За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи



страница29/55
Дата07.05.2018
Размер7.61 Mb.
#67742
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   55

Христос дойде на този свят, за да покаже, че получи ли сила от Небето, човек може да заживее свято ­ с неуморно търпение, със съчувствие и готовност да помага на всеки в нужда. Чрез нежното докосване на благодатта прогонваше от душата всяка тревога и съмнение, превръщайки враждата в любов и неверието в упование.

Можеше да каже комуто Нему е угодно: “Следвай Ме” ­ и човекът ставаше и тръгваше след Него. Омаята и оковите на княза на този свят биваха унищожени. Чуеше ли Неговия глас, духът на алчността и на славолюбието напускаше сърцата и хората се възправяха освободени, за да последват Спасителя.

Братска любов

За Христос нямаха никакво значение националността, рангът и вероизповеданието на човека. Книжниците и фарисеите искаха да ограничат броя на небесните дарби в полза на една нация, като изключат останалите от света от Божието семейство. Но Христос дойде, за да разруши всяка разделяща преграда. Дойде да покаже, че даровете на Неговата милост и любов са така неограничени, както въздухът, светлината или дъждът, който освежава земята.

Христовият живот установи религия, в която няма касти; религия, при която евреи и езичници, свободни и роби са споени части от едно братство, и всички са равни пред Бога. Никакъв политически въпрос не можеше да повлияе на Неговия начин на действие. Не правеше никаква разлика между близки и чужди, приятели и врагове. Сърцето Му откликваше на всяка душа, жадуваща за животворната роса.

За Него нямаше недостойно човешко същество, което би могъл да отмине, стремеше се да намери целебно, спасително средство за всяка душа. В каквото и общество да се намираше, Той поучаваше с уроци, съобразени с времето и обстоятелствата. С всяко човешко пренебрежение или оскърбление осъзнаваше още по-силно нуждата от Божествено-човешкото съчувствие. Опитваше се да вдъхне надежда и на най-грубите и най-малко обещаващите, като ги уверяваше, че могат да станат безупречни и чисти и да изградят характер, чрез който да се изявят като Божии деца.

Често срещаше завладени от Сатана, обезсилени да се избавят от оковите му. На такива обезсърчени, болни, изкушени, паднали души Исус изговаряше думи на най-нежно състрадание, думи, от които те толкова много се нуждаеха и които можеха да разберат. Срещаше и други, борещи се с врага на душите. Тях Той насърчаваше да постоянстват, уверявайки ги, че ще спечелят, защото Божии ангели са на тяхна страна и ще им помогнат да победят.

На трапезата на бирниците Исус седеше като почетен Гост и чрез съчувствието и любезната Си общителност показваше, че признава човешкото достойнство; и хората закопняваха да станат достойни за Неговото доверие. Думите Му се лееха с благословение и животворна сила в жадуващите им сърца. В тези отхвърлени от обществото хора се пробуждаха нови копнежи, откриваха се възможности за нов живот.

Макар и евреин, Исус общуваше свободно със самаряните, пренебрегвайки фарисейските обичаи на народа Си. Без да се съобразява с предразсъдъците, приемаше гостоприемството на тези презрени хора. Спеше заедно с тях под покрива им, ядеше с тях на трапезата им храната, приготвена от техните ръце; минаваше по техните улици и беше с тях изключително любезен и учтив. И докато с човешкото съчувствие привличаше сърцата им към Себе Си, Божествената Му благодат им предлагаше спасението, което евреите бяха отхвърлили.

Лично служене

Христос не пренебрегваше нито една възможност да предаде спасителната вест на Евангелието. Чуйте чудесните Му думи към жената от Самария. Той седеше край Якововия кладенец, когато тя дойде, за да налее вода. За нейна изненада Христос я помоли: “Дай Ми да пия.” Имаше нужда от глътка студена вода, но търсеше и възможност да я подтикне към животворната вода. “Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не се сношават със самаряните. Исус в отговор и каза: Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода... Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот” (Йоан 4:7-14).

