За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Никога не сме принуждавани да принасяме Богу истинска жертва. Разбира се, Той ни кани да Му отдаваме много неща, но като го правим, само даваме онова, което ни спъва по пътя към небето. Дори когато сме подканени да се откажем от неща, които сами по себе си са добри, можем да бъдем сигурни, че с това Бог цели нещо още по-добро за нас.

В бъдещия живот ще ни бъдат разкрити тайните, които тук са ни тревожили и разочаровали. Тогава ще видим, че неполучилите отклик молитви и привидно нереализираните надежди са имали това развитие за наше най-голямо благословение.

Трябва да приемаме за свято всяко задължение, колкото и нищожно да ни се вижда то, защото е част от службата ни за Бога. Всекидневната ни молитва трябва да бъде: “Господи, учи ме да върша най-доброто, което мога. Учи ме как да го върша най-добре. Дай ми кураж и радост. Помогни ми да служа така, както служеше с любов Спасителят!”

Един урок от живота на Мойсей

Разгледайте живота на Мойсей. Като внук на фараона и предполагаем наследник на трона той получава много добро образование. Не е пропуснато нищо, което се е смятало за необходимо, за да стане мъдър според както египтяните са разбирали мъдростта. Получил е най-висше гражданско и военно образование. Мислел си е, че е напълно подготвен да избави Израил от робство. Но Бог е разсъждавал по друг начин. Неговото Провидение е отредило за Мойсей четиридесетгодишно обучение в пустинята като пастир.

Образованието, което Мойсей получава в Египет, донякъде му помага. Но най-ценната подготовка за неговата мисия е онази, която получава, докато служи като пастир. Мойсей е бил буен по природа. В Египет е свикнал (като способен военачалник и любимец на фараона и народа) да получава похвали и ласкателства. Спечелил е сърцата на хората. Мислил е да извърши със собствени сили освобождаването на Израил. Но уроците, които е трябвало да научи като Божи представител, са съвсем различни. Водейки стадата си през дивите планински усои и по зелените пасища из долините, той се учи на вяра и кротост, на търпение и смирение. Учи се да забравя себе си, да се грижи за слабите, да помага на болните, да търси изгубените, да носи немощните, да отглежда агънцата.

С тази си дейност Мойсей се приближава до великия Пастир. Свързва се по-тясно със Светия Израилев. Вече не мисли да върши велики дела. Старае се да извършва точно, като за пред Божиите очи, възложеното му. Цялата природа му говори за Невидимия. Той опознава Господа като личен Бог, изучава все по-пълно проявите Му, чувства Неговото присъствие и намира прибежище във Вечните Обятия.

След тази подготовка Мойсей получава от Небето призванието да замени пастирската тояга с жезъла на владетеля; да остави стадото овце и да поеме водачеството на Израил. Божествената заповед го заварва вече неразчитащ само на себе си, немногословен, боязлив и неуверен. Изпълва го чувството, че е неспособен да бъде Божия уста. Но той приема възложеното му дело и полага цялото си упование на Господа. Величието на мисията му събужда за дейност най-добрите му духовни сили. Бог благославя доброволното му послушание и той става красноречив, изпълнен с надежда, с изключително самообладание, способен за най-великото дело, възлагано някога на човек. За него е писано: “Не се издигна вече в Израиля пророк като Мойсея, когото Господ познаваше лице с лице” (Втор. 34:10).

Нека всички, които мислят, че тяхната работа не се оценява, и които се стремят към служба с по-голяма отговорност, да помнят, че “нито от изток, нито от запад, нито от планинската пустиня иде съд; но Бог е Съдията ­ едного Той унижава, а другиго издига” (Пс. 75:6, 7). Всеки човек има своето място във вечния план на Небето. Дали ще изпълним този план, зависи от нашата вярност в сътрудничеството ни с Бога.

