За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Застани на прага на вечността и чуй милостивите думи на посрещане, отправени към онези, които в този живот са били Христови съработници, които са смятали за своя привилегия и за чест да страдат заради Него. Заедно с ангелите те полагат короните си пред нозете на Изкупителя и извикват: “Достойно е Агнето, Което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение!... На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове!” (Откр. 5:12, 13).

Там изкупените ще поздравят доведените от тях при възкръсналия Спасител. И те се сливат в славословие на Онзи, Който умря, за да могат смъртни човеци да имат вечен живот, измерван с Божия живот. Борбата е приключена. Всички скърби и вражди са в миналото. Победни песни изпълват небесата, когато изкупените застават около Божия трон. Всички подхващат радостната песен: “Достойно е е Агнето, Което е било заклано и ни изкупи за Бога!”

“След това видях, и ето, голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си, и викаха с висок глас, казвайки: “Спасение на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнето!” (Откр. 7:9, 10).

“Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето. Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм. И Седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях. Няма да огладнеят вече, нито ще ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек. Защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им” (Откр. 7:14-17). “И смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина” (Откр. 21:4).

Винаги пред погледа ни трябва да е това видение на невидимите неща. Така ще бъдем в състояние да преценяваме правилно вечното и временното според тяхната истинска стойност. То ще ни дава сила да печелим други за по-висшия живот.

На планината с Бога

Бог ни кани: “Елате при Мене на планината!” Преди Мойсей да е станал Божи инструмент за освобождението на Израил, са му били определени четиридесет години за общуване с Бога в усамотение сред планините. Преди да представи Божията вест пред фараона, той е говорил с ангела от горящата къпина. Преди да получи Божия закон като представител на своя народ, е бил повикан на планината, за да види славата на Господа. Преди да извърши съда над идолопоклониците, е бил скрит в планинската цепнатина и Господ му е казал: “Ще проглася пред тебе името Йехова” (Изх. 33:19). “Господ, Господ Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност... но никак не обезвинява виновния” (Изх. 34:6, 7).

Преди да бъде отнето заедно с живота му бремето на Израил, Бог го е повикал на върха и му е показал славата на обещаната земя.

Преди учениците да тръгнат по пътя на мисионерството, Исус ги взима със Себе Си на планината. Преди тържеството и славата на Петдесетница идва нощта, когато те празнуват Господнята вечеря, после ­ събранието на планината в Галилея, раздялата на Елеонския хълм, където получават обещанието на ангелите, и дните в горницата, прекарани в единодушие и молитва.

Когато Исус се е подготвял за някое голямо изпитание или за важно дело, се е уединявал в планината и е прекарвал нощта в молитвено общение с Отца Си. Ръкополагането на апостолите, Планинската проповед, преображението, страшната нощ в двора на преторията, кръстът и възкресението в слава са предшествани от нощ, прекарана в молитва.

Силата на молитвата

Трябва да отделяме време за размишление, молитва и получаване на духовно освежаване. Не ценим силата и мощта на молитвата така, както би трябвало. Молитвата и вярата ще извършат онова, което никоя земна сила не е в състояние да стори. Непрекъснато сме подложени на нови и нови изпитания и проблеми, за които миналият опит не може да бъде задоволителен водач. Нуждаем се от постоянната светлина, идваща от Бога.

Христос винаги изпраща вести на вслушващите се в Неговия глас. През нощта на предсмъртната душевна борба в Гетсимания спящите ученици не чуват Исусовия глас. Имат смътно усещане за присъствието на ангела, но пропускат да видят силата и славата на онази сцена. Поради сънливост и немарливост те лишават себе си от доказателството, което би подкрепило душите им за предстоящите страшни събития. Така и днес точно най-много нуждаещите се от Божествено поучение често биват лишени от него, защото не се свързват с Бога. Изкушенията, на които всеки ден сме изложени, правят молитвата необходимост. Навсякъде ни дебнат опасности. Всички опитващи се да избавят други от пороци и поквара са особено изложени на изкушения. Намирайки се в постоянен допир със злото, те се нуждаят от твърда опора в Бога, за да не бъдат самите те подведени. Никак не е трудно човек да се смъкне от високите и святи пътища към низостта. За миг могат да бъдат взети решения, които ще определят вечната участ на човека. Не се ли оказва сериозна съпротива, лошият навик се превръща в желязна верига, която бързо оковава.

