За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Отделете се!

Христос казва на учениците си: “Аз им предадох Твоето слово... Те не са от света, както и Аз не съм от него” (Йоан 17:14).

Бог ни нарежда: “Недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си” (Римл. 12:2).

“Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието?... И какво споразумение има Божия храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; ще им бъда Бог, а те ще Ми бъдат люде. Затова “излезте изсред тях и отделете се... и не се допирайте до нечисто, и Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, а вие ще Ми бъдете синове и дъщери, казва всемогъщият Господ” (2Кор. 6:14-18).

Обещания за благословение

“Съберете младенците!” (Йоил 2:16). “И пояснявам им Божиите повеления и закони” (Изх. 18:16).

“Така да възлагат името Ми върху израилтяните; и Аз ще ги благословям” (Числа 6:27).

“И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господнето име и ще се боят от тебе” (Втор. 28:10).

“Останалите от Якова ще бъдат всред много племена като роса от Господа, като леки дъждове на тревата; които не чакат човека, нито се бавят за човешките чеда” (Михей 5:7).

Ние се числим към Израил. Всички дадени на древните израилтяни наставления относно възпитанието и образованието на децата, всички обещания за живот чрез послушание важат и за нас.

Словото Божие ни казва: “Ще те благословя... и ще бъдеш за благословение” (Бит. 12:2).

За Своите първи ученици и за всички, които чрез тяхното слово трябваше да повярват в Него, Христос казва: “Славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както Ние сме едно. Аз съм в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил Мене” (Йоан 17:22, 23).

Чудесни, ценни думи, които вярата почти не може да обхване! Творецът на всички светове обича онези, които се посвещават в Неговата служба, така, както обича Своя Син. Дори тук и в това време Неговата съвършена благодат се излива над нас в изобилие! Той ни е дал Светлината и Величието на небесата и заедно с тях всички съкровища на небето. Макар и да ни обещава толкова много за бъдещия живот, дава ни царски дарове още в този живот. Иска ние като предмет на Неговата благодат да се радваме на всичко, което облагородява и възвишава характера ни. Чака възможност да изпълни младежта с Божията сила, за да може тя да застане под опръсканото с кръв Христово знаме, да действа подобно на Него за въвеждането на души в правия път и да накара мнозина да стъпят върху вечната Скала.

Божието уверение

Всички, които се стараят да действат в хармония с Божия възпитателен план, ще получат Неговата преобразяваща благодат, ще се радват на Неговото постоянно присъствие и на запазващата Му сила. На всеки такъв човек Бог казва:

“Бъди силен и смел: да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с тебе, гдето и да идеш.” “Няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя” (Исус Навин 1:9, 5).

“Защото както слиза дъждът и снегът от небето, и не се връща там, но пои земята и я прави да произрастява, и да напъпва, та да дава семе на сеяча, и хляб на гладния. Така ще бъде Словото Ми, което излиза из устата Ми, не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го изпращам, защото ще излезете с радост и ще бъдете изведени с мир; планините и хълмовете ще запеят пред вас радостно, и всички полски дървета ще изпляскат с ръце. Вместо драка ще израсте елха, вместо трън ще израсте мирта; и това ще бъде на Господа за име, за вечно знамения, което няма да се изличи” (Исая 55:10-13).

Човечеството по целия свят е в хаос и се нуждае от основно преобразяване. Възпитанието, което младежта ще получи, ще трябва да преобрази цялата социална постройка.

“И ще съградят отдавна запустелите места, ще издигнат досегашните развалини. И ще се обновят пустите градове, опустошени от много родове” (Исая 61:4).

“А вие ще се казвате свещеници Господни; ще ви наричат служители на нашия Бог... Радостта им ще бъде вечна... А тях ще възнаградя с вярност и ще направя с тях вечен завет” (Исая 61:6-8).

“Потомството им ще бъде познато между народите и внуците им между племената; всеки, който ги гледа, ще познае, че те са род, който Бог е благословил. Защото както земята произвежда растенията си и както градина произраства посеяното в нея, така Господ Йеова ще направи правдата и хвалата да поникнат пред всичките народи” (Исая 61:9-11).
НАЙ-ВАЖНОТО ПОЗНАНИЕ

“Светлината от познанието на Божията слава.”

Истинското познание

за Бога

чрез познанието Божие.”

