За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Нашите мисли трябва да бъдат съсредоточени в Бога; трябва да полагаме сериозни усиля, за да побеждаваме лошите склонности на естеството си. Старанията, самоотвержеността и издръжливостта ни трябва да съответстват на неизмеримо високата цел, която преследваме. Можем да получим венеца на живота само тогава, когато побеждаваме, както Христос победи.

Нужда от себеотрицание

Най-голямата опасност за човека е личната самоизмама, подхранването на егоизма, което води до отделяне от Бога, от Източника на неговата сила. Ако нашите природни наклонности не са сред одобряваните от Божия Дух, те носят в себе си семето на морална смърт. Ако не влезем в жива връзка с Бога, не можем да устоим на лошите влечения на егоизма, себелюбието и изкушението да грешим.

Но за да получим помощ от Христос, трябва да осъзнаем към какво се стремим. Трябва добре да се опознаем. Христос може да спаси само онзи, който съзнава, че е грешник. Само когато проумеем пълната си безпомощност и се откажем от упованието в себе си, ще можем да получим божествена сила

Отказът от упование в себе си е нужен не само в началото на християнския живот. Този отказ трябва да се подновява при всяка крачка напред по пътя към небето. Всичките ни добри дела зависят от Силата, намираща се извън нас; затова сърцето трябва да е непрекъснато устремено към Бога, постоянно и сериозно да се изповядва грехът и да се смирява душата пред Господа. Ние сме заобиколени от опасности; и сме сигурни само когато чувстваме собствената си слабост и се държим здраво за своя Спасител с ръката на вярата.

Христос ­ основният източник на истинското познание

Трябва да се отдръпваме от хилядите неща, които могат да отклонят вниманието ни. Някои неща, които ангажират много от нашите време и старания, но от които няма никаква полза. Най-висшите интереси изискват цялото ни внимание и енергия, а те често биват посвещавани на сравнително маловажни неща.

Приемането на нови теории само по себе си не дава нов живот на душата. Дори научаването на действително важни факти и теории е от малко значение, ако не носи практическа полза. Трябва да се чувстваме отговорни за осигуряването на храна за душата си, която укрепва духа.

“Да приклониш ухото си към мъдростта и да предадеш сърцето си към разума... Ако го потърсиш като сребро и го подириш като скрити съкровища, тогава ще разбереш страха от Господа и ще намериш познанието за Бога... Тогава ще разбереш правда, правосъдие, правдивост, да, и всеки добър път. Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, знание ще услажда душата ти, разсъждение ще те пази, благоразумие ще те закриля” (Пр. 2:2-11).

Въпросът, който трябва сериозно да си изясним, е: Що е истина ­ истината, с която трябва да се съобразяваме, която трябва да бъде пазена, обичана, зачитана и следвана? Посветилите се на науката са претърпявали поражения и са бивали обезсърчавани в старанията си да изследват Бога. Онова, което е необходимо за тях днес, е да изследват истината, чрез която ще бъдат в състояние да спечелят спасението на душите си.

“Какво мислите за Христос?” ­ е най-важният въпрос. Приемате ли го вие за свой личен Спасител? На всички, които Го приемат, Той дава сила да станат синове на Бога.

Христос е разкрил на учениците Си Бога по начин, който е оставил особен отпечатък в сърцата им. Той би желал същото да се получи и в нашите сърца. За мнозина животворната сила на Христовия пример се е отдалечила съвсем, тъй като се занимават твърде много с човешки теории. Те са заличили в съзнанието си примера на смирения, самопожертвователния Исус. Онова, от което се нуждаят, е да Го видят. Нуждаем се всекидневно от ново и ново откровение на Неговото присъствие. Трябва да следваме по-точно Неговия пример на себеотрицание и посвещение.

Нуждаем се и от опитността на ап. Павел, когато пише: “Съразпнах се с Христос, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Гал. 2:20).