Трябва да се пазим от самосъжаление. Никога не подхранвайте чувството, че не сте уважавани толкова, колкото заслужавате, че старанията ви не са оценени, че работата ви е много тежка. Нека споменът за това, което Христос претърпя за нас, сподавят роптанията ни. С нас се отнасят по-добре, отколкото се отнесоха с нашия Господ. “А ти търсиш за себе си големи неща? Не търси!” (Еремия 45:5). В Своето дело Господ няма място за такива, които желаят да получат короната, без да носят кръста. Той се нуждае от хора, стремящи се преди всичко да изпълнят дълга си, отколкото да получават награди ­ хора, които да се грижат повече за спазването на принципите, отколкото за успеха си .

Смирените хора, работещи като пред Бога, може да не са толкова велики, колкото парадиращите с блясъка и със самонадеяността си, но тяхната работа се цени повече. Често придаващите си голяма важност и обръщащите вниманието върху себе си застават между хората и Бога и работата им се оказва неуспешна. “Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост. И при всичко, що си придобил, придобивай разум. Въздигай я и тя ще те въздигне; когато я прегърнеш, ще ти докара слава” (Пр. 4:7, 8).

Понеже не са достатъчно решителни да се захванат сериозно с превъзпитанието си, мнозина загрубяват със своите погрешни начини на действие, а не трябва да е така. Трябва да се развиват, да се стремят към по-добро служене. И тогава ще бъдат търсени. Ще бъдат ценени толкова, колкото заслужават.

Ако някои са способни да заемат по-висока длъжност, Господ не ще натовари само тях, а и онези, които вече ги знаят, познават качествата им и могат разумно да ги ръководят. Само тези, които ден след ден извършват точно възложеното им дело, ще чуят в часа на Бога Неговия глас: “Ела по-високо!”

Докато овчарите пазели стадата си по витлеемските хълмове, при тях слезли ангели от небето. И днес Божии ангели стоят край скромния Божи служител, изпълняващ работата си. Те слушат думите му, наблюдават как върши делото си, за да разберат дали може да му се поверят по-големи отговорности.

Истинското величие

Бог цени човеците нe по тяхното богатство, възпитание или положение, а според чистотата на подбудите и красотата на характерите им. Гледа колко от неговия Дух притежават и доколко животът им е подобен на Божествения. Да си голям в царството Божие, значи да си като малкото дете в смирението си, в простотата на вярата и в чистотата на любовта си.

“Вие знаете ­ казва Исус, ­ че управителите на народите господарстват над тях, и големците им властват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител” (Матей 20:25, 26).

От всички дарби, които Небето може да даде на човека, общението с Христос в Неговите страдания е най-голямата поверена Му чест. Не Енох, който бе взет на небето, или Илия, който се възнесе на огнена колесница, са били по-големи или по-почетени от Йоан Кръстител, посечен в тъмницата. “Вам е дадено не само да вярвате в Христос, но и да страдате за Него” (Фил. 1:29).

Планове за бъдещето

Мнозина не са в състояние да правят определени планове за бъдещето си. Те са в неизвестност относно живота си. Не могат да предвидят изхода на нещата и често ги изпълват страх и безпокойство. Нека помним, че животът на Божиите чеда в този свят е страннически. Ние нямаме мъдростта да планираме собствения си живот. Не можем да подреждаме бъдещето си. “С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство; и излезе, без да знае къде отива” (Евреи 11:8).

Твърде много хора правят голяма грешка, като съставят планове за блестящо бъдеще. Оставете Бог да прави планове за вас. Доверете се като малко дете на ръководството на Онзи, който “ще пази нозете на светиите Си” (1Царе 2:9). Бог никога не води Своите деца по друг начин, освен както те сами биха избрали да бъдат водени, ако биха могли да видят края от началото и предназначението си на Божии съработници.

