За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Познаване на физиологията

Родителите трябва да се стремят децата им да бъдат запознати с устройството на човешкото тяло и с неговото правилно поддържане, а също и с най-простите физиологични принципи. Запознайте децата си с последиците от различните увреждания на здравето. Учете ги, че трябва да спазват природните закони, ако искат да са здрави и щастливи. Не се обезсърчавайте, ако не виждате веднага подобрение, продължавайте да работите в тази насока търпеливо.

Привиквайте децата си още от люлката на себеотрицание и самоконтрол. Учете ги да се радват на красотата на природата и системно да упражняват всичките си физически и духовни сили в полезни занимания. Възпитавайте ги така, че да получат здрава физическа конструкция и добър нрав, весел характер и кротък дух. Внушавайте на крехкия им разум истината, че Бог не желае да живеем само за да угаждаме на себе си, а за да търсим всестранно доброто. Учете ги, че да се отстъпва на изкушението е слабост и грешка, но че трябва благородно и смело да му се противостои. Тези поучения ще бъдат като насадено в добра почва семе и ще дадат плодове, които ще радват сърцето ви.

Преди всичко родителите трябва да обграждат децата си с внимание и любов. Дом, в който цари любовта и където тя се изразява с поглед, думи и дела, е място, обичано от ангелите.

Родители, пуснете слънчевото сияние на любовта, вниманието и щастливото доволство да изпълни сърцата ви и го оставете да облъхва дома ви със своето кротко, благо влияние. Проявявайте грижовност и търпение и ги изграждайте и в своите деца. Развивайте всички добродетели, които разкрасяват домашния бит. Създадената по такъв начин атмосфера ще бъде за децата онова, което са въздухът и слънцето за растенията. Тя ще укрепва здравето и силата на тялото и душата им.

Домашното влияние

“Влиянието на добрия дом върху

човешкото сърце и живот е по-силно

от всяко друго земно влияние.”

Домът трябва да бъде за децата най-хубавото място на света и присъствието на майката да бъде неговата най-голяма привлекателна сила. Децата по природа са чувствителни, любвеобилни. Те лесно стават щастливи или нещастни. Майките могат чрез нежност, мили думи и сърдечно отношение да привържат силно сърцата на рожбите си към себе си.

Малките деца обичат да има хора край тях и много рядко са доволни, когато са сами. Необходимо им е съчувствие и нежност.

Мислят, че онова, което им носи радост, радва и майката и затова за тях е естествено да отиват при нея със своите малки радости и скърби. Майката не бива да наранява нежните им сърца, като подценява или не обръща никакво внимание на незначителни за нея самата неща. В очите на децата є те може да са от голяма важност. Чудодейната одобрителна усмивка, насърчителната дума или похвала биха стоплили техните сърчица и биха ги изпълнили с радост през целия ден.

Майката трябва да си отделя специално време за разговори, да намира леки и полезни занимания за работливите ръчички и за любознателните умове.

Тя може да спечели доверието на децата си, ако им съчувства, ако участва и ръководи разговорите и заниманията им. Тогава може много успешно да поправя лошите им навици или да потиска проявите на егоизъм или пристрастие. Една дума, прозвучала като съвет, изказана навреме, ще бъде от голямо значение. Чрез търпелива и бдителна любов тази, която им е най-близка, може да напътства мислите им в правилна посока и да изгражда характера.

Майките трябва да внимават да не култивират у децата си несамостоятелност и егоизъм. Никога не допускайте у тях да се появи мисълта, че са центърът на всичко и че всичко трябва да се върти около тях. Някои майки посвещават извънредно много време и внимание на децата си, но те трябва да се научат сами да се занимават, като развиват своята изобретателност и сръчност. Така ще могат да си създават прости радости и да са доволни от тях. Трябва да се научат и да понасят храбро малките си разочарования и изпитания. Вместо да обръщате вниманието им върху най-малката болка и най-дребното нараняване, отклонявайте мислите им от самите тях и ги учете лесно да отстраняват малките трудности и неудобства. Опитайте се в подобни случаи да отклонявате мислите им в друга посока.