Познанието за Бога и за Исус Христос, което се изявява в характера, е извисяване, надминаващо всичко ценно на небето и на земята. Това е най-висшето образование. То е ключът, отварящ портите на Небесния град. Божието желание е всички, които приемат Христос, да притежават това познание.

Познанието, получено чрез Словото Божие

“Изясняването на Твоето слово

просвещава, вразумява простите.”

Цялата Библия е откровение на Божията слава в Христос. Когато човек я приеме, повярва в нея и є се покори, тя става главен инструмент за преобразяването на неговия характер. Подтиква го, дава му енергия, която съживява неговите физически, умствени и духовни сили и извежда живота му на прав път.

Причината, поради която толкова млади, а и по-възрастни хора биват така лесно подвеждани към изкушение и грях, е, че не изучават Божието слово и не размишляват върху него, както би трябвало да бъде. Липсата на твърдост, на целенасочена воля се дължи на занемаряването на светите учения на Словото Божие. Не се полагат сериозни старания за насочване на мислите към онова, което ще ги направи чисти и святи и ще ги отклонява от всичко нечисто и неистинно. Малцина са избирали добрата част, седнали като Мария край Исус, за да се учат от Божествения Учител. Малцина са съхранявали Неговите думи в сърцата си и са ги прилагали в живота си.

Библейските истини извисяват ума, духа и душата. Ако Словото Божие се знаеше така, както би трябвало, млади и стари щяха да притежават онази вътрешна искреност и твърдост в принципите, с които биха се противопоставили на изкушението.

Нека хората се поучават в духа на скъпоценните истини на Свещеното писание. Нека мислите, способностите, най-добрите умствени сили бъдат посветени на изучаването на Божиите слова. Не търсете философията на човешки предположения, а философията на Онзи, който е Истината. Никоя друга литература не може да бъде сравнена по ценност с тази.

Плътският ум не намира удоволствие в изучаването на Божието слово; но обновеният чрез Светия Дух открива в светите страници Божествена красота и небесна светлина. Онова, което за земния ум е било само пустиня, за обновения от Бога е земя, изпълнена с живи потоци.

Познанието за Бога, разкрито в Неговото Слово, е познанието, необходимо на нашите деца. От момента на проблясването на искрица разум в тях трябва да бъдат запознавани с името и живота на Исус. Първите им уроци трябва да ги учат, че Бог е техен Баща. Първото, което трябва да усвоят, е послушанието от обич. Нека Божието слово да им се чете със страхопочитание и с чувство да им се повтаря на части, подходящи за тяхното ниво и адаптирани така, че да събудят интереса им. Но преди всичко нека узнаят за Божията любов, изявена в Христос, а също и великата истина: “Понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго” (1Йоаново 4:11).

Нека младите направят Словото Божие храна за ума и душата си. Нека Христовият кръст бъде центърът на всяко възпитание и образование. Фокусът на всички учения и на всяко знание нека бъде вплитан във всекидневните изживявания на практическия живот. Така Спасителят ще стане другар и приятел на младите. Мислите им ще бъдат насочени в послушание на Христос и те ще могат да кажат с апостол Павел: “А далеч от мен да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света” (Гал. 6:14).

Познание от личен опит

Така чрез вяра те опознават на практика Бога. Проверяват за себе си истинността на Неговото слово и верността на Неговите обещания. Докосват се до Него и разбират, че Господ е благ.

Любимият ученик Йоан получава познание от личен опит. Той можа да свидетелства: “Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха за Словото на живота (защото животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам) ­ това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас. А нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос” (1Йоаново 1:1-3).

Така всеки може от личен опит “да потвърди с печата си, че Бог е истинен” (Йоан 3:33). Може да свидетелства за това, което сам е видял, чул и опитал относно Христовата сила. Може да каже: “Аз се нуждаех от помощ и я намерих в Исус. Всяка моя нужда бе задоволена, гладът на душата ми бе утолен. За мене Библията е едно откровение на Христос. Вярвам в Исус, защото Той е за мен Божествен Спасител. Вярвам в Библията, защото съм намерил, че тя е Божият глас, който говори на душата ми.”