Причината толкава много хора да бъдат изоставени сами на себе си и подложени на изкушенията е в това, че не винаги имат Господа пред себе си. Допуснем ли връзката ни с Бога да бъде прекъсната, закрилата се оттегля от нас. Всичките ви добри намерения и решения не ще помогнат да устоите на злото. Не трябва да подценявате молитвата. При това молитвите не бива да бъдат вяли и случайни ­ да прибягвате до тях само когато имате особена нужда, а сериозни, настоятелни и постоянни. Не е необходимо винаги да падате на колене, за да се молите. Изработете си навика да разговаряте със Спасителя, когато сте сами, когато сте навън или вършите всекидневната си работа. Нека сърцето ви постоянно да е извисено в тиха молитва за помощ, за светлина, сила, познание. Нека всяко ваше дихание да е молитва!

Като Божии работници ние трябва да намираме човеците там, където те са обгърнати в тъмнина, потънали в пороци или опетнени от покварата. Но докато вътрешният ни поглед е отправен към Бога, Който е нашето слънце и нашият щит, заобикалящото ни зло не може ни най-малко да ни опетни. Когато работим за спасението на души, оказали се на ръба на гибелта, ние не ще се опозорим, ако се уповаваме на Бога. Христос в сърцето, Христос в живота ни ­ това е нашата сигурност. Атмосферата на Неговото присъствие ще изпълва душата ни с отвращение към всичко лошо. Вашият дух може да бъде така съединен с Неговия, че и в мислите, и в целите си да бъдете едно с Него.

Чрез вяра и молитва Яков, по природа човек със слабости и грехове, става княз Божи. По същия начин и вие можете да станете мъже и жени с възвишени и свети стремежи, да водите благонравен живот; в никакъв случай да не се оставяте да ви отклонят от истината, правото и справедливостта.

Всички сме обременени с много грижи, трудности и задължения, но колкото по-тежко е положението ни, колкото по-големи са товарите ни, толкова по-голяма нужда имаме от Исус.

Голяма грешка е да се пренебрегва публичното богослужение. Ползата от богослужението не бива да се омаловажава. Хора, които се грижат за болни и в даден момент не могат да се възползват от подобна привилегия, трябва да се стремят да не отсъстват без нужда от дома за богослужение.

Успехът при обслужването на болни зависи много повече от духа на посвещение и себеотдаване, отколкото при която и да е друга светска професия. Всички носещи отговорности за някого или нещо имат нужда да прекарат известно време там, където могат да бъдат дълбоко повлияни от Божия Дух. Колкото поверената ви длъжност е по-отговорна, толкова по-силен трябва да бъде стремежът ви към помощта на Светия Дух и за познание на Бога.

В нашето дело няма нищо по-необходимо от практическите резулатати на общуването с Бога. Трябва във всекидневния си живот да имаме мир и спокойствие в Спасителя. Тогава лицето ни ще излъчва Неговия мир, живеещ в сърцето ни. Той ще придава на гласа ни убедителна сила. Общението с Бога ще облагородява характера и живота ни. Ще личи както при първите ученици, че сме били с Исус. От Него ще получаваме сила, каквато нищо на света не може да ни осигури. Не бива да допускаме тази сила да се загуби.

Трябва да водим двояк живот ­ живот на размисъл и на активна дейност, на тиха молитва и на усилена работа. Силата, която получаваме чрез общение с Бога, придружена със сериозен стремеж за възпитаване на духа в размисъл и грижовност, ще ни подготвят за всекидневните ни задължения и ще запазват духа ни в мир при всички обстоятелства, колкото и трудни да са.

Божественият Съветник

Много хора мислят, че когато са в затруднено положение, трябва да отидат при земен приятел, да му доверят бедата си и да го помолят за помощ. В тежки ситуации сърцата им се изпълват със съмнения и пътят им се вижда мрачен. През цялото това време обаче до тях стои Мощният Съветник на всички времена и ги кани да положат упованието си в Него. Исус, великият Бременосец, им казва: “Елате при Мене и Аз ще ви успокоя!” Трябва ли да Му обръщаме гръб и да разчитаме на несигурните човешки същества, които са също толкова зависими от Бога, колкото и ние?

Вие вероятно чувствате своето несъвършенство и нищожност в сравнение с величието на делото, на което сте се посветили. Но дори да притежавахте най-големия ум, какъвто някога е имал човек, и той не би бил достатъчен за вашето дело. “Без Мене не можете да сторите нищо” ­ казва Спасителят (Йоан 15:5). Успехът на всичко, което вършим, е в Божиите ръце. Каквото и да ви се изпречи, оставете се на Него с пълно, непоклатимо доверие.

Започвайте всичко, което предприемате ­ в работата си, в свободните часове и в житейските си връзки ­ със сериозна, смирена молитва. С това ще покажете, че почитате Бога. Тогава и Бог ще ви почете. Молете се, когато се чувствате слаби. Когато сте обезверени, затворете устата си пред човеците, не хвърляйте никаква сянка по пътя на другите, а казвайте всичко само на Исус. Протягайте към Него ръце за помощ. Хващайте се в слабостта си за Безкрайната Сила. Молете се за смирение, мъдрост, кураж, за повече вяра, за да видите светлина в Божията светлина и да се радвате в Неговата любов.

Посвещение, упование, доверие

Когато сме смирени и съкрушени, ние сме там, където Бог желае и може да ни се открие. Нему е угодно, като се позоваваме на минали изявления на Неговата милост и благословения, да се надяваме, че може да излее и по-големи благословения над нас. Господ ще изпълни очакванията на онези, които възлагат изцяло упованието си напълно на Него, и ще им даде и повече. Исус Христос знае точно от какво се нуждаят Неговите чеда, колко Божествена сила им е нужна, за да бъдат за благословение на ближните си, и ще им дава всичко, което искат да използват за доброто на другите и за усъвършенстването на собствената си душа.

Трябва да се осланяме по-малко на онова, което сами можем да направим и да имаме по-голямо доверие в това, което Господ може да извърши за нас и чрез нас. Вие сте заети не със своя работа ­ вие вършите Божието дело. Предайте волята и пътя си на Него! Не задържайте нищо, не правете ни най-малки уговорки със собственото си “аз”. Разберете какво означава да бъдеш свободен в Христос.

Слушането на проповеди събота след събота, четенето на Библията или разясняването на стих след стих няма да бъдат от полза нито за нас, нито за слушателите ни, ако не превръщаме библейските истини в лична опитност, в житейски дела. Нашите разбирания, воля, склонности трябва да бъдат подчинени на властта на Словото Божие. Тогава чрез действието на Светия Дух предписанията на Словото ще се превърнат в принципи на живота ни.

Когато молите Господа де ви помага, прославяйте Спасителя чрез вярата, че сте приели Неговото благословение. Всяка сила, всяка мъдрост ни се предлагат на разположение, трябва само да се помолим за тях.

Ходете винаги в Божията светлина. Размишлявайте ден и нощ върху характера на Исус. Тогава ще видите красотата Му и ще се радвате на Неговата доброта. Сърцето ви ще се възпламени. Със силата и светлината, която Той дава, ще можете да разберете и извършите много повече, отколкото някога сте смятали за възможно.

“Пребъдвайте в Мене!”

Христос ни заповядва: “Пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене... Който пребъдва в Мене и аз в Него, той дава много плод; защото отделени от Мене, не можете да сторите нищо... Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде. В това се прославя Отец Ми ­ да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици. Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас. Пребъдвайте в Моята любов!... Не вие избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод; и плодът ви ще бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде” (Йоан 15:4-16).

“Ето, стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” (Откр. 3:20).

“На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава” (Откр. 2:17).

“На този, който победи,... ще дам зорницата” (Откр. 2:26-28) “...и ще напиша на него името на Моя Бог, новия Ерусалим...и Моето ново име” (Откр. 3:12).

“Но едно ви казвам...”

Който полага упованието си в Бога, може да каже заедно с ап. Павел: “Всичко мога чрез Оня, Който ме укрепява!” Каквито и да са били недостатъците или прегрешенията ни в миналото, можем с Божията помощ да се издигнем над тях. Можем с ап. Павел да кажем: “... Но едно правя ­ като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса” (Фил. 3:13, 14).

ИСТИНСКИЯТ ЛЕКАР МИСИОНЕР

Този свят е болен. Навсякъде, където живеят хора, има много страдания, чуват се стенанията на търсещите облекчение.

Намерението на Твореца не е било човечеството да носи такова бреме от мъки и болки, нито човешкият живот да бъде грубо прекъсван от болести, силата му бързо да се стопява и да бъде така чувствително съкратен. Но колко, колко често законите, които Бог е установил, за да управляват живота, биват безогледно престъпвани! В сърцето навлиза грехът и човекът се отдалечава от Бога ­ Източника на живота и здравето. И тогава идват последствията ­ болката, мъката, болестта, смъртта.

Да се разбират физическите закони, управляващи тялото, и човешките навици и дейност да бъдат доведени в хармония с тях ­ това е задължение от първостепенно значение. Трябва добре да се осмислят многото фактори, допринасящи за истинското щастие ­ здравия и изпълнен с радост дом, спазването на житейските закони, правилното отношение към себеподобните.

Когато дойде болестта, много важно е да знаем и правилно да употребяваме различните целебни средства, които в съзвучие с природните усилия ще укрепят тялото и ще възстановят здравето. Съществува, разбира се, и друг, по-голям и по-важен въпрос ­ отношението към Твореца, дал първоначално живота на човека, направил всичко възможно, за да му осигури постоянно щастие и не по-малко заинтересуван за човешкото благополучие днес.

В тази книга авторката, жена с богат духовен, житейски и практически опит и благословена с рядка проницателност и познание, предоставя на разположение на всеки баща и майка, мъж и жена, професионалист и неспециалист, богата информация относно здравето и изискванията за неговото поддържане, за болестта и средствата за нейното лекуване, за душевните страдания и целебния “балсам от Галаад”.

Езикът е ясен, семпъл и красив, а творбата като цяло е особено поучителна за хората, стремящи се към повече познания. Изпълнена е с надежда за отчаяния, носи кураж на болния и отмора на изтощения. В продължение на почти столетие тя разнася полезните си вести. Четена е от стотици хиляди хора, издавана и преиздавана в десетки страни на много езици.

Надяваме се тази книга, която според нас е най-добрият път към изпълнения с радост и щастие прост и омаен живот, да постигне и сега своята мисия ­ това е искреното желание на издателите.

НА ЕЛЕНА Г. ВАЙТ

Нашият пример

“Аз съм всред вас

като Един, Който слугува.”

Нашият Господ Исус Христос дойде на този свят, за да служи неуморно на човека. Той “понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари” (Исая 53: 4), за да може да посрещне всяка човешка нужда. Дойде, за да премахне от човечеството бремето на болестта, нищетата и греха. Неговата мисия бе да възстанови напълно хората; да им даде здраве, мир и съвършенство.

Разнообразни бяха нуждите на тези, които търсеха Неговата помощ и различни ­ обстоятелствата, но никой не си тръгваше, без да е получил необходимото. От Него струеше поток на целебна сила и тялото, духът и душата се възстановяваха.

Делото на Спасителя не зависеше от времето и мястото. Състраданието Му не познаваше граници. За изцеление и поучение към Него се устремяваха толкова много хора, че в цяла Палестина нямаше достатъчно голямо здание, за да ги побере. Неговата лечебница беше навсякъде ­ по зелените склонове на Галилейските хълмове, по главните пътища и крайморския бряг, в синагогите и на всяко друго място, където можеха да бъдат доведени болните. Във всеки град, във всяко село, във всяко кътче, откъдето минаваше, Той полагаше ръце над страдащите и ги лекуваше. Имаше ли сърца, готови да приемат Неговата вест, Той ги утешаваше, уверяваше ги в любовта на Своя Небесен Баща. По цял ден служеше на прииждащите, а вечерите посвещаваше на онези, които през деня е трябвало да се трудят за прехраната на семействата си.

Исус се бе нагърбил с огромната отговорност за спасението на хората. Знаеше, че ако не настъпи решителен поврат в принципите, целите и намеренията на човешкия род, всички щяха да погинат. Това тегнеше в душата Му, но никой не можеше да допусне колко тежък товар е. Бе сам и в детството, и в младостта, и в зрялата Си възраст. В Негово присъствие хората се чувстваха като на небето. Ден след ден Той посрещаше изпитания и изкушения; не минаваше ден, без да се докосне до злото и да стане свидетел на неговата власт над онези, които се стремеше да благославя и да спасява. Но въпреки това не се уморяваше, нито се обезсърчаваше.

Винаги подчиняваше желанията Си на стриктното изпълнение на Своята мисия. Прославяше живота Си, като се оставяше напълно на волята на Своя Отец. Като дете, когато майка Му Го намери в училището на равините и Го запита: “Синко, защо постъпи тъй с нас?”, Той отговори ­ и отговорът Му е ключът на Неговото жизнено дело: “Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?” (Лука 2:48, 49).

Животът Му беше живот на непрекъснато посвещение и себеотрицание. В този свят Той нямаше дом, освен когато любезни приятели Му осигуряваха подслон като на странник. Той дойде заради нас, за да покаже пътя, но живееше като най-бедните и работеше сред страдащите и нуждаещите се. Беше непризнат и непочитан от народа, за който бе направил толкова много, но винаги бе търпелив, добронамерен и насърчителен. Затова всички страдащи Го посрещаха като Вестител на живота и на мира. Виждаше нуждите на мъже и жени, деца и младежи; към всички отправяше поканата: “Елате при Мене!” Докато траеше службата Му, Исус посвещаваше повечето време на лекуване на болни и чудесата свидетелстваха за истинността на думите Му ­ че е дошъл не да погубва, а да спасява. Накъдето и да се понасяше, вестта за Неговата милост срещаше хора, вече изпитали влиянието Му и радващи се на обновените си сили. Множествата се тълпяха около тях, за да чуят от устата им за делата, които Господ бе извършил. Гласът Му бе първият звук, който мнозина чуваха, името Му ­ първата дума, която изричаха, лицето Му ­ първото нещо, което виждаха. Как можеха да не обичат Исус и да не възвестяват славата Му? Минаваше през градове и села като живителен поток, пръскащ живот и радост.

“Завулоновата земя и Нефталимовата земя край езерото отвъд Йордан, езическа Галилея; людете, които седяха в тъмнина, видяха голяма светлина и на ония, които седяха в страната на мрачната сянка, на тях изгря светлина”(Матей 4: 15, 16).

Спасителят използваше всяко изцеление, за да всажда в ума и душата Божествените принципи. Това беше целта на Неговата работа. Той даряваше земните благословения, като предразполагаше сърцата на хората да приемат Евангелието на Неговата благодат.

Христос можеше да заеме най-високото място сред учителите на еврейската нация; но предпочете да проповядва евангелието на бедните. Ходеше от място на място, за да могат онези по пътищата и кръстопътищата да чуят словата на истината. Гласът Му, обясняващ Писанията, се чуваше край морето, по планинския склон, из улиците на града, в синагогата. Често поучаваше във външния двор на храма, за да могат и езичниците да Го чуят.

Правеше впечатление колко различно беше Христовото учение от това на книжниците и фарисеите. Равините се занимаваха с предания, с човешки теории и измислици. Често на мястото на Писанието се поставяше писаното или казаното за него от хора. Предметът на Христовото учение беше Божието слово. Той посрещаше въпросите с ясния отговор: “Писано е”. При събуден интерес, било у приятел или у враг, винаги се позоваваше на Словото. Ясно и мощно изявяваше евангелската вест. Думите Му хвърляха светлина върху ученията на патриарсите и пророците, стигаха до хората като ново откровение. За пръв път слушателите Му осъзнаваха дълбините на Свещените писания.

Никога не е имало евангелизатор като Христос. Той бе Величието на небето, но се принизи и прие нашето естество, за да може да се срещне с хората там, където се намираха. Христос, Вестителят на завета, възгласи добрите новини на Евангелието за спасението на всички хора ­ богати и бедни, свободни и роби. Славата Му на най-Велик Лекар се бе пръснала из цяла Палестина. Болните се стичаха натам, откъдето трябваше да мине, за да Го помолят за помощ. Събираха се и мнозина, жадни да чуят думите Му и да бъдат докоснати от ръката Му. Така Той ­ Царят на славата ­ облечен в скромни човешки одежди, ходеше от град на град, от село на село, проповядвайки евангелието и лекувайки болните.

Христос посещаваше големите годишни национални празници и на събралите се, погълнати от външните изяви на церемониите, говореше за вечните неща, приближаваше ги до тях. На всички раздаваше от съкровищата на мъдростта. Езикът Му беше толкова прост, че всички го разбираха. Помагаше по начини, присъщи само Нему, не отминаваше никой в скръб и нужда. С нежност и изпълнена с любов доброта служеше на боледуващата от греха душа, изцеляваше я и є вдъхваше сила.

Беше най-великият Учител. Опитваше се да стигне до хората по най-познатите за тях пътища; представяше истината така, че винаги да бъде преплетена с най-светите спомени и изживявания за слушателите. Поучаваше така, че хората да чувстват колко тясно е свързан с техните интереси и добруване. Наставленията Му бяха толкова откровени, примерите ­ така подходящи, думите Му ­ така изпълнени със съчувствие и любов, че не можеше да не предизвика възхищение. Простотата и сериозността, с която се обръщаше към страдащите, осветяваха всяка дума.

Колко напрегнат бе животът Му! По колко пъти на ден влизаше в скромните жилища, потънали в мизерия и скръб, носеше надежда на отчаяните и мир на съкрушените. Благ и с изпълнено с любов, нежност и съчувствие сърце, Той се движеше между тях благодушен, възправяше сломените и утешаваше опечалените. Където и да отидеше, носеше благословение.

Така Исус служеше на бедните, но се мъчеше да намери пътища и към заможните. Търсеше познанството на богатия и образован фарисей, на еврейския благородник, на римския управник. Приемаше поканите им, присъстваше на тържествата им, опознаваше интересите и заниманията им, за да може да стигне до сърцата им и да им разкрие непреходните богатства.