват да стигнат до Търново с малка войска, където Теодор Светослав подкупва болярите, за да влезе в столицата. Смилцена и синът ѝ Иван ІV Смилец бягат първоначално в Крън, а след това в Константинопол. Цар Чака е син на татарския темник Ногай и Алака. След 1279 г. се жени за най-малката дъщеря на цар Георги І Тертер. След като последния представител на ханския род Токтай възстанал срещу баща му и го пленил, изпадналият в немилост Чака се опитал да вземе полагащото му се наследство. Убил мащехата си и брат си, които пожелали да сключат мир с Токтай. Опитът му да се противопостави на новия хан обаче се оказали неуспешни и той избягал към аланите, а сетне и към България заедно с жена си и шурея си Теодор Светослав. Възползвайки се от положението в България по това време той нападнал с малка войска Търново и го превзел. Така през 1299 г. Чака, един татарин, се възцарил на най-древния славянски престол, след като сам Теодор Светослав го подкрепил, подкупвайки столичната аристокрация. Разбрал за местонахождението на Чака Токтай пратил към България голяма войска и обсадил престолния град Търново. Теодор Светослав бързо скалъпил нов заговор, хвърляйки в тъмница самият Чака, който скоро бил и удушен. Главата му била пратена на Токтай. Тодор Светослав Тертер (наричан още Теодор Светослав или Светослав Тертер) е цар на България от 1300 г. до 1321 г. Той е син на цар Георги I Тертер. През 1300 г. сваля от престола съпруга на сестра си - татаринa Чака и заема мястото му. В началото имал доста противници, но бързо успял да се справи с тях. Между пострадалите бил и патриарх Йоаким III, който бил хвърлен от стените на Търново. Царят успял да уреди и отношенията с татарите. Византийският император Андроник II не бил доволен от събитията и решил да подкрепи севастократор Радослав, брат на цар Смилец, като претендент за трона. Византийска армия навлязла в България, но тя била разбита при Крън, а Радослав бил пленен и ослепен. След това, през 1303 г., цар Тодор предприел поход и завзел редица крепости в източна Стара планина. През 1304 г. превзел Анхиало, Месемврия, Агатопол и Созопол. Андроник II изпратил нови войски. В сражението край Созопол ромейските войски претърпели пълен провал. Повечето били избити. През 1307 г. бил сключен мир между двете страни. Тодор Светослав води успешна външна политика и успява да постигне вътрешна стабилизация на държавата. Почива от естествена смърт и е наследен от своя син, цар Георги II Тертер. Георги ІІ Тертер е български цар (1321-1322), последния от рода Тертер (потомък на династичния род Тертероба - къпчакски тюрки). Син е на цар Теодор Светослав и Фросина. Когато наследява баща си след смъртта му, той е млад и неопитен, но войнствен. Въэползвайки се от спора за властта между стария император Андроник ІІ и внука му Андроник ІІІ, Георги ІІ Тертер предприема един отначало много успешен поход против Византия. Превзима слабо охраняваната крепост Пловдив и връща града в границите на България (юли 1322 г.). Там поставя български гарнизон от 2 хил. тежко въоръжени пехотинци и 1000 конници под командването на руснака Иван. През август 1322 г. войските на Георги II Тертер предприемат нов поход в околностите на Одрин и завладяват близките крепости. Според византийски историци император Андроник III отблъсква българите и ги преследва навътре в страната. Редица градове на юг от Стара планина преминават към Византия. Решителното сражение (август 1322 г.) завършило с победа на византийците и само настъпването на нощта спасило българите от пълно унищожение. През септември 1322 г., след 30 дневно затишие, първи настъпил Андроник III, който разорил българските владения в Тракия и се завърнал с голяма плячка. Скоро след тези събития младият български цар изненадващо починал (ноември, най-късно декември 1322 г.) без да остави мъжки наследник, с което се бележи края на Тертеровата династия. Един надпис от Иваново гласи "...погинал цар Георги". Изразът се тълкува от някои историци като убийство от заговорници, за други историци няма съмнение, че цар Георги Тертер II починал от естествена смърт. В Търново след това се води в продължение на няколко месеца борба за престола. Накрая български цар станал видинският деспот Михаил III Шишман Асен. Михаил III Шишман Асен, български цар (1323 – 1330). Син на деспот Шишман от първия му брак, през 1308 г. съуправител на баща си в Бдинската област. Получава титлата деспот вероятно от българския цар Теодор Светослав, негов братовчед. При избирането му за български цар (1323) приема името Асен, подчертавайки връзките си с Асеневци. През 1324 г. се развежда с Анна Неда и я заточава заедно с децата им в манастир, след което се оженва за Теодора, сестрата на византийския император Андроник III Палеолог (вдовица на цар Теодор Светослав). Води неуспешна външна политика. Загива в битка със сърбите (Стефан Душан) при Велбъжд (Кюстендил) на 28 юли 1330 г. Запазени са негови родови царски монограми. Иван Стефан (ок. 1300-1301 г. - 1373 г.) е български цар, първороден син на българския цар Михаил III Шишман Асен и сръбската принцеса Анна Неда. През 1324 г. баща му го заточава заедно с майката и братята му в манастир. През лятото на 1330 г. става с майка си български владетел с помощта на сърбите. След свалянето му от престола при преврат през февруари-март 1331 г. избягва в Сърбия и оттам в Дубровник заедно с Ана-Неда и другите й деца - Михаил, Шишман и Людовики. Умира вероятно в Неапол. Иван Александър е български цар, управлявал от 1331 до 1371 година. Царуването му продължава цели 40 години, което е само с 2 години по-малко от това на цар Петър I. Редом със Стефан Душан и Йоан Кантакузин Иван Александър е една от най-крупните фигури в историята на Балканския полуостров през 14 век, владее отлично гръцки (на преговорите с императора Андроник III през 1332 г. и превод на гръцко възвание от 1351). Това се дължи не на последно място на неговата гъвкава династична политика. Иван Александър произхожда от рода Шишман, син на Срацимир, деспот на Крън и Петрица. Като деспот на Ловеч е женен за Теодора, дъщерята на влашкия воевода Иванко Бесараб. От този брак има трима сина – Михаил Асен, Иван Страцимир и Иван Асен. Първородният му син Михаил Асен е смятан за съцар и престолонаследник, но загива в битка, без да го наследи на трона. Иван Шишман е цар на България от 1371 до 1395 г. Син на цар Иван Александър и Сара, приела по-късно името Теодора, който в началото на управлението си обявил за съуправител и наследник първородния си син Михаил Асен. По време на възцаряването на Иван Шишман станала Черноменската битка, в която обединените християнски сили на Вълкашин и Углеша претърпели разгром от турците. Веднага след това султан Мурад насочил войските си към България и цар Иван Шишман бил принуден да отстъпи в Северна България. Турците завладели Тракия, Костенец и Ихтиман. Българският цар започнал преговори и трябвало да се признае за турски васал.Освен това трябвало да изпрати сестра си в харема на султана. В края на 1370-те години войските на Лала Шахин достигнали и обсадили София. Освен всичко това Иван Шишман водел война и с влашкия владетел Дан. През 1387 г. обединените сръбски и босненски сили нанесли голямо поражение на турците при Плочник. Цар Иван Шишман веднага се отказал от васалните си задължения към султан Мурад. Отказал да му изпрати и подкрепление. Веднага след това 30-хилядна армия начело с великия везир Али паша потеглила срещу българите. Иван Шишман напуснал Търново и отишъл в силната Никополска крепост. Изоставен от съюзниците си, виждайки огромната турска армия пред Никопол, Иван Шишман отишъл при султан Мурад и за втори път се заклел да му бъде васал. Условието било да предаде на турците най-укрепения град на Дунава - Силистра. Скоро след това обаче Иван Шишман отказал да предаде Силистра на турците. Али паша отново потеглил на север и отново обсадил цар Иван Шишман в Никопол. Отново българският цар трябвало да моли за мир. Този път условията били още по-тежки - освен Силистра трябвало да бъдат предадени и други крепости. Иван Срацимир е български цар (1356-1396). Роден е в Ловеч около 1324-1325 г. Като втори син на цар Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб. Бил е кръстен на дядо си - деспот Срацимир. Цар Иван Александър разделя своята държава на Видинското царство с Иван Срацимир и Търновското царство с Иван Шишман. Иван Срацимир разширява крепостта край Белоградчик, неговата втора по големина и значение след Видинската, като издига две преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него гарнизон. През 1365 г. във Видинското царство нахлува унгарският крал Людовик I, който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Бдин (старото име на Видин) и останалите крепости в района (Белоградчик, 1396 г.) са под маджарското владичество до 1369 г. През 1388 г. 30-хилядна турска армия нахлува дълбоко на север, Иван Шишман контролира само столицата Търново и няколко крепости около нея и по р. Дунав. По това време Иван Срацимир се признава за османски васал и приема във Видин турски гарнизон, след което султан Мурад I нахлува в Сърбия. След решителната битка между турците и съюзните сили на сърби и босненци при Косово поле (15 юни 1389 г.) унгарският крал Сигизмунд подготвя кръстоносен поход. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците са разгромени при Никопол (25 септември 1396 г.) и Баязид превзема Видин след кратка обсада. Видинското царство влиза в пределите на Османската държава, с което България окончателно пада под османско иго. Иван Срацимир е пленен и изпратен в затвора на гр. Бурса в Мала Азия, където вероятно е удушен. Иван Срацимир е имал два брака. Неговият единствен син - Константин, бяга в Унгария, а по-късно се установява в Сърбия при деспот Стефан Лазаревич. Константин не оставя потомство. Доротея, една от дъщерите на Иван Страцимир, става босненска кралица и през графската фамилия Цили и династията на Хабсбургите е известна личност във висшата западно-европейска аристокрация. ЛИТЕРАТУРА
Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|