Помощ при изучаване на природата

Който е получил чрез личен опит познание за Бога и за Неговото Слово, е подготвен да се занимава с изучаването на природните науки. За Христос е писано: “В него беше животът и животът стана светлина за човеците” (Йоан 1:4). Преди навлизането на греха в рая Адам и Ева са били заобиколени от ярко красиво сияние, от светлината на Бога. Тя е озарявала всичко, до което са се доближавали. Нищо не е помрачавало тяхната способност да възприемат характера или думите Божии. Но когато отстъпили пред изкусителя, тази светлина изчезнала от тях. Лишавайки се от закрилата на славата, те изгубили светлината, осветляваща природата. Вече не можели да я разбират правилно. Не можели да виждат Божия характер в Неговите дела. Затова и днешният човек не може сам да разбира правилно поуките на природата. Ако не бъде ръководен от Божествената мъдрост, той издига природата и природните закони над Бога, нейния Създател. По тази причина човешките мнения често противоречат на ученията на Словото Божие относно природата. Но за онези, които приемат светлината на Христовия живот, природата бива отново просветлена. В светлината, изхождаща от кръста, можем да тълкуваме правилно поуките на природата.

Който от личен опит е получил познание за Бога и за Неговото Слово, има твърдо установена вяра в Божествеността на Свещеното писание. Има в себе си доказателството, че Словото Божие е истина и знае, че истината никога не може да си противоречи. Той не проверява Библията чрез човешки научни идеи, но проверява тези идеи чрез съпоставянето им с непогрешим образец. Знае, че в истинската наука не може да има нищо, което да противоречи на ученията на Словото Божие, тъй като и двете имат един и същ Автор. Правилното осмисляне на двете показва, че са в хармония. Всичко, което в така наречените научни догми противоречи на твърденията на Словото Божие, е само човешко предположение.

За такъв човек научните изследвания представляват широко поле за размишления и информация. Разбирайки повече за нещата в природата, той ще получава нови разбирания и за истината. Книгата на природата и Свещеното Писание се осветляват взаимно. Дават по-добри познания за Бога, като му откриват Неговия характер и законите, по които Той действа.

Духовният опит на псалмиста

Опитността на псалмиста трябва да получат всички, като приемат Божието слово чрез природата и чрез откровението:

“Защото си ме развеселил, Господи, с деянията Си, ще се радвам в делата на ръцете Ти” (Пс. 92:4).

“Господи, Твоето милосърдие стига до небето, верността Ти ­ до облаците; правдата Ти е като великолепните планини, съдбите Ти са бездна голяма!” (Пс. 36:5, 6).

“Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чеда прибягват под покрова на крилете Ти. И от реката на Твоите сладости ще им дадеш да пият. Защото у Тебе е изворът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина” (Пс. 36:7-9).

“Блажени ония, които са правдиви в пътя, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят изявленията Му и Го търсят от все сърце.”

“Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето Слово.” “Пътя на истината избрах; Твоите съдби поставих пред себе си” (Пс. 119:1, 2, 9, 30).

“В сърцето си опазих Твоето слово, за да не Ти съгрешавам” (Пс. 119:11).

“Ще ходя на широко, защото потърсих Твоите правила” (Пс. 119:45).

“Отвори очите ми, за да гледам чудесните неща в Твоя закон!”

“Твоите свидетелства наистина са моя наслада и мои съветници.”

“Законът на Твоите уста е за мене по-желателен от хиляди злато и сребро.”

“Колко обичам Твоя закон! Цял ден се поучавам в него.” “Чудесни са Твоите свидетелства! Затова душата ми ги пази” (Пс. 119:18, 24, 72, 97, 129).

“Твоите повеления ми станаха песен в дома, дето странствам.”

“Твоето слово е добре пречистено, затова слугата Ти го обича.”

“Същността на Твоето слово е истина и Твоите праведни съдби до една траят до века.”