Наградата

Когато призовава учениците Си да Го следват, Исус не им представя никакви примамливи картини за този живот. Не им дава никакви обещания за печалби или светска слава, нито пък те сключват договор с Него за това, което трябва да получат. На Матей Спасителят казва: “Върви след Мене!” И той остави всичко, стана и тръгна след Него” (Лука 5:27, 28). Матей не изчаква да заеме службата, чрез която си осигурява добра заплата. Просто последва Исус, без да задава въпроси и без да се колебае. За него е достатъчно да бъде със Спасителя, да слуша думите Му и да работи заедно с Него.

Така е и с призованите по-рано ученици. Когато Исус поканва Петър и неговите другари да Го последват, те незабавно оставят лодките и мрежите си. Някои от тези ученици имат близки, които издържат; но не се колебаят и не се питат: “Как ще живея сега и как ще издържам семейството си?” Откликват на призива. И когато по-късно Спасителят ги пита: “Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?”, те могат да отговорят: “От нищо!” (Лука 22:35).

Днес Спасителят призовава нас, както някога е призовал апостолите Матей, Йоан и Петър. Ако сърцата ни са докоснати от Неговата любов, няма първата ни мисъл да е възнаграждението. Трябва да се радваме, че ще можем да бъдем съработници на Христос и да не се страхуваме да се доверим на Неговата грижа. Когато направим Бога своя сила, ще имаме ясна представа за дълга и за неегоистичните стремежи; животът ни ще се ръководи от благородна цел, която ще ни издига над низките подбуди.

Господ ще промисли

Много хора, изповядващи, че са Христови последователи, са с изплашени и смутени сърца, защото се страхуват да се доверят на Бога. Те не му се доверяват напълно, понеже се боят от последиците на подобно отдаване. Но докато не Му се доверят напълно, не могат да намерят мир.

Много сърца пъшкат под тежестта на грижите, защото се стараят да се издигнат до стандартите на света. Те са се ориентирали към света и са се натоварили със светските тегоби, приели са светските нрави. Характерът им се е опетнил и животът им е станал тежък. Непрестанните грижи и страхове изчерпват жизнените им сили. Господ желае тези хора да отхвърлят това иго на робство. Той ги кани: да вземат на себе си Неговото иго: “Моето иго е благо и Моето бреме е леко” (Матей 11:30). Страховете и грижите заслепяват и правят бъдещето неясно; а Исус вижда края от началото. За всяка трудност Той е приготвил изход и помощ. “Господ няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие” (Пс. 84:12).

Нашият Небесен Баща има хиляди начини да ни помага, за които ние дори не подозираме. Всички, които приемат единствения принцип да поставят службата на Бога пред всичко останало, ще намират трудностите за нищожни и ще открият прав път за нозете си.

Насърчителна вяра

Вярното изпълнение на днешния дълг е най-добрата подготовка за утрешното изпитание. Не прибавяй всичките си утрешни задължения и грижи към днешните си товари. “Доста е на деня злото, което му се намери”(Матей 6:34).

Нека да бъдем изпълнени с надежда и кураж. Греховно и неразумно е да сме неуверени и колебливи в Божията служба. Нашият верен на завета Си Бог свързва всемогъществото на Царя на царете с добротата и грижата на нежния пастир. Неговата сила е неограничена и е гаранция за изпълнението на обещанията Му към всички уповаващи се на Него. Той има средства и начини да отстрани всяка трудност, за да подкрепи хората, които Му служат и се уповават на Него. Любовта Му е по-силна от всяка друга. Тя е безгранична и вечна.

В най-мрачните дни, когато изгледите са най-малко обещаващи, имайте вяра в Бога! Той действа по Своята воля и прави всичко за доброто на Своя народ. Силата на онези, които Го обичат и Му служат, ден след ден ще се обновява.

Бог може и желае да даде на Своите служители всяка помощ, от която се нуждаят. Желае да им даде мъдростта, необходима за техните нужди.

Ап. Павел, претърпял толкова много изпитания, заявява: “Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогава съм силен” (2Кор. 12:9, 10).