Подобно на Спасителя и ние сме дошли на този свят да служим на Бога. Ние сме тук, за да станем по характер подобни на Бога и да Го изявим на света чрез живот на служене. За да бъдем Божии съработници, за да станем подобни на Него, за да изявяваме Неговия Характер, трябва да Го познаваме. Да Го познаваме Такъв, какъвто Той Сам се разкрива.

Познанието за Бога е основата на всяко добро възпитание и на всяко истинско служене. То е единствената истинска сигурност срещу изкушението. И единствено то може да ни направи подобни по характер на Христос.

От него се нуждаят всички, които работят за въздигането на своите ближни. Промяната на характера, чистотата на живота, способността за служене, твърдото придържане към правилните принципи ­ всичко това зависи от истинското познание за Бога. То е най-съществената подготовка за този и за бъдещия живот.

“Познаването на Светия е разум” (Пр. 9:10).

“Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила” (2Петрово 1:3).

Исус казва: “А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил”(Йоан 17:3).

“Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатството си. Но който се хвали, нека да се хвали с това, гдето разбира и познава Мене, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята; понеже в това благоволя, казва Господ” (Еремия 9:23, 24).

Трябва да изследваме Откровението, което Бог ни е дал.

“Сприятели се сега с Него и бъди в мир; от това ще дойде добро за тебе. Приеми прочее закона от устата Му и съхрани думите Му в сърцето си... И Всемогъщият ще ти бъде злато... Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия и ще въздигаш лицето си към Бога. Ще му се помолиш и Той ще те послуша, и ще изпълни обреците Си, и каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; и светлина ще сияе по пътищата ти. Когато те унижат, тогава ще речеш: “Има въздигане!” И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед” (Йов 22:21, 22, 25-29).

Бог, разкрит чрез природата

“... Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Бога, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията” (Римл. 1:20).

Природата, която днес виждаме, ни дава само слаба представа за славата на рая. Грехът е опетнил красотата на земята. Върху всички творения може да се видят следите от делото на лукавия. И все пак са останали още много прекрасни неща. Природата свидетелства, че Един, Който е безкраен в мощ, велик в доброта, милост и любов, е сътворил земята и я е изпълнил с любов и блаженство. Дори в изроденото є състояние всичко в нея изявява съвършеното изкуство на Великия Майстор. Накъдето и да се обърнем, можем да чуем Божия глас и да видим доказателствата за Неговата доброта.

От грандиозните тътнежи на гръмотевицата и непрестанното бучене на огромния океан до веселите песни, които изпълват гората с музика ­ всички неизброими гласове на природата сътворяват химни на славословие. Земята, морето и небето с техните чудни багри и нюанси, варирайки в ярки контрасти или сливайки се в прекрасна хармония, изявяват славата на Бога. Вечните планини разказват за Неговата мощ. Дърветата, които люлеят зелените си върхове, облени в слънчева светлина, и цветята, разкриващи нежната си красота, говорят за своя Творец. Свежата зеленина, която покрива голата земя като с килим, разказва за Божията грижа и за най-скромните Му творения. Морските дълбини и земните недра пазят Неговите съкровища. Този, Който е сътворил бисерите в океана и скъпоценните камъни в планините, обича красотата. Изгряващото на небето слънце символизира Онзи, Който е животът и светлината за всичко, сътворено от Него. Цялата слава и красота, която украсява земята и блести на небето, говори за Бога.

“Славата Му покри небето” (Авакум 3:3).

“Земята е пълна с Твоите творения” (Пс. 104:24).

“Ден на ден казва слово и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им, тяхната вест е излязла по цялата земя и думите им до краищата на вселената” (Пс. 19:2-5).

Всичко говори за Божията нежна бащинска грижа и за желанието Му да направи чедата Си щастливи.

Личният Бог

Великата Сила, Която действа в цялата природа и поддържа всичко, не е, както някои хора на науката смятат, някакъв всепроникващ принцип или привеждаща всичко в движение енергия. Бог е Дух; но Той е Лично Същество и се е изявил като такова:

“Господ е истинският Бог, живият Бог и вечният Цар... Ония богове, които не са направили небето и земята, да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе... Оня, Който е делът на Якова, не е като тях; защото Той е Създател на всичко.” “Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си” (Еремия 10:10-16).

Природата не е Бог

Божиите дела в природата не са самият Бог. Нещата в природата са израз на характера и силата Му. Не бива да смятаме природата за Бог. Изкусната сръчност на човешките ръце създава много прекрасни неща, които радват окото и откриват по нещо от мисълта на техния Творец; но творението не е тъждествено на Твореца. Не произведението, а онзи, който го е сътворил, е достоен за почит. Макар природата да е израз на Божията мисъл, не самата природа трябва да се величае, а Богът на природата.

