За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Безбожни писатели

Мнозина намират, че е много важно за образованието им да изучават съчиненията на невярващи в Бога писатели, защото в тях се съдържали блестящи и ценни зародиши на мисли. Но от кого произхождат тези бисери от мисли? От Бога и само от Бога! Той е изворът на всяка светлина. Защо трябва тогава заради няколко мисловни истини да се лутаме из множеството заблуди, съдържащи се в произведенията на невярващите, когато пълната истина ни е дадена на разположение?

Как става, че хора, които са в борба с Божието управление, притежават толкова мъдрост, колкото понякога разкриват? Сам Сатана е получил своето образование в небето и има толкова познания за доброто, колкото и за злото. Той смесва ценното с нечистото и това му дава такава сила да мами. Но трябва ли да приемем Сатана като ангел на светлината затова, че се е наметнал с одежда на небесна слава? Изкусителят си има свои инструменти, които са подготвени за неговите методи, изпълнени с неговия дух и обучени за неговото дело. Трябва ли да им сътрудничим? Трябва ли да считаме съчиненията на сатанинските инструменти за необходими при получаването на образование?

Ако времето и старанията, употребени за изучаване на блестящите идеи на невярващи писатели, се използваха, за да се изучават ценните бисери на Словото Божие, хиляди, които сега са в сянката и тъмнината на смъртта, биха се радвали на яснотата на Божествената светлина в живота.

Историческа и богословска наука

За да се приготвят за служба в делото на Господа, мнозина смятат за необходимо да получат обширни познания върху историческите и богословските съчинения. Те смятат, че тези познания ще им бъдат от помощ при проповядването на евангелието. Но тяхното усърдно изучаване на човешки мнения по-скоро ще ги изтощи за службата им, отколкото да ги подкрепи. Когато гледам библиотеки, изпълнени с огромни томове от исторически и богословски научни съчинения, аз си мисля: “Защо да се харчат пари за нещо, което не е хляб?” Шестата глава от Евангелието на Йоан дава много повече, отколкото може да се получи от такива съчинения: “Аз съм хлябът на живота. Който дойде при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее.” “Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее вечно”; “Който вярва в Мене, има вечен живот”;”Думите, които ви говоря, са дух и живот” (Йоан 6:35, 47, 51, 63).

Има един вид историческо изследване, което не е за осъждане. Свещената история е била един от предметите, изучавани в пророческите училища. От докладите за това, как е постъпвал Бог с народите, могат да се видят Неговите следи. Така и ние днес трябва да изучаваме как Бог постъпва с народите на земята. В историята трябва да виждаме изпълнението на пророчествата, в реформаторските движения ­ да видим действието на Провидението и да разбираме какво означава продължаващото въоръжение на народите за последния голям конфликт от великата борба.

Такова изучаване ще даде големи, обширни познания и широк поглед върху живота. Ще ни помогне да разберем някои неща върху отношенията и зависимостите в живота, да видим как чудесно сме свързани в голямото братство на човешкото общество от различни народности и до каква степен потискането и унижението на един негов член означава загуба за всички.

Историята, както обикновено се изучава, се занимава с човешките постижения, с победоносните битки, с човешките успехи в постигане на власт и величие. А Божието действие в човешките дела се изгубва от погледа. Само малцина проследяват изпълнението на Божиите намерения в издигането и падението на народите.

До голяма степен и теологията (както се изучава и преподава) е само едно изложение на човешки мъдрости, които “помрачават разума с безсмислени думи”. Много често причината, поради която някои се затрупват с толкова много книги, не е толкова желанието да се получи храна за ума и душата, колкото честолюбивата амбиция да се запознаят с повече философи и теолози, желанието да се проповядва християнството с учени изрази и фрази.