Контактът с другите

“Един другиму теготите си носете и така изпълнявайте Христовия закон.”

Всяка връзка в живота изисква проява на самоконтрол, търпение и съчувствие. Ние сме толкова различни по предразположение, навици, възпитание, че гледаме съвсем различно на едни и същи неща. Преценяваме различно. Разбиранията ни за истината, за начина ни на живот не са еднакви. Няма двама души, чийто опит в живота да е напълно еднакъв. Изпитанията на един не са изпитания за друг. Задълженията, които са леки за един, са много тежки и мъчни за друг.

Човешката природа е толкова крехка, невежа, лесно заблудима, че всеки трябва да бъде много внимателен в отношенията си с другите. Знаем малко за това, как нашите постъпки се отразяват на другите. За нас може да е от особено значение онова, което вършим или говорим; ако обаче очите ни се отвореха, щяхме да видим как те са въздействали за добро или за зло.

Бремето на живота

Много хора са носили толкова малко товари в живота и са изпитвали толкова малко мъка, тревога и скръб за други, че не могат да разберат истински страдащия. Те не са в състояние да оценят неговите натоварвания, както детето не е в състояние да разбере грижите на изнемогващия баща. То може да се учудва на страховете и затрудненията му; да му изглеждат ненужни. Но когато с течение на годините придобие опит в живота, когато само започне да носи товари, ако погледне назад, ще разбере онова, което някога му е било така непонятно. Горчивият опит го е направил способно за това.

Работата на много обременени с грижи хора остава неразбрана, трудът им не се цени, докато смъртта ги отнеме. Но когато след това други поемат товара им и се сблъскат със същите трудности, ще разберат на какви изпитания са били подлагани вярата и куражът им. Тогава лесно ще бъдат извинени грешките, за които прибързано са били осъждани. Житейският опит ни учи на съчувствие. Бог допуска някои хора да заемат отговорни длъжности. Когато грешат, Той има сила да ги поправи или да ги отстрани. Но ние трябва да бъдем внимателни, да не се нагърбваме да осъждаме, защото осъждането принадлежи само на Бога.

Поведението на Давид спрямо цар Саул съдържа добър урок за нас. Саул е избран за цар на Израил по Божия заповед. Но по-късно Господ заявява, че поради неговото непослушание царството трябва да му се отнеме. И все пак колко внимателен, колко грижовен и търпелив е Давид към Саул! С намерението да погуби живота на Давид Саул отива в пустинята и влиза незабелязано в пещерата, където се е скрил Давид с другарите си. “И мъжете на Давид му рекоха: Ето денят, за който Господ ти каза: Ето, Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти, и ще му сториш както ти се вижда за добро... И рече Давид на мъжете си: Да ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник ­ да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник!” (1Царе 24:4-6).

Спасителят ни заповядва: “Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери” (Матей 7:1, 2). Помнете, че докладът за вашия живот скоро ще бъде представен пред очите на Бога. Помнете и това, че Той е казал:”Затова и ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго... понеже ти, който съдиш, вършиш същото” (Римл. 2:1).

Снизхождение, търпение към съгрешилите

Не бива да допускаме духът ни да се бунтува при действителна или предполагаема неправда. Личното “аз” е врагът, от който най-много трябва да се боим. Никой порок не води до по-страшни последици върху характера от човешката страст, неподчинена на Светия Дух; и никоя победа, която сме извоювали, не е толкова ценна, колкото тази над личното “аз”.

Не бива да позволяваме чувствата ни да се нараняват лесно. Живеем, за да спасяваме души, а не за да пазим чувствата или самоуважението си. Ако сме заинтересувани от спасяването на души, ще престанем да обръщаме внимание на малките недоразумения, които толкова често се появяват в отношенията помежду ни. Каквото и да мислят или да вършат другите за нас, то не бива да нарушава нашето единство с Христос, общението ни с Духа. “Защото каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога” (1Петрово 2:20).

Не се стремете към търсене на разплата. Отстранявайте, доколкото е възможно, всяка причина за недоразумения. Избягвайте всякакво зло. Правете всичко, което е по силите ви, за да помирявате другите, без да нарушавате принципите. “Като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там, пред олтара, и иди първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си” (Матей 5:23, 24).

Ако към вас се отправят прибързани думи, никога не отвръщайте в същия дух. Помнете, че благият “отговор отклонява от ярост” (Пр. 15:1). В мълчанието лежи чудодейна сила. Думите, които се изричат в отговор на разгневения, често служат само за да го разгневят още повече. Но отговори ли се на гнева с мълчание, кротко, снизходително, той скоро изчезва.

При всяко избухване отправяйте мисълта си към Божието слово. Нека умът и сърцето ви бъдат изпълнени с Божиите обещания. Когато с вас се отнасят зле или ви обвиняват несправедливо, повтаряйте си ценните обещания, вместо и вие да отвръщате с гняв.

“Не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай злото чрез доброто” (Римл. 12:21).

“Предай на Господа пътя си и се уповай на Него, и Той ще извърши очакването ти; и ще направи да се яви правдата ти като светлината и съдът ти като пладне” (Пр. 37:5, 6).

“Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае” (Лука 12:2).

“Направил си да яздят човеци върху главите ни; преминахме през огън и вода; но Ти ни изведе на богато място” (Пс. 66:12).

Ние сме много склонни да търсим съчувствие и подкрепа у човеци, вместо да гледаме към Исус. В своята милост и вярност Бог често допуска да бъдем мамени от онези, на които сме се доверявали, за да научим какво безумие е да се уповаваме на човеци и да правим от плътта своя опора. Нека да се доверим на Бога напълно, смирено и несебелюбиво. Той познава нашите най-съкровени грижи и мъки, които не можем да изразим. Когато всичко ви се вижда мрачно и необяснимо, спомнете си Христовите думи: “Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш” (Йоан 13:7).

Разгледайте историята на Йосиф и на Даниил. Господ не отстранява атаките на човеци, които искат да им причинят зло; но Той направи така, че всички зли и лукави замисли да послужат за доброто на онези, които опазиха вярата и верността си въпреки изпитанията и борбите.

Докато живеем, ще срещаме вражда. Ще идват предизвикателства, за да бъде изпитан характерът ни. Когато ги посрещаме както подобава, у нас ще се развиват християнските добродетели. Ако Христос живее в нас, ще бъдем търпеливи, любезни и снизходителни, спокойно ще устояваме на гнева и раздразнението. Ден след ден и година след година ще побеждаваме себе си и ще израстваме. И това е целта ни. Тя обаче не може да бъде постигната без помощта на Исус, без твърда решителност, непоколебимо постоянство, неуморима бдителност, непрестанна молитва. Всеки трябва да извоюва в себе си победата с лична борба. Дори сам Бог не може да направи характера ни благороден и живота ни полезен, ако не Му сътрудничим. Хората, които се отклоняват от тази борба, загубват силата и радостта на победата.

От нас не се иска сами да водим сметка за своите изпитания, трудности, мъки и грижи. Всички те се вписват в книгите и за тях има грижа небето. Докато изброяваме неприятностите, много други неща, на които би трябвало да спрем вниманието си (например Божията милостива благост, която ни обкръжава във всеки момент, любовта Му, на която се удивляват и ангелите, чрез която Бог пожертва Сина Си за нас), се изплъзват от погледа ни. Ако вие като Христови служители чувствате, че сте обременени с по-големи грижи и несгоди от стоварващите се върху повечето хора, помнете, че ви очаква мир, непознат за боящите се от подобни натоварвания. В служенето на Христос има утеха и радост. Оставете светът да види, че животът с Него не е грешка.

Ако сте тъжни и със свито сърце, не говорете за своите чувства. Не помрачавайте живота на околните. Една студена, помръкнала религия никога не привлича души при Христос. По-скоро ги отблъсква от Него и ги тласка в мрежата, поставена от Сатана за нозете на заблуждаващите се. Вместо да мислите за несгодите си, мислете за силата, която можете да получите в името на Христос. Доверявайте се в духа си на невидимите неща. Спирайте мислите си върху доказателствата за голямата Божия любов към вас. Вярата може да понесе изпитания, да противостои на изкушения и да устои на обезсърчения. Исус е наш Застъпник; Той може да ни осигури всичко. Не вярвате ли, че Христос цени онези, които са Му се посветили? Не вярвате ли, че е при онези, които подобно на любимия ученик Йоан в заточението, се намират заради Него в тежки условия и изпитания? Бог няма да допусне никой от Неговите верни съработници да бъде оставен сам да се бори с много по-силни от него врагове и да бъде победен, Той пази като скъпоценен камък всеки, чийто живот е скрит с Христос в Него. За всяка такава душа казва: “Ще те положа като печат, защото те избрах” (Агей 2:23).

И тогава говорете за обещанията; говорете за Исусовата готовност да благославя. Той не ни забравя нито за миг. Ако въпреки неприятностите си се отдаваме на Неговата любов и оставаме насаме с Него, усещането за присъствието Му ще ни дари с дълбока и тиха радост. Христос казва: “... От Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря. И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам. Аз върша всякога онова, което е Нему угодно” (Йоан 8:28, 29).

Присъствието на Отца е обкръжавало Христос и не е можело да Му се случи нищо, освен онова, което Безкрайната Любов е допускала за благото на света. Там е бил изворът на Неговата утеха, там трябва да бъде изворът и на нашата. Човекът, изпълнен с Христовия Дух, пребъдва в Христос. Каквото и да му се случва, то идва от Спасителя, Който го обгражда със Своето присъствие. Без волята на Господа нищо не може да го докосне. Всички наши страдания и скърби, изкушения и изпитания, нещастия и мъки, преследвания и лишения са допуснати за наше добро. Преживяванията и обстоятелствата са Божии сътрудници.

Не говорете лошо

Ако можем да си представим Божието дълготърпение към нас, никога не ще си позволим да съдим или обвиняваме други. Как биха се чувствали Исусовите приятели през времето на Неговия земен живот, ако, след като са се запознали с Него, Го чуят да изрича обвинения, да осъжда или да проявява нетърпение. Нека никога не забравяме, че онези, които Го обичат, трябва да Го представят чрез своя характер.

“В братолюбието си обичайте се един друг като сродници; надпреварвайте да си отдавате един на друг почит” (Римл. 12:10).

“Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив, благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение” (1Петрово 3:9).

Взаимно уважение

Господ Исус иска от нас да признаваме правата на всички хора. Социалните и християнските им права трябва да се уважават. Към всички трябва да се отнасяме с почит и внимание, като към синове и дъщери на Бога. Християнството прави от човека истински благородник. Христос е учтив дори и към онези, които Го преследват. Неговите истински последователи ще проявяват същия дух. Спомнете си ап. Павел, изправен пред владетелите. Неговото слово пред Агрип е образец на истинско уважение и на убедително красноречие. Евангелието не насърчава формалната учтивост, с която си служи светът, но уважението, което е истинско и от сърце.

Изтънчената външна благопристойност и добрите обноски не са достатъчни, за да заличат избухливостта и коравосърдечието в характера. Докато личното “аз” се смята за най-важното, не може да става дума за каквото и да е благородство. Любовта трябва да живее в сърцето. Подбудите на истинския християнин се коренят в дълбоката му и сърдечна любов към неговия Учител. От корените на обичта му към Христос се ражда здравият интерес към събратята. Любовта придава привлекателност, благородство и благоприличие. Одухотворява лицето, прави гласа благ, облагородява цялостния облик.