“Дойдете да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа, нашия Създател” (Пс. 95:6). “В Неговата ръка са земните дълбочини и височините на планините са Негови. Негово е морето, Той го е направил; и ръцете Му създадоха сушата” (Пс. 95:4, 5). “Потърсете Този, Който прави Плеядите и Ориона, Който обръща мрачна сянка в зора и помрачава деня, та става нощ” (Амос 5:8). “Той е, Който гради сферите Си на небето, и основа свода на земята... Йеова е името Му” (Амос 9:6). “Той е, Който образува планините и създава вятъра, и явява на човека мисълта му” (Амос 4:13).

Сътворението на земята

Сътворението не може да се обясни от науката. Коя наука може да разкрие тайната на живота?

“С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово; тъй щото видимото не стана от видими неща” (Евреи 11:3).

“Аз създавам светлината и творя тъмнината... Аз, Господ, Съм, Който правя всичко това... Аз създадох земята и сътворих човека на нея. Аз, да! Моите ръце разпростряха небето, Аз дадох заповеди на цялото му множество” (Исая 45:7, 12). “Да, Моята ръка основа земята и десницата Ми разпростря небето. Когато извикам, те всички се представят” (Исая 48:13).

При сътворението Бог не си е служил със съществуваща материя, “Той каза и стана; Той заповяда и затвърди се”(Пс.33:9). Всички неща, материални и духовни, са се явили по заповед на Господа и са били сътворени със специална цел. Небесата и всичките им множества, земята и всичко, което е по нея, са били извикани за съществуване чрез диханието на Бога.

Сътворението на човека

Сътворението на човека изявява съществуването на Бога. Когато Бог е сътворил човека по Свой образ, човешкото тяло е било във всяко отношение съвършено, но без живот. Тогава един личен, самосъществуващ Бог вдъхнал в създадената форма диханието на живота и човекът станал живо, надарено с разум същество. Всички части на човешкия организъм били приведени в действие. Сърцето, артериите, вените, езикът, ръцете, нозете, сетивата, умът ­ всичко заработило и всичко започнало да функционира по определени закони. Човекът станал жива душа. Чрез Христос, Словото, живият Бог сътворил човека и му дал разум и сила.

Нашето същество не Му е било непознато, когато ни е създал. Окото Му е виждало нашето тяло, когато то е било още неоформено. И в книгата Му са били отбелязани всички части на нашето тяло, когато още нито една от тях не е съществувала.

Човекът, венецът на творението, изразява мисълта на Бога и разкрива славата Му, но не трябва да се възвеличава като Бог.

“Възкликнете на Господа, всички земи! Служете Господу с веселие; дойдете при Него с радост! Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил и ние сме Негови; Негови люде сме и овци на пасбището Му Влезте в портите Му със славословие и в дворовете Му с хваление! Словословете Го и благославяйте името Му!” (Псалм 100:1-4). “Възвишавайте Господа, нашия Бог, и кланяйте се в светия Му хълм, защото Господ, нашият Бог, е свят” (Пс. 99:9).

Природните закони са Божии служители

Бог непрекъснато поддържа нещата, които е създал, и си служи с тях като със Свои инструменти. Той действа чрез природните закони. Те действат не със своя сила. Природата във всичките си прояви свидетелства за съществуването и непрекъснатата дейност на едно интелигентно Божествено Същество, което управлява всичко по Своята воля.

“Господи, Твоето Слово е утвърдено на небето довека. Верността Ти пребъдва из род в род; Ти си основал земята и тя стои. Колкото за Твоите наредби, те и до днес стоят, защото всички са Твои слуги” (Пс. 119:89-91). “Господ прави всичко, що Му е угодно на небето и на земята, в моретата и във всичките бездни” (Пс. 135:6). “Той заповяда и те се създадоха; и утвърди ги от века и до века, като издаде постановление, което няма да премине” (Пс.148:5, 6).

Не от присъща на самата нея сила земята дава година след година своите блага и продължава да се върти около слънцето. Ръката на Безпределния е постоянно заета да ръководи тази планета. Непрекъснато подаваната Божия сила поддържа земята в състояние на въртене. Бог е, Който прави слънцето да изгрява на небето. Той отваря небесните прозорци и дава дъжда.