Не всички написани книги служат да направят живота свят. “Научете се от Мене ­ казва Великият Учител, ­ вземете Моето иго на себе си”, научете се на кротост и смирение. Вашата интелектуална гордост няма да ви помогне при общуването ви с душите, загиващи за хляба на живота. Когато изучавате тези книги, вие ги оставяте да заемат мястото на практическите поучения, които би трябвало да научите от Христос. С резултатите от това изучаване хората не могат да се нахранят. Съвсем малко от изследванията, които толкова много изморяват ума, дават онова, което може да помогне на някого да стане успешен работник в спасението на души.

Спасителят дойде, за “да проповядва евангелието на бедните”. В поученията Си Той си служеше с най-прости изрази и с най-ясни образи. Казва ни се: “И народът обичаше да Го слуша” (Марк 12:37). Всички, които желаят да вършат Неговото дело за това време, имат нужда да разучат по-дълбоко ученията, които Той е дал.

Словата на живия Бог са най-висшето от всички образования. Онези, които искат да служат на хората, трябва сами да се хранят с Хляба на живота. Това ще им даде духовна сила и така те ще бъдат приготвени да служат на всички класи от народа.

Сензационна литература

Много от популярните издания в днешно време гъмжат от сензационни истории, които възпитават младежите на нечестие и ги водят по пътя на гибелта. Още деца по години, но вече “стари” в познанията си за престъпленията, те са подтиквани към злото от разказите, които четат. Във въображението си действат според прочетеното, докато в душите им изкристализират амбицията да видят какво действително могат да постигнат, вършейки престъпление и избягвайки наказанието.

За активните умове на младежите сцените, описани във въображаемите откровения за бъдещето, са реалност. Когато се предсказват революции и всякакви събития, събарящи бариерите на себеобузданието, постановени от закона, мнозина “сграбчват” духа на представеното в тези книги. По този начин биват доведени дотам, че да извършат престъпления дори по-лоши от онези, които сензационната литература представя. Чрез влияния като тези обществото се деморализира. Семената на беззаконието биват разсявани нашироко.

Класиците

В колежите и университетите хиляди младежи прекарват голяма част от най-хубавите години на живота си, като изучават гръцки и латински език. И докато се занимават с това учене, духът и характерът им се оформят според гибелното влияние на езическата литература, четенето на която се счита за част от изучаването на тези езици.

Онези, които познават класиците, казват, че гръцките трагедии са пълни с кръвосмешение, убийства и човешки жертвоприношения, принасяни на сластолюбиви и отмъстителни божества. За света би било много по-добре, ако почерпаното от подобни източници образование се изоставеше. “Може ли някой да ходи по разпалени въглища и нозете му да се не опекат?” (Пр. 6:28).

“Кой може да извади чисто от нечисто? ­ Никой!” (Йов 14:4) Можем ли тогава да очакваме, че младежта ще развие християнски характер, когато възпитанието є се оформя от ученията на хора, които явно не почитат принципите на Божия закон?

Когато се отказват от всякакво въздържание и се впускат в безразсъдни удоволствия, разсипничество и пороци, студентите само подражават на нещата, които са се задържали в ума им от тези учения. Има призвания, които изискват познания по гръцки и латински език; някои хора трябва да изучават тези езици. Обаче познанията, необходими за тяхната практика, биха могли да се придобият и без изучаването на литература, която е покварена и действа покваряващо.

А и не са много хората, нуждаещи се от познания по гръцки и латински. Изучаването на тези мъртви езици би трябвало да остава едва на второ място след изучаването на предмети, които дават познание за правилното приложение на физическите и умствените сили. Глупаво е младите хора да посвещават толкова от времето си на изучаване на мъртви езици и на най-различни книги, а да се пренебрегва възпитанието им за практическите задължения в живота.

Какво получават студентите от училището, когато го напускат? Къде отиват? Какво ще правят? Притежават ли знания, които да ги правят способни да учат другите? Възпитани ли са да бъдат добри бащи и майки? Могат ли да станат глави на семейство и да го ръководят правилно? Едничкото възпитание, заслужаващо да се нарече такова, е това, което прави младите мъже и жени подобни на Христос, подготвя ги да носят отговорностите на живота и да ръководят семействата си. Такова възпитание обаче никога не може да се получи чрез изучаването на езическите класици.

Романи

Романите, леките, пикантни четива са не малка проклетия за читателите. Авторът може да претендира, че иска да даде някаква морална поука; може да е вплел в съчинението си дори религиозни мисли, но те често служат само за прикритие на факта, че тези произведения нямат никаква стойност.

Съчинения от висока класа

Има съчинения, написани с цел да поучат в истината или да разобличат някое голямо зло. Някои от тези съчинения са извършили добро. Но са причинили и неизброими вреди.

Те съдържат изказвания и описания, които възбуждат въображението и водят мислите по път, който е опасен, особено за младежите, постоянно преживяващи в мисълта си описаните сцени. Такова четене прави ума негоден за полезна работа и неспособен за духовен живот. То унищожава интереса към Библията. Небесните неща намират малко място в ума. Когато мисълта се занимава с представените нечисти сцени, страстите се събуждат и краят е грях.

Дори съчинения, които не съдържат никакви подбуди към нечисти мисли и имат за цел да поучават на добри принципи, са вредни. Те създават навик да се чете бързо и повърхностно само за да се проследи историята. По този начин се стига дотам, че силата за последователно и сериозно мислене отслабва. Това прави душата неспособна да преценява големите задачи на този живот и вечното им предназначение.

Четенето на съчинени истории оставя неохота към практическите задължения в живота, като подхранва любов към удоволствията. Тяхната възбуждаща, опияняваща сила често е причина за душевни и телесни заболявания. Колко много нещастни, занемарени домакинства, колко много доживотни инвалиди, колко много обитатели на лудници са само последица от четенето на романи.

Често се възразява, че за да се предпази младежта от четене на сензационна или лека литература, трябва да є се предостави по-добра. Все едно, че някой се опитва да излекува пияница, като вместо уиски и бренди му дава по-леки спиртни напитки, макар да е наясно, че единственият сигурен начин е в пълното въздържание.

Митове и приказки

При възпитаването на децата се отделя голямо място на разказите, повестите, митовете и приказките ­ и в училищата, и в дома. Как могат християнски родители да позволяват децата им да четат книги, пълни с толкова много измислици? Когато децата питат за значението на историите, толкова противоречащи на онова, на което са ги учили родителите им, отговаря им се, че тези истории не били верни. Но това не премахва лошите последици от тях. Представените в тези книги идеи заблуждават децата. Внушават им погрешни възгледи за живота, будят и подхранват у тях желание за пренасяне в недействителна обстановка.

Широкото разпространение на подобни книги днес е една от хитрите измами на Сатана. Той се стреми да отклони мислите на стари и млади от важното дело по оформянето на характера. Целта му е нашите деца и младежи да бъдат унищожени от пагубните за душата измами, с които е изпълнил света. Затова се опитва да отклони мислите им от Словото Божие и по този начин да им попречи да стигнат до разбирането на истините, които биха им били закрила.

Никога не бива да се дават в ръцете на децата книги, които съдържат някакво изкривяване на истината. Нека, получавайки образование, децата не приемат идеи, които могат да се окажат семе на греха. Ако здраво разсъждаващите хора нямаха нищо общо с подобни книги, самите те биха били много по-сигурни, а и техният правилен пример и добро влияние биха помагали на младежта да противостои по-лесно на изкушението.

Един по-чист източник

Дадено ни е в изобилие онова, което е реално, което е Божествено. Жадуващите за познания не е нужно да отиват при замърсени извори. Господ казва:

“Приклони ухото си, та чуй думите на мъдрите и вземай присърце Моето знание..., за да бъде упованието ти в Господа. Аз те научих на тях днес...” (Пр. 22:17-19).

“Не писах ли ти хубави неща от съвет и знание, за да познаеш верността на думите на истината, та да отговаряш с думи на истина на ония, които те пращат?” (Пр. 22:20, 21).

“Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израил, за който заповяда на бащите ни да ги възвестяват на чедата си” (Пс. 78:5).

“Благословението Господне обогатява” (Пр.10:22).

Христови поучения

Христос е изложил принципите на истината в Евангелието. Неговото учение можем да открием в чистите потоци, изтичащи от Божия трон. Христос би могъл да даде на човеците познания, надминаващи всички дотогавашни открития и поставящи в сянка всяко по-нататъшно постижение и откритие. Би могъл да разкрие тайна след тайна и около тези научни откровения биха могли да се концентрират изследванията на бъдещите поколения до края на света. Но Спасителят на човечеството не е искал да употреби нито миг, за да учи хората на нещо друго, освен на науката за спасението. Той е ценял и изразходвал Своето време, способности и живот само като средство за спасение на човешките души. Дошъл е да търси и да спаси погиналото и не е допуснал да бъде отклонен от тази си задача. Не е допуснал нищо да Го отдалечи от нея.

Христос дава само знания, които могат да бъдат полезни. С поученията Си към народа Той е целял да задоволи нуждите на реалния живот. Не задоволява любопитството на всички задаващи Му въпроса, а обикновено се възползва от случая, за да отправи важни, сериозни действени апели. На жадуващите да откъснат плода от дървото на познанието предлага плода от дървото на живота. Така пред тях се открива един-единствен път ­ пътя към Бога. Всички останали източници освен този на вечния живот са затворени.

Нашият Спасител не е насърчавал никого да посещава равинските училища по онова време, и то тъкмо поради това, че там развитието на ума би пострадало поради постоянното повтаряне на “казват” или “казано е”. Защо трябва да се приемат непостоянните човешки мисли за велика истина, когато имаме на разположение най-великата и най-сигурната мъдрост?

Онова, което видях за вечните неща, и онова, което съм видяла за човешката слабост, ме впечатли дълбоко и се отрази на цялата ми по-нататъшна дейност и живот. Не виждам нищо, за което човек трябва да се хвали и величае. Не виждам никаква причина мненията на световно известни учени и тъй наречени велики мъже да се ползват с такова доверие и слава. Как могат човеци, лишени от Божествено просветление, да знаят Божиите планове и пътища? Те или изобщо отричат Бога и не се съобразяват с Неговото съществуване, или представят силата Му според своето човешко въображение.

Нека предпочетем училището на Великия Учител, Който е създал небето и земята, и да се поучаваме от Този, Който е поставил съзвездията на небосвода и Който е показал на слънцето и на луната тяхната работа.

Познанието, което може да бъде оползотворено

Правилно е младежите да се стремят да постигнат най-високо развитие на своите умствени сили. Не искаме да ограничим образованието, на което сам Бог не е поставил граници. Но всичко постигнато не ще ни бъде от полза, ако не го употребим за прослава на Бога и за доброто на човечеството.

Няма защо да претоварваме ума със знания, трупани с неимоверни усилия, но неизползваеми на практика. Такова образование означава само загуба на време и средства за оня, който го е получил. Защото тези познания ще потиснат желанието и влечението към истинските знания, които ще го направят годен за ползотворен живот и ще му помогнат да се справи с отговорностите си. В никакъв случай не е достатъчно само да се притежават знания; те би трябвало и да се използват правилно.

Времето, средствата и трудът, които толкова много млади хора влагат за едно сравнително безполезно образование, би трябвало да се пренасочат за постигането на другото образование, което би ги направило практични мъже и жени, годни да носят отговорностите на живота. Подобно възпитание би имало висша стойност.

Възпитаване на сърцето

Онова, от което се нуждаем, е познанието, укрепващо ума и душата, правещо ни по-добри. Възпитанието на сърцето е много по-важно от едни чисто книжни знания. Добре е и дори необходимо е да имаме познание за света, в който живеем. Но ако изоставяме настрана вечността, ще извършим непоправима грешка!

Един студент може да вложи всичките си сили в натрупване на знания; но ако няма познание за Бога, ако не се вслушва в законите, които управляват собственото му същество, ще погуби себе си сам. Чрез лоши навици той ще изгуби самоуважението си, ще изгуби и способността да се владее. Не би могъл да стигне до същността на нещата, които го засягат най-дълбоко. Ще се отнася лекомислено и неразумно с душата и тялото си. Занемарявайки основни принципи, ще погуби и този, и бъдещия си живот.

Ако младите хора разбираха собствената си слабост, биха намерили своята сила у Бога. Ако се стремят да бъдат поучавани от Него, ще станат мъдри чрез Неговата мъдрост и животът им ще бъде богато благословение за света. Но ако занимават ума си само със светски и спекулативни учения и по такъв начин се отчуждават от Бога, ще изгубят всичко, което обогатява истински живота.

Необходимостта да се търси истинско познание

“Приклони ухото си... разтвори

сърцето си за Моето познание!”

Трябва много по-ясно, отколкото досега, да вникнем в онова, около което се води голямата борба ­ а ние всичките сме участници в нея. Трябва много по-задълбочено да осмисляме стойността на истините в Словото Божие, както и дебнещата ни опасност, ако позволяваме големият измамник да отклонява мислите ни от него.

Огромната цена на жертвата, нужна за нашето изкупление, показва какво зло е грехът. Поради него целият човешки организъм се разцентрова, мислите се объркват, а въображението се покварява. Грехът убива душевните способности. Изкушенията отвън намират отзвук в сърцето и нозете незабелязано се отправят към злото.

Както принесената за нас жертва беше съвършена, така и нашето възстановяване от опетняването с греха трябва да бъде съвършено. Божият закон не ще извини никое зло дело; никоя неправда не ще избегне Неговата присъда, нравственото учение на евангелието не признава друго освен съвършенството по подобие на Божия характер. Христовият живот беше пример за съвършено изпълнение на всяко предписание на Закона. Исус казва: “Както Аз изпълних заповедите на Отца Си” (Йоан 15:10). Неговият живот е за нас образец за послушание и служене. Само Бог може да обнови сърцето. “Бог е, който според благоволението Си действа във вас и да желаете това, и да го изработвате” (Фил. 2:13). Нам е заповядано: “Изработвайте спасението си!” (Фил. 2:12)

Делото, което изисква сериозен размисъл

Неправдите не могат да се отстранят, нито лошото поведение ­ да се промени чрез незначителни, епизодични усилия. Изграждането на характера не става за ден-два, нито за година, то трае цял живот. Борбата със собственото “аз” за святост и Божествени добродетели е доживотна. Без дълготрайно усилие и постоянство не може да има напредък в живота, посветен на Бога, не може да се придобие победната корона.

Най-силното доказателство, че човек е изгубил голяма част от доброто в себе си, е фактът, че за връщането към него трябва да минем през толкова мъки, и то само чрез упорита борба, стъпка по стъпка и час по час, защото можем чрез едно прибързано, необмислено деяние за миг да попаднем във властта на лукавия; а е нужно много търпение, за да разкъсаме оковите и да постигнем свят живот. Може да сме взели решение за това и да сме започнали делото; обаче изпълнението му изисква труд, време, издръжливост, търпение и жертва.

Не бива да допускаме да ни движат моментни подбуди. Трябва непрекъснато да бъдем нащрек, тъй като сме заобиколени от безброй изкушения, и трябва да устояваме твърдо или ще бъдем победени. А стигнем ли до края на живота си, без да сме завършили делото си, това ще е вечна загуба за нас.