Не бъдете небрежни с децата си. Понякога майки, отрупани с много грижи, мислят, че не биха могли да отделят от времето си, за да ги наставляват търпеливо. Но когато не намират у собствените си родители и в дома си онова, което би задоволило нуждата им от съчувствие и другарство, децата се обръщат и ги търсят на друго място, а то може да се окаже опасно за душата и характера им.

Поради липса на време и разбиране много майки отказват на рожбите си най-невинни удоволствия, докато работливите им ръце и уморените им очи са заети усърдно с неща, които служат само за украшение и в най-добрия случай насаждат суетност и разсипничество в младите сърца. Когато децата пораснат, тези примери ще принесат плод на гордост и морално недостойнство. Често майката се оплаква от грешките на децата си, без да съзнава, че те са узрелият плод от семето, което сама е посяла.

Някои майки са невинаги последователни. Понякога отстъпват ненужно на децата си; друг път им отказват най-невинни удоволствия, които биха доставили радост на детските им сърца. Така не подражават на Христос! Той обича децата, разбира ги и споделя чувствата им.

Отговорността на бащата

Съпругът и бащата е глава на семейството. Жената очаква от него любов, съчувствие и помощ при възпитаването на децата и това е правилно. Децата принадлежат и на него толкова, колкото и на нея. И той има същия интерес те да бъдат добре възпитани. Децата търсят в баща си подкрепа и напътствие. Той трябва да има правилно разбиране за живота, за влиянията и поведението в семейството му. Преди всичко трябва да бъде ръководен от любов и страхопочитание към Бога и от ученията на Божието слово, за да може да насочва децата си по верния път.

Бащата е законодателят в своя дом и, подобно на Авраам, трябва да направи Божия закон основно правило в него. За Авраам Бог е казал: “Знам, че ще заповядва на децата си и на дома си след себе си” (Бит. 18:19). Авраам не би съгрешил от небрежност да не реагира на злото; не би търпял и никакви слабости, злонамереност и немарливост. Не би жертвал убежденията и дълга си в името на криворазбраната любов. Бащата на вярващите не само би поучавал в правото, но и би запазил авторитета на справедливите закони. Бог е дал правила, за да се ръководим по тях. Не бива да отклоняваме децата си от сигурния път, който Той е начертал, за да тръгват по опасните и открити за всякакви влияния и пътища. На погрешните желания трябва да се отказва внимателно, но решително. Лошите склонности винаги трябва да се коригират.

Бащата в семейството трябва да насърчава добродетели като кураж, правдивост, честност, търпение, силна воля, трудолюбие и практичност. Но е необходимо и сам да ги притежава и да ги проявява в личния си живот и отношения.

Бащи, не обезсърчавайте децата си! Свързвайте любовта с авторитета, вниманието и съчувствието със съзнателна дисциплина. Посвещавайте някои от свободните си часове на децата си, опознайте ги, взимайте участие в техните работи и игри и спечелете доверието им. Поддържайте приятелство с тях, особено със синовете си. Това ще засилите вашето влияние за добро.

Бащата трябва да съдейства за щастието на дома. Каквито и да са неговите грижи и професионални ангажименти, не бива да допуска те да хвърлят сянка върху семейството му. Трябва да влиза в дома си с весело изражение на лицето и с думи на обич.

В известен смисъл бащата е свещеник в семейството, който извършва сутрешното и вечерното жертвоприношение на семейния олтар, а жената и децата трябва да се присъединяват към него в молитва и да вземат участие в хвалебните песни. Сутрин, преди да напусне дома и да поеме към всекидневната си работа, бащата трябва да събира децата си край себе си, за да ги предостави в молитва на грижата на Небето. Чрез благодарствени песни нека се изрази признателност за Божията грижа през деня.

Бащи и майки, не пренебрегвайте събирането на семейството си край Божия олтар, колкото и спешна да е работата ви. Молете се свети ангели да пазят дома ви. Помнете, че вашите любими са изложени на изкушения. Различни беди се изпречват всеки ден на пътя на млади и стари. Който иска да води живот, изпълнен с мир, спокойствие и любов, трябва да се моли. Само когато получаваме постоянна помощ от Бога, ще можем да победим собственото “аз”.

Домът трябва да е място, където царуват радост и любов. Там, където ги има, ще има трайно щастие и добруване. През прага на дома може да проникнат трудности, защото те са участта на човечеството. Търпение, благодарност и обич трябва да запазят слънчевото сияние в сърцата, колкото и мрачен да е денят. В такъв дом присъстват Божии ангели.

Мъжът и жената трябва да се грижат за общото щастие в дома и никога да не се лишават взаимно от малките жестове на внимание, които правят живота по-светъл и по-приятен. Между тях трябва да има пълно доверие. Те трябва заедно да размишляват за своите отговорности и да действат задружно за доброто на децата си. Никога единият не бива да критикува плановете, решенията и постъпките на другия в присъствието на децата. Жената трябва да внимава да не утежнява старанията на мъжа си по отношение на децата. Мъжът трябва да укрепва ръцете на съпругата си с добри съвети и изпълнени с любов насърчения.

Между родители и деца не бива да се поставят никакви прегради. Родителите трябва да познават своите деца, да се стараят да ги разбират, да вникват в чувствата им и да им изясняват онова, което им тежи.

Родители, позволявайте на децата ви да виждат, че ги обичате и се правите всичко, което е по силите ви, за да бъдат щастливи. Ако го постигнете, ограниченията, които ще се наложи да им налагате, ще влияят благотворно върху техните млади души. Ръководете децата с любов и съчувствие, като помните думите на Спасителя, че “техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя небесен Отец” (Матей 18:10). Ако искате ангелите да вършат за децата ви делото, възложено им от Бога, съдействайте им, като и вие извършвате своята част.

Когато децата биват възпитавани под мъдрото и изпълнено с любов ръководство на един истински дом, няма да имат желание да търсят вън от него удоволствия и общество. Злото не ще ги привлича. Владеещият в дома дух ще оформи техните характери. Ще възприемат навици и принципи, които ще им бъдат силна опора срещу изкушенията, когато напуснат бащината закрила, за да заемат мястото си в света.

И децата, както и родителите, имат своите задължения. Те трябва да бъдат поучавани, че имат свой дял в осигуряването на благополучие в дома. В него те получават храна и облекло, любов и грижи и затова трябва да отговорят със същото и да носят своята част от домашните задължения, за да съдействат колкото е възможно повече за щастието в семейството.

Понякога децата са изкушавани да се сърдят за наложените им ограничения, но по-късно в живота си ще благославят родителите си за верността, грижите и строгата бдителност, с които са ги пазили и ръководили в годините на неопитност.

Целта на истинското възпитание

“Всеки истински християнин

е помагаща ръка на Бога.”

Истинското възпитание е стъпало към мисионска служба. Всеки син и дъщеря са призвани да служат на Господа. Призвани сме да служим на Бога и на ближните си. Целта на възпитанието е да ни направи способни за този дълг.

Обучение за служене

Тази цел трябва да бъде винаги пред очите на християнските родители и учители. Не знаем в каква насока ще служат децата ни. Може би ще прекарат живота си в домашния кръг; може да се отдадат на някоя професия или да отидат като проповедници на евангелието в далечни езически страни. Но всички са еднакво призвани да бъдат мисионери на Бога, да носят на света вестта за Божията благодат и спасение.