“Той дава сняг като вълна, разпръсква сланата като пепел” (Пс. 147:16). “Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, и Той издига пари от краищата на земята; прави светкавици за дъжда и изважда вятър от съкровищата Си” (Еремия 10:13).

Неговата сила прави растителността да се развива, да се появява всеки лист, да разцъфва всеки цвят, да зрее всеки плод.

Устройството на човешкото тяло никога не може да бъде напълно разбрано; то крие тайни, които омайват и най-големите умове. Ударите на сърцето и вдишванията следват едно след друго не поради някакъв механизъм, който, веднъж задействан, продължава работата си. Туптящото сърце, биещият пулс, всеки нерв и всеки мускул в живия организъм действат и функционират правилно чрез силата на всеприсъстващия Бог.

Грижата на Божието Провидение

Библията ни показва Бога на Неговия свят и възвишен трон не в състояние на бездействие, нито кротуващ в усамотение, а заобиколен от десетохиляди по десетохиляди и хиляди по хиляди свети същества, всички очакващи да изпълняват волята Му. Чрез Духа Си Той присъства навсякъде. Чрез дейността на Духа и ангелите Си Той служи на хората.

Над хаоса на земята Бог седи на Своя престол; всичко е разкрито пред Неговия Божествен поглед и от Своята велика и спокойна вечност Той нарежда онова, което Божественото Провидение намери за най-добро.

“Пътят на човека не зависи от него и не е дадено на човека, който ходи, да управя стъпките си” (Еремия 10:23). “Уповавай на Господа от все сърце... Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти” (Пр. 3:5, 6). “Окото на Господа е върху ония, които Му се боят, върху ония, които се надяват на Неговата милост, за да избави от смърт душата им и в глад да ги опази живи” (Пс. 33:18, 19). “Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чеда прибягват под покрова на крилата Ти” (Пс. 36:7). “Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, чиято надежда е в Господа, неговия Бог!” (Пс. 146:5). “Господи, земята е пълна с Твоята милост!” (Пс. 119:64). “Той обича правда и правосъдие” (Пс. 33:5). “Боже, Избавителю наш, Надеждо на всички земни краища и на ония, които са далеч по море; Ти, Който със силата Си утвърждаваш планините, препасан с могъщество; Който правиш да утихва шума на морето, бученето на вълните му и размирието на племената” (Пс. 65:5-7). “Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта” (Пс. 65:8). “Върху годината на благостта Си туряш венец и от следите Ти капе тлъстина” (Пс. 65:11). “Господ подкрепя всичките падащи и изправя всичките сгърбени. Очите на всички гледат към Тебе и Ти им даваш храна навреме. Отваряш ръката Си и удовлетворяваш желанието на всичко живо!” (Пс. 145:14-16).

Божията Личност, разкрита в Христос

Като личност Бог ни се е разкрил в лицето на Своя Син. Исус Христос, Сиянието на славата на Отца и “отпечатък на Неговото същество” (Евреи 1:3), дойде на този свят като личен Спасител и се възнесе на небето. Като личен Спасител се моли в небесните дворове за нас. Пред Божия трон за нас стои Един, “подобен на Човешкия Син” (Откр. 1:13).

Христос, Светлината на света, прикри ослепителното великолепие на Своята Божественост и дойде като човек да живее сред хората, за да могат да бъдат огрени от блясъка на Неговата слава и да познаят своя Творец. Откакто грехът внася разделение между човека и неговия Създател, никое човешко същество никога не е виждало Бога освен така, както Той се е изявил в Христос.

“Аз и Отец едно сме” ­ заяви Исус (Йоан 10:30). “И освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът, и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие” (Матей 11:27).

Христос дойде, за да поучи човешките същества на онова, което желае те да знаят. На небето горе, на земята долу и в безкрайните води на океана виждаме Божиите дела. Всички творения свидетелстват за Неговата мощ, мъдрост и любов. И все пак чрез звездите, моретата или водопадите не можем да опознаем Божията Личност така, както тя е изявена в Христос.

Бог знаеше, че е нужно по-ясно откровение от това, което природата може да даде, за да ни представи Своята личност и Своя характер. Той изпрати Сина Си на света, за да изяви, доколкото е възможно за човешкото възприятие, естеството и качествата на невидимия Бог.

Изявен на учениците

Нека да размислим над думите, които Христос изговаря в стаичката през нощта преди разпятието Си. Часът на Неговото изпитание наближава и Той се опитва да утеши учениците Си, които ще бъдат тежко изкушени и изпитани.

Той се обръща към тях с думите: “Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа; защото отивам да ви приготвя място...”

“Тома Му казва: “Господи, не знаем къде отиваш, а как да знаем пътя?” Исус му каза: “Аз съм Пътят, Истината и Животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели.”

“Филип му казва: “Господи, покажи ни Отца и достатъчно ни е!” Исус му казва: “Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Как казваш ти: Покажи ми Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела”(Йоан 14:1-10).

Учениците още не разбират Христовите думи относно Неговото отношение към Бога. Много от Неговите учения са им още неясни, а Христос иска те да имат по-ясно, по-определено познание за Бога. Казва им: “Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца (Йоан 16:25).

Когато на Петдесятница над тях се излива Светият Дух, те разбират по-добре истините, които Христос им е говорил чрез притчи. Много учения, които дотогава са за тях тайна, им стават съвсем понятни. Но дори и тогава учениците не получават цялостното изпълнение на Христовото пророчество. Получават толкова познание за Бога, колкото могат да понесат; а цялото изпълнение на пророчеството, че Христос ще им покаже ясно Отца, ще дойде по-късно. Така е и днес. Имаме само частично, несъвършено познание за Бога. Когато борбата бъде завършена и Синът Човешки изповяда пред Отца Своите верни служители, които в един пълен с грях свят са свидетелствали вярно за Него, те ще разберат по-ясно всичко, което сега е все още тайна.

Христос взима със Себе Си на небето Своето прославено човешко естество. На всички, които Го приемат, дава власт да станат Божии чеда, за да може Бог в края да ги приеме като Свои и да живеят с Него през вечността. Ако през този живот Му бъдат верни, в края “ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им” (Откр. 22:4). И какво представлява небесното царство, ако не да видят Бога? Каква по-голяма радост би могло да има за един грешник, спасен чрез Христовата благодат, от тази, да гледа Божието лице и да смята Бога за Баща?

Свидетелството на Писанието

Писанието ни показва ясно родството между Бога и Христос, а също и личността и индивидуалността на всеки от Тях.

“Бог, Който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори нам чрез Сина... Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете, седна отдясно на Величието нависоко и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното. Защото кому от ангелите е рекъл Бог някога: “Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих!” И пак: “Аз ще Му бъда Отец и Той ще Ми бъде Син!” (Евреи 1:1-5).

Личността на Отца и на Сина, както и единството, което съществува между Тях, са изявени в 17-та глава на Евангелието от Йоан, в молитвата на Христос за учениците: “И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение; да бъдат всички едно; както Ти, Отче, Си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти Си Ме пратил!” (Йоан 17:20, 21).

Единството, което съществува между Христос и учениците Му, не нарушава индивидуалността на никого от тях. Те са едно в своите намерения, в дух и характер, но не са една личност. По този начин са едно с Бога и с Христос.

Божият характер, разкрит в Христос

Христос приема човешки вид и идва, за да бъде едно с човечеството и в същото време да изяви Своя Небесен Баща на грешните хора. Само Този, Който отначало е бил в присъствието на Отец, Който е бил изявеният образ на невидимия Бог, е единственият, Който може да разкрие на човечеството характера на Божеството. Той се уподобява във всичко на Своите братя, става плът, каквато сме ние. Огладнява, ожаднява и се изморява. Поддържа се чрез храна и се подкрепя чрез сън. Споделя участта на човечеството и все пак си остава неопетнен Божи Син. Той е чужденец и странник на земята ­ в света, но не от света. Изкушаван е и изпитван, както мъже и жени днес са изкушавани и изпитвани, но въпреки това живее един безгрешен живот. Нежен, съчувстващ, състрадателен, винаги загрижен за другите, Той представя Божия характер и през цялото време е отдаден на службата за Бога и за хората.

“Господ Ме е помазал ­ каза Той ­ да благовествам на кротките, пратил Ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците” (Исая 61:1). “... и прогледване на слепите” (Лука 4:18). “... да проглася годината на благоволението Господне... и да утеша всичките наскърбени” (Исая 61:2).

“Обичайте неприятелите си ­ ни заръчва Той ­ и молете се за тия, които ви гонят, за да бъдете чеда на вашия Отец, Който е на небесата” (Матей 3:44, 45). “Защото Той е благ към неблагодарните и злите” (Лука 6:35). “Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните” (Матей 5:45). “Бъдете прочее милосърдни, както и Отец ваш е милосърден” (Лука 6:36). “Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира” (Лука 1:78, 79).