Животът на апостол Павел е постоянна борба със собственото му Аз. Той казва: “Всеки ден умирам” (1Кор. 15:31). Неговата воля и желание ежедневно се сблъскват с дълга и с Божията воля, но вместо да следва своите склонности, той намира сили да върши Божията воля, колкото и чувствително да е съпротивлението.

Затова в края на своя изпълнен с борба живот, поглеждайки назад към борбите и победите си, може да каже: “Аз се подвизавах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден” (2Тимотей 4:7, 8).

Животът на християнина е битка и поход. Никой не е освободен от тази борба; усилията трябва да продължават докрай. Само чрез упоритост ще постигнем победа над сатанинските изкушения. С непобедима енергия трябва да се стремим към християнска чистота и да я пазим с решителна твърдост.

Не ще бъде взет горе човек, който не е показал твърдост, но е допуснал да бъде сломен. Всеки трябва лично да участва в тази борба; никой не може да се бори заради друг. Всеки лично отговаря за изхода от тази борба; макар да бяха спасени, Ной, Даниил и Йов не можеха да спасят чрез своята правда нито сина, нито дъщеря си.

Науката, която трябва да владеем

Има една наука християнството, която трябва да овладеем ­ наука, която е толкова по-дълбока, по-широка и по-висока от която и да е човешка наука, колкото е по-висока разликата между небето и земята. Разумът трябва да се възпитава, да се упражнява и развива; защото трябва да служим на Бога по начин, който не е в хармония с нашите вродени склонности. Унаследените и придобитите склонности за лошото трябва да се побеждават.

Често трябва да се отхвърли възпитанието и образованието от цял един живот, за да може човек да стане ученик в Христовото училище. Нашите сърца трябва да бъдат обучени на твърдост в Бога. Трябва така да оформяме навика си да мислим, че да бъдем в състояние да устояваме на изкушението. Трябва да се научим да гледаме нагоре. Трябва да се научим да разбираме принципите на Словото Божие ­ принципи, възвишени като небето, които обхващат вечността ­ да ги разбираме, съотнасяйки ги към нашия всекидневен живот. Всяка постъпка, всяка дума, всяка мисъл трябва да бъдат в хармония с Христос и да му бъдат подчинени.

Скъпоценните благодатни дарби на Светия Дух не се развиват за миг. Куражът, издръжливостта, кротостта, вярата, непоклатимото доверие в Божията мощ да спасява се придобиват чрез опита на годините. Божиите чеда запечатват участта си чрез живот на свети старания и придържане към правото дело.

Няма време за губене

Нямаме никакво време за губене. Не си даваме сметка колко скоро ще завърши благодатното ни време ­ имаме най-много нашия кратък земен живот тук, докато към нас бъде отправен зовът да оставим света и всичките си интереси. И пред нас ще се окаже вечността. Завесата, която я е закривала, ще бъде дръпната. Няколко кратки години и всеки, който е между живите, ще чуе заповедта: “Който е нечист, нека бъде и занапред нечист!... И светият нека бъде и занапред свят!” (Откр. 22:11).

Готови ли сме? Получили ли сме достатъчно познание за Бога, Господаря на небето, Законодателя, и за Исус Христос, Когото Той е изпратил като Свой представител в света? Когато животът ни завърши, ще можем ли и ние да кажем като Христос, нашия пример: “Аз Те прославих на земята, като свърших делото, което Ти ми даде да върша... Изявих името Ти на човеците” (Йоан 17:4-6).

Ангели Божии се опитват да ни отклонят от самите нас и от земните неща. Нека не допускаме техните старания да останат напразни.

Умове, които са имали нечисти помисли, трябва да се променят. “Препашете се през чреслата на вашите помисли, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос. Като послушни чеда не се съобразявайте с първите страсти, които сте имали във време на незнанието си; но както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте святи и вие в цялото си държание; защото е писано: “Бъдете святи, понеже Аз съм свят!” (1Петрово 1:13-16).