Бог обича децата и младежите с техните вродени таланти, енергия, кураж и бърза възприемчивост. Иска да ги доведе в хармония с Божествените инструменти. Затова трябва да получат образование, което ще им помогне да стоят със самоотвержена любов на страната на своя Спасител.

За всички Свои чеда до края на света Христос казва, както и на първите Си ученици: “Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света” (Йоан 17:18), за да бъдат Божии представители, да изявят Неговия Дух, да показват Неговия характер и да вършат Неговото дело.

Нашите деца стоят на кръстопът. Примамките на света, възбуждани от егоизма, действат от всички страни, за да отклонят от пътя, определен за Господните изкупени. От избора, който ще направим, зависи дали животът ни ще бъде благословение или проклятие. Децата трябва да намерят на какво да отдадат своята излишна енергия, в какво до вложат непроявените си способности и преливащите си жизнени сили. Те ще трябва да вършат нещо, добро или зло.

Божието слово не отрича дейността, а я направлява. Бог не кара младежите да бъдат по-малко предприемчиви. Характерните качества, които правят един мъж истински човек, достоен и уважаван, несломимото желание за нещо по-висше, непобедимата воля, голямото трудолюбие, издръжливостта не трябва да бъдат отслабвани. Напротив, с Божията благодат те трябва да бъдат насочвани към постигане на неща, които са толкова по-високи от себелюбиви и земни интереси, колкото небето е по-високо от земята.

На нас като родители и християни е възложен дългът да даваме правилни напътствия на децата си. Те трябва да бъдат внимателно, мъдро и нежно подготвяни да служат на Христос. Наш пръв дълг е да ги насочваме към живот в служба на Бога.

“Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16); “Христос ни възлюби и отдаде Себе Си за нас” (Еф. 5:2). Ако обичаме, трябва да даваме. Не да ни служат, а да служим ­ това е голямата поука, която да изявяваме.

Нека на младите хора се внуши истината, че не принадлежат на себе си, а на Христос. Те са цената на Неговата кръв, отплатата за Неговата любов. И живеят, защото Той ги поддържа чрез Своята сила. Тяхното време, силите и способностите им принадлежат на Него и трябва да бъдат развити и употребени в служба за Него.

Освен ангелите човеците, създадени по Божия образ, са най-благородното от всички Негови творения. Бог желае те да станат онова, което им е дал възможност да бъдат, и да вършат най-доброто със силите, които им е подарил.

Животът е тайнствен и свят. Той е откровение на самия Бог, Който е извор на живот. Предлаганите ни случаи са ценни и на тях трябва да се гледа сериозно. Веднъж пропуснати, те са завинаги загубени.

Бог поглежда в малкото семенце, което е създал, и вижда в него скрит прекрасен цвят, храст или високо, разпростиращо нашироко своите клони дърво. Така и във всяко човешко същество Той вижда неговите възможности. Ние сме дошли на този свят с определена цел. Бог ни е дал Своя план за нашия живот и иска да постигнем най-висока степен на развитие.

Той желае непрекъснато да растем в святост и щастие. Всички имат способности и трябва да се научат да ги възприемат като свещено благо, да ги ценят като дар от Господа и да ги използват правилно. Бог желае младите хора да развиват всяка своя способност. Иска те да се радват на всичко, което в този живот е полезно и ценно, да бъдат добри, да вършат добро и да си събират съкровища за бъдещия живот в небето. Техният постоянен стремеж трябва да бъде насочен да се отличават във всичко, което е несебелюбиво, възвишено и благородно. Нека гледат към Христос като към образец, според Който трябва да се оформят, да изграждат в себе си святата устременост на Неговия живот ­ постоянния стремеж животът да става по-добър благодарение на това, че те са живеели в съгласие с Бога. Ето делото, за което са призвани.

Широката основа

Най-висшата от всички науки е науката за спасението на душата. Най-висшето дело, в което човешки същества биха могли да участват, е извеждането на хора от греха и въвеждането им в святост. За осъществяването му е необходима широка основа на всестранно образование и възпитание, изискващи от родители и учители много повече мъдрост и старания, отколкото при простото обучение в обикновените науки. Възпитанието е съвършено само тогава, когато тяло, ум и сърце се развиват в синхрон. Характерът трябва да бъде правилно възпитаван в духа на съвършено и най-висше развитие. Всички умствени и физически способности трябва да бъдат правилно развивани. Наш дълг е да изграждаме в себе си всичко, което ни прави по-добри служители на Бога.

Истинското възпитание обхваща цялото същество. То учи как да се живее правилно. Позволява ни да използваме най-добре разума, физическите и духовните си сили. Духовните способности като по-висши трябва да управляват физическите. Естествените желания и страсти трябва да бъдат под властта на съвестта и на духовните изисквания. Христос стои на върха на човечеството и Неговото желание е да ни води по възвишените и святи пътеки на чистота в служенето на Бога. Чрез чудодейното действие на благодатта Му трябва да станем съвършени в Него.

Исус получава Своето възпитание у дома. Неговата майка е и Неговата първа земна учителка. Той научава за небето от нейните уста и от писанията на пророците. Живее в къщата на беден човек в малко градче и изпълнява точно и с радост своята част от домашните задължения. Небесният Законодател става доброволен Служител и послушен Син. Той научава занаят и работи с ръцете Си заедно с баща Си Йосиф в дърводелската работилница. Облечен като прост работник, минава по улиците на малкото градче, когато отива на работа и когато се връща оттам.

Хората по онова време оценяват нещата според техния външен вид. Колкото повече религията запада по същност и сила, толкова повече се увеличава външното є великолепие. Възпитателите по онова време се опитват да спечелят почит чрез демонстриране на разкош и блясък, докато животът на Исус е в ярко противоречие с всичко това. Той показва нищожността на нещата, които човеците считат за най-важни изисквания в живота. Той не посещава тогавашните училища, които възвишават нищожни неща и смятат за нищожни великите. Получава Своето образование от отредения Му от Бога източник: полезната работа, изучаването на Писанията, от природата и опитностите на живота. Това са Божиите учебници, изпълнени с поучения за всички, които пристъпват към тях с желание, с виждащи очи и с мъдрост.

“А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше над Него” (Лука 2:40).

Така подготвен, Той поема своята мисия. Навсякъде и винаги когато е в допир с хора, упражнява върху тях благотворно влияние, каквото светът дотогава не е виждал.

Домашните уроци

Домът е първото училище за детето и там трябва да се положи основата за живот ­ служене, чиито принципи се изучават не само на теория, а и оформят същината на целия живот.

Детето трябва още много отрано да се научи да обича и да помага. Щом физическите и умствените му сили станат достатъчни, трябва да започнат да му се възлагат различни домашни задачи. То трябва да свикне да помага на баща си и майка си, да се учи на жертвоготовност и на себевладеене, да поставя доброто и удобствата на другите пред своите лични, да търси случаи да зарадва братята, сестрите и другарчетата си и да им помага, а също и да бъде внимателно и учтиво с възрастните и да обича да помага на стари, болни и нещастни. Колкото повече домът е пропит от дух на истинско служене, толкова повече той ще прониква и в живота на децата. Те ще се учат да намират радост в служенето и в жертването за доброто на другите.

Задачите на училището

Домашното обучение трябва да бъде допълнено от училищното. Необходимо е да се има предвид развитието на цялостното ­ физическо, умствено и духовно ­ развитие и възпитание в дух на служене и пожертвователност.

Извършването на дребните неща на всекидневния живот в името на Христос най-много от всичко способства за изграждането на характера и за напътстване към несебелюбиво служене. Развиването и насърчаването на този дух и насочването към правия път е дело на родители и учители. За тях не може да има по-важно нещо. Духът на служене е духът на Небето и ангели ще съдействат на всяко старание за неговото развитие и насърчение.

Подобно възпитание трябва да бъде основано на Словото Божие. Само в него са дадени в пълнота необходимите принципи. Библията трябва да бъде основа на обучението и възпитанието. Истинското познание е познание за Бога и за Онзи, Когото Той е изпратил.

Всяко дете, всеки младеж трябва да познава себе си, тялото, което Бог му е дал, както и законите, чрез които то се поддържа здраво. Трябва да са добре запознати с общообразователните предмети и да получат професионално образование, за да са годни за практическия живот и за задълженията си във всекидневието. Към всичко това трябва да се прибавят и познания, и практическа подготовка за различните видове мисионска работа.

Обучение чрез споделяне на опит

Младите хора трябва да напредват колкото е възможно по-бързо в овладяването на знанията. Полето на тяхното образование трябва да е толкова широко, колкото могат да понесат силите им. Те трябва да споделят с други наученото. По такъв начин знанията им ще се затвърдят и ще укрепят. От това как ги прилагат зависи стойността на полученото възпитание. Продължителното учене и несподелянето на наученото с други често се оказва повече пречка, отколкото помощ за истинското развитие. Необходимо е в дома и в училището ученикът да схване как трябва да се учи и предава получените знания. Каквато и да е професията му, през целия си живот той трябва да бъде и ученик, и учител. По такъв начин може постоянно да напредва, да се уповава на Бога, да е в здрава връзка с Онзи, Който е безкраен в мъдрост и може да разкрива тайни, скрити от хилядолетия; Който може да разреши най-тежките проблеми пред вярващия в Него.

Влиянието на общуването

Словото Божие отдава голямо значение на влиянието на общуването с другите. А колко по-голяма е неговата сила върху развиващия се дух на детето и младия човек! Другарствата, които те поддържат, принципите, които приемат, навиците, които изграждат, ще разрешат въпроса за тяхната годност за небето и за техните бъдещи вечни интереси.

Един страшен факт, който би трябвало да стресне сърцата на родителите, е, че в много училища и учебни заведения се ширят влияния, покваряващи характера, отклоняващи духа от истинската цел в живота и принизяващи морала. Когато влизат в допир с нерелигиозни, обичащи удоволствията и покварата другари, много млади хора загубват простотата и чистотата си, вярата си в Бога и духа на себеотрицание, които родителите им християни са култивирали в тях с грижливи поучения и сериозни молитви.

Много младежи, постъпващи в училище с цел да се подготвят за някой клон на самопожертвователна служба, биват напълно завладени от светските знания. У тях се събужда амбиция да се отличат сред другите ученици и да заемат високи постове, за да получат светски почести. Така загубват от погледа си целта, за която са постъпили в училището, и посвещават живота си на егоистични и светски стремежи. Често усвояват и навици, които погубват и този, и бъдещия им живот.

Обикновено мъже и жени, които притежават възвишени разбирания за живота, които имат несебелюбиви цели и благородни стремежи, са ги получили под влиянието на средата в най-ранното си детство. В целия си начин на общуване с Израил Бог учи Своя народ колко е важно всеки да внимава за средата, в която израстват децата му. Всички наредби за гражданския, религиозния и социалния живот са били дадени, да се предпазят хората от вредното влияние на околната среда и още от най-ранно детство да бъдат запознавани с предписанията и принципите на Божия закон. Поучението, дадено при раждането на Израилевия народ, трябва да бъде дълбоко отпечатано в сърцето на всеки човек. Преди последната ужасна беда да сполети египтяните ­ измирането на техните първородни ­ Бог заповядва на народа Си да прибере децата си в домовете. Праговете на вратите на всеки дом се бележат с кръв и всички трябва да останат под закрилата, гарантирана по този начин. Така и днес родители, които се боят от Бога и Го обичат, трябва да доведат децата си във “връзките на завета” и да ги запазят там под закрилата на светите влияния, които можем да имаме чрез изкупителната кръв на Христос.