“Нека живее душата ми и ще Те хвали; и нека ми помагат съдбите Ти!” (Пс. 119: 54, 140, 160, 175).

“Много мир имат ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма спънки, та да се препъват. Надявах се за Твоето спасение, Господи, и изпълнявах Твоите заповеди. Душата ми опази Твоите свидетелства и аз ги любя твърде много!” (Пс. 119:165-167).

“Изясняването на Твоето слово просвещава, вразумява простите” (Пс. 119:130).

“Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми, защото те са винаги с мене. По-разумен съм от всичките си учители, защото се поучавам в Твоите свидетелства. По-разумен съм от старите, защото опазих Твоите правила.”

“Чрез Твоите правила станах разумен; затова мразя всеки лъжлив път.”

“Възприех Твоите свидетелства за свое наследство довека, защото те са радост на сърцето ми” (Пс.119:98-100, 104, 111).

Ясните Божии откровения

Наша привилегия е да се издигаме все по-високо и по-високо и да получаваме все по-ясни изявления на Божия характер. Когато Мойсей се моли: “Покажи ми, моля, славата Си!” (Изх. 33:18), Господ не го укорява за това, а изпълнява молбата му. Казва на служителя Си: “Ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост и ще проглася пред тебе името Йехова” (Изх. 33:19).

Грехът е, който помрачава нашия разум и възможностите ни да възприемаме. Когато той бъде премахнат от сърцето ни, светлината на познанието на Божията слава в лицето на Исус Христос, осветляваща Неговото Слово и природата, ще изявява все по-пълно Онзи, Който е “жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилства с милост и с вярност” (Изх. 34:6).

Нека се оставим да ни огрява Неговата светлина, докато умът, сърцето и душата ни бъдат преобразени по подобие на Неговата святост.

За всички, които по такъв начин приемат уверенията на Словото Божие, има чудесни възможности. Пред тях се разкриват обширните области на истината и дълбоките извори на силата. Славни неща биват разкрити. Привилегии и задължения, които те не са и подозирали, че съществуват в Библията, ще им се явят. Всички, които вървят по пътя на смиреното послушание и изпълняват Божиите предписания, ще разбират все повече и повече от Неговите тайни.

Нека изследователят вземе Библията за свой водач и се придържа към принципите є, тогава може да очаква, че ще постигне всяка висота. Всички човешки философии са водили само до объркване и посрамване, когато Бог не е бивал признаван за всичко във всичко. Но скъпоценната вяра, дадена от Бога, дава сила и облагородява характера. Когато човек пребъдва в Неговата доброта, благодат и любов, разбирането му за истината ще става все по-ясно и по-ясно ­ стремежът за сърдечна чистота ще става все по-възвишен и мисълта му ­ просветлена. Душата, пребъдваща в атмосферата на свети мисли, се преобразява чрез общуване с Бога и чрез изучаване на Неговото Слово. Истината е така велика, обширна и дълбока, че собственото “аз” се стопява. Сърцето омеква и се изпълва със смирение, грижливост и любов.

А вследствие святото послушание естествените сили се увеличават. От изучаването на Словото Божие учениците могат да излязат с обогатени, възвишени и облагородени умствени сили. Ако, подобно на Даниил, са слушатели и изпълнители на Божието слово, ще напреднат във всички области на знанието. Ако са с чисти сърца, ще станат силни по дух. Всяка тяхна умствена способност ще бъде съживена. Могат да бъдат така възпитавани и образовани, че всички, с които влизат в допир, да виждат какво може да бъде и да върши човек, когато е във връзка с Бога на мъдростта и силата.

Образованието и вечният живот

Нашата доживотна работа тук е подготовка за вечния живот. Започнатото на земята няма да бъде завършено в този живот, но ще продължава през цялата вечност ­ постоянно, непресъхващо, безкрайно. Божията мъдрост и любов все повече и повече ще се разкриват в изкупителния план. Водейки Своите чеда към живите извори, Спасителят ще им дава все по-богати съкровища от знания. Ден след ден чудодейните Божии дела ­ доказателства за мощта Му да твори и поддържа вселената, ще се разкриват пред тях във все по-нова светлина. В сиянието, идващо от Божия трон, ще изчезнат всички тайни и душата ще бъде изпълнена с удивление поради простотата на нещата, които дотогава никога не е можела да разбере.

Сега виждаме като през стъкло, мътно; а тогава ще виждаме наживо; сега познаваме отделни части, а тогава ще познаем така, както сме познати.

НУЖДАТА НА СЛУЖЕЩИТЕ

В БОЖИЕТО ДЕЛО

“Дойдете с Мене на планината...”

Помощ във всекидневния живот

“Както са дните ти,

така да бъде и силата ти.”

В тихия, последователен живот на един истински християнин има повече убеждаваща сила, отколкото в най-убедителните слова. Онова, което един човек е, оказва по-силно влияние, отколкото онова, което казва.

Слугите, изпратени при Исус, се връщат обратно с доклада, че никога човек не е говорил така, както Той. Но причината за това е, че е живеел така, както никой дотогава не е живял. Ако Неговият живот не е бил такъв, не би и могъл да говори така, както е говорил. Неговите думи съдържат убеждаваща сила, защото идват от чистото Му и осветено сърце, пълно с любов, съчувствие, доброжелателност и истина.

Нашият личен живот и постъпки определят влиянието ни върху другите. За да ги убедим в силата на Христовата благодат, трябва да сме я изпитали в собствените си сърца и живот. Евангелието, което проповядваме за спасение на души, трябва да бъде същото, чрез което нашата собствена душа е спасена. В този обезверен свят само чрез жива вяра в Христос като личен Спасител е възможно да се почувства влиянието ни. Ако искаме да изтръгваме грешници от водовъртежа на греха, трябва собствените ни нозе да са стъпили здраво върху скалата Исус Христос.

Знакът на християнството не е някакъв външен белег, не е носене на кръст или корона, а онова, което разкрива връзката на човека с Бога. Чрез силата на Неговата благодат, изявена в преобразяването на характера, светът може да бъде убеден, че Бог е изпратил Своя Син за наш Изкупител. Никое друго влияние над човешката душа не може да окаже такава сила, както влиянието на един самопожертвователен живот. Най-силното доказателство в полза на християнството е изпълненият с любов и достоен за любов християнин.

Дисциплината при изпитанията

Воденето на такъв живот, упражняването на такова влияние е свързано с много усилия, с жертване на собственото “аз”, със самодисциплина. Точно неразбирането на всичко това отчайва мнозина по пътя им в християнския живот. Мнозина искрено решили да се посветят в служба на Бога остават изненадани и се обезсърчават, когато се видят изправени пред сериозни пречки, каквито никога дотогава не са срещали. Те се молят за христоподобен характер и за годност да служат в Господнето дело, а биват поставени в обстоятелства, сякаш предизвикващи проявата на всичко лошо в характера им. Разкриват се недостатъци, за чието съществуване ни най-малко не са подозирали. И тогава започват да питат, подобно на древния Израил: “Ако Бог ни води, защо ни постига всичко това?”

Всичко това ги постига точно защото Бог ги води. Изпитанията и пречките са избрани от Господа методи за възпитание и са определени от Него условия за успех. Този, Който чете в сърцата на хората, познава техните характери по-добре от самите тях. Той вижда, че някои притежават сили и способности, които, направлявани правилно, биха способствали за напредъка на Неговото дело. Такива хора Той поставя чрез Провидението Си в различни ситуации, за да могат да открият в характера си иначе скритите недостатъци. Дава им възможност да ги коригират. Често допуска да ги опърли огънят на скръбта, за да бъдат очистени.

Фактът, че сме призвани да понасяме изпитания, ни показва, че Господ Исус вижда в нас нещо ценно, което иска да усъвършенства. Ако не виждаше нищо, с което би могъл да прослави името Си, не би губил време, за да ни пречиства. В Своята пещ Той не хвърля камъни, които нямат никаква стойност. Ценната руда се очиства. Ковачът хвърля желязо и стомана в огъня, за да изпита качеството на метала. Господ допуска избраните да бъдат поставени в пещта на страданията, за да изпита какъв е характерът им и дали могат да бъдат пригодни за Неговото дело.

Грънчарят взема глината и я оформя според волята си. Омесва я и обработва. Разкъсва я на парчета и отново я смесва. Навлажнява я и отново я подсушава. Оставя я известно време да отлежи, без да се докосва до нея. И когато стане достатъчно еластична, започва да работи и да извайва от нея съда. Придава є форма, оглажда я и я шлифова на колелото. Изсушава я на слънцето и я изпича в пещта. Така тя се превръща в годен за употреба съд. По същия начин Великият Майстор желае да ни преобразува и оформи. И както е глината в ръката на грънчаря, така сме ние в Неговите ръце. Не бива да се опитваме да вършим работата на грънчаря. Нашата част е да се оставим напълно в ръцете на Майстора, за да бъдем оформени от Него.

“Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се, задето с това имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава” (1Петрово 4:12, 13).

Птичката в клетка не иска да научи песента, която нейният господар иска да му чурулика, когато наоколо е светло и чува и други гласове. Тя научава само част от нея, една извивка ­ но никога мелодията не е завършена, не е цялостна. Ако господарят иска да я научи, закрива кафеза є с покривка и го поставя там, където тя ще чува само неговата песен. Там, в мрака, тя си чурулика, докато я научи цялата. Тогава вече се изнася навън и винаги ще може да изпее песента и на светло. Така и Бог постъпва със своите чеда. Той иска да ни научи да пеем песента; и ако сме я научили в сянката на изкушенията, ще можем да я пеем винаги и навсякъде.

Божият избор в нашата работа

Много хора са недоволни от живота си. Може би обстановката им е неуютна, може би времето им е твърде много заангажирано с труд, а те смятат, че биха могли да носят по-висши отговорности. Често им се струва, че усилията им не се оценяват или са непразни; бъдещето им изглежда несигурно.

Нека помним, че работата, която вършим, трябва да приемаме като избрана от Бога за нас. Трябва да изпълняваме преките си задължения, независимо дали са ни приятни, или не. “Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, дето отиваш” (Еклисиаст 9:10).

Ако Бог желае да занесем вест в Ниневия, не ще Му бъде приятно да отидем в Йопия или Капернаум. Господ има причини да ни посочи мястото, към което насочва нозете ни. Точно там може да има някой, нуждаещ се от нашата помощ. Този, Който изпрати Филип при висшия етиопски съветник, Петър ­ при римския военачалник и малкото израилско момиче ­ при сирийския пълководец, и днес разпраща мъже, жени и младежи като Свои представители при души, нуждаещи се от Божествена помощ и напътствие.

Божиите планове са най-добрите

Нашите планове не винаги съвпадат с Божиите планове за нас. Бог може би намира, че най-доброто за нас и за Неговото дело е да отхвърли най-свидните ни намерения, както беше в случая с Давид. Но в едно можем да сме сигурни ­ Той ще благослови и ще използва за напредъка на делото Си онези, които искрено посвещават себе си и всичко, което притежават, за Негова прослава. Ако намира за добре да не задоволява техните горещи желания, Той ще компенсира лишението, като им даде доказателства за Своята любов и като им повери друга служба.

Господ, Който ни разбира по-добре, отколкото ние разбираме себе си, в Своята нежна грижа и заинтересованост много пъти не ни позволява да се устремяваме егоистично към задоволяване на личните си амбиции. Не ни позволява да отминаваме простите, но святи задължения, пред които сме изправени. Често изпълнението именно на тези задължения е необходимото за нас обучение, подготовката ни за едно по-висше дело. Често нашите планове пропадат, за да могат да успеят Божиите планове за нас.