Какъв интерес прояви Христос към това човешко същество! Колко сериозни и убедителни бяха думите Му! Когато ги чу, жената остави стомната, отиде в града и каза на близките си: “Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?” И по-нататък четем: “И в тоя град много самаряни повярваха в Него” (Йоан 4:29, 39). А кой може да прецени какво влияние за спасяването на души са оказвали тези Негови думи през всичките години оттогава досега?

Христос е готов да поучава навсякъде, където има сърца, отворени да приемат истината. Той им разкрива Бог Отец и службата, поета от четящия в сърцето. За такива души не си служи с притчи. На тях, както и на жената, Христос казва: “Аз съм, Който говоря с тебе!”

Дни на служене

“Никога преди това не бе имало на света дни като тези. Небето се беше снишило до човеците.”

В рибарската хижа в Капернаум тъщата на Петър лежеше болна от треска. Исус “се допря до ръката є и треската я остави; и тя стана да Му прислужва” (Матей 8:14) ­ на Него и на учениците.

Вестта за това бързо се разнесе. Чудото бе станало в събота и от страх от равините хората не смееха да дойдат за изцеление преди залез слънце. След залеза жителите на града заприиждаха от къщите, магазините, работилниците, пазарищата и започнаха да се тълпят край скромната къщичка. Носеха болни на носилки, други идваха, подпирайки се на патерици или подкрепяни от приятели и близки, и със сетни сили се мъчеха да се доближат до Спасителя.

Час подир час прииждаха и си отиваха, защото никой не можеше да знае дали на другия ден Великият Лекар ще бъде между тях. Никога преди това Капернаум не бе преживявал часове като тези. Ликуващи викове и възгласи на облекчение изпълваха въздуха. Едва след като бе облекчил и последния страдащ, Исус приключи работата Си. Нощта беше вече доста напреднала, когато множеството се разпръсна и Симоновият дом потъна в дълбока тишина. Дългият и уморителен ден бе отминал и Исус се отпусна за почивка. Но докато градът все още спеше, Спасителят “стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше” (Марко 1:35). Рано сутринта Петър и другарите му отидоха при Исус и Му казаха, че народът от Капернаум вече Го очаква. С изненада чуха Христовите думи: “И на другите градове трябва да благовестя Божието царството, понеже затова Съм изпратен” (Лука 4:43).

Имаше опасност обхваналото Капернаум вълнение да замъгли целта на Исусовата мисия. Той не търсеше това ­ да привлича вниманието върху Себе Си само като чудотворец и избавител от телесни страдания. Искаше да привлече хората в качеството Си на техен Спасител. Докато народът се настройваше да вярва, че е дошъл като негов Цар, за да въздигне земното му царство, Христос желаеше да отклони умовете от земното към духовното. Един само земен успех можеше да попречи на делото Му.

А и удивлението на равнодушната тълпа дразнеше духа Му. В Неговия живот никога не изпъкваше собственото “аз”. Почитта, която светът даваше на общественото положение, богатство или способности, беше чужда за Човешкия Син. Исус не си служеше с нито едно от средствата, с които си служат човеците, за да спечелят благоволението или почитта на другите. Векове преди раждането Му за Него бе предсказано: “Няма да извика, нито ще издигне високо гласа Си, нито ще го направи да се чуе навън. Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината. Няма да отслабне, нито да се съкруши, догдето установи правосъдие над земята; и островите ще очакват Неговата поука” (Исая 42:2-4).

Фарисеите искаха да изпъкнат с точното спазване на своите церемонии, стремяха се към пищност на богослужението и парадираха с благотворителните си дела. С постоянните си спорове те доказваха своята религиозна заблуда. Дълги и шумни диспути се водеха между противопоставящите се една на друга секти и не беше нещо необикновено по улиците да се чуват гласове на гневно спорещи и настръхнали един срещу друг книжници и законници.

На фона на всичко това ярко се открояваше животът на Исус. Той никога не водеше шумни диспути, нямаше я религиозната церемониалност, нито каквато и да било постъпка с цел да се спечели одобрението на другите. Христос беше скрит в Бога и Бог се изявяваше в характера на Своя Син. Исус желаеше да отправя мислите на хората към това откровение.

Слънцето на правдата не огря изведнъж в пълния Си блясък и великолепие света, за да не заслепи със славата Си духовете на хората. За Христос е писано: “Той ще се появи сигурно както зората” (Осия 6:3). Спокойно и кротко изгрява дневната светлина над земята, разпръсква мрака и събужда света за живот. Така и Слънцето на правдата изгрява “с изцеление в крилете Си” (Малахия 4:2).

“Ето Моя Служител, Който подкрепям, Моят избраник, в Когото благоволи душата Ми” (Исая 42:1).

“Защото си бил крепост на сиромаха, крепост на бедния в утеснението, прибежище от буря, сянка от пек” (Исая 25:4).

“Така казва Бог, Господ, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разстлал земята с произведенията є, Който дава дишане на людете, които са на нея и дух на тия, които ходят по нея: Аз, Господ, Те призовах в правда, и като хвана ръката Ти ще Те пазя, и ще Те поставя за завет на людете, за светлина на народите, за да отвориш очите на слепите, да извадиш запрените от затвор, и седящите в мрак из тъмницата” (Исая 42:5-7).

“Ще доведа слепите през път, който не са знаели, ще ги водя в пътеки, които са им били непознати; ще обърна тъмнината в светлина пред тях, неравните места ще направя равни. Това ще сторя, и няма да ги оставя” (Исая 42:16)

“Пейте на Господа нова песен, хвалата Му от краищата на земята, вие, които слизате на морето и всичко, що е в него; острови и вие, които живеете на тях. Пустинята и градовете є нека извикат с висок глас; селата, гдето живее Кидар; нека пеят жителите на Села, нека възклицават от върховете на планините, нека отдават слава на Господа, и нека възвестяват хвалата Му в островите” (Исая 42:10-12).

“Възпей радостно, небе, защото Господ извърши това; възкликнете по-долни земни части; запейте весело планини, горо и всички дървета в нея, защото Господ изкупи Якова, и се прослави в Израиля” (Исая 44:23).

Той “изяви славата Си и учениците Му повярваха в Него.”

В тъмницата на Ирод Йоан Кръстител ­ великият предтеча на Месия ­ обезсърчен и объркан относно делото на Спасителя, бдеше и очакваше. Оттам той изпрати двама от учениците си при Исус с въпроса: “Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да очакваме?” (Матей 11:3).

Спасителят не отговори веднага. Докато учениците стояха и се чудеха на мълчанието, към Исус заприиждаха хора с различни страдания. Гласът на Могъщия Лекар проникваше в глухото ухо. Една дума, едно докосване на ръката Му отваряше слепите очи, за да видят светлината на света, красотите на природата, лицата на приятелите и лика на Избавителя. Гласът Му стигаше и до ушите на умиращите и те се изправяха на крака, здрави и силни. Парализирани, обладани от демони, се подчиняваха на словото Му. Безумието им ги напускаше и те с благодарност Му се кланяха. Бедните селяни и работници, които книжниците смятаха за нечисти и ги отбягваха, се тълпяха край Него, а Той им говореше за вечния живот.

Така отмина денят и учениците на Йоан видяха и чуха всичко. Най-после Исус ги повика при Себе си и им заръча да се върнат при Йоан и да му разкажат какво са видели и чули. И добави: “И блажен оня, който не се съблазнява в Мене!” (Матей 11:6). Учениците занесоха вестта и това беше достатъчно.

Йоан си спомни пророчеството за Месия: “Духът на Господа Йеова е на Мене; защото Господ Ме е помазал да благовествам на кротките, пратил Ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните; да проглася годината на благоволението Господне и деня на въздеянието от нашия Бог; да утеша всичките наскърбени” (Исая 61:1, 2). Исус от Назарет бе Обещаният. Доказателството за Неговата Божественост се съдържаше в службата Му в името на страдащото човечество. Славата Му се изявяваше в приемането на тежкото бреме на хората.

Христовите дела свидетелстваха не само, че Той е Месия, но сочеха и начина, по който ще бъде установено Неговото царство. На Йоан бе разкрита истината, както и на Илия в пустинята, когато “голям и силен вятър цепеше бърдата и сломяваше планините пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра ­ земетръс, но Господ не бе в земетръса; и подир земетръса ­ огън, но Господ не бе в огъня” (3Царе 19:11, 12). След огъня Господ говори на пророка с нежен и тих глас. Така и Исус трябваше да върши делото Си не с външен блясък и пищно великолепие, а като стигне до сърцата на хората чрез живот на състрадание и саможертва.

Царството Божие не идва с външна показност. То се появява чрез гальовното вдъхновение от Божието слово, чрез вътрешното въздействие на Светия Дух, чрез общуването на душата с Бога, Който е неин живот. Най-голямата проява на Неговата мощ е в човешкото естество, достигнало до съвършенството на Христовия характер.

Последователите на Христос трябва да бъдат светлина на света; но Бог не им заръчва да правят усилия, за да светят. Той не одобрява каквото и да било самолюбиво напрежение с цел да се демонстрира някаква външна доброта. Желае душите им да бъдат пропити от небесните принципи. И тогава, влизайки в контакт със света, те ще разкриват светлината, която е вътре в тях. Тяхната устойчива вярност, проявена във всяка постъпка, ще стане средството за излъчване на светлина.

Богатство или високо положение, скъпо струващи съоръжения, сгради или мебелировка ­ всичко това не е важно за напредъка на Божието дело; нито постиженията, които омайват хората и служат на суетата. Светската показност, колкото и великолепна да е, няма никаква стойност в очите на Бога. Той цени невидимото и вечното повече от видимото и преходното. Последното има стойност само когато е израз на първото. Красотата и на най-великолепните произведения на изкуството не може да се сравни с красотата на характера, който е плод на действието на Светия Дух в душата.

Когато даде Сина Си на нашия свят, Бог надари човешките същества с непреходни съкровища ­ съкровища, в сравнение с които всички натрупани откакто свят светува човешки богатства са нищо. Христос дойде на земята и застана пред човешките чеда с цялата любов на вечността и това е съкровището, което чрез връзката Си с Него ние трябва да приемем, да осъзнаем и да раздадем и на другите.

Човешките усилия в Божието дело ще имат стойност само дотолкова, доколкото работникът е посветен на Бога ­ чрез разкриване силата на Христовата благодат за преобразяването на живота. Трябва да се отличаваме от света, защото Бог е поставил печата Си върху нас, защото проявява чрез нас Своя характер, основан на любовта. Нашият Изкупител ни окриля със Своята правда.

При избирането на мъже и жени за служба Бог не пита дали притежават земни богатства, учени ли са, или красноречиви. Но пита:”Смирени ли са дотолкова, че да мога да ги науча на Своя път? Мога ли да вложа словата Си в устата им? Ще Ме представят ли добре?”

Бог може да използва всяка личност само дотолкова, доколкото може да влее Светия Си Дух в храма на душата є. Той ще приеме само онова дело, което отразява Неговия образ. Последователите Му трябва да носят като удостоверение за пред света незаличимите характерни черти на безсмъртните Му принципи.

“Той ще вземе агънцата Си на ръце и ще ги носи до гърдите си”

Когато Исус изпълняваше службата Си по градските улици, майки с болни и умиращи дечица на ръце се блъскаха в тълпата и се мъчеха да привлекат вниманието на Спасителя върху себе си.

Тези майки ­ бледи, уморени, почти отчаяни, бяха решени да издържат докрай. Понесли бремето на страданията, те търсеха Спасителя. Ако развълнуваната тълпа успяваше да ги изблъска, Исус стъпка по стъпка Си проправяше път към тях, докато се доближи. В сърцата им изгряваше надежда, радостни сълзи обливаха лицата им, когато вниманието Му се спираше на тях и поглеждаха в очите, излъчващи толкова любов и състрадание.

Спасителят се обърна към една от майките и предизвика доверието є, като я запита: “Какво искаш да направя за теб?” Хълцайки, тя Му изплака голямата си нужда: “Учителю, да излекуваш детето ми!” Христос взе малкото същество от ръцете є и болестта изчезна още при докосването. Смъртната бледост изчезна, струя на живот се вля в кръвоносните му съдове, мускулите му се изпълниха със сила. Думи на утеха и успокоение бяха отправени към майката. След това се появи друг, също толкова спешен случай. Христос отново прояви Своята животворна сила и всички отдадоха почест и слава на Този, Който вършеше чудодейни дела.

Много се занимаваме с величието на Христовия живот. Говорим за чудните Му дела; за чудесата, които е извършил. Но фактът, че Той е посвещавал вниманието Си на неща, които се смятат за дребни, е едно още по-голямо доказателство на Неговото величие.

Евреите имаха обичай да водят децата си при равин, за да положи ръце на тях и да ги благослови; но учениците на Спасителя смятаха Неговото дело за твърде важно, за да Му се пречи по този начин. Когато майките идваха и искаха Той да благослови рожбите им, те се възпротивяваха. Според тях децата бяха твърде малки, за да Му отнемат времето. Допускаха, че присъствието им не ще Му бъде приятно. Но Спасителят разбираше грижата и тегобите на майките, които се опитваха да помогнат на децата си да живеят в съгласие с Божието слово. Беше чул молитвите им и сам ги беше привлякъл към Себе Си.

Една майка беше тръгнала с детето от дома, за да намери Исус. По пътя каза на съседката си къде отива и тя пожела Исус да благослови и нейните деца. Така се бяха събрали няколко майки със своите рожби. Някои от децата бяха по-големи, други по-мънички. Когато майките споделиха желанието си, Исус изслуша със съчувствие боязливата им молба, но Той изчака да разбере как ще се отнесат учениците. Когато видя, че укоряват майките и ги отпращат, мислейки, че така ще Му направят услуга, Христос им посочи грешката с думите: “Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство” (Марко 10:14). Взе децата в обятията Си, положи ръце върху тях и им даде желаното благословение.

Майките бяха утешени. Върнаха се по домовете си, окрилени и благословени от Христовите думи. Бяха насърчени да понесат товара си наново с радост и да се трудят за децата си с нова надежда.

Ако можехме да надникнем по-късно в живота на тази групичка, щяхме да видим как майките припомнят на децата си сцената от оня ден и им повтарят изпълнените с любов думи на Спасителя. Щяхме да чуем колко често през следващите години споменът за тези думи не позволяваше децата да се отклоняват от пътя, определен за изкупените от Господа.

Христос и днес е същият състрадателен Спасител, както тогава, когато живееше сред хората. И днес Той е същият сигурен помощник на майките, както тогава, когато вземаше в обятията Си малките еврейски дечица. И нашите деца ­ най-скъпото ни съкровище, са също изкупени с кръвта Му, както и тогавашните.

Исус знае тегобите на всяко майчино сърце. Той, Чиято майка трябваше да се бори с бедността и лишенията, съчувства на всяка друга в тежкия є труд. Той, Който измина дълъг път, за да утеши наскърбеното сърце на една ханаанка, ще направи същото и за днешните майки. Той, Който съживи и върна на вдовицата от Наин едничкия є син и Който дори в предсмъртните Си страдания на кръста не забрави за нуждите на Своята майка, потръпва и днес от майчините скърби. При всяко страдание и нужда Той от сърце утешава и помага.

Нека майките отиват с грижите си при Исус ­ винаги ще намерят достатъчно милост, която да им помогне в грижите за децата им. Вратите са отворени за всяка жена, която желае да постави своето бреме в нозете на Спасителя. Този, Който е казал: “Оставете дечицата да дойдат при Мене! Не ги възпирайте!” (Марко 10:14), продължава да приканва майките да водят рожбите си при Него за благословение.

В децата, водени при Него, Исус виждаше мъжете и жените ­ бъдещи наследници на Неговата благодат и поданици на царството Му. Някои от тях щяха да станат и мъченици заради Него. Знаеше, че тези деца обичат да Го слушат много повече и с много по-голяма готовност Го приемаха за свой Изкупител, отколкото възрастните, възпитани в светски дух и коравосърдечие. В поученията Си Той слизаше на тяхното равнище. Христос, Величието на небесата, отговаряше на въпросите им и поднасяше Своите важни учения така простичко, че детският ум да може да ги разбере. Засяваше в детските им души семето на истината, което по-късно щеше да поникне и да даде плод за вечен живот.

Когато заповяда на учениците Си да не пречат на децата да отиват при Него, Исус говореше и на Своите последователи от всички векове ­ на църковните служители, на проповедниците, на помощниците и на всички християни. Исус привлича децата при Себе Си със заръката: “Не им пречете!”, като че иска да ни каже: “Те ще дойдат, ако вие не им пречите.”

Не представяйте Христос във фалшива светлина поради нехристиянския си характер. Не дръжте децата далеч от Него заради своята студенина и коравосърдечие. Никога не им давайте повод да чувстват, че за тях няма да бъде приятно в небето, ако и вие бъдете там. Не говорете за религията като за нещо, което децата не разбират; по никакъв начин не им внушавайте, че Христос не ще ги приеме толкова невръстни. Никога не им давайте повод да получат погрешното впечатление, че Христовата религия е нещо тъжно и потискащо и че, ако последват Спасителя, ще трябва да се откажат от всичко хубаво и радостно в живота.

Ако Светият Дух действа в сърцата на децата, бъдете Му помощници. Поучавайте ги, че Спасителят ги зове и че на Него нищо не може да Му достави по-голяма радост от това ­ те да Му се посвещават в ранната си възраст и в разцвета на силите си.

Спасителят гледа с безкрайна нежност на душите, които е изкупил със скъпоценната Си кръв, те са наградата за Неговата любов. Неизказано копнее за тях. Привличат Го не само възпитаните и добрите деца, но и онези, които поради наследственост или липса на възпитание имат лоши характери. Много родители не разбират своята отговорност за тези им характери. Липсват им онази нежност и мъдрост, с които трябва да се отнасят към грешащите, които самите са направили такива, каквито са. Но Исус изпитва състрадание към тези деца и има предвид причините за техните прояви.

Християнският работник може да бъде Христов инструмент за привличането на такива грешащи и заблуждаващи се младежи. Може с мъдрост и съобразителност да свърже сърцата им с Неговото, може да им вдъхне кураж и надежда и тогава ще види как чрез Божията благодат характерът им ще се промени така, че и за тях да може да се каже: “На такива е царството Божие.”

В Христовите ръце петте ечемични хляба бяха достатъчни, за да нахранят множеството

Докато Исус проповядваше от морския бряг, народът и учениците Му през целия ден Го следваха. Те слушаха Неговите прости и ясни милостиви слова, които бяха за душите им като балсам от Галаад. Божествената Му изцеляваща ръка раздаваше здраве на болните и живот на умиращите. Денят беше минал неусетно, като че небето се бе сляло със земята, и те бяха изгубили представа от колко време не бяха слагали нищо в устата си.

Слънцето клонеше към залез, а народът не се разотиваше. Най-после учениците се приближиха до Христос и Му казаха, че множеството трябва да бъде разпуснато, за да си набави необходимата храна. Много от тях бяха дошли отдалеч и не бяха яли нищо от сутринта. Може би биха могли да получат храна от близките селища. Но Исус им отговори: “Дайте им вие да ядат!” (Матей 14:16). После, обръщайки се към Филип, запита: “Отгде да купим хляб да ядат тия?” (Йоан 6:5).

Филип погледна огромната тълпа и си помисли колко абсурдно е да се осигури храна за толкова народ. Отговори: “За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко” (Йоан 6:7).

Исус запита колко храна може да се намери между събраните. “Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби ­ каза Андрей, ­ но какво са те за толкова хора?” (Йоан 6:9). Исус нареди да Му ги донесат, а на учениците Си заповяда да кажат на народа да насяда на тревата. Когато това бе изпълнено, взе храната, “погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците ­ на народа. И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останали къшеи, дванайсет пълни коша” (Матей 14:19, 20).




Сподели с приятели:
